Споделена история от Любов и изневяра |
Момент на слабост.
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 975 пъти
Ето го момента на слабост.
Момента в който пак всичко ми е апатично, тъжно, изгубила съм всякаква надежда за бъдещето си. Млада съм, уж всичко е пред мен.
Става въпрос за раздяла с често споменаваните в този сайт "емоционални насилници" Късно осъзнах, че е такъв, мислех си, че това значи любов и, че си заслужавам всичко което ми се случва. Всъщност, точно от този сайт разбрах, че нещо не е наред, така че, благодаря ви!
Все пак боли. Не знам защо ми минават мисли за крачка назад. Чудя се, не, направо съм убедена, че е започнал да обработва нова жертва и ако го видя с нея направо ще откача. Ще изревнувам, така казано, въпреки че нямам правото. Стокхолмски синдром? Разбира се, обещах на себе си, че няма да правя тази крачка назад.
Ще намеря ли все пак някой в бъдеще с който ще се чувствам добре и ще се обичаме взаимно?
Как сте минали вие през нещо подобно?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: aa23b40fa3 |
|
1. "Как сте минали?" - Според мен се минава с правилно оценяване на ситуацията. Не да се убеждаваме, че някой е по-лош или пък по-добър от това което наистина представлява. На другите въпроси отново може да се предполага, но 100%-ов отговор няма и не може да има как да ти бъде даден!
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 9b98ca002f |
|
2. Все едно историята е моя. Ами... просто продължаваш. Времето ще ти се отплати и ще забравиш. Нали знаеш - " най силна е тази човешка връзка, в която нежност и насилие се редуват" :) Това по повод на Стокхолмския привкус в отношенията. Това се казва че е патологична привързаност, а не любов. Късмет, ще се борим двамата заедно ;)
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 675f139b32 |
|
3. Ако го обичаш наистина се свържи с него.
|
|
