Първосигнално вземане на решения
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 923 пъти
Пиша темата с немалко болка. Вчера проведох телефонен разговор с една от най-близките ми приятелки. В него тя каза, че е бременна от мъжа, с който излиза. Вече е в доста напреднала бременност. Като ми го казваше обаче не звучеше много щастлива, а и честно казано не смятам, че е. От няколко месеца близките й хора подозирахме, но чакахме сама да направи стъпката да ни каже. Вчера ми каза, че причината да ни каже на по-късен етап е, че се е притеснявала за здравословното състояние на детето. Това е ок, но...
С мъжа, с който живее излизаха по - малко от 1 г. преди да забременее от него. Връзката им не е стабилна. Често се карат. И двамата са страшно избухливи и неотстъпчиви. Приятелката ми постоянно си внушава, че мъжът й и изневерява и му проверява телефона, следи му разговорите, гледа го накриво като заговори момиче, дори до магазина да отиде и да размени 2 думи с продавачката това е повод за скандал от ревност. Мъжът й я игнорира в такива случаи, което нея я вбесява още повече. Почти никога не се съобразява с нейното мнение, вечер, след работа излиза или с приятели или ходи някъде на гости и се прибира към 11-12 ч. колкото да преспи там. Един път се бяха скарала в 12 ч през нощта и той я беше изгонил от колата насред улицата в напълно непознат за нея краен квартал. Тя беше скитала около 20 минути преди да намери такси и да се прибере при него. Не ми е казвала да й е посягал физически, но тя крие негативните неща, за да не й казваме, че не са подходящи един за друг.
Не това обаче е най - притеснителното. Не успях да разбера мотивите и да забременее от него. Най-общо те бяха 2: вече съм на години и ми е време да имам дете (в момента е на 27 г. ) и искам да имам дете по принцип, щото сестра ми има, а е по-малка, пък и баба ми ми дава зор и така. Това е точен цитат на думите й. Аз останах малко шокирана и все пак се опитах деликатно да спомена, че е важно и от кой мъж ще имаш дете. През целия разговор говореше за своите желание и че иска да е като другите си съученички с деца, да не изоставала. Спомена приятеля си само по този начин: "В началото изобщо не се радваше, сега почна малко да се радва. " Искам да кажа, че преди сестра й да роди - тя изобщо не искаше да има деца, казваше, че я отвращават, че й е писнало да й пищят на главата. В момента, в който разбра, че сестра й е бременна се отключи някакво желание да бъде като нея, да не изостава, прие го като някакво състезание. Тогава още не излизаше с този мъж, но непрекъснато повтаряше как трябва да има дете веднага. Тъкмо обратното на изказванията й допреди няколко месеца.
Не знам, хора, аз ли не съм наред, но не трябва ли нещо толкова важно да не се взема първосигнално и на ниво емоция. И като бяхме по-млади правеше такива глупости. В момента, в който някой и казваше, че не е тръгнала в правилната посока, се амбицираше 10 пъти повече да го направи, а после се връщаше при нас да ни плаче на рамото. Сега обаче връщане назад няма. Това е нещо, което е за цял живот, а аз не съм сигурна, че тя го осъзнава. Моментен каприз, за който ще съжалява и ще ни тормози психически. Почти няма ден, в който да не ми се обади по телефона (не живеем в един град) и да не се оплаква непрекъснато от него. И, разбира се, пак обръща нещата на състезание. Ама твоя мъж колко е по-добър, колко е по-сериозен искам и аз така. И се тръшка като малко дете. Само чувам - искам, искам, искам. За детето говореше така все едно ще бъде само нейно и че тя е решила, че така трябва, че и хрумнало 1 вечер. Още преди да забременее се оплакваше, че липсва сексуален живот между тях, а вечерите им минават в оплакване от нейна страна на мен или друга наша приятелка и караници с него като се прибере.
Не знам, уважавам я като приятелка. Помагали сме си в трудни ситуации. Познаваме се от 15 години. И преди е имала такива периоди, в които е имал фикс идея, че трябва да е като някой друг. Ти си имаш сериозен приятел и аз ще остана с моя въпреки че нещата не вървят. Усещам как това приятелство става токсично. След всеки проблеми й казвам, че решението е много просто - всеки си хваща пътя, но не - това се игнорира и се продължава с оплакванията. Това мен ме натоварва много, защото съм по-емоционална. Аз съм тъкмо обратното, премислям внимателно и най-дребното решение и таза нейна хаотичност и смяна на настроението ми влияе. Искам да се абстрахирам някак, но предстои да се преместя да живея в нейния град и усещам, че ще ме ползва като кошче за душевни отпадъци, а на мен сърце няма да ми даде да я отхвърля, защото няма да има на кой друг да разчита.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 9 месеца hash: 63eda2b54f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Звучи ми, че има Обсесивно компулсивно разтройство. Да отиде на психолог, ще й назначат познавателно поведенческа терапия. Най вероятно и ще й изпишат SSRI инхибитори. Стой по надалеч от нея за да не отрови живота ти и на теб. Но не я режи рязко, че тогава пък ще те намрази(тия хора могат или да мразят или обичат, средно положение няма ) и ще почне да завижда на другите момичета, че имат приятелки, а тя не. Тогава ще влезеш в ролята на съпруга й, само че откъм приятелство Вероятно е да я докара и до заплаха за самоубийство - емоционално изнудване. Ще порасне, но й трябва време. Мъжа й ще я напусне, то е ясно, никой не е длъжен да я търпи. Най вероятно е и да се опита да си вземе детето, защото тя е емоционално нестабилна.

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: 849a53307d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   не знам какво общо имате двете, но звучи като да сте съвсем различни хора. Недоумявам с какво ти е толкова близка, като изобщо не изглежда дори да се разбирате помежду си. Предполагам, че от деца се познавате, но вече сте твърде различни. Хората се променят и поемат в различни посоки. Нищо не можеш да направиш, за да й помогнеш. Решенията са си нейни, последствията - също. Ще разбере, че някои избори са за цял живот по трудния начин и инатът е само за нейна сметка. Щом започнат да те натоварват едни отношения (не ги наричам "приятелство", щото за мен не е точно такова), ги прекрати. Не казвам да се караш с нея, но се отдалечи полека - заета си, имаш работа, имаш ангажименти и т. н. Иначе може цял живот да тичаш да й оправяш кашите и да ти плаче на рамото след като е свършила поредната простотия

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: cfaddac149

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Има такива хора. Като че ли живеят извън себе си и това какво става след някое тяхно решение, като че ли не ги засяга. Още повече - не осъзнават, че могат да променят нещата. Може би така им е по-угодно, може така да са възпитани, че нищо не зависи от тях. Може така да им е по-лесно, защото вземайки решение трябва да живеят с последиците, знаейки че са отговорни. А може би просто това да се оплакват от живота си е единственото нещо в което ги бива. Може и просто да не знаят какво искат от живота и единственият им критерий да е това какво правят околните. Не знам. Със сигурност причината е някъде в детството и пубертета, както и е заложено генетично. Сами не могат да се измъкнат от тази ситуация. Имах такова познанство, за всяко решение бях виновен аз. Въпреки че сега човека е значително по-добре социално и материално, факта че съм се намесил е повод да бъда виновен за всяка несгода, която се случва в момента. Прекратих отношения. Без кой знае какви драми. Просто всекидневните оплаквания са изключително натоварващи, усещах как живея заради някой друг. Моя живот и проблеми останаха в мъглага някъде назад. Сега макар да съм сам, ми е по-спокойно, вече си гледам и моите интереси, чувствам се малко по-пълноценен за себе си. Лично според мен такива приятелства и връзки са надценени и от двете страни. Обикновено този който се оплаква паразитира на гърба на другия. Двама човека живеят един непълноценен живот. Ти си прави изводите, дали ще ограничиш контактите или ще продължавате така. Просто цената е твърде висока за малкото услуги които сте си правили в миналото. Тя няма да се промени сама, трябва някой или нещо да я принуди. Има го и другия момент - хормоните. По време на бременност са възможни такива промени, че дори и година след бременността. Но ако си е такава отдавна... Ами тогава просто си е таква и ще става все по-зле.

 

...

горе^