 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Защо не ми се получава и ме е срам от момичетата?
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1273 пъти
Пиша ви по-един много тормозещ ме проблем който никога не ми излиза от главата.. " момичетатa", до такава степен съм отчаян, че се чувствам като парцал.
За мен: 24г от малък град, занимавам се с онлайн търговия, като цяло работата ми позволява да имам прекалено свободно време.. имам и хобита, спорт, фитнес.. компютри.. Завърших магистратура Икономика през началото на тази година. Опитах да пробвам нова работа само и само да сменя малко града и нагласата си, но веднъж, втори път..
Към проблема:
Винаги съм бил срамежлив, опита ми с момичета винаги се е свеждал до разговори/свалки или със съученички или колежки или просто общи приказки. По-напред така и не съм стигал, винаги се притеснявам и дори и да ми хареса някое момиче и искам да я заговоря, тръгвам към нея и точно да я заговоря и вече съм я отминал. (последно го направих преди два дни, момиче което бях виждал 2-3пъти, бях пробвал да и пиша и я видях навън, но пак си глътнах езика) Все едно някой ме стиска за шията и ми казва недей недей недей.. чувството което изпитвам мога да го определя като някакъв страх или уплах.
Не съм от типа хора използвачи или двуличници.. Честен и принципен човек съм за което единствено се гордея, въпреки че в повечето случаи винаги си Патя.. , не търся момиче за една вечер или просто за забавление. Не знам явно съм с доста остарели ценностни мисления за момиче с което да излизаш, споделяш, да прекарваш времето си, да си обичан, да обичаш, да се влюбиш..
Като се замисля за какво са ти и пари и къщи и почивки ако няма да можеш да ги споделиш с истински човек.
Опитвал съм десетки пъти да пиша на някое момиче, но винаги без отговор, дори не прочитат.. Пък някоя сама да ми пише, уфф изключено, изключено.. дори просто ей така по между другото един ред да напише някоя.. жалка история.
Много рядко в общи компании да попадна с други момичета, или са приятелки на моите приятели или просто няма... по-края общ познат да се запозная с някоя, защото е явно, че ми е трудно и го осъзнавам и не мога да сторя нищо по този въпрос.
Не се смятам за красавец, нз не мога да определя, но съдейки по-това, че нито едно момиче не ми е обърнало внимание, дори поне едно здравей или просто една усмивка.. явно съм голям убитак за съжаление.
Като цяло живота ми не е бил нито много труден, но нито и много приятен за изминаване...
Дори когато излизам било то на кафе, заведение, диско, плаж, това чувство за самота ме наляга и аз реално не се забавлявам, не се отпускам, дори и да се смея, всъщност вътрешно съм тъжен и отегчен. Не знам как да постъпя, как да се развия в друга посока, понякога съм като в паралелен мой си свят в който времето е спряло.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: d413a88ca0 |
|
1. Липсата на внимание от противоположния пол те смачква. В момента съм на същото дередже и аз. Добре че имам някакви дадености иначе... И пак липсата на смелост ми затваря много врати. При мен е от травма. Тежък побой и изневяра от единствената ми дългогодишна приятелка. От тогава станах страхлив, и ми изчезна харизмата заедно с косата. Преди изобщо не бях лишен от внимание. Казвам ти го с цел да разбереш къде се корени проблема. Лично аз страдам много, по улицата не смея да погледна никой в очите, да не стане конфликт. Всичи около мен си мислят че съм много вървежен. Ма съм доста далеч от истината. Аз лично не мога да намеря решение на проблема. Чудя се за психолог, но съм скиптичен. Дано темата прояви интерес и към хора които са се преборили.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 9efc0aaa14 |
|
3. Много тъжно ми стана за теб. В сайта постоянно публикуват подобни истории, направо е учудващо колко много млади момчета са в същото положение като теб. Веднъж имаше пак подобна история и нямам спомен вече, автора ли обясняваше или беше един от коментарите, но бяха споделили как да се преодолее този страх по-лесно.
Въпросното момче обясняваше как е започнало малко по малко да се опитва да се отпуска по отношение на разговорите с момичета, задавайки им елементарни въпроси. Давам ти примери, вървиш по улицата, виждаш да речем симпатично момиче и отиваш да я попиташ колко е часа, обяснявайки, че ти е паднала батерията на телефона, например. Или друга ситуация, пазаруваш в голям магазин, отново виждаш хубаво момиче и отиваш при нея с въпрос къде например в магазина се намира дадено нещо.
Давам ти тези банални примери, да не кажа дори глупави, но схващаш предполагам идеята. Въпроса не е в това, че когато попиташ колко е часа, веднага ще си уредиш среща с момичето. С това ще целиш да преодолееш въпросния страх и да видиш, че в момичетата няма нищо притеснитело. В това да говориш с момиче няма нищо страшно.
Започни така, задавай банални въпроси, ако просто ти отговорят без интерес, кажи благодаря и отмини. Ако усетиш в тона на отговора им дори лека закачка, пошегувай се нещо. Може пък така да се случи, че дори разговор да завържете. Но не бързай започни по-малко и сам ще видиш как ще започнеш да се отпускаш. Успех :)
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 7f311a0f93 |
|
4. Липсата на самочувствие е проблем. Момичетата го усещат. Все още си на 24 години. Само! Хич да не ти дреме, но трябва да се раздвижиш малко. Търси приятели, познати, съученици или колеги от университета. Трябва да поддържаш повече контакти и да не се затваряш. Търси места, където има повече хора и не стеснявай да говориш и да питаш. Обличай се по-добре и поддържай вида си. Това е важно. Няма да е лошо да тренираш и да поддържаш форма. Търси общи компании... Или варианти за пътуване с твои познати. Било за почивка, било на планина или нещо подобно. Купи си кола. Не е задължително да е нова или много скъпа. Но да е чиста и поддържана. Не е задължително да стоиш само в малкия град. Помисли малко и за смяна на мястото или работата. Не е толкова страшно...
Пожелавам ти успех!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: cb2620a54f |
|
5. към 3 от Автора:
Наистина това звучи като добро "предизвикателство" ако мога така да го нарека, посредством разговорите които водя ежедневно с хора по-телефона главно и понякога на живо на една друга работа, не се притеснявам абсолютно никога, но стане ли въпрос за момиче започвам веднага да се въртя в кръг(мислено).
Дори с на мой приятел с неговата приятелка ми е притеснително понякога(за общи приказки говорим), освен в определени моменти когато ти се получава разговора и не спираш да говориш...
След две седмици имам опция за някаква по-голяма почивка и ще опитам да експерементирам през това време с ей такива разговори както споменахте по-горе.
Въпроса е, че дори леко да се отпусна и накрая се депресирам още повече, единствено не мисля когато работя или се занимавам с нещо свързано с работата през другото време като съм навън, на кафе, с приятели, като шофирам, разхождам се и постоянно се обгръщам в мисли..
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: f3d67cfe49 |
|
6. Здравейте и от мен карай смело напред най добрият вариант в твоя случай е някой да те запознае вече със свободна жена помоли приятел от училището или университета пробвай сподели проблема си с най добрия си познат и му поискай помощ той да те запознае с негови познати момичета
|
...
| преди: 4 години, 9 месеца hash: cb2620a54f |
|
7. От Автора:
Моля да ме насочите как да постъпя с едно момиче..
Познавам я от сигурно 2-3 години, когато и да я видя( макс 10пъти годишно) винаги си отговаряме, здравей как си и разговора спира до там... Винаги е с широка усмивка като ме погледне и аз също.
още преди 3г се опитах да я намеря в интернет, оказа, се че има приятел и дори и не съм се опитвал да и пиша..
Тъй като бях извън града в продължение на година, дори не и от далеч не я бях виждал, просто я бях изумил.. докато не дойде началото на тази година изключително често я засичам..
... до колкото разбрах вече си няма приятел...
Онзи ден пишейки точно тази тема се сетих за нея, мислих си ех да мога да я заговоря като хората, да я поканя да излезем и хоп на другия ден я засичам два пъти с колата, маха ми насреща, поздравих я и отминах. След това вечерта излезнах в Парка и тъкмо се редях на една лафка и кого да видя пред мен Същото момиче, тя сама се обърна и ме заговори, попитах я как е, какво прави, да ли работи още... и г. д. това беше разговора..
Въпроса ми е как да подходя към нея, искам дая поканя на среща, искам да и пиша, нз как да го направя, страх ме, ужас пълен, страх ме е да ме отхвърли, страх ме е от това което си мисля, че е само в моята глава... и просто тя е едно момиче което просто: поздравява(висока обща култура) и няма такива мисли които имам аз, а именно да ми харесва, да искам да я опозная.. да искам да излезем.
момичето е с 3г по-малко от мен учи и работи( работи!!! - е това просто впечатляващо) напълно естествена, разни кифленски изпълнения и адски много ми харесва..
Не знам дали съдбата има нещо общо, но да не си виждал дадения човек примерно месец, два, да си помислиш за него в такъв момент в който изразяваш една болка (въпреки, че е в интернет) и на другия ден да го засечеш на места които въобще не би си помислил да отидеш или да минеш оттам, не знам и какво да кажа, може и да е чиста случайност.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
