 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не знам дали все още искам да бъда с него
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1735 пъти
Здравейте! Обръщам се към вас, защото от доста време ме тормози един въпрос, на който не мога да намеря отговор. Имам приятел от вече близо 2 години. Може би тук е редно да вметна, че сме от различни градове и се виждаме доста рядко- веднъж/два пъти в месеца. В началото любовта ми към него беше много силна, правех всичко за него само и само да се чувства добре. Той също много се грижи за мен, изключително добър е, мил, прави ми изненади, доколкото позволяват възможностите. Разговорите бяха леки, приятни, за всичко си говорихме, всичко си споделяхме. Никога не съм си представяла, че ще се замисля някога дали все още го обичам така лудо. Но ето че се случи. От известно време не изпитвам същото като преди - по-скоро искам да запазим приятелски отношения, защото наистина е прекрасен човек... но сякаш вече няма тръпка. Донякъде отдавам това на факта, че водим връзка от разстояние, но преди бях примирена с това, защото бях готова да чакам момента, в който ще бъдем заедно. Дори правихме планове заедно за бъдещето. А сега вече май искам човек, който винаги да бъде до мен физически, когато имам нужда... Сигурно съм ужасен човек заради всички тези мисли за раздяла, които ми минават през главата. През последните месеци започнах да се дразня от най-малкото, доста се карахме, изнервени сме. Но все някак се убеждавах, че трябва да продължим да се борим. Сега вече не знам има ли смисъл... сякаш вече не виждам бъдещето си с него. Той усеща, че съм по-студена към него, а мен ме е страх да разговарям открито по този въпрос. Преди известно време бяхме разделени за около седмица. Тогава ми беше много тежко, поисках да се съберем отново. Но нещата явно не успяха да потръгнат. Може би просто ми е липсвало вниманието и факта, че съм свикнала с него. Преди си пишехме постоянно, чувахме се, забавлявахме се. Напоследък сякаш и теми трудно намираме за разговор може би, защото и той, и аз усещаме, че нещо не е наред. Преди няколко дни говорихме за проблемни зони във връзката ни, но въпреки това, аз все още не знам искам ли да бъда с него... Не искам да го загубя като приятел, но знам, че той ме обича все още така както преди години, когато се запознахме. Не знам как да постъпя, дали е просто временен период или всичко е приключило наистина? Моля ви, дайте ми съвет! Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: da1d143483 |
|
1. Бях в същата ситуация. Разделете се, не го обичаш вече. Разстоянието си казва думата.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 24d424b60c |
|
2. Аз тези неща, ако не съм ги решила категорично и не успявам сама ги обсъждам с половинката си. Но не знаеш как ще реагира, как ще го приеме. Има си и рискове. Това е нещо, което човек наистина трябва да си прецени. Какъвто и съвет да ти дадем, може да се окажеш подредена накрая. С нещата, които си изброила според мен тази раздяла е просто въпрос на време.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 803566a6e1 |
|
3. Разглеждали ли сте варианта да отидете някъде на почивка за 1 седмица, все пак е лято? Ако физическата близост не може да засили чувствата ви и да ви даде нови сили да се борите за това, което имате, то нищо не може. А само с разговори в Месинджър много трудно ще стане. Краткотрайните срещи също не мисля, че биха ви свършишли работа, тъй като човек има нужда от време, за да започне да говори открито. Наистина смятам, че се нуждаете от близостта си - преценете според възможностите и отидете някъде, останете само двамата поне за седмица.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: db03716ba3 |
|
4. Виждате се веднъж, два пъти в месеца и то в продължение на цели 2 години? Това е странно... Помисли!
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 95fa0ae3d0 |
|
5. Приключило е за теб.
Иначе не би ти пукало за разстоянието..
|
...
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 4d94fe77a4 |
|
6. От авторката:
До 3: Предлагала съм му да идем на море (дори и просто някъде да бъдем само двамата без значение къде за известно време), но така и не се осъществява тази идея .... в началото дори само аз ходих при него на гости, за да се виждаме, и вероятно под влияние на чувствата ми към него тогава не съм се замисляла, че аз мисля повече за развитие на тази връзка, отколкото той ... Може би факта, че вече доста сме се опознали, ми разкрива негативни черти- като например, липсва ми решителност у него ...та вече сме на по 20 години все пак (и двамата).
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: a51eaece9b |
|
7. Започвам инициатива, да следя колко теми ще се пускат под надслов "Имам прекрасен приятел, ама вече не изпитвам нищо".
Неофициално вече има 205 теми.
Но започввам от 1.
Братан.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 4d94fe77a4 |
|
8. До 7: Знам как звучи цялата история, вероятно има куп такива теми, споделени тук, но понякога в живота се случват подобни неща (дори и да Ви звучи нелогично, но пък чувствата не могат да се контролират). На мен това ми е първата сериозна връзка и наистина се нуждаех от съвет или поне насока как да действам. Съжалявам, ако Ви е дотегнало от подобни въпроси:)
Авторката
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 16be49573c |
|
9. Самият факт, че задаваш такъв въпрос е показателен. Първоначалната еуфория е отминала, вълненията са си отишли, познато... Разстоянието и редките срещи понякога поддържат тръпката от очакването, радостта от срещата, така беше с мен. Срещите с него бяха празник. Но любовта и у двамата трябва наистина да е много силна. Ако живеете заедно пък битовизмът, умората от ежедневието превръщат връзката в рутина и постепенно стигаш пак до същия въпрос. Изборът е твой, мисля, че отговор няма да намериш тук, а в сърцето си. Ако не можеш да приемеш и негативите в него, как мислиш да продължите? Никой не е перфектен. Но не е само това причината, просто не го обичаш вече и няма смисъл, така съдя от това, което пишеш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
