Споделена история от Любов и изневяра |
Да се влюбиш в шефа си!!!
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1083 пъти
Откъде да започна... първо извинявам се за романа. Само на който му е интересно ще съм благодарна да отдели време да прочете моята история и за някое съветче ако реши. Благодаря предварително!
Една моя близка приятелка работи в Старбъкс в София.
Разказваше ми как протича, как се чувства, каква е средата там и т. н. Стигна се и до там да ми разкаже що за човек е шефа и какво е отношението му. От описаното от нея разбрах, че той е много стриктен, студен, твърде взискателен, строг и е много трудно човек да го впечатли. Винаги за нещо не е доволен от баристите, много държи на отговорността и на реда от тяхна страна. И за това доста често се кара. Там от персонала имало наскоро назначен някакъв неадекватен, супер разсеян човек, който не знаел къде се намира и на него управителят най редовно се карал. Говорил му думи от сорта "Аз не мога да разчитам на теб, аз като съм с теб на смяна се чувствам сам ; ти като си вършиш работата действаш като робот, а не като човек, който мисли" и такива.
Беше ми показала и в чата във Фейсбука им, беше станала голяма драма - двама от баристите не били затворили и почистили заведението както трябва, заради което той такъв тон им повиши... абе страшни циркове и скандали бяха настанали и всичките баристи, включително и моята приятелка бяха срещу шефа и се оплакваха от отвратителното му поведение и един в чата го затапи като му написа "Ти си търси персоналче защото заради тебе никой не остана ей " и друга му написа " Продължавай с това отношение и скоро никой няма да остане и заведението ти ще фалира те затова масово напускат от твоя обект и не може да намериш хора осъзнаваш ли че всички бягат от теб заради поведението ти ", а той отговори само с думите "Я не коментирай, това тебе не те засяга ясен ли съм", нещо такова беше.. докато го четох това в телефона на приятелката ми просто настръхнах... направо пуканките си взех, тия филми където бяха повдигнали в чата започнаха да ме забавляват *СМЯХ*
И в един момент от тогава ми стана интересен и въпросния шеф за който толкова много слушам вече - какво е нужно за да остане с добро впечатление за някого? Защо винаги е намусен и недоволен, както ми описва бфф- то? Може би е по - особена личност? Може би е нужно да си постигнал много, за да спечелиш симпатиите му? Как ли изглежда? На колко е? Последните два въпроса най ме измъчиха... споделих на моята бфф и тя реши да ми каже кой ден кога шефът е на смяна, да дойдем по това време с една друга аверка да се черпим с любимото ни котън кенди фрапучино от там и в същото време да го видя този човек!
Речено - сторено. Най - добрата ми приятелка беше на смяна тогава там и ми показа кой е. Той беше на касата на работа, после излезе и седеше отвън на една масичка, слушаше си музика, пушеше. Ние с другата аверка бяхме на съседната маса и го наблюдавахме ( без той дори да подозира *смях*). Тръгнахме си после. Тогава още не подозирах, че го харесвам, просто ми беше много интересен като личност.
Докато една нощ, неочаквано сънувах един удивителен сън. Ама специален... като ви казвам специален, значи наистина този сън беше един много специален... тогава 1 седмица не можа да ми излезе от главата. То и сега не може, още чувствам, че има някаква доза истина в него, или послание в него, каквото и да е то, аз не мисля че е бил случайност. Защото обикновените и " скучни сънища" ги забравям мн бързо, дори пак да са били "любовни" с някого. Но този не ми изчезва от главата и ме държи под вълнение. Там е че при мен всички сънища, които имат скрито послание и се опитват нещо да ми кажат или се сбъдват душата ми ги усеща сякаш кармично и не ги забравя никога. Няма да го описвам сега защото и без друго достатъчно голям роман се получи, с две думи : в него се запознавам с този шеф. Аз съм в Старбъкса и той ме забелязва и ми казва, че само като ме е видял, от един поглед е забелязал в мен човек с добро сърце, макар че не ме познава. Казва ми, че съм много топла и добра душа и, че скоро такова топлосърдечно момиче не помни кога за последно е видял. Гласът му в съня ми още не може да ми изчезне в ума: "Ти си добро момиче, добро момиче, добро момиче, невероятен човек, най - добрата която съм виждал, ти ме впечатли... "
От тогава... сещате се. Независимо че моята най - добра приятелка, която работи там, независимо, че и колегите, с които ме е запознала са ми се чудели на акъла какво му харесвам на този човек и ми казват "Заповядай, поработи там и още на първата седмица ще ти се иска да се махнеш и ще си кажеш какъв мазохист си била да си падаш по този управител със самочувствие до небето", независимо че всички бягат от него и се оплакват от отношението му, аз го харесвам и съм готова да започна работа там и като пак има скандали да се опитам да погледна на нещата и от неговата гледна точка, защото е възможно да си има причина да е нервен на всички.. вероятно все разсеяни хора, които не знаят къде се намират работят там и на него му е писнало от такива. Аз мечтая да му докажа, че не съм такава! Цел ми е да го впечатля както беше в съня, защото ако работя там ще дам абсолютно всичко по силите си!
Той ми е в главата постоянно. Заради него тази работа започна да ми харесва макар че не съм работила никога там и не знам какво е, но съм сигурна, че е прекрасно, много хора хвалят тази работа и казват, че баристите в Старбъкс и екипа там са като едно семейство!!! Специално в този, където е този шеф липсва задружност, поради неразбирателствата между работещите и шефа, но аз вярвам, че мога да го впечатля, да му спечеля симпатиите и да създам задружност и там, защото това е същността на истинския Старбъкс! и ми стана мечта да съм част от екипа им и да работя там! да си направя мотивационното писмо за Старбъкс и още сега в този момент да го пусна.. и до няколко дни да съм на интервю! Ако ме поканят на интервю сърцето ми ще започне да бие с 300 и по цели дни ще репетирам представянето си там. Смятайте че аз вече си записах на чернова мотивационното писмо, още от сега работя върху него с брейнсторминг, след което подбирам старателно и перфектно точните думи, с които работодетелят да види, че аз не искам просто така да работя заради парите... а че това ми е МЕЧТАТА! Моята мечта... да дам всичко от себе си за тях и тяхното развитие... работя над мотивационното писмо, което знам, че така и така няма да пратя скоро * Cry * Но въпреки това го правя, защото обичам да си го представям.. и съм си казала, че ще работя това веднага щом завърша обучението си.
Ще ме питате защо не мога от сега да работя там и какво ме спира?
Там че уча и няма как да уча и работя едновременно. Да, звучи ви лапешко, ще ми се зачудите, много хора ще ми дадат пример със себе си как учат редовно и работят едновременно, но аз няма как да смогна на двете неща. Така ще съм много изморена и няма да имам никакво свободно време.
Специалността, която уча винаги ми е била мечта, но даже и тя утихва вече. Амбициите ми с този шеф... със Старбъкса ме отдалечиха от нея! Да ви кажа ми се е искало много пъти да я прекъсна и направо да пускам CV- то и да отида там, накъдето ме дърпат мечтите ми! Спирам се само защото е глупаво изведнъж да загърбя всичко, така всичките пари и усилия, които полагах ще излезе, че са били на вятъра. Може би е тъпо да прекъсвам, не знам. Но съм си решила, като завърша няма да работя по тази специалност, няма и магистър да карам а направо почвам да работя там! Само да ме приемат, да се справя добре на интервюто от това също ме е много страх...
Аз ще почакам да завърша и ще кандидатствам, но той ми е постоянно в главата, не мога да се съсредоточа нормално над ученето... само за него мисля. Аз този семестър не бях концентрирана хич от толкова мисли за него и почти нито един изпит не си взех лятната сесия и сега септември 6 изпита имам да влача. А ако не ги взема, няма да мога да премина в по - горния курс и майка ми ще остане много разочарована от мен, защото тя очаква и даже си мисли, че съм взела всички изпити, както беше винаги досега... До преди моята най - добра приятелка да започне да работи в този Старбъкс и да разбера за този шеф. Опитвам се да уча за септември сесията, но не мога, сякаш материалът вече не ми е интересен като преди, сякаш мозъкът ми отхвърля всичко...
А този шеф дори не знае че съществувам! Той дори не подозира че два пъти сме идвали с моя приятелка като клиентки и сме го наблюдавали през цялото време. Ако не мога сега да работя там, искам поне да го заговоря или да направя нещо така че да ме забележи, но идея си нямам с какво. Аз съм много свита, срамежлива и притеснителна и с момче не знам как да си обеля една дума, пък какво остава ако е момче по което си падам...
И предвид че знам колко особен характер е ме е страх за каквото и да го заговоря да не му прозвуча тъпо.. не искам никога да го оставям с лошо впечатление. Втория път като бях там той работеше на касата и няколко клиенти докато поръчваха за нещо го заговориха, не чух за какво и настана хумор и той се засмя и почнаха да се майтапят.
ХОРА, ТОВА БЕШЕ ПЪРВИЯ ПЪТ В КОЙТО АЗ ГО ВИДЯХ ДА СЕ УСМИХВА!!!! Нямам думите с които да опиша колко сладък беше. Ама без думи. Просто - Н-Е-В-Е-Р-О-Я-Т-Е-Н!
До преди това все го виждах като намусен и кисел за нещо.
Искам и аз така да го затворя за нещо и да го накарам и аз да се усмихне!
Сигурна съм че и вие момичетата, които четете това ако отидете там и го видите ще ахнете.. много е красив!
Главата ми е само в него, и с ученето изоставам и предвид колко изпита не съм взела, даже и заверките още не съм взела, то няма никакво време до септември, трябва от сега да почна да уча. Но не мога да се концентрирам. Насила не става...
Какво да правя?
|
