Кръговрата на съдбата
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 977 пъти
Здравейте.. Моля предварително не ме съдете за правописните грешки.
Ще започна моята история, с това че се чувствам прекалено самотна и изолирана. Така де, това е факт, защото не излизам с никакви хора може би от 2, 3 месеца наред. Имах най добра приятелка, но стана неочакван обрат и тя ме излъга за такова нещо, че това просто беше края. Имах компания с която се скарах брутално, но в момента сме в, , приемливи, , взаимоотношения. Разговарям потчи само със семейството ми, а по скоро с майка ми която страда от психическо разтройство, баща и който живее в чужбина, за да изкарва някакви пари и да ни изхранва и се връща през месец два и по голямата ми сестра която грубо казано изобщо не се интересува от нас. Чувствам се сама на този свят, но не по готиния начин да правя каквото си искам, а по самотния и все повече депресиращ начин в който си ямам почти никого. Та нека ви разкажа за едно момче... Момче което когато го видя настръхвам и треперя от щастие, момче от което когато видя усмивката му усещам онова чувство при което ме побиват тръпки и искам да го прегърна. С него се запознахме при едно събиране на класовете. Събиране което никога няма д забравя. От тогава с моята и неговата компания си допаднахме и от тогава бяхме неразделни. Той е забавен, по свой начин доста интелигентен, сладък, мил, грижовен и умопобъркващ. Та.... въпросната ми най добра приятелка го харесваше и каза на всички, но също така и аз от доста повече време. Разбира се от начоло си мълчах и просто ги гледах от страни двамата, забавлявайки се. Нямам хубаво миноло но мога да кажа че в момента съм коренно различен човек. И така един ден просто се разгневих и ми писна да крия и казах на най добрата си приятелка. Тя разбира се не го прие добре и искаше да спре да общува с мен и за момент не се постави на моето място. Цялата ми компания говореше против мен и всички бяха на нейна страна заради шибаното ми минало. Никой не пожела да види промяната в мен и и тогава направих най глупавото нещо... Борех се за територия, а именно за момчето. Не трябваше да го правя но просто в един момент дявола в мен излезе и му беше писнало. Тогава найстина всички почнаха да ме мразят още повече но на мен не ми пукаше. Въпросното момче ми призна че ме харесва но не можело да бъдем заедно заради нея. Тя толкова много ревнуваше че беше готова да ме убие. Разбира се глупавата аз се поддадох на искушенията от страна на момчето и му вярвах. След месеци.... разбрах че всичко това е било план на най добрата ми приятелка и момчето да се подиграят с мен заради миналото ми. Не можех да повярвам че тя би направила такова нещо, а още повече че той постъпи така с мен. Загърбих всичко не направих нито проблеми нито скандали, простих на приятелката си на компанията си, но не и на момчето. Изминаха месеци момчето когато ме видеше ме обиждаше а на мен всеки път ми ставаше гадно не заради думите му, а заради постъпките му. Той стана гадже на много добра моя друга приятелка но скъсаха. Както казах по нагоре приятелката ми ме излъга за нещо за което не се бях доверявала на никого, компанията все така ме мразеше и реших че е най добре да си тръгна от тях. Минаха месец, два, три завърших учебната година и бях в очакване на другата. С мой приятелки бяхме решили да отидем на басейн и там кой да видим... Него.. Мина и този ден а на другият ден той изненадващо ме потърси. Простих му и започнахме ежедневно да се търсим. Но по телефона. Може би отново видях тази негова страна и започнах да изпитвам симпатий, който бяха просто следствие от разговаряненето ни. Вчера се бяхме разбрали да отидем на басейн с моя приятелка и негов приятел и още като дойдох тя ме викна и ми каза че той май ме харесва. Няма да лъжа найстина се почувствах доста добре от този факт и я питах защо мисли така, а тя каза че ще ми обясни после. Много се забавлявахме през ден и найстина исках да стоя само при него. Но винаги като съм с него или с някое друго момче се държа странно и мисля че това ги отблъсква. Не знам какво ми става искам да бъда себе си но просто ме е страх че това няма да им хареса. А сега само очаквам да започне другата учебна година в която с него ще сме в един клас и мисля че вече ще мога да се поотпусна. И питането ми е какво точно да правя с него до тогава да се виждаме ли да си пишем ли и ли не знам. Благодаря на всеки който е стигнал до края и е отделил от безценното си време за да го прочете. Благодаря ви предварително и за оставените долу коментари.