Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Извинявай за въпроса, ама ти шегуваш ли се? Следи профила на бившата си, твърди, че любовта не съществува. Колко по- очевидно да демонстрира, че още не я е преживял. И не ме разбирай погрешно, не те съдя. Аз имах същите отношения, обичах до полуда, за да призная пред себе си, че беше еднопосочно и да си тръгна. Беше най- трудното нещо, което съм правила, но беше правилното. Отвори си очите преди да е станало късно.

7.   Врях и кипях в подобни отношения. С фуния да му го наливаш, не можеш да му дадеш мозък. Подготви се за най-лошото и му плясни един шамар. Ако не иска да те чуе и продължи по същия начин, тръгвай и не се обръщай. Ще дойде да ти реве на вратата и ако пак опитате, след два месеца ще е същото. Хората са го казали:-" Хубавите ябълки, прасетата ги ядат". От 20 години търсих такава като теб, и то не за подаръчета или жестове, а най-малкото за човешко отношение и разбирателство. Но както казах по горе в поговорката, хубавите хора все на лоши попадаме. Аз вече не мога да търся и създавам връзка, но ти си точно в тази възраст. Потърси човека който ще ти е опора и с твоите виждания за живота. Твоят приятел здраво се е филмирал и скоро няма да се усети. Но да чакаш 4-5 години да ти каже, че не иска дете и семейство не си заслужава. А на 26-29 години не се получава лесно.

8.   Не те обича.
Залагам мъдете.


Братан.

9.   Не е преболедувал бившата. Колкото и да се напъваш, не те обича. Очевидно е. С теб е просто за да не е сам. Ако имаш достойнство и самоуважение ще го оставиш. Ако не можеш, носи си кръста, никой не може да ти помогне освен самата ти.

10.   Безкрайно унизително ми се струва да ти казва, че не вярва в любовта и да следи бившата си приятелка. Твоята роля каква е тогава? Било му безралично с коя жена е. Ти предмет ли си? Остваи го и изобщо не му давай никакви шансове. Много си млада, за да се ограничаваш от възможности за по-щастлив живот.

11.   Опитва се да се лекува с теб-нормална реакция на наранен човек. Сама решаваш съгласна ли си с това. Никак не съм съгласна с №7-че ще дойде да ти реве на вратата. Няма да дойде-в главата му е единствено бившата. Е, все ще го преодолее някога, но теб какво те топли това. Не позволявай да те употребяват по този начин.

12.   Докато ти приемаш и прощаваш такова супер неприемливо отношение и си мислиш "ето, простих и това, направих компромис с онова, дано сега вече да разбере колко много го обичам и да започне да ме цени повече" той си мисли "Нормален човек не би търпял такова отношение, на жена ми и има нещо, когато я тъпча, тя най-силно демонстрира любовта си към мен. Аз например не бих търпял това, имам си достойнство. Тя няма достойнство, как да уважавам такъв човек? ! Случвало се е аз да съм виновен, а тя да се обади да се извини и да каже, че разбира защо съм направил така. На нея явно и харесва да я мачкам. Тя ще ми прости всичко, защото аз съм едва ли не целия й живот, тя не може без мен, жалка работа. Това нормален човек ли е? "
Тези индивиди те обичат само, когато единият ти крак е навън. Те даже не те обичат. Те обичат нулевите ти очаквания към тях, обичат това, че не им се налага да се стараят за теб. Ти хрантутиш Егото му и той вече си мисли, че си длъжна да търпиш, ако искаш да си с "такъв готин човек, като него". Ти го учиш колко много заслужава той, и колко малко ти. От него се иска само да бъде себе си, това е достатъчно. А ти трябва непрекъснато да се променяш и подобряваш. Когато те губят не си мислят "тя беше прекрасна жена", а "сега кой ще ме търпи". Its All about them.
Ако изброените характеристики са ти познати, бягай с 300 и не поглеждай назад:
-той ту се изкарва Бог, ту жертва (често дори в рамките на един разговор)
-ти си ту неговата кралица, ту най-долната подметка
-когато искаш да кажеш как се чувстваш, получаваш в отговор "ти си луда", "Аз какво съм виновен за това" или нещо подобно, което цели да обяви твоите чувства за невалидни, а неговите за правилни.
-ти вече почти не знаеш коя си, почти не помниш какво си правила преди връзката с него, всичко ти идва безсмислено. Чувстваш се като в капан и вярваш, че няма как да си щастлива без него. Мислиш, че си вложила прекалено много за да си тръгнеш.
-Той не се разбира с родителите си, има зависимости, емоционално нестабилен е.
-Той навън е супер впечатляващ и всички го харесват, а вкъщи е тих и дори скучен.
-Някак си, ти винаги излизаш виновна.
-Чувстваш, че приятелите му и дори непознати хора получават по-добро отношение и могат да разчитат повече на него.
-Често ти оправдаваш поведението му пред други хора, сякаш си отговорна за него.
Това няма нищо общо с любовта, това е зависимост. Това е игра на топло и студено, чиято цел е да си в постоянна несигурност и да не можеш и да си помислиш да си тръгнеш. Единственото хубаво на тия хора, е че са адски предвидими. Аз мога да ти кажа точно как протича раздялата с такъв, когато си готова за това. Защото няма да ти е никак лесно. Знам, че в момента си мислиш "глупости, ще си тръгна и той няма и да ме потърси". Ще си включа известия за темата ти, защото истински ти съчуствам. Просто, когато си готова пиши и ще се опитам да те подготвя за финалния цирк.

13.   Аз съм в ситуацията на приятелят ти. 5 -години несподелена любов. Аз също никога няма да обичам друга, както обичам това момиче, затова нямам желание за секс, аз не съм и правил та си мисля(до сега съм живял без секс и сега мога) затова понеже единствено мога да нараня някое момиче не си търся приятелка. Съветвам те да го оставиш.

14.   12, не съм авторката, но май съм нагазила здраво в описаната от теб схема. Какво можеш да кажеш за раздялата?

15.   Към номер 12 от номер 1: не мога да го кажа по-добре! Нямаш си представа колко си прав/а.
Относно раздялата — при мен със съвпадащия по твоето описание индивид приключи по следния начин: обясних му, че няма как повече да понасям егоистичното му и егоцентрично поведение, както и присъствието му на пълна незаинтересованост, дадени му бяха и по съвсем спокоен начин аргументи, чрез които да му докажа, че всъщност е точно такъв, за какъвто го смятам. В отговор на всичко това получих следното: „Не ме занимавай, ти си емоционално нестабилна и живееш вечно в своите драми и приказки. “, очаквах някакво разбиране от негова страна поне накрая (и аз с какви надежди съм живяла), но това липсваше напълно. Последваха думите от моя страна, че приключваме и не желая да ме търси по никакъв начин. От него получих единствено безразличното и равно: „Не знам какво да ти кажа. Добре. “. След това във финален изблик единствено заявих, че с неговото поведение никоя девойка не би успяла да го изтърпи. Това бе последният ни разговор.
Към авторката мога само да кажа следното: не се плаши, не се страхувай, след като се разделите ще се чувстваш доста по-добре. Аз стигнах до заключението, че и с него, и без него, е все тая. Даже не знам защо изобщо съм била във връзка при положение, че в момента се чувствам, както се чувствах и в самата нея с малката разлика, че няма кой да ми трови нервите, да ме обижда и т. н. Буквално все едно не съм била с никого и сега, както съм си сама, този период продължава, но с повече усмивки. Ще осъзнаеш, че той само те е водил към лоши и подкопаващи теб твои мисли, неприятни навици във взаимоотношенията, от които трябва да се отучиш (да ходиш след някого все едно е господар на Вселената). Уважавай и избери себе си. Със себе си ще живееш цял живот независимо от връзки, семейство и т. н. Не си заслужава да се намразваш (без да го осъзнаваш) само защото си влюбена в буквално еговманиачен индивид, който нито е напълно във връзката, нито напълно извън нея. Излишно е да ти обяснявам, че такива като него само изчакват по-добрата „рибка“, която ще ги третира всъщност сравнително по-зле, защото имат потресаващ дефицит на самочувствие. Излез от тази токсична връзка и си дири късмета, както се казва. Има изключителни мъже с достойно поведение, които и мило, и драго дават, за да се докоснат до човек като теб, повярвай ми.

16.   12 описа моята връзка (5 съм) и на мен ми е много интересно какво ще каже за раздялата, тя вече минала заминала раздялата, ама искам да видя дали се припокрива. :)

17.   Авторката. Към номер 12 ще ми кажеш ли какво може да стане, ако се разделя с него. Всичко описано съм аз... Мамка му... и ме е страх да скъсам с него, това е най-гадната част. Страх ме е какво ще правя след това с живота си. Аз съм много чувствителен човек и знам, че много ще се депресирам.

18.   И аз не съм авторката, но също като номер 14 очаквам включване от 12... Ако можеш да помогнеш, давай!
В подобна ситуация съм. Ж23.

19.   Авторке и другите в нейното положение - с човека се отнасят така, както той позволява. Щом нямаш достатъчно характер, самочувствие и себеуважение - ще бъдеш смачкан и ще страдаш. Щом не ти достига воля да прекратиш връзката, ще продължиш да страдаш. Ако нямаш кураж да продължиш сам и се страхуваш да вземеш живота си в ръце - избираш унижението да бъдеш нечий заместител. Друга алтернатива няма. Човекът не те обича и няма да те обикне ей така, по чудо като в розов роман. Изборът е твой.

20.   Здравейте, момичета, Номер 12 съм. Информацията е много, както за писане, така и за възприемане.
Горе описаната ситуация представляват съзависимите отношения. Те възникват при отношения със зависим, или с човек в спектъра на антисоциалните личностови разстройства (нарцисисти, социопати, психопати).
Предстой ви първо битка със себе си. Освен емоционалната зависимост, която имаме към партньора, имаме и съвсем истинска физическа. Вие ще се чувствате все едно сте на диета или все едно спирате цигарите. И точно това се случва. Целият стрес, който съпътства тези отношения, тази игра на топло и студено, реално променя биохимията на мозъка. Той е пристрастен към сдобряването, към "ремонтирането" на връзката, към love bombing-а. Така че, просто приемете, че ще преминете през период на скръб. А аз ви обещавам, че когато се освободите, ще се почувствате сякаш някаква мъгла се е вдигнала и вие, вашият живот и потенциал ще разцъфнат. Също, както, когато мине никотиновият глад, един ден бившият пушач осъзнава, че вкусът на храната е по-хубав, ароматите по-интензивни, че имат повече тонус и са по-красиви, по-силни. Това ще се случи и с вас и вашия живот ще спре да се върти около подхвърлените трохички добро отношение. Ще започнете отново да се чувствате доволни от себе си, пълни с потенциал, способни да се радвате на приятелите и хобитата си, макар и отдавна да сте се отказали от тях, за да сте на разположение. Когато един пушач спре цигарите обаче, в ежедневието му се отварят дупки свободно време, при вас също ще има такива дупки свободно време, което до сега е било заето от грижи и мисли по партньора ви. И вие ще усещате празнота, докато свикнете с новия си живот, докато запълните времето си с полезни дейности. Но момичета, само си помислете, ако бяхте насочили всичката тази любов, грижа и разбиране към себе си, а не към него, какъв човек щяхте да бъдете днес? И така, ето първите стъпки, към психическото освобождаване:
1. Осъзнаването, че сте в токсична връзка. Прочетете за съзависимите отношения.
2. Осъзнаването защо избрахте този партньор. Колкото и да е банално, всичко идва от травма в детството. Вие избирате партньор, с който да разиграете ситуацията от детството и да я "ремонтирате". Това се случва подсъзнателно и не е никак очевидно. Ако например имате баща хирург и не сте получавала необходимото присъствие и внимание, вие упорито ще избягвате работохолиците. Но може изберете някой безработен футболен фен, който постоянно ходи някъде. Вниманието и присъствието пак ги няма, общото е чувството. Може да сте имали взискателен родител и сега партньор, който ви внушава, че не можете да налеете чаша с вода правилно. Вие си построявате същата ситуация и си давате възможността да я ремонтирате, вярвайки, че ако много се постараете и вложите много любов този път ще успеете, неуспехите обаче не ви показват, че тази кауза е загубена, неуспехите ви карат да се стараете още повече. Вие започвате да измервате любовта си със страданието, което поемате. Това е сякаш борбата на живота ви, да докажете, че заслужавате присъствие и внимание. Ако искате да осъзнаете травмата и да спрете да избирате партньори, с които да я "ремонтирате" ви съветвам да прочетете книгите "Параноя на страстта. Наръчник за жените, които обичат прекалено силно. " и "Никога повече съзависима". Тези книги ще ви помогнат да се отделите психически от партньора. Да отделите мнението си за себе си от неговото. Знам какви гадости сте чували за себе си, не им вярвайте. Как някой, който не е заинтересован от чувствата и мислите ви е наясно със способностите и потенциала ви? Това е манипулация.
3. Запознайте се с техниките за манипулация. Както светът на един алкохолик или наркоман, се върти около набавянето на субстанцията, така светът на човек в спектъра на антисоциалните личностни разтройства се върти около набавянето на власт, внимание и обожание. Не знам как да го преведа, narcissistic supply, ще му казвам доза величие. Къщата на тези хора ще рухне, докато те забиват пирони у приятели, защото няма величие в това да си изпълняват нормалните задължения. Но има доза величие в това да помагат на друг, да спечелят още един длъжник, да се покажат готини пред обществото. Те са по-отзивчиви и мили дори към непознатите, отколкото към вас. Защото вече сте спечелена и защото вниманието и величието могат да бъдат и с отрицателен знак, вие така или иначе приемате доста неприемливо поведение. Случвало ли ви се е ужасно да ви обиди или да ви посегне и после да каже, че не ги мисли тези неща, че не е могъл да се контролира, че вие сте го провокирали. Те никога не поемат отговорност. Но, ако целият тормоз е "без да искат", защо не им се случва с други хора, защо не им се случва навън? Истината, е че знаят, какво ви причиняват и им харесва. Получават доза величие, мислят си "колко съм силен, мога да я разрева с две думи, имам пълен контрол над нея. Ако реша, мога да я съсипя, ако реша мога да я извися ". Те не ви обичат, те обичат властта си над вас. Знам, че е гадно. Това също е манипулация.
Те помнят като слонове, знаят слабите ви места и вие често чувствате, че всичко, което кажете може да се използва срещу вас. За в бъдеще, когато вече познавате този тип хора, ви съветвам да не споделяте с тях лична информация. Те са толкова манипулативни, че когато спорите с тях, сякаш слушате вътрешния си критичен монолог. Това срива самооценката ви. Започвате да се чудите, защо сте му изобщо на този човек и какво прави с вас, щом има толкова ниско мнение. Така с времето ви създава една нагласа, че едва ли не, ви прави услуга да е с вас, а вие трябва да търпите ужасии, за да заслужите тази услуга. Това също е манипулация.
Вменяването на вина, обявяването на вашите чувства за невалидни, а техните за правилни, отбягването на разговор, лъженето, ласкателството, наказание с мълчание - всичко това са методи на манипулация. Проучете ги, прочетете за емоционалните манипулатори. Няма да ми стигне живота да ви разкажа за всичките им методи, но държа да разкажа за този:
Ласкателството. Връзката с такъв индивид започва лудо, с фойерверки и усещането, че сте намерили сродна душа и после се превръща във филм на ужасите. На английски термина е Love bombing. В началото ви се е представил като идеалния, чак беше прекалено хубаво за да е истина, нали? Ами, защото не е. Вашата природа на съзависима вижда безотговорността, агресията, дистанцираността, студенината, съвсем различно, като свободен дух, сила, мистериозност, нужда от любов. Вие толкова се въодушевявате от идеята да заслужите присъствие то и вниманието на Идеалния, че пропускате всички червени лампички, че нещата никак не са нормални. Манипулативната природа на партньора ви пък му дава възможността да се представи пред вас като идеалния инструмент за "ремонта". След време обаче, Идеалният се скрива в дън гора и само поредният срив на отношенията може да го върне (за малко). Когато се уплашат (силно казано, на тях реално не им пука много), че вие ще си тръгнете започват да ви бомбардират с любов, да ви ласкаят и да ви обещават всичко, което искате да чуете. Например, че се нуждаят от вас и само вие можете да ги промените. Дори им е смешно, че им вярвате. Получават изригване на величие, че могат да ви накарат да вярвате на всичко, което ви кажат. Мислят си, тя е изцяло под мой контрол. А вие в еуфорията, която ви създават започвате още повече да се грижите, да приемате и да вярвате, че ако наистина се постараете, той ще се промени. Той няма и не иска да се променя, той всъщност вярва, че е някакво висше същество, което като Господ контролира поведението и мислите на хората. Той не си мисли "аз съм ужасен лъжец и манипулатор", а "аз кво да направя, че другите не са достатъчно умни за да го правят".
... Следва продължение

21.   От 14 към 12/20: Аз съм осъзнала тези неща, прочела съм "Параноя на страстта. Жените, които обичат твърде силно.".
Сега се грижа си за себе си, живея своя живот, а не неговия и съм осъзнала какви манипулации сме прилагали един на друг.
Един на друг, защото в книгата наистина е добре описано как си го правим сами и привличаме такива мъже като ги стимулираме да покажат тази си страна без да осъзнаваме.
Общувам, в момента само общувам с други мъже, не липсва внимание или възможности за друг. Но когато се опитах да правя секс с друг, не стана. Тялото ми буквално отказване да го допусне в мен, а не бях правила секс от доста време. Не ми липсва отношението му през повечето време, нито караниците. Но той ми липсва. Не мога да изтръгна чувствата си към него и да ги стъпча, а не е като да не искам. Знам, че заслужавам повече и искам да получавам повече. Знам, че не е моя работа да го променям. Но другата му страна, тя ми липсва ужасно. Как се оправя това? Защото другото го направих, но това не ми се получава. Още се усмихвам като изникне нещо около мен, което ми напомни името му. Все още сърцето ми се разтуптява като си спомня как ме прегръща. Как?

22.   Авторката. До номер 20. Много ми стана интересно. Ако може... Ще има ли продължение? Наистина логиката ти е страшно корава. Здраво стъпил на земята човек си и наистина ще ни бъде интересно продължението. Нека да обясня защо на повечето момичета и жени им е интересна темата. Има жени които имат много силно съмочувствие и високи стандарти които не биха се подали на такива манипулации... Разбираемо е никой не иска да бъде роб. Но както вие казахте в началото на връзките мъжете бобандират с любов, ласкателства, обещания, които изпълняват само докато им се хванеш на въдицата. И от там започва кошмара. Жената се влюбва адски много в представата ти за него, като перфектен мъж и се започва едно ходене по мъките. Защо ходене по мъките ли? Защото по някое време мъжа му втръсва от жената, тя нали му е в кърпа вързана и вече не се старае толкова да я впечатли, става нещастен с времето, защото свиква с нея и я взима за даденост започва все повече да търси внимание другаде, защото явно не на егото му не му стига вниманието от жената до него, която го обича.... И тя с опита си да го накара да се чувства отново щастлив и жив, става обсебваща в това да го задържи. Започва се ревност, недоверие и прочие... От там се започват и караниците, споровете. Жените ставаме досадни с въпросите си за чувства. Започват се едни филми.... Мазало пълно.... Жената се самозабравя, забравя каква е била преди връзката, забравя това, че е жена. А мъжът лека полека с манипулации и обиди и всякакви думи от сорта, , няма да можеш да се оправиш без мен, , или, , чувствата ти и мислите ти не са правилни, , започват да ти влияят на подсъзнанието, че за нищо не ставаш и си въобразяваш, че наистина не става човек от теб без негова, , , помощ, , ... Мога да кажа мнението си по въпроса. Тези хора страдат от комплекси. Някои индивиди от тях са имали проблеми в миналото си и когато видят уязвима плячка се хващат за нея с цел да се почувстват величествени и да си вдигнат егото с това, че някой ги обича и те си играят с него както кукловода с кукла. От моят личен опит мога да кажа положението си от какво се състои всичкото това напрежение, нерви, несигурност и др. Приятелят ми в миналото си е бил наранен от първата си любов. Тя се е отнасяла по същият начин, както той се отнася с мен. Всичко е като верижна реакция. Той е давал всичко от себе си за нея и тя се е държала като пълно лайно с държание и всичко, даже му е изневерила. Явно такива хора си променят мнението за любовта с времето... Знам ли.. Не, че не може да я забрави, ами усеща носталгия от хубавите му моменти с присъствието на любовта в животът му когато е бил с нея. Странно но факт, все повече хора намразват любовта заради такива хора като нея... Защото просто си се захванал с неправилната/ият. Аз си научих урока. В животът хората идват и си отиват. Важното е да си останеш верен на себе си и да вярваш в идеята, че любов съществува и винаги е съществувала. Прикаснете тази верижна реакция и не позволявайте на себе си да ставате като тях. ПС ще погледна книгите които описа. Много ти благодаря за ответа!!!

23.   4. Да кажем, че сме открили емоционалната си травма. Може да е липса на любов, на внимание, на одобрение, изобщо на присъствие. И сме осъзнали, че единствено ние можем да запълним този дефицит, като сами даваме на себе си лично време, любов към себе си, като се осмелим да си простим и да сме по-доволни от себе си (звучи лесно, но си е процес). Осъзнаването автоматично ни освобождава и ние все по-рядко имаме нужда от одобрението и вниманието на партньора ни. Чудесата от храброст, акробатиките, които до сега сме правили за да удовлетворим партньора, вече започват да ни се струват губене на време, вече разбираме, че за да сме щастливи и пълноценни трябва да преместим фокуса върху себе си. Има една приказка "Не прави за друг, това което не би направил за себе си", започваме да разбираме смисъла й. Дали сме си сметка, че в тези отношения няма да се развием като личности, няма да можем да имаме хубави приятелства, няма да можем да се развием професионално, няма да можем да се грижим за себе си. Тъй като силите и вдъхновението ни ще се изчерпват в грижите за партньора, във вторачването в неговите проблеми, в опитите да го държим в добро настроение. Дали сме си сметка също така, че разрешаването на проблема на партньора, няма да реши нашите проблеми. Ако сте попрочели книгите, които предложих може и да сте разбрали, че в повечето случаи, когато човек се излекува от зависимост, той предпочита да започне живот с нов партньор, отколкото един вид да остане във връзката, в която ще трябва да "оправя дълговете". Жената в тези отношения, вече лишила се от социален, професионален и личен живот, остава без ситуация за ремонт и чак тогава поглежда себе си и вижда, че не е развила личността си. Изпада в депресия. Много е вероятно да повтори сценария с друг мъж. И нещата да станат още по-зле.
Но вие няма да сте тази жена. Вие вече познавате манипулацията и осъзнавате, че общуването с партньора ви е изтъкано от манипулации. Започвате да разбирате, че не сте любима, а проект кукла на конци, или дори проект роб. Всъщност, ако още не сте сигурни в това, сега когато искате да преместите фокуса върху себе си, ще го разберете. Нормален човек би се радвал вие да се усъвършенствате и да сте щастлива. Човек от спектъра-не, той ще се притесни, че няма да сте му на разположение, той не иска нищо друго да ви прави щастлива, той не иска да имате самочувствие и ще се опита да ви съботира. Вие може да решите, че започвате да спортувате, да учите чужд език, да излизате веднъж седмично с приятелки. Той или ще нарече новото ви занимание тъпо и безмислено, или ще се престори, че идеята ви му харесва, но всеки път, когато дойде време за новото занимание, или ще се случва нещо с него за да не ходите, а да останете да оправяте някакъв проблем, или ще измисля нови занимания заедно. Например до сега през уикенда сте лежали и гледали тв, вие решавате да прекарвате това време по-ползотворно, да сте на курс, да прекарате деня с родителите си и той най сетне, след месеци молене от ваша страна решава точно в този ден да организира пътуване извън града. Вие си казвате "добре, де другата седмица ще отида на курса", а той "още държа контрола, още няма нищо по-важно от мен", ако пък решите да кажете "вече имам планове за деня", той ще полудее, веднага ще влезе в ролята на жертва и ще ви каже, нещо от сорта на "после да не кажеш, че не искам да правим неща заедно, ето ти ме пренебрегваш, не аз теб". Но вие вече знаете, че това е манипулация.
Ако все още нещата не са станали сериозни и контрола над вас още не е толкова голям, щом се фокусирате върху себе си, той сам ще си тръгне. Няма да понесе, да не е центъра на света ви, няма да понесе вие да сте си център, макар това да е най-нормалното. Също така, ако го дискредитирате и му кажете "Знаеш ли, нито си толкова голям, нито толкова умен, нито толкова велик, колкото си мислиш. Аз вече изобщо не ти се възхищавам. " Край, той е разкрит, вече няма как да получава дозата си величие от вас. Ще ви спретне едно последно унижение и ще си тръгне. Защото под маската на Вездесъщия, се крие едно страшно комплексирано същество, което всъщност се мрази и не вярва, че някой може да го обича. Вярва, че всички обичат маската, а който твърди, че обича него самия, значи или не е нормален, или просто лъже. Затова не залагат на любовта, а на контрола.
Ако обаче вече го обгрижвате като бебе, или направо като инвалид, ако вече харчи половината ви заплата, ако живее във вашето жилище, ако вече ви е разделил с приятели и роднини. Ако вече се чувства като единственото, за което живеете. Тогава много трудно ще се откаже от проекта си. Без значение как е дошла раздялата, дали вие сте казали "стига толкова, аз не искам повече да сме заедно", или той ви е разкарал (той го прави само за да ви стресне, дори си взима багаж само за ден, два). Той е напълно сигурен, че ще доприпкате обратно, както до сега. Ако наистина искате да се отървете от него трябва ИЗЦЯЛО ДА ПРЕКРАТИТЕ КОНТАКТ. Иначе, той ще ви омае, ще ви подхлъзне обратно в капана на контрола, той знае как, досега винаги е успявал, нали? Ето какво се случва обикновено:
1. Разделяте се и спирате контакт. Не му вдигате телефона, или ако е невъзможно (имате деца, общ бизнес, жилище) вдигате и говорите само по темите деца, работа дистанцирано, контролирано, без да вкарвате и грам емоция. Той се храни от емоциите ви- спирате му дозата. Блокирате го в социалните мрежи. Той все пак ще намери начин да ви следи, чрез профил на познат, или чрез фалшив профил. Той иска да знае какво правите вие без него и тайно се надява страшно да ви липсва и да страдате. Така че, без цитати, без любовни песнички, без постове в стил "получих прозрение за живота". Това само му дава доза величие и му показва, че още има контрол. Не избухвайте в качване на снимки от фитнеса, не променяйте драстично визията си. Всичко това му дава сили "не съм лесен за прежалване, а? " Целта е да създадете картинката "с теб, без теб все тая", "аз съм си същия човек, просто вече нямам нужда от теб", "аз съм си самодостатъчна, нямам нужда да се променям за да се обичам и да се харесвам"
2. Той усеща, че губи контрол, вие не припкате след него. Той спешно трябва да си върне контрола. Появява се, пред дома ви, или на работа. Започва мощен Love bombing. Идеалният се завръща, осъзнал всичките си грешки, готов да се промени, безумно влюбен е, а вие сте Жената, най-специалната, най-прекрасната, единствената, за която ще се положи усилие. Трудно ще устоите. Дори за милионен път да чувате всичко това. Но да си представим, че успеете. "Вече съм чувала това, променяй се за себе си. Аз приключих. " Много вероятно е да заплаши със самоубийство. Не се връзвайте. Вездесъщия, няма да лиши света от присъствието си.
3. Smear campaign and flying monkeys. Става въпрос за антуража им, тия умопомрачени хора, които изобщо не познават тъмната му страна. Той ярко блести пред тях, направо като слънчице и те не могат да си представят тихия, мрачен насилник, с когото вие живеете. Очаквайте включване от тези хора. Общи познати, техните, дори вашите роднини може да са в списъка flying monkeys. Те ще се свържат с вас и ще започнат да ви говорят, как Вездесъщия се е променил към добро, откакто е с вас (Добро за кого? ! Като отношението му към вас прогресивно се влошава. ) Как раздялата ви му е дала урок, как си е взел поука и сега всичко ще се нареди (за кой ли път? ! ) И как вие просто трябва да му дадете още един шанс. Бъдете сигурни, че тези разговори ще му бъдат дословно предадени и се дръжте сякаш говорите със самия него. Не си губете времето да разказвате и да се оплаквате от кошмара. Те няма да ви повярват, те вярват на очите си- той е усмихнат, забавен, готин, готов да им помогне. Те са манипулирани, нали знаете. Не позволявайте думите им да ви действат, той говори чрез тях. Кажете просто "Наистина ли мислиш така, ще се радвам ако се промени/оправи. Но аз не съм щастлива в тези отношения и вече съм взела решението си. Ако си ме поканил/а за да говорим за него, предпочитам да си тръгвам. " Точка. На въпроси "как си, не ти ли липсва? ", отговаряйте спокойно "Добре съм, всичко е нормално. " Може още да плачете нощем, а може и вече да си танцувате танца на радостта-не споделяйте емоциите си. Целта не е да дразним, или нараним бившия, а да се отървем от него. Когато flying monkeys се провалят, започва smear campaign. Кампанията по вашето оплюване. Вие ще бъдете представени като лоши хора, егоисти, неразбрани, нежелаещи да се борят за връзката/брака, а те като ваша жертва. Много тежка ситуация, но пък така ще пресеете хората, които наистина ви обичат и държат на вас.
4. "Щом няма да си моя, ще превърна живота ти в ад. " Сега ще извадят тежката артилерия. Скандали, преследване, физическо насилие, засрамване пред всички, на които държите. Те са толкова луди, че ще се опитат да ви вземат децата, макар да нямат и идея как да се грижат за тях. Просто за да ви наранят. Ще се опитат да вземат жилището, дори да имат 10 апартамента. Ще направят всичко, за да ви смажат. С аргумента "защото така искам". Ще покажат истинското си лице на безскрупулни. През цялото време останете над нещата. През цялото време, помнете, че той се храни от емоциите ви. Ако му покажете, че ви е страх ще му хареса и ще продължи. Не се колебайте да извикате полиция, да изискате ограничителна заповед, ако се чувствате в опасност. Всичко ще свърши, когато покажете, че няма как да ви наранява повече. Междувременно той не може да седи без обожание, без доставки на величие и сигурно вече обработва нова жертва. Някоя скромна жена, която е готова да излекува горкия, наранен, изтормозен от вас човечец. Пожелайте им щастие и продължете напред. Той не може да продължи, той никога няма да ви прежали. Винаги ще се интересува от вас, винаги ще се надява, още да има власт, още да може да ви накара да се усмихнете, или ако не това, поне да може да ви причини дискомфорт. Всъщност това е вашата най-голяма победа, вашето възмездие. Вие ще станете силна, уверена и щастлива жена, смътно ще го помните, а той ще живее със спомена за вас, с провала на проекта си. Ще стой на балкона с разсеян поглед, докато новата му жена олизва къщата и сервира вечерята и ще си фантазира за вас. Как му се обаждате и му казвате, че още мислите за него, че още го обичате, тайно ще се надява да сте сама и нещастна без него. После ще влезе, ще седне на масата и ще каже "бившата ми правеше страхотни салати" за да побутне новата жертва да се постарае повече.

24.   От номер 5

12, 20, 23
Да, така протече цялата одисея
Още продължава. Трудно е, но не е невъзможно. Всичко което каза е напълно вярно, живяла съм и аз а такъв човек години наред, не съм сигурна кой сложи края. Действайте, момичета! Ще успеете.

25.   Авторката. Искам да помоля някой който е имал такава връзка да ми разкаже как са се стекли нещата, за да се стигне до раздяла. А, и също така как сте го приели накрая. Тя и той като цяло. Много ще ми е интересно. Примерно такъв мъж как приема раздялата. Смисъл не му пука особено или страда след това, че примерно е изтъвал "мечтаната жена". Ще дам пример. Аз жената... Давам всичко от себе си за връзката, грижа се за мъжът си, вярна съм му, обичам го много, глезя си го от време на време и го подкрепям във всичките му начинания и желания. Той мързелив, големи очаквания спрямо жената до себе си, командори и не зачита нито желанията и нито мненията и. Той" винаги "е прав и никой не може да му каже нищо. Такъв вид мъж може ли да се промени?

26.   От Номер 12
Номер 14/21 аз самата не съм имала връзка след раздялата, преди повече от година. Затова и нищо не съм писала за нов мъж в живота. Не се чувствам готова, нямам и необходимостта. От 16 до 30 годишна не бях оставала сама за повече от месец. Имах връзка с наркоман, с психопат, който ме преследваше и накрая за малко не се омъжих за социопат. Разликата им с нарцисистите, е че не са суетни, не спазват нормите на обществото, а държат да ги приемат такива, каквито са. Както и да е. След раздялата, аз изгубих и партньора и самоличността си. Изобщо не знаех как да живея без да има изисквания към мен. Плейлиста ми беше съставен от любими песни на баща ми и на мъжете, с които съм била. Никога не бях имала хоби, или нещо подобно. Не виждах смисъл да готвя, нито да бъда красива, нито да спортувам само за себе си. Това с любовта към себе си, изобщо не го схващах. Мислех си, защо да се обичам, какво съм постигнала? В главата си още чувах " Ти си супер спряла и безперспективна, ти нямаш един нормален приятел. " И пак буквално стисках зъби и се потях за да не му звънна. Понякога не издържах и се качвах на колата, отивах в едно поле да крещя. Мислех си, че е по-добре всеки ден да ме удря, отколкото да остана сама със себе си. Всичко ми се струваше трудно и сложно, нищо ново не исках да започвам. Аз идвам от супер взискателно семейство, само дето вместо да стана амбициозна, развих страх към неуспеха. Предпочитах да не започвам нови неща, отколкото да рискувам да не се справям добре. Дори книжката взех тайно, за да не разбере никой, ако ме скъсат. Разбрах, че моята съзависимост си е бягство от себе си. Започнах да ходя на психолог и още ходя. Работим върху проблема ми с отлагането и увереността ми. Опитвам се да събирам опитности, без да се интересувам от резултата. Да разграничавам правенето на добро, от жертването. И такива неща. Психоложката ми ме свърза с една прекрасна жена Милена Голева, която води клас по йога в града. Тя прави супер добри live couch видеа на български и семинари "Академия за щастие". Започнах да ходя редовно, запознах се с впечатляващи жени. Жени, които бяха насочили сякаш своята нужда да се грижат продуктивно, в кариерата си и бяха обгрижвани и ценени у дома. Бяха доволни от себе си. Поставих си мисия да се влюбя първо в себе си и записах детска психология. Живот и здраве септември ще съм на лекции.
Освен това, изчетох доста за тези хора. В YouTube има милиони видеа по тази тема, има и документален филм на английски. Аз имам и живия пример на родителите си, на неговите също. Тези хора не се променят. На доста места прочетох, че те дори не изпитват емоции, а ги имитират. Че не са способни на емпатия и любов. Това беше много шокиращо за мен. Че са патологични лъжци и женкари. Че биха изневерили при всяка възможност, изпитват перверзно удоволствие и огромна доза величие, от това да правят неморални неща и да им се разминава. Те са опасни за всички около себе си, защото нямат реална оценка на риска. Наистина вярват, че няма как да катастрофират, или да им се случи нещо лошо. Поради липсата на емпатия не могат и да се учат от опит и грешки. Бившият ми мъж удряше колата всеки месец и винаги твърдеше, че друг е виновен. Още си вярва, че е невероятен шофьор и не спазва правилника. Имам в предвид социопатите, нарцисистите спазват правилата на обществото. Всичките тези неща, можете да ги чуете и вие от психолози, от оцелелите, от групи за подкрепа за съзависими, ако знаете малко английски потърсете Narcissistic personality в YouTube. Аз имах чувството, че тези психолози, надничат през прозореца у нас. Най-лошото, е че хората в спектъра не желаят помощ, те мислят, че всички други не са наред, не искат да се откажат от величието, не искат да се променят. Изобщо не предполагат за богатия емоционален свят на останалите хора. За тях да станат като останалите хора е позорно.
И аз имах любов към него, но вече е прошка. В крайна сметка те са продукт на възпитанието на семейството си, както и ние, не им е било лесно. Но не искам животът ми да е рехабилитационен център, вярвам, че целта на взаимоотношенията е друга.
Мисля, че напълно се отказах от него, след като случайно срещнах негов приятел, с който супер странно се скараха и спряхме да се виждаме. Като чу, че сме се разделили ми призна, че са се скарали, защото моят бивш е пишел на жена му. Свалял я, предлагал и работа. Разказа ми и за един случай, в който са се събирали у нас, докато аз съм била в командировка, бившият ми извикал някакво момиче на 19, 20 год. Всички останали да спят вкъщи, а на сутринта, той накарал момичето да изчисти апартамента. Още помня колко беше чисто като се прибрах и как ме излъга, че се е постарал за да имаме свободно време да се видим преди работната седмица. В голям филм съм била, аз мислех, че поне в тези първи години сме били щастливи. След като се прибрах, реших да му се обадя, да му кажа какво съм разбрала. Половин час мислих какво да му кажа и накрая се отказах. Мисля, че тогава се освободих, вече ми беше станало все едно. Помислих си, защо да се обаждам, да се разстройствам, било, квото било. Психоложката ме похвали, че за първи път ме чува осъзната и избираща себе си.

27.   От Номер 12 до Авторката
Да, така се получава. След love bombing-а се отпускат. Не могат да поддържат маската дълго. Те имат доста приятели, но се виждат рядко с тях, редуват ги и така пазят доброто си име в обществото. Обаче вие сте там на разположение постоянно, отдавна не сте излизали без него, скучно ви е, предпочитате неговата компания. Той вече усеща, че има контрол и търси различни източници на доза величие. Например започва често да излиза само с приятели. Изобщо да предпочита да прекарва времето си с други хора. Вие, започвате да се чудите, дали се стараете достатъчно за да задържите интересът му, дали не можете да направите нещо повече. Червена лампичка - когато я пренабрегвам, получавам повече добро отношение. Защото вие вместо да кажете, че положението е неприемливо или да си тръгнете, се стараете да сте толкова добра, че да победите в битката с приятелите му за неговото внимание. Хипотетично, може да не са приятели, може да се отдаде изцяло на работата си, на зависимостта си, на някакво хоби. И така той разбира, че за неприемливото поведение няма лоши последствия и това ескалира с времето. Започва да си мисли, това, което написах в първия си коментар. "Нормален човек, не би търпял такова отношение, на жена ми и има нещо, тя няма достойнство, тя няма нищо освен мен, как да уважавам такъв човек" и започва да ви обижда, че сте обсебваща, скучна, че нямате приятели, че сте прекалено чувствителна, луда, всички слаби места, които ви е открил, всеки комплекс. А той е добър в това. И вие пак оставате. Той скалъпва някакво псевдо извинение "имам много проблеми напоследък", "ти ме предизвика", казва, че не ги мисли тия неща и вие приемате и това. Както казах, тия обиди са копие на вашия вътрешен критичен монолог (а не на вашата същност) и това удря самооценката ви в земята. Най-близкият ви човек, човекът, който най-добре ви познава има отвратително мнение за вас. Той едва ли не, прави компромис със себе си, прави ви услуга като е с вас.
Ревността е да признаеш превъзходството на другия. Той обича да бъде ревнуван и да ви сравнява с някоя друга. Най-лошото според мен, е че тази ревност най-често излиза основателна, обаче те толкова умело крият следите си, (те могат да излъжат и детектор на лъжата) и омайват "защо да го правя, аз имам най-прекрасната жена, най-невероятната любовница... " че малко, по-малко спирате да вярвате на вътрешния си глас, на интуицията си и ставате още по-лесни за манипулиране.
"Става нещастен с времето" хората от спектъра се характеризират с пикове и спадове. Те изпадат в състояние на пълна апатия през някакви периоди. Вие и тогава се чувствате виновни, че не можете да оправите настроението и се обвинявате, че не сте добър партньор, а това състояние няма нищо общо с вас. Но пък реакцията ви към него, го учи на нов трик "наказание с мълчание". И той вече знае, че е достатъчно да ви игнорира, за да започнете да кръжите около него с въпроси "какво ти е, сърдит ли си, станало ли е нещо, аз ли направих нещо, искаш ли еди, какво си... " И пак награждавате неприемливо поведение.

Аз не мисля, че една нещастна любов обаче може да е причина за личностново разстройство.
"Причината за развитието на личностово разстройство, включително и нарцистично не е изяснена. Както и при другите, така и при този вид се смята, че проблемът се крие още в детството – прекомерната загриженост, високите изисквания на родителите. Все повече психиатри обаче наблягат на липсата на необходимото внимание и обич, малтретиране, лош пример за подражание в детска възраст. Други теории залагат на генетична компонента или промени на биохимично ниво. " Цялата статия:
https://www. puls. bg/zdrav-um-c-31/nartsisizmt-razstroistvo-na-lichnostta-n-3397
Изтегли си книгата, която написах, в нея има много истории за такива връзки.
Аз вече казах кой е според мен най-сигурният начин да разберете дали сте с човек, който обича вас, или сте с човек който обича контрола над вас. Човек, който ви обича няма да ви саботира да развивате личността си, няма да има нищо против вие да учите, да спортувате, да имате време за приятели, да практикувате някакво лично хоби. Човекът, който обича не вас, а контрола над вас, ще ви саботира във всичко, което отнема вниманието от него. Той не иска да имате самочувствие и да сте пълноценни и самостоятелни, защото няма да може да ви контролира. Тогава "няма да можеш да се оправиш без мен" ще звучи абсурдно.
Така че, просто се фокусирайте върху себе си, помислете какво сте пренабрегнали, приятели, работа, семейството. Помислете кое от живота преди връзката ви липсва, какво ви радваше, даваше енергия, от какво се ентусиазирахте и се върнете към тези неща, към себе си. Работете върху самостоятелността си, финансовата си независимост, така че винаги да имате избор. Това е посока, в която няма да сбъркате, независимо с какъв партньор сте. Съзависимостта има и друга страна, а именно бягство от себе си- когато жената не желае да развива личността си и се крие в една така връзка, която да я изсмуква и с нея да се оправдава дори пред себе си, че не иска да носи отговорност за живота си. Обаче да остави отгорността за живота си в ръцете на друг, особено на човек от спектъра е най-голямата грешка, която може да направи и най-сигурния път към това да бъде винаги неудовлетворена.
Успех!

28.   Аз съм номер 1 и 15.
В казаното от един от коментиралите има нещо вярно — такива хора се хранят от вниманието ви и само очакват да им го отдадете макар и индиректно — дали чрез някоя публикация, дали чрез някоя песен. Каквото и да е. Този коментирал бе споменал, че такива хора се „навъртат“ все още около нас. И от опит вече го разбирам.
Бившият ми приятел, за когото разказвах тук, вчера е имал смелостта да се свърже с моя много близка приятелка, за да я разпитва за мен, накарал я даже да ме попита каква ни е била раздялата по мое мнение, как съм се чувствала. Висша форма на наглост. Разказвал ѝ как никога не ме е харесвал душевно или умствено, а просто на външен вид съм била „негов тип“. Изобщо... коментирал ме е стабилно, а тя през цялото време (като една добра приятелка) е отговаряла кратко и неколкократно му е намекнала, че даже не съм обсъждала нищо, свързано с него пред нея. За финал просто му тeглила една майна, както се казва. Доста жалка постъпка; накрая завършил с това, че бил сигурен, че всичко, казано от него, ще бъде предадено към мен и очаква аз да му се обадя.
Знаете ли какво направих? Вече минаха 24 часа от този случай. Взех си телефона, отворих си бележките и написах един дълъг, дълъг роман относно всичко, което е той според мен. Всяко лошо качество и погнусяващо ме негово държание. Чудя се дали да не му го изпратя, но знам, че той именно това очаква — реакция. А... както знаем, има три добри реакции — шега, емпатия или никаква такава. Ще се опитам да се сдържа.
Според вас това е правилната стъпка, нали?

29.   Номер 12
Отделила си толкова време и енергия за него. Той обича вниманието, дори да е отрицателно. Най много ги дразни безразличието, ако това ти е идеята. Сигурно се чуди, как така не се обаждаш, не ти ли е станало кофти, че не харесва нещо си. Неговото мнение би трябвало да ти е супер важно. Той пробва какво става с контрола. Ти и да издържиш, според мен той ще ти се обади тези дни, ще се държи все едно има амнезия, ще се прави на забавен, ако не поддаваш ще започнат обиди и обвинения. Аз бих си спестила този разговор.

30.   5 съм
Той и моя индивид ме заплаши, че ще ми изгори къщата. Обадил се на приятелка-същото.
Почнали някакви обиди и нападки, естествено. Казал й да ми предаде да не го търся повече и изобщо да не се сещам за него.
Мислех да му напиша нещо хапливо в отговор, но се спрях-все пак аз целя спасение, защото от години се въртя в този кръг.
Деликатно се намесвам в дискусията, но как да е-нали е анонимно. Горе-долу сама се справям със ситуацията и ми натежава понякога.

31.   Спокойно, другарчета, свъсем скоро МАШИНИТЕ ще поемат щафетата от нас. Нито ще ви се налага да се обичате, нито деца да раждате. Даже ако можете да се самоитриете - още по-добре за тях.
Та гледайте си кефа - яжте, пийте и се лупайте като за последно (или пушете, пиянствайте - който каквото му се прави) като за последно! Защото то наистина ще е такова.
Изкуственият интелект е последното изобретение на човечеството.
Амин!

32.   До 31

Ко? Абе ей! Стига приказва глупусти .. Ша си имам роботчета и ша си глеаме кефа и няма бачконтиеме като идиоти по цял ден ...

33.   Ще подскажа малко за секса с друг мъж. Трябва да е минал етапа с мислите дали да се обадя на бившия. Трябва да си се фокусира върху себе си. Просто маструбирай и си представи че си с друг мъж, най-добре с някой актьор. Остави съзнанието ти да приеме идеята че бившия не е незаменим. След известно време, за всеки различно, ще се настроиш психически за секс с друг.

34.   Номер 12 до 5
Ако не познаваш природата на тези хора, те изглеждат съвсем непредсказуеми. Това се получава, защото действията им са неадекватни и нелогични и това обърква всеки нормален човек. Но веднъж разбереш ли механизма им на мислене, виждаш, че са абсолютно предсказуеми и повтарят постоянно едни и същи модели. Бомбардиране с любов, обезценяване, раздяла и после пак, бомбардиране с любов, обезценяване, раздяла... Те могат да правят това цял живот, има такава бракове по 30, 40 години и жени, които цял живот се чувстват сбъркани, защото колкото и да се променят за да угодят, моделът никога не се променя. Той няма защо да се променя, защото така мъжът получава максимума грижи и внимание от жената, а същевременно безнаказано има двоен живот. Ще кажеш, че този човек е голям щастливец, но не. Той е постоянно неудовлетворен и търсещ, гладуващ за още и още стимули. Природата му не му позволява никога да е доволен и щастлив. Жената на такъв човек е като хамстер в колело, каквото и да прави се озовава в същото положение. Това може да побърка всяка жена и да я накара да се мисли за непълноценна и от там никога да не посмее да счупи модела и да напусне.
Вариантите да ви остави на мира са безразличието и новата връзка. Всъпите ли в нова връзка със стабилен, нормален човек, онзи капитулира (стига вие самата да не го търсите). Той е напълно наясно, че всеки друг е способен да ви даде повече, и че е обречен в такова състезание.

35.   5 до 12
Надявам се, наистина. Моят специално е доста агресивен и се хвърля в бой. Разчитам, че времето ще отмие всичко и рано или късно всичко ще се нормализира. Няма да крия, че ме е страх да не го видя по улиците. Силно се надявам да се махне от този град, нищо, че градът е голям.
Благодаря ви за съветите иначе. Все си мисля дали да не го отблокирам да го видя какво прави, но после се спирам, за добро.

36.   Аз също се включвам в темата, за да следя мненията, защото има доста добри такива и много ми помагат, за да разбера психологията на нарцисиста.
Ето и моята история с такъв индивид: вътря се в кръг от "обичам те", игнор и мълчанки вече 5 години. Той е абсолютен женкар и поддържа няколко паралелни връзки. Първоначално се държеше абсолютно просташки, като постоянно ми подхвърляше сексуални намеци. Така се отнасяше с всички други жени около мен. Аз обаче доста мразя такова отношение и му го показах нееднократно. Постепенно той смени тактиката си и започна сякаш да ме уважава и оценява. Отношението му към мен се промени към добро, а към останалите си продължи с просташкото държание. Започна често да ми звъни и пише, да ми прави разни дребни романтични жестове и подаръци. Започна да ми пише всяка сутрин за добро утро. Разбирайте още щом се събуди към 5:00, 6:00. И вечер си лягаше с мен. Държал ме е на телефона дори до 4:00 и на сутринта отново разговори, писане и така по цял ден, всеки ден. Тогава се почувствах специална и реших, че е влюбен в мен. Беше като обсебен от мен. Самият той ми казваше, че едвам издържа един час без да ме чуе. Започна да споделя с мен лични неща. Започнах да живея с неговите болки и радости. Беше загрижен и за мен. Веднага усещаше кога съм нещастна и без настроение. Тогава се показаше загрижен, защото веднага ми звънеше и ме успокояваше. Да ви кажа честно умееше го. Така постепенно се влюбих в него. Тогава още не знаех, че съм се пристрастила, защото когато и да се разсърдя, той ме умоляваше да се върна при него, защото съм му нужна и не може без мен. Тогава смятах това за страст и влюбване от негова страна, а всъщност се оказа обикновенно любовно бомбандиране. Създаде ми усещане, че аз контролирам нещата и от мен зависи всичко. Накара ме да се чувствам уникална, желана, секси, страстна. Повиши самочувствието ми до степен, каквато никога не съм притежавала. Постепенно се пристрастих към неговото внимание и ако се случеше да не ми пише или обади, тогава буквално не можех да дишам. Започнах да питам какво му е и защо така намалява контакта си с мен. Така той разбра, че вече съм зависима от него и започна кошмарът ми. Постепенно обажданията намаляха, а от година вече тотално изчезнаха. Смс-те също намаляха. Сутрешният обаче остана, но вече е доста в по-късен час. Вечерният тотално отпадна. Вече даже минават и дни без да ми пише. Започнах да правя скандали, да ревнувам, да ставам обсебваща. Тръгвах си, връщах се, бях добра, разбираща, пак си тръгвах, пак се извинявах за неща, за които нямам вина и пак се връщах. Това продължава вече две години. Той съвсем загуби уважение към мен. Докато преди трепереше да не го напусна и ходеше нещастен като на погребение, то вече само ми казва ти си луда, прави каквото искаш. Вече не му пука, когато си тръгна и не ме търси. Аз издържам максимално месец и пак го търся с поредното извинение. Той започна да ме търси само и единствено за секс. Той е пристрастен към секса. Аз започнах все повече да му отказвам секс съвсем любезно, като винаги съм давала основателни причини, за да не му нараня мъжкото самочувствие. Е тогава започна да ми прилага манипулация с мълчание. След отказ спира да ми говори със седмици. В един момент се обажда. Казва няколко мили думи и отново директно търси секс. За мен това е обидно и му казвам, че имам нужда от емоционална връзка, за да правя секс с някого, но той отново ме обявава за луда и отново следващата мълчанка и така вече от няколко месеца. Нали разбирате как се чувствам. Човекът, когото обичам повече от себе си, вече дори не желае да споделя с мен. Не го чувствам вече близък, а толкова ми липсва милото му и грижовно отношение. Чувствам се точно като наркоман, който си проси поредната доза любов и внимание. Правя всичко възможно да си го върна такъв, какъвто беше. Подлагам се на всякакви унижения, прощавам непростимото, а той все повече се отдалечава. Не мога да се позная вече. Аз, която успявах винаги да поставям граници, където е необходимо, в момента съм ударила дъното и не мога да се измъкна, въпреки, че осъзнавам напълно адекватно цялата ситуация, в която се намирам и не мога да спра. Когато сме скарани, аз усещам дори физическа болка. Осъзнавам колко много ми вреди този човек и че не ме обича, но минат няколко дни от раздялата и в мен започват да се прокрадват нови надежди, че все пак може да ме заобича и тръгвам с нови методи и отново по-разбираща и обичаща от всякога и отново всичко се срива и аз отново оставам с болката и липсата. За разкош, той започна да сваля и мои приятелки. Сега на тях пише и звъни като побъркан, точно както правеше с мен, а мен това вместо да ме отврати, ме амбицира още повече да си го върна. Чакам търпеливо да му омръзнат, но той е доста упорит и не се отказва с години. Мен преследваше две години. Намирам се в АД, в който сама се вкарах и от който сама трябва да изляза, а не намирам сили. Намразих се. Не се уважавам вече. Самочувствието ми е на нула. Идва ми да избягам някъде и никога да не се върна повече, защото иначе не мога да се откажа от този човек.
В момента съм го блокирала за първи път, защото след поредния ми отказ за секс, той ме напсува. Никога до сега не беше си позволявал да ме обижда. Мислех, че ще съжалява за поведението си и ще ми се извини, защото се е случвало да ми се извинява, но на вместо това, той започна с пълни сили да пише и звъни на приятелките ми, да ги разсмива и да им обяснява колко са красиви. А аз отново съм с болката си. Мисля постоянно за него и ми липсва начина, по който ме караше дасе чувствам, разговорите ни, шегите му, както и страстта, която имахме. Само той отключи в мен такава страст, каквато не мислех, че притежавам. Той ми подари емоции, които с никой друг мъж не съм изживявала. Обичам го и си го искам такъв какъвто беше, но за съжаление той никога вече няма да бъде такъв, защото вече ме притежава и не представлявам интерес за него. Вече споделя с всички други, но не и с мен, която до скоро му бях близка, а другите тепърва опознава.
Боли и от факта, че осъзнавам, че това е краят и той никога няма да ме потърси повече. Стискайте ми палци този път да преживея абстиненцията си и да не се изкуша да го търся повече.

37.   Ами ти си осъзнала нещата сама. Дори да се поддадеш отново нищо няма да се промени. Такава връзка може да бъде единствено вредна за теб, защото старанието ти няма да се оцени и ще се вкараш във филма, "ако бъда перфектната партньорка ще заслужа той да се промени за мен", но с тези хора това никога не се случва и просто ще вкорениш още повече вярването, че не си достатъчно добра. Няма как да имаш доверие на такъв човек, той не ти мисли доброто и не го е грижа за щастието ти. Във връзка с такъв човек, ти не само неуморно се грижиш за неговото щастие (което е непостижимо- той никога не е доволен и задоволен), а трябва и сама да се грижиш за своето... ако остане време, ако имаш сили. Но от моите наблюдения това не се получава. Тези хора така те изпиват, че ти в един момент тотално отричаш своите потребности.
От друга страна, ако успееш да не се поддадеш ще се лекуваш малко по малко от емоционалната зависимост всеки ден. Обещавам ти, че един ден ще се чудиш на себе си как си могла да вложиш толкова енергия за този човек. При зависимостите има един ключов подход и той е да приемеш, че ще има период на скръб. Да разбереш, че няма кратък път и начин да пропуснеш периода- да преплуваш вещо и уверено през него, без да му се съпротивляваш. Просто да приемеш, че той е част от излекуването.
Направи себе си най-добрия си приятел. Какво би направила за твой приятел ако страда в такава ситуация? Би го завлякъл на разходка, би му пуснала забавен филм, какво би го посъветвала? Опитай се да гледаш на ситуацията от страната на страничен наблюдател, който мисли най-доброто за теб.
Поздрави Номер 12

38.   Ами, пишете за същата емоционална зависимост, която изпитва той през цялото време. Той е зависим, съзависимият е преодолял стадия на развитие, в който е зациклил нарциса и при него е възможно преодоляване на съзависимостта, докато нарциса... общо взето е обречен да си остане в тази позиция на постоянна нужда, тоест той изпитва, това, което предизвиква у съзависимия през цялото време. Психолозите го сравняват с дете между 5 и 8 годишна възраст на емоционално развитие. Всичките му пируети са като на детенце в детската градина - обич, цупене, безотговорност, неспособност да се осъзнае риска, чувство на величие като в двора на детската градина... само дето е във възрастно тяло и заплахите, както и декларациите в любов, заплахите за самоубийство... звучат истинно, казани от възрастен човек, но не и от 5 годишно хлапе. Собствените си липси той овладява посредством многото "жертви" (затова и израза - "храни се" от чуждите емоции), докато съзависимият партньор се концентрира само върху нарциса и би могло да се каже в същия дух - "храни се" от вниманието на нарциса. Просто е огледално и работи на същия принцип - запълване на собствените липси чрез чуждо внимание. Само че при нарциса е бяла психоза, психиката му не би могла да понесе осъзнаването на дисфункционалността му, затова и може да изглежда като нарочна манипулация, но или е абсолютно неосъзната, или интерпретирана в неговата глава като сила, то е нещо, което му носи нарцистичен съплай, тя не цели да наранява, а да го "повдигне", тя е способ, за да не потъне самият той. Затова и не харесвам определението на някои от психолозите - "жертвата" на нарциса, въпросната "жертва" е това, което го спасява да не превърти или да се самоубие, ако не успява да намери други източници за нарцисизма си. Все едно мама е напуснала малкото дете и то се чувства изоставено, малко и непотребно, но друг образ на "мама" ще го приеме и ще му покаже, че е значим - love bombing-а цели не да омайва, за да нарани, а да си докаже на себе си, че е нужен и става за нещо; да се присмее на "жертвата" също не е цел, целта е той да не потъне, а дали "жертвата" ще страда не е от значение, хубаво е да страда, защото му показва пак на него, че е нещо. В същото време, ако тя се превръща в парцал, тя вече не е на нивото да го оцени, тя не може да задоволи потребността му някой "значим" да го оцени и затова бяга при други. В момента, в който тя го остави, той се чувства отново незначим, затова при него пак се задейства фазата на съблазън. Тези фази са следствие на неговите дефицити и болки, а не цяла предварително обмислена схема на манипулация. Няма как хем да му липсва емпатия/съчувствие, хем да изпитва удоволствие от чуждата болка, той изпитва удоволствие от идеята, че заради него някой страда ->значим е, но не се храни от болката, както да речем садистът. Това го пиша, за да бъде ясно, че той не е толкова страшен, колкото някои го изкарват. Просто липсите му са много дълбоки и това е начинът, по който успява да се справя с живота, за да ОЦЕЛЕЕ. И хич не му е лесно, само си представете ада на скъсването с нарциса и последващата абстиненция, но за цял живот. ОБАЧЕ тези разсъждения не са повод да се продължават подобни взаимоотношения с него, защото при нарцисите има изключително малко случаи на осъзнаване (след случайни драматични шокове и никога без много голяма травма), дори е опасно за психиката му; докато в случаите на раздяла, когато заплашва, че ще се самоубие, той няма да го стори, то при огромен и внезапен шок може наистина да го направи. И една нормална връзка за него е немислима, защото не му доставя емоцията, от която има постоянна нужда.
Психолозите наричат съзависимите "жертви", за да се прекъсне порочния кръг, в който тъй наречената жертва ще се опитва да го спаси и да му помогне. Това е първоначален термин, който се използва, за да осъзнае страдащият от нарциса позицията, в която се намира поради своите страхове и емоционални травми и да се реши да прекрати връзката. Но жертвата за цял живот е самият нарцис. За съжаление.
Какво бих посъветвала сега някоя приятелка, която най-сетне е решила да се раздели с човек с нарцистично личностно разстройство? - да го направи по метода на нарциса - с множество други съплаи на нарцисизъм, на първо време всичко ще е "постно", така да се каже, сравнено с емоционалните въртележки от интеракцията с нарциса, така че - запълване на мислите с други неща - писане и комуникация с други хора - излизане с познати и писане в някой сайт за запознанства с много хора от противоположния пол, но абсолютно анонимно и с абсолютното съзнание, че НЕ се търси връзка, категорично БЕЗ нови влюбвания в този момент; когато липсата ви прихване, момичета - влизане в сайта за запознанство и ако трябва писане на глупости, но без да давате погрешни сигнали за очаквания в кореспондента. Кофти е и е егоистично, но след толкова време позициониране в ролята на услуга на другите, поставете се на първо място, по-бързо ще "дишнете" чист въздух. И ще си "съберете" частите отново, ще преоткриете хобита, интереси, приятелства, вас самите, и ще станете пълноценен партньор за някой друг пълноценен и оздравял от детските травми човек. Просто това е моментът за решаване на детската травма, която нарцисът не може да реши, вашият мини шок, освободителен и задължителен за пълноценен живот. В известен смисъл съм благодарна на моите, че минаха през живота ми...

39.   Боже, боже абе някой да не живее у нас и да гледа какво се случва.. намирам се в абсолютно същата ситуация. И се опитвам да се измъкна на 20 съм, а си мисля, че ще умра в тази връзка завинаги..