Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Даскалката на щерка ми беше споменала, че един, който сега е голям бизнесмен, едно време я свалял, а тя го отрязала. Та сега много съжалявала. Ама явно съжалява не за самия мъж, а за парите, които е изпуснала. И това даскалка.

Макар че аз не вярвам да я е свалял, защото той остави, дето сега е богат, ама е и доста красив мъж и тя някак не ми се вписва в неговото ниво, ама мисълта ми е, че никоя жена не съжалява, че е изпуснала някой мъж. Виж, че е изпуснала кинтите може и да съжалява.

8.   Съжаляват само за тия дето са ги минали по един път и зарязали. Дори и да не си признават, винаги има някой който ги е омаял и им е разбил "сърцето". Естествено в кавички, всъщност става дума за егото.

Иначе жена никога не съжалява за мъж който е остал с нея, държал е на нея, обичал я... Защото той не е успял да засегне егото и, напротив - превърнал се е на мъж без его (пон от тяхна гледна точка), и от там - за тях нищо. Мъжете сме наобратно и това е разминаавне с което трябва да се внимава.

9.   Не. Съжалявам само, че не ме оцени когато беше време.А се сети чак когато се разочарова от другата.

10.   Съжаляват много повече от мъжете, това поне е сигурно, не питай жена за нищо, няма да ти отговорят честно в 98% от случаите.

11.   Не съжалявам, че съм "изпуснала" някой, но имам угризения на съвестта, че навремето съм обидила с безразличието си няколко момчета, за които нищо лошо не мога да кажа - просто нямаше интерес от моя страна. Вече, може би 15 години по-късно, ми се иска да бях запазила по-топли отношения с тях, защото са умни и добри хора и можеше да сме чудесни приятели.

12.   Няма как да "изпуснеш" някого. Ако не става, не става. Иначе да, мислила съм си и съм се обвинявала, че не съм направила нещо, което евентуално е могло да спаси отношенията с даден мъж. Но от гледна точка на времето, съм разбирала, че дори и на челна стойка да съм стояла, нещата е нямало да се развият, защото това зависи от двамата. Мъже, понякога жената ви казва сбогом, за да ви изпита, а не защото го иска. Не разчетете ли правилно сигнала и не я ли задържите, за нея това е знак, че не я искате. И обикновено е така.

13.   Съжалявам само за един. Не е съвсем точно да се каже, че съм го изпуснала, по-скоро там изначално обстоятелствата бяха много проблемни и си мисля, че истински шанс никога не е имало. Не мога да кажа как щеше да се развие една връзка с човек като него, доста притеснителни неща имаше. Но си го харесвах много и си пасвахме по един много мил начин.

14.   Да, но по-скоро е субективно чувство, което се появява в моменти на самота и отчаяние от интимните отношения като цяло. Когато нещо не ти върви в настоящето, започваш да се връщаш в миналото с въпроси от сорта: "Ами, ако бях постъпила еди как си, ако бях дала шанс на еди кого си, какво щеше да се случи? Дали нямаше да ми е по-добре? " и т. н. Човек просто започва да търси причините за настоящото си неудовлетворение в отминали събития и да изпитва подсъзнателно чувство за вина за пропуснатите възможности, които евентуално е имало шанс да ни направят по-щастливи отколкото сме в момента.
Но реално погледнато, абстрахирайки се от всичко това, няма смисъл човек да съжалява, че е "изпуснал" някого, защото, ако е искал наистина да го допусне до себе си и да създаде някакви отношения с него, просто е щял да го направи, имайки предвид, че не е липсвало желание от ответната страна. Само се замисли как звучи сама по себе си думата "изпуснал" - все едно си удавник, който е изпуснал сламката, за която е могъл да се хване.
Това се отнася и за мъжете, и за жените според мен.

15.   На 40 години за пръв път ми се случва да съжалявам за пропуснат шанс. Но по-скоро съжалявам за прибързването преди това и че сърцето ми не беше свободно, когато се появи Той. Той просто нямаше шанс на този етап! Бях "влюбена" в друг и не бих допуснала намесата на трети човек. :( Красотата, блясъка и поръчковата кола си ги имаше и тогава, но това по-скоро ми подейства демотивиращо, защото създаваше впечатление за повърхностен човек, подготвил стръвта за риболов. Срещнах го преди 11 години и явно подсъзнателно съм го подвела, защото той се опита да се сближи с мен и вече е имал някакви намерения, преди да разбере, че не съм свободна. И го разбра по малко неприятен начин. Мислех, че знае, докато не ме покани на кафе. Отказах му, но и тогава въобще не ми хрумна да му обясня защо. Той беше измислил някаква невинна легенда (а който ме лъже, не печели), за да останем за малко насаме и за да се наложи после да ме закара, а аз наивно повярвах и въобще не предположих, че може да е предварително планирано и че го прави заради мен. След като разбра, прояви уважение към връзката ми и се държеше приятелски и с мен, и с тогавашния ми приятел. Срещах го още няколко пъти, понеже той не живееше в същия град и оттогава не съм го виждала (на живо).
Не знам защо, не съм била влюбена в него, нищо не съм искала, просто го харесах визуално (а и за краткото време беше успял да промени първоначалното впечатление), но през годините, в моменти на слабост, когато ми е тъжно, много пъти ми се е случвало да се сещам за него. Просто като някакъв проблясък, дори пред себе си не мога да обясня защо. 10 години по-късно тези "проблясъци" зачестиха и дори се опитах да го потърся в мрежата, но не знаех почти нищо за него, освен някои специфични детайли, дори името му не знаех. Тогава той ме откри и ме заговори. Още не знаех със сигурност, че е той, но веднага си го помислих. Почувствах го. После се абстрахирах от тази идея и му позволих да остане анонимен. За една година, в която той беше винаги наблизо с реакции и коментари, успя да ми покаже, че притежава качества, които винаги съм искала да открия в някой мъж. Не са масови и биха отблъснали много жени, но за мен са точните. И тогава започна да се промъква това чувство за безсмислието на съществуването ми в последните 10-11 години, а някъде в полувремето успях да разбера, че той вече не е свободен, та и да си съжалявам няма смисъл, но има смисъл поне да осъзная грешките си. :( Досега винаги първо съм се влюбвала, после в процеса на опознаване е идвало разочарованието от това, че човекът отсреща не отговаря на очакванията. Този път стана всичко наобратно - докато го опознавах, сякаш постепенно го обикнах... и реших... че е крайно време да избягам!

Та, №7, вярно е, че в повечето случаи това са причините някоя жена да съжалява за пропуснат шанс, но има и изключения. Чисто математически да го разгледаме - мъжете с пари като % от населението може да не са много, но като бройка не са никак малко, т.е. тези шансове никога не свършват и не се ограничават само до един. Но мъж, който си е направил труда да ме опознае, който да ме разбира без обяснения, когато никой друг не успява, при все обясненията... да ме приема, когато съм естествена без да ме кара да се чувствам виновна и да се самоограничавам, да може да ми противоречи, без това да ме вбесява и да се справя с трудния ми характер, който плаши всички останали... такъв е само един и си заслужава съжалението.

И към №8 - ако нечие его е пострадало тогава, то не беше моето. Може би и затова се е върнал... :( Усещаше се някакво назидание, но дори и това го правеше приятелски.

16.   Не. По-скоро съжалявам за мъжете, които съм допуснала в живота си.

17.   Не.

18.   Имах една Интернет връзка преди няколко месеца, която се наложи да приключим поради определени причини. В началото съжалявах за него, може би заради чувствата, но сега не. Просто го приемам за приятел, ако че наскоро съвсем човешки го помолих за нещо, а той реагира детински спрямо мен. Има нов мъж в живота ми.


Black Sabbath

19.   Не. Никога не съм съжалявала за приключени взаимоотношения.
Свършило е, дошъл е ред на нещо ново и различно.
Само съм съжалявала, ако отсрещната страна не е искрена с мен в края или пък се държи зле, нагрубява ме и т. н..
Това просто не е етично и не прави чест на никого.

20.   Съжалявам, че не съм позволявала да се опознаем повече, но това го имам с всички хора - не ги допускам за дълго до себе си.

21.   Блек Сабат, в една тема на един гей, наскоро, ти писа, че си лесбийка. Последно? Не е важно, но май не съм разбрала.

22.   21, това беше човек, който се представя за мен. Той писа и други коментари от мое име. Хетеросексуална съм.


Black Sabbath

23.   Не обичам обобщенията - жените правят така, мъжете онака, особено когато са направени от хора, които не познават съвсем отблизо и 100 човека. Хората са различни, реагират различно и не може от няколко случая да се прави извод за всички, просто не е верно.
Мога да кажа само за себе си - за мъжете, с които съм имала някакво по-близко познанство, което евентуално би се задълбочило или съвсем кратка връзка, не съжалявам. За да не остана с тях, значи не са били моя човек, а и аз техния, щом повече не сме се потърсили. С този, когото имах най-трайна връзка се разделихме веднъж за кратко, но и двамата не можехме да преодолеем липсата и празнотата и се събрахме пак, за да останем заедно, вече като семейство с деца. Не ме интересува никой друг и не си представям живот с някой си, ако ще да е по-богат, красив, умен и т. н., не ме вълнуват и толкова. Той също ми е доказал, че не съм сгрешила в избора си. Поне засега.

24.   Не, омъжих се за любовта на живота ми. Не бих си позволила да го изпусна.