Споделена история от Любов и изневяра |
Вярвате ли в съдбата
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1600 пъти
Здравейте. Историята ми е доста странна, но наистина се нуждая от съвет. Така...
На времето чичо ми е бил заедно с една жена, но след време се разделят и тя ражда син от друг мъж. Това момче след 16 години случайно се явява в телевизионен формат и става известно. Той е от моят град. Аз съм на 16 години, а той вече е на 22. НЕ МЕ ПОЗНАВА ЛИЧНО. Аз много му се кефех, постоянно надувах главите на приятелките ми за него, докато случайно вкъщи стана дума за него и родителите ми ми споделиха, че чичо ми е бил гадже с майка му. Постоянно мислех за него уж на шега, докато не започнах да го срещам на улицата доста често. Представете си как от цял град той се появява няколко пъти точно пред вас. Странното е, че си пишем в инстаграм, а той си пише само с приятелите си. Веднъж си вървях в морската градина и той случайно мина и помогна на една възрастна дама да пресече улицата. Много е интелигентен, добър, мил, талантлив.. Излиза с обикновени хора и харесва натурални момичета. Наще казват, че е супер скромно момче, срамежливо и добро. Характерът му е абсолютно същият като моя, личи си по принцип. Не знам какво ми стана хора, просто хлътнах по него. И на времето чичо ми е бил с майка му.. Не спирам да мисля за него, супер разсеяна съм, отвеяна и страдам, че не го познавам, а толкова искам да се запозная с него. (не знам от къде идва това желание, просто много искам)Когато тръгвам да го забравям и той ми се мярка пред очите и аз няма какво да направя, за да се запознаем и ми става супер гадно, не спирам да мисля за него. Знам че е супер смахнато и странно, но аз не съм такава да си загубя ума по непознат. Последният път просто го засякох на улицата с една приятелка и той ме погледна в очите и ми се усмихна ей така без да ме познава, приятелката ми каза, че се е загледал в мен и не е махнал поглед, което за човек в негово положение не е нормално, попринцип не отразява много хората. Не знам какво да правя, влюбих се без да искам, всеки друг ми е безразличен не знам защо не го контролирам... Моля ви дайте ми съвет дали съдбата има пръст в това. Преди се смях на тези които си падат по по-големи, но и той не знае, че съм на 16...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: f26f3ddce9 |
|
1. Не вярвам точно в съдбата. Предопределеносста не е логична.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 779cae59cc |
|
2. Не идеализирай така никой човек. Особено дори и без да го познаваш лично. Иначе често ще бъдеш разочарована.
Вземи да се запознаеш с този, че сега само са навиваш, а това хаби психиката.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 6d696e6bc5 |
|
3. Съдбата е торания, откъдето и да го погледнеш ...
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 2b02e103ec |
|
5. Миличка, струва ми се, че малко преувеличаваш качествата на човек, който не познаваш.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: a50b3d53f5 |
|
6. Според мен го засичаш точно защото не спираш да мислиш за него. Прочети за the law of attraction-общо взето това за което мислиш се случва, привличаш тези неща за които мислиш. Аз доста преди да разбера за това така срещнах един изпълнител на който по онова време бях огромен фен и се снимахме, а дори не е от моя град! Невероятно нали? Може би другият път като го видиш може да го заговориш, питай го дали майка му е споменавала за чичо ти или нещо такова (но не това да са ти първите думи, измисли го някак си :Д)
|
|
