За несрамът от изневярата - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121033)
 Любов и изневяра (29668)
 Секс и интимност (14347)
 Тинейджърски (21877)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7293)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18483)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

За несрамът от изневярата
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 2587 пъти
Винаги съм казвала, че никога няма да изневеря.
И наистина го вярвах.
Само за няколко месеца го направих два пъти.
Първият път – стара любов, в миналото несподелена. Обичах го повече от всичко на света. Докато умра сигурно ще тая поне искрица към него. Беше най-добрият ми приятел. Но той не изпитваше същото. Знаеше за чувствата ми, но не можеше да им отвърне. Беше най-голямото и ужасно 'Ами ако? ' в живота ми, по-тежко дори от загубеното още в утробата ми дете.
Срещнах съпруга си, когото наистина обичам и днес. С този приятел се отдалечихме. И след години, доста при това, отново взехме да си говорим както преди, макар и само през компютъра заради разстоянието, да си четем мислите. Но беше и различно. Макар и на много километри от него, усещах. И в един момент и двамата се решихме и един ден пътувахме всеки от нас стотици километри само за да се видим. Признавам си, че тръгнах с настройката, че ще спя с него, и то не просто ще правя секс, а ще правя любов. Когато се видяхме беше същото като преди години, и нищо като тогава. Този път той ме искаше. И ми даваше всичко, което ми липсва с мъжа ми от години – разбиране, подкрепа, това, да се почувствам желана. Целунах го. И беше прекрасно. Знаех, че мога да имам това, за което мечтаех с години. Знаех, че мога да правя любов с него, че е готов да ме приеме с целия ми багаж и детето и че ще обича сина ми като свое дете. Знаех, че мога да бъда безумно щастлива с него и че ще ме обича такава, каквато съм, и то безрезервно. Но не го направих.
Защото си спомних за очите на мъжа ми, за момента, в който ми каза, че съм жената за него. И осъзнах, че макар и от години да не ме гледа с топлина, да ми казва, че отдавна не ме обича, да ме наранява, да не съм щастлива, предпочитам лошото с него пред доброто с който и да е друг.
Обърнах гръб на мъжа, който съм обичала толкова много години. Останахме си с тази една перфектна целувка, по-хубава от в мечтите ми. Тръгнах си и признах всичко на съпруга ми. От – до. И сякаш това за малко по-добри нещата помежду ни. Но за твърде кратко. После отново той се отдалечи от мен, отново почна да ме обвинява и наранява, отново в 9 от 10 случая когато исках интимност ме отблъскваше все едно съм прокажена. На моменти ми се искаше да споделя на приятеля си, но след случилото се помежду ни и двамата знаехме, че дори с приятелството ни е свършено.
Мина доста време. Копнеех за мъжа си всеки ден, той стоеше до мен и сякаш изобщо го нямаше. Страдах и той не се интересуваше. Исках го, а той ми показваше колко съм нежелана, поне в повечето случаи. В редките случаи, в които правехме любов, всеки път накрая му казвах, че го обичам, но той никога не отвръщаше. И всеки път това разбиваше отново сърцето ми.
Видях се с приятели един ден, събрахме се в дома на един от тях. Пийнахме повече от нужното, даже много повече. Накрая останах последна, седнахме на дивана с домакина и почнахме да говорим за какво ли не. Зяпахме телевизия. В един момент той ме придърпа към себе си. И усетих, че ме желае. Бях пияна, но не мисля, че това е наистина оправдание. Не мислех наистина. Просто чувствах – чувствах се желана, чувствах се жена. Когато усетих реакциите му, изпитах удоволствие и удивление, че аз съм предизвикала това. За мен на този етап бе изненада, че мъж може да ме намери за привлекателна, че може да ме желае. Изпитах известна гордост, може би самодоволство. Но най-вече чувствах онази тръпка от това, че си желана, която те кара да се чувстваш жена. Просто жена – не професионалист, не майка, не съпруга, а просто пълнокръвна жена. И се поддадох. Правихме секс. Два пъти. Без нежни докосвания, без целувки. Просто секс. И се държахме в другото време все едно не сме правили нищо. И някакси не го чувствах нередно.
Прибрах се, все още пияна. Мъжът ми си беше сипал путие пред телевизора. Изпих чаша вино и застанах на колене пред него. Не чувствах вина. Знаех обаче, че имам нужда да изпитам нещо с него. И се опитах да го съблазня. И той отново ме отритна. Но не се отказах. Трябваше, просто трябваше да бъда близо до него, да бъда едно с него. Защото той е мъжът ми. Защото макар и често да ме кара да не знам защо, още го обичам. И накрая успях да го съблазня. Успях да го накарам да стене и да не знае на кой свят се намира. И отново му казах, че го обичам, че съм негова и той е мой. Но той отново не отвърна. Обърна ми гръб, а сутринта като се събудих даже не беше в леглото до мен – след като съм заспала е отишъл да си допие питието и е спал в другата стая.
След събуждането си очаквах жестока вина, отвращение от самата мен. Но не ги изпитах. Не ги изпитвам и сега.
Искам мъжа си. Но искам и да се чувствам жена. Искам страст, искам да се чувствам желана. Искам нещата, които ми липсват. Години наред живях с липсите. Но с всеки нов бял косъм и всяка нова бръчица осъзнавам, че не искам вече да го правя. Изживях най-хубавите си години, живеейки изцяло за другите. Бях примерна в работата си, отдадена майка, съобразителна приятелка. Бях съпруга, задоволяваща се с трохи, докато даваше всичко от себе си и все не беше достатъчно.
Днес осъзнавам, че никога няма да е достатъчно, не и за съпруга ми. Осъзнавам, че още го обичам. Осъзнавам, че макар и да не ме обича, изпитва някаква свързаност с мен. Днес, вече приех, че ще получа само това и никога повече няма да получа любовта му, изгубена е от години безвъзвратно.
Обичам го. Знам, че не звучи така, но наистина го обичам. Все още смехът му е най-мелодичният в целия свят, все още една негова усмивка подкосява краката ми, все още ще се боря с целия свят ако трябва за него. Все още, в редките моменти, в които ме прегръща, ръцете му са мястото, което наричам дом. Но знам, че имам нужда от неща, които той вече никога няма да ми даде. И вече, на този етап от живота си, отказвам да се лиша от шанс да бъда щастлива, от шанс да изпитам хубави емоции, от това да получа всичко (или почти), от което имам нужда.
Затова вече не обещавам и пред себе си, че няма да изневерявам. Защото ако почувствам, че искам да го направя, няма да се откажа. Вече обещавам на себе си, чеше се боря да се чувствам добре и щастлива. Както не съм била от години. Пък било то и с цената на морала.
Не претендирам да съм добър човек. Напротив. И знам, че това, което правя, е грешно. Но за първи път от цяла вечност, се чувствам в мир със себе си.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 9 месеца
hash: 23d5a26323
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Гледай само да не се заразиш с някоя болест. При това скачане от мъж на мъж едва ли правиш секс с презирватив, макар че и той ни винаги помага.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: b532094987
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Много ме впечатли историята ти. Обичаш да те отхвърлят, а?Първата ти любов, който не ти е отговарял на чувствата, сега и мъжът ти, който обичаш много, но те отхвърля по всевъзможен начин. Що за мазохизъм. Хубаво е, че най- после си се усетила. Човек има нужда да задоволява дори и базовите си потребности с човека до него. И под потребности, говоря за принадлежност, утвърждение, емоционална свързаност и тн. Защо не си тръгнеш? Съдбата пак ви е събрала с твоя приател. Защо не си дадеш шанс?

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 27c8ed053f
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

3.   Евала на мъжа ти, разгадал е цаката на жените и ще си вечно негова, щото не те желае. За една жена нежеланието е като криптонит - ще направят ВСИЧКО на земята за да се почувстват желани от човека до себе си.
А на него сто про дори не му дреме ако спиш с други хора, та нали той не те иска. Той си иска просто спокойствието и някой да прави всичко за него.
Евала на мъжа ти.



Братан.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: f25fdc1528
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Изневярата е предателство, не си постъпила коректно спрямо мъжа ти. Може би е трябвало да го напуснеш и отидеш при този твой приятел, след като си знаела, че ще те приеме с детето ти и багажа ти. Той вероятно е щял да ти даде това, което ти липсва и те е подтикнало към изневяра, щял е да те кара да се чувстваш жена, а чувства се преодоляват; рано или късно си щяла да забравиш за мъжа ти, който, така или иначе, не те желае.


Black Sabbath

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 2ec3cea61f
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

5.   Тези чувствени, курвенски теми, в които описвате пеперудите и как сте се чувствали желани станаха банални. Бълвате ги на конвейер в този форум. Ако не се чувстваше виновна, нямаше да пишеш тук.

Мъжете спират да искат секс от жена си, когато й нямат доверие. То е подсъзнателно. Той е чувствал, че си парцал и затова не те е желаел и то доверието се рушало прогресивно с времето..
Подготви се мъжа ти още повече да се отдръпва от теб, докато накрая се разделите... рано или късно. Вече е безвъзвратно. Съжалявам. Сама си поела по този път.

А, и тогава пиши тука пак за това онова старо гадже КАК те е вземал с куфарите и сина ти. Много ми е любопитно.

 
  ...


...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 60dd2a4e86
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   Здравей аз бях в падабна ситуация и все още съм. Имам чувства към мъж, които дълго ми беше приятел и не отвърна на тях, както с първият от историята ти. След като си хванах приятел, обаче той се промени, както и да е изневерявала съм на приятеля ми с онова момче няколко пъти и никога не почувствах вина. Разликата е, че моят приятел е супер грижовен, мил, любовния ни живот е повече от прекрасен, дори и сега, когато имаме валщо бебе, но въпреки това аз му изневерих с онова момче, просто защото имам чувства и към него. Ако бях в твоята ситуация и приятеля ми беше, като твоя мъж, щях да го оставя и да заживея с онзи твой копнеж, с който така и не сте успели да изживеете онова, което искате. Живеем един живот и главното в него и да сме щастливи, дори и да сме егоисти. Детето не е оправдание, да си с човек, който не ти показва че те обича, че си значима за него и най-важното е, че не те прави щастлива.Опитала си да му покажеш, че обичаш и желаеш, дала си му дете, а въпреки това отсреща нищо. Не живей в миналото, когато е бил друг, а в настоящето, когато можеш да си щастлива с друг и да имаш всичко, което си искала. Дерзай и бъди истински щастлива, каквото и да решиш!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: d9b333b969
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   До авторката:

Радвам се, че сподели историята си. Прочетох я с удоволствие. Радвам се, че има хора, които мислят като мен и са преживяли нещо подобно. Когато не получаваш нещо у дома си, много ясно. че ще си го потърсиш навън.

За мен въобще не е странно, че обичаш съпруга си. Едно е да обичаш, друго е да си влюбен. Различно е. Човек може да изпитва и двете едновременно, към различни хора.

Поздрави на всички хейтъри които обичат да раздават акъл и да осъждат другите. Всеки има право да решава как да живее животът си.

Поздрави! Бъди умна и предпазлива. Не оставяй следи и не се отчитай на съпругът ти.

М37

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 5d99d809b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Да живееш насила с един човек, без да те обича и съзнателно да изневеряваш с други, за да запълниш тази празнота е изключително проста и повърхностна житейска комбинация! Това не води до нищо добро, пълна загуба на време и нерви.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: b92795e84e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Добре написано. С една дума - рак, мерак и простак са до гроб.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 123308398b
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Е*а си гнусотията, гарнирана с изтъркани клишета от посредствени сериали и розови романчета. През цялото време докато четях лигавите излияния не ме напускаше мисълта на Балзак, че някои жени бъркат задника си със сърцето.
Ако историята е истинска и евентуално съпругът е имал паралелна връзка, това относително уравновесява нещата, макар че в тези работи кантар няма.
Но какво да се прави, стойностните хора са рядкост като стойностните филми, за разлика от безбройните блудкави сериали.

 
  ...

...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: a0409e4cdc
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

11.   Само в разказа на жена може да има в едно изречение обяснение за изневяра и декларации за любов като този, на когото са изневерили ... Жал ми е за мъжа ти ...цял живот не ви стигна внимание и отношение на жените , егати и съществата !!!

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 1e0e82fbda
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Авторката:
Н1 - пазя се, и не скачам от мъж на мъж, спокойно ;(
Н2 - преди години просто се влюбих в най-добрия си приятел; с мъжа ми бяхме заедно години, преди да се дистанцира и бяхме щастливи. Не си тръгвам, защото още го обичам. Да, съдбата ни срещна отново с моя приятел, но аз избрах мъжа си. Нима е честно спрямо един прекрасен мъж да бъде втори избор, резерва?
Н3- вечно негова ще съм защото години наред е бил прекрасен партньор, любящ мъж, опора, довереник - всичко! И изградихме живот заедно създадохме и отглеждане прекрасно дете. Ако наистина съм вечно негова, то ще е за това, а не защото не ме желае
Н4 - да отида при другият мъж щеше да е нечестно спрямо него. Защото нямаше да съм истински негова, нямаше да забравя мъжа си току така, а той заслужава жена, която е изцяло негова и би избрала него пред всеки друг
Н5 - с мъжа ми сме заедно от много, много години. Дистанцията дойде не от липса на доверие. Дойде най-вече след като изпаднах в много тежка депресия. И това ме промени. Той не го прие. За него станах слаба, лигла, ревла. А аз наистина бях болна. Колкото до другия мъж - под багаж имах предвид емоционален багаж, всичко приемате буквално. Но той искаше да е с мен, да изградим нещо заедно. Но тази врата аз я затворих. Вина не изпитвам. Напротив, споделям именно, защото не чувствам вина.
Н10 - не мисля, че ми е изневерявал. Но бих предпочела да ми беше изневерявал, от колкото да ме наранява така, както го прави от години. Не съм изневерявала преди - когато бяхме щастливи, когато имахме трудности, но се държахме. Не изневерих и през годините, в които ме нараняваше, в които не получават капчица нежност или топлина. В които съм жертвала много за него, а той й го приемаше за даденост. В които по 6 месеца е отказвал да ме докосне. Не съм от тези, които хойкат за спорта по принцип. За първи път в живота си изневерявам.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 1e0e82fbda
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   От автотката:
Н11 - да, обичам мъжа си. Но всеки има нужда да се чувства обичан, жрлан, нужен, важен. И това ми липсва.
Н6 - ако нещата с мъжа ми вървяха, нямаше да погледна друг. Колкото до мъжът, който бе мой копнеж, вече няма шанс за нищо. Нима ще е честно спрямо него да е мой втори избор?
Н7 - много малко хора разбират, че да обичаш и да си влюбен са различни неща. В мъжът, който ми беше приятел години наред и с който споделих сами една целувка, наистина бях влюбена години наред. После се влюбих в мъжа ми също. С годините любовта се променя. И това не е лошо нещо. Към мъжът, с когото спах, нямам никакви чувства. Беше просто секс. И моето желание да се почувствам жена. Не променя по никакъв начин любовта към мъжа ми. Но много хора няма да го разберат.
Н8 - когато има изграден цял един живот заедно, решенията не са прости. И не става дума само за детето, а и за нас.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: b64acb4f67
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

15.   от №10 - Не разбирам хора, които казват, че обичат партньора си и лягат с друг, каквато и да е причината и от колкото дерета да носят вода. Странни са тези обяснения как такава примерна съпруга, майка и пр. получава само студенина от почти перфектния съпруг, с когото били щастливи и когото обича? И това трае с години? Или си с някой изцяло или не си. Не приемам аргумента ама не искам да си разваля семейството, ама заради детето и пр. Щом в едно семейство няма любов, уважение и взаимно доверие, то е фалшиво, само на книга и е по-добре да се приключи с него. Знам, че не всеки е толкова твърд и категоричен, но аз не мога иначе. А да се отъркаляш пияна с някой си и после олигавена от него да се предлагаш на любимия съпруг, защото си била само негова и той бил твой е гнусно и отвратително отвсякъде. Че и да си толкова голям тепегьоз да не изпиташ грам вина и да ти се иска да те "ощастливяват" още.
Ако обичаш някого и държиш на него, не го лъжеш. Защото изневярата е лъжа и предателство. Ти едва ли си признала на мъжа си, а си траеш и премълчаваш. От любов и уважение, разбира се. И моралът далеч не е празна дума, а е това, което ни прави човеци, а не скотове, отдадени на първичните си инстинкти. Не те съдя и не ми е работа кой с кого се шиба, но не приемам лъжата и лицемерието. Като изневярата прави някоя недооценена, пренебрегната и недоклатена щастлива, ок, но нека първо да освободи партньора си от присъствието си. Защото може би и той има причини да се държи студено и дистанцирано.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: d14dc2e19f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   Н15 - нещата се промениха първо след една моя много тежка депресия. Той не можа да го приеме. Преди това не бе перфектен, никой не е, но беше грижовен, любящ, мил, страстен. Карали сме се, но не често и никога за дълго. След депресията ми той вече не ме вижда както преди. Много трудно се преборих с нея, но успях. Но бракът ни не се възстановява. За целувката и срещата с онзи приятел, за намерението ми тогава да спя с него, всичко му казах тогава. Сега не му признах, нямам и намерение.

 
  ... горе^

...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: b64acb4f67
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   От № 15 - щом смяташ, че бракът ви не може да се възстанови, защо не го прекратите? По-добре ли е да се живее в лъжа и премълчаване,
отчуждение, да отглеждаш детето си в някакво съжителство, имитация на семейство, а всъщност изпразнено от смисъл и съдържание? Аз лично не мога така, но хора различни... Не натрапвам моята гледна точка, само казвам какво мисля.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 198dd8d93a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   Ох, сладурана, хем дом и семейство, хем страст :) Не става така. Свободата и силните усещания не са свързани с брак, дом, уют и уседналост. Теб те е страх какво ще кажат хотрата и да не вземат да ти лепнат етикета ''курва'', затова се опитваш да се самозалъгваш, че искаш мъжа си. Не, ти си жена за много страст и любов, имаш още 10-15-20 г и искаш да ги изживееш ''на макс''. Ок, но това е далеч от семейството и дома. Бъди честна със себе си и ако поне малко уважаваш мъжа си, - и с него, и си тръгвай, докато е време. Няма смисъл да се залъгваш повече, както себе си, така и мъжа си. Да не ти пука за хорското мнение! Страстта е по-силна от всичко...

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 8d8a469a13
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Н18 - ами, страст имаше до преди депресията ми. Да, не беше като в началото и това е нормално. Но дори след години заедно и след детето имаше страст, знаех, че мъжът ми ме обича и желае. Правехме секс сравнително често.. Не очаквам като тийнове да сме, естествено. Но все пак по 6 месеца да не се докосваме, 9/10 пъти да ме отритва, когато искам интимност? Това вече не е нормално. Но не само страстта ми липсва. Липсва ми нежността, липсва ми отношението като към жена.
Хората, за чието мнение ми пука, отдавна ме убеждават да си тръгна, защото смятат, че заслужавам повече. За чужди мнение не ми пука.
Стоя, защото обичам мъжа си. И искам да поправим счупеното. Някаква част от мен все още се надява. И не опира само до страст. Макар че не съм съгласна, че семейство и страст не могат да вървят заедно. При нас вървяха заедно години наред.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 841e3d2f57
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   До авторката от Н18 - Очевидно имаш самочувствие и вероятно си чаровна и привлекателна, за да имаш високи претенци.

Според мен да поддържаш сигурността и предвидимостта на брака и да се чукаш навън не е ОК и в над 80% от случаите това завършва с раздяла, развод, в много от случаите - с тежък развод. Няма тайна, която да не е станала явна. Самата ти ще се издадеш.

В момента смяташ, че обичаш мъжа си, единствено от гузност и вина. Всеки иска да запази уреденото и сигурното и не му се рискува. Но, реално, семейството ти вече не работи. Може и взаимно да не се обичате. Интилигентно и цивилизовано е да се разберете по приятелски и да се разделите. Не си мисли, че ще може вечно да контролираш нещата и да имаш хем семейство, хем да се чукаш с чужди мъже. Остави хорското мнение, самата ти ще привнасяш различни настроения и ще се опитваш да прихвърляш вина върху мъжа си. Дори и да не те хване, това ще отрови допълнително брака.

Така че, бъди откровена със себе си и дори с мъжа си - все пак сте имали някаква връзка, и потегляйте по различните пътища...

Здраве и успех!

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: a696c68da4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Да не е в депресия, мъжо ти...?

 
  ...

...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: a0409e4cdc
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

22.   към Авторката - Преброих колко пъти казваш в разказа си думата “искам“. Оставям на теб да се преброиш колко неща ти е “дал“ съпругът ти в отговорите до различните коментарии тук. Аз само ще кажа, че тази мания и обсебеност на жените по това как да се чувстват и твърдото убеждение /насадено от “Космополитън“ и “ Сексът и градът“ /, че някой друг е длъжен за твоето щастие и виновен, че ти го нямаш е контрапункт на всичките ви вопли за равнопоставеност и здрав разум. За мен ти не си човек, с когото си заслужава да се живее, вероятно за някой друг ще си супер... Мъжа ти също не прави добре, като не поеме нов път в живота си, след кето не е ок с теб...

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 2879dda895
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

24.   От авторката:
Н22 - от години почти нищо не ми дава. От години ми обяснява колко за нищо не ставам, как не ме иска. Но не си тръгва. Случва се по 6 месеца да не докосва. Да спим месеци в отделни легла. Когато бях я дълбока депресия се счупи всичко. Вместо да бъде до мен, той ме намрази сякаш. И години наред търпях тихо и без да правя нищо. А за него жертвах всичко - преместих се в друг град, жертвах кариерата си, отдалечих се от приятели. А когато стана трудно, истински, той постъпи така.
И да, искам. И имам право да искам подкрепа, интимност, близост.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 4496981acb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Че съм жена и то от чувствителния тип, ама и аз не разбирам каква е драмата тук. Не те ще мъжът ти, а пък ти искаш внимание. Ами значи напускаш въпросния джентълмен, щом те травмира, и си търсиш въпросното внимание. Аз така постъпих. И не съм имала и грам колебание. Сделката е честна: разбрали сме се за едно, ситуацията се е променила, той не си спазва условията по договора, значи го разтуряме и готово. Ами да, приеми го, понякога обстоятелствата се променят. Не те обича вече. Какво да направи човекът? ! Всеки си поема по пътя и така... Защо трябва да си създаваш тези угризения и терзания? Детето си остава общо и всеки се грижи за него според възможностите си. Само не започвай онази отегчителна песен "аз заради детето". Куп жени си гледат сами децата и без мъжка подкрепа, а самата ти казваш, че съпругът ти е отговорен родител и едва ли би абдикирал от задълженията си.
Другият вариант е да си продължиш като сега. Правиш секс с някой, после се прибираш пияна, падаш мелодраматично на колене, та мъжът ти да не може и питието да си изпие на спокойствие и да иде да спи в другата стая, понеже миришеш на бъчва.

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: f416017e25
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

26.   Търсех своя стара тема, попаднах на тази...
Явно не съм я писала аз, подпийнала. :))
Почти едно към едно с моя живот, разликата е че моя мъж ме желае. Но какво от това? ! Нас ни уби битовизма, годините и здравословни проблеми... резултатът е извънбрачен секс... Много странно усещане, .. И никакво чувство за вина. Тъй като се казва така темата...
Срам няма. Всички сме хора.
И мъжът ми да преспи с някоя /ако може де /, ще га приема нормално. Не сме светци. Той впрочем знае. Всеки си има дом, пари. Защо сме заедно? Не знам... навик... децата пораснаха..
Обичам го. Не желая да умре сам. И искам да го подкрепям до гроба! Но и не желая да спра да съм жена.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker