Мога ли още да обичам? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89199)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20630)
 Секс и интимност (10423)
 Тинейджърски (19389)
 Семейство (4361)
 Здраве (7291)
 Спорт и красота (3813)
 На работното място (1863)
 Образование (5206)
 В чужбина (1163)
 Наркотици и алкохол (862)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11890)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Мога ли още да обичам?
преди: 18 дни, 15 часа, прочетена 896 пъти
Понякога имам чувството, че водя паралелни животи. И се чудя дали ако нещо е само в главата ми, значи не съществува. Чудя се дали няма да стана като баща си - знаменит любовчия с няколко паралелни семейства. Кога от невинното търсене на любов стигаме до "въртене" на няколко гаджета едновременно? Няма да пиша сега за всички истории, в което се чувствам виновна или жертва, защото няма да ми стигне мястото. Ще се спра на по-важните за мен.

Имаше време, когато знаех какво искам. Исках едно момче от класа. Е, можех да проявя и по-добър вкус, но сърцето ми биеше само за един, което само по себе си е достойно. Някъде тогава се отвратих от разговорите за чувства, което не знам дали беше добре. Работата е там, че момчето ме подведе да призная чувствата си към него. Уж и той бил влюбен, уж щяхме да ставаме гаджета, но откакто ме разкри, започна да ме избягва. Изпаднах в продължителна депресия. После отидох да следвам с нагласата да го ударя на живот. Пробвах да имам някое и друго гадже, започнах да правя секс, но някак не усещах нито връзките, нито секса. Както констатира едно момче, просто събирах материал за забавни разговори на кафе с момичетата (бяхме се събрали големи фенки на Сексът и градът). Все пак фригидността е забавна до време и най-добрата ми приятелка ме посъветва да пробвам да правя секс с някого, когото обичам. Издирих моя човек, който вече беше сгоден за друга, и му предложих да правим неангажиращ секс, като обещах да не казвам на годеницата му. Той изрази голямо учудване и възмущение. Та той си имал сериозна приятелка и си правел секс с нея, толкова ли не съм могла и аз за толкова години да си намеря приятел и да си правя секс с него. Не се съгласи и не отказа. Остана в дълбок размисъл как трябва да постъпи в продължение на една година. Около веднъж месечно го питах докъде е с размисъла, а той всеки път ме питаше каква е дълбоката ми мотивация да искам да правя секс с него. Отговарях му, че ужасно много ми се прави секс с него и че не разбирам какво повече от това иска да му кажа.

Междувременно много си харесах едно момче на един купон. Надявах се да се виждаме и друг път, но то не дойде повече, живееше много далече. Накрая избухнах пред общите ни приятели: "как може веднъж и аз да си харесам някого, а вие да спрете да го каните". Влязоха ми в положението. Момчето дойде за малко при нас, като планираше да си пътува обратно същата вечер. Всъщност остана при мен цялата нощ. Винаги съм казвала, че това беше сексът на живота ми. На сутринта момчето си тръгна и доста време не чух нищо за него. Сигурно и за втория път щях да поема инициативата, вече бях свикнала, но стана друго. Същата седмица (едва ми бяха минали смучките) онзи мислител се обади и се съгласи да правим секс. Когато големият ден настъпи, той беше по-развълнуван и от мен, навярно от страх да не го хванат, но много се трогнах. После не търсих никого за секс половин година, за да си запазя усещането за него. После заживях с едно ново момче, което не можех да понасям, защото ми трябваше за съквартирант. Някъде тогава ми подметнаха между другото, че онзи, с когото ми беше сексът на живота, бил влюбен в мен, преживявал онази нощ отново и отново, но не се чувствал достоен за мен. Реших, че се шегуват. Исках да гледам положително на приятеля си, в началото се радвах, че поне вече правя редовен секс, макар и лош, но с времето започнах все повече да се ядосвам. Онова момче реши да ми каже и от първо лице, че не може да забрави онази нощ и че много иска повторение. Благодарих му като за хубав комплимент и не му обещах нищо, казах му, че имам приятел. Веднъж бях навън с общите ни приятели и то дойде при нас съвсем за бързо само за да ме види. Не ми каза нищо, но видях как ме гледаше. Стана ми мъчно. Постепенно увеличихме комуникацията. В началото само ми звънеше и ми затваряше, за да ми напомни за себе си, после започна редовното писане в интернет и все повече и по-дълги разговори. Когато бях сама, пускахме и камерите и говорехме за онази нощ, като се гледахме дълбоко в очите. Поглеждах часовника и виждах, че са минали няколко часа, както беше и когато правихме секс. Признах му, че мечтая да избягам при него (делеше ни доста сериозно разстояние), но ме е страх. Помечтахме си как живеем заедно и правим секс всяка нощ. Толкова го исках, че започнах да го мразя. Припомних си как се беше покрил след секса, сякаш само обвързаните жени са интересни. При поредния му опит да ме навие за секс, му наговорих ужасни неща, той на мен също, блокирахме се.

Вече си нямах отдушник и се скарах фатално със съквартиранта. Похвалих се на много хора, твърде много. Дори и на онзи мислител писах нещо от типа на "zdr ko pr". Знаех, че отдавна не е с годеницата си, но без подробности. Той се зарадва като никога и веднага започна да се оплаква как отдавна е сам и не може да си намери приятелка. Каза също, че много се е изложил, когато правихме секс, и аз сигурно затова съм спряла да го търся, но сега държи на реванш. Питах го защо не го е споменавал досега, а той каза, че ми се обадил веднъж, но му вдигнал някой друг. Това не го очаквах, не и от първия разговор, и ми трябваше известно време да си освободя пролука в графика. Той се избъзика, че му отмъщавам. С момчето с незабравимия секс се сдобрихме все едно нищо не е било, всъщност се радвахме един на друг повече от всякога. Не исках да му правя ревниви сцени, защото и аз ги вършех едни, но започнах да се оплаквам от разстоянието, което ни делеше, от това, че всеки си водеше съвсем отделен живот. Той каза, че това ще се промени, че ще започне да си идва по-често в България и всеки път ще бъдем заедно и че вече е говорил с шефа си да му пусне отпуската по-рано. Питах го какво му е казал, а той: "казах му, че момичето, което обичам, ще се омъжи за друг". Мило. Имаше още време до отпуската му и междувременно се срещнах с мислителя, говорихме, правихме секс. Не разбрах дали е навит и за следващ път. Въртях се няколко дни около телефона, знаех, че вече и двамата са наблизо и е възможно да се обадят. Стана ми ясно, че пак ще се обаждам аз, но се чудех кой ли е "с предимство". Писах на мислителя някакво невзрачно съобщение. Той отговори "ще се виждаме ли? " в някакъв странно примирен стил, но тогава не му отдадох достатъчно значение. Отидохме у тях, а той като в доброто старо време ме попита каква е дълбоката ми мотивация да искам да правя секс с него. Казах му, че трябва да е наистина гаден човек, за да продължава да ме пита това, а той попита защо да е гаден. Питах го той пък защо се съгласява, а той каза, че е тайна, също и че всъщност не държи да го правим. Направихме го колкото да не съм се разкарвала напразно. После той каза, че подозира, че имам дълбоки чувства към него, но че вече има нова приятелка и ще се радва и аз най-после да си намеря приятел и да го пусна. Този разговор нещо ми дойде в повече и няколко дни бях като болна, не бях годна за никакви срещи с хора. Естествено, момчето с незабравимия секс се обади точно тогава. Признах му, че не ми е добре, без да изпадам в подробности, и пак не се видяхме, той пак замина.

Половин година по-късно отново заживях с ново момче, което ми трябва за съквартирант (или поне в началото ми беше доста наложително), но с него вече си пасвам във всяко отношение, включително и в секса, който споменавам толкова много в тази тема. Момчето с незабравимия секс беше напуснало работата си в чужбина и искаше да дойде да се видим най-после, но трябваше аз да осигуря терена, което щеше да е главоболно. Обмислих го, връзката ми още не беше много сериозна, но си казах: "щом не се сеща за хотел, не му е толкова зор". Той продължи да ме търси и да предлага и други варианти, а връзката ми продължаваше да върви добре. Започнах вече да си измислям тъпи оправдания изобщо да не говоря с него, когато си смених номера, не му дадох новия, позволявах си само да му пиша от време на време съвсем безобидни неща.

Година по-късно се засякохме на един купон. Опитах се да му кажа едно здрасти, но той се направи, че не ме познава. Олекна ми донякъде, че ме е прежалил. Поприказвах си малко с хората в другия край на стаята и си тръгнах първа от купона. По пътя той ме настигна и ме целуна. Не стигнахме чак до секс, на мен ми беше гузно заради приятеля ми, но преживяването беше на нивото на доста добър секс. Не можехме да спрем да се целуваме, телата ни отчаяно се търсеха. Е, и само малко взаимни обвинения между това. Пак не разбрах кога минаха няколко часа. Стана светло и започнаха да минават хора. След този случай много внимавам да не го засека някъде, страх ме е дори да сме в едно населено място. Продължихме да си пишем още известно време. Последния път го питах дали ме обича. Той каза: "Честно казано, не, приемам те като приятелка, но си готина. " Отдавна не ми е писал, иначе са ми казвали, че още ме споменава и се надява на жива среща, а вече е човек със семейство.

Чудя се как да формулирам проблема. С онова момче проблем нямам, то винаги ми казва това, което искам да чуя, има доста прилики между нас, честно казано. Чувствам вина, че между нас има(ше) нещо вълшебно, което аз захвърлих, но не твърде голяма вина. С приятеля си също нямам проблем. Той е наистина прекрасен. Живеем си хармонично заедно, правим планове за бъдещето, само че... Понякога много мисля за онова момче, направо отлитам някъде и се налага да си вземам почивни дни, докато се върна на Земята. Мисля и за други, макар и по-безстрастно. Приятелят ми си знае, че малко си падам шемет, и ме е приел такава. Пак да се върна към първия абзац. Страхувам се, че ще се превърна в баща си и един ден ще започна да водя неговите паралелни животи, доколкото другият пол ми обръща внимание. Мислите ли, че изобщо обичам някого или само си гледам удобния живот, чеша си егото с всевъзможно мъжко внимание, наслаждавам се колко съм била оборотна едно време, но обичам само себе си?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 17 дни, 8 часа
hash: 9c783449e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

2.   Боже, ти си курвата-майка, бе...


Малко ми е жал, за такива шебеци като теб.
Това да не си способна и на капка истинска емоция, емпатия и дълбочина... е супер тъжно.
Не и за теб, де. На теб ти е през въображаемия кур, ама все пак.

Живи и здрави. За жена е трудно да бъде част от много семейства, щото като ти наблъскат фурната, няма как да стане.



Братан.

 
  ...
преди: 17 дни, 3 часа
hash: 00fdb6d6c4
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Потресена съм до степен, че се съмнявам в истинността на тази история. Обаче се замислих, аз всъщност познавам хора подобни на теб и съдейки по предложенията за секс, които получава една средностатистическа жена... може и да не лъжеш. Друга е темата, че повечето хора имат "филтър/пропусквателен пункт" и не стигат до огромна бройка сексуални партньори житейски драми.
Виж, няма да те лъжа. Нито си ми симпатична, нито ме отвращаваш. С други думи, не те познавам изобщо и нямам намерения да съдя действията ти на млади години. Няма да те поучавам, макар и да ми се иска. Сексът с любов е нещо, което задоволява всичките ти сетива до последното. Обикновения секс го оценяваш според оргазма, а сексът с любов, любенето, го оценяваш с целувките, страстта и докосването. С други думи, когато обичаш някого, ти не се интересуваш от крайната дестинация, а от самото пътуване. Дори не говорим за оргазъм, говорим за цялостно преживяване. Нирвана. Ако обичаш някого, имам предвид наистина да го обичаш, ти нямаш нужда от нищо странично, защото желаното ти е вече в леглото, в апартамента, в колата, навсякъде около теб. Така че, не, не мисля, че някога си обичала наистина и не мисля, че си правила любов. Ако правиш любов, после сексът без чувства ти се струва някаква прищявка на тялото, простовата физиологическа нужда. На теб ти се е живяло и си поживяла добре, само където ти липсва разбиране за секс, любов, човешки отношения, емпатия. Ти си малко егоист и малко егоцентрик. Не те виждам като човек, който е готов да създаде здраво семейство. Повярвай ми, не влагам никаква емоция в тези редове, не искам да се чувстваш засегната. Опитвам се да отговоря на въпросите ти, без да излагам личното си мнение, но същевременно трябва да дам мнение, все пак. Би могла да станеш и като баща си, само където и срещу него да тичаш, няма да го настигнеш поради простата причина, че ти си жена. Можеш да се омъжиш, да имаш 10 любовника, да се разведеш и после да повториш процедурата още много пъти, но ти си жена. Мъжът може да е родител и без да знае, при жената такъв сюжет не съществува. Мъжът може и никога да не е сигурен, че наистина е баща... жената със сигурност помни, че е родила и със сигурност знае, че е била бременна, следователно е майка наистина. Баща ти е имал възможността да си влачи няколко паралелни семейства, но ти няма как да успееш. Абсолютния ти максимум би бил да убедиш мъжа ти, че е баща на децата на любовника ти. Няма да коментирам цялата морална деградация на всичко, което би могла да сътвориш като семейна жена, но чак паралелни семейства няма как да имаш. Тази мисъл не трябва да те успокоява. Сигурно си наясно как е страдала майка ти навремето, имай предвид, че заради твоите действия други жени са страдали и ще страдат по същия начин. Положението не е розово, епитети няма да лепя, но се стягай, докато не си я втасала тотално. За момента нямаш няколко деца, нямаш семейни ангажименти и си си свободна жена. Всичко ще се усложни много, когато на безименния пръст имаш халка, а в ъгъла на стаята кошара.
Слушай сега, когато срещнеш любовта ще разбереш. Няма да ти пиля на главата повече с глупости. Щом се чудиш и си задаваш такива въпроси, значи не си срещнала любовта наистина. Опитай се да си подредиш живота и спри да действаш като човек, какъвто не искаш да бъдеш.

 
  ...
преди: 15 дни, 18 часа
hash: 5bed3d4760
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

4.   Авторката:

2 и 3, изказали сте се някак черно-бяло. Надявам се да има включване и от някой с по-сложна житейска съдба от: срещнах любовта, надянахме халките, напълнихме кошарката, умряхме в един и същи ден, хванати за ръце. Освен това съм сигурна, че и вие двамата не сте някакви ангели небесни, женени за също такива ангели (и емпати, разбира се, хахахаха). Просто ви харесва да играете нравоучителна роля във форума. Аз пък имам нужда да обсъдя анонимно тъмната си страна.

 
  ... горе^
преди: 15 дни, 8 часа
hash: 62e394c9c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

5.   Номер 4, прави са, не че им харесва. Та то си е отвратително да се налага да го пишеш, но такива като теб... под път и над път....

 
  ...
преди: 14 дни, 5 часа
hash: 4556c72e91
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   Каня те на хотел, искам да видя тмната страна. Сигурно ще стане както си мислиш.

 
  ...


...
преди: 14 дни, 4 часа
hash: e48ba5f91b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Авторке, толкова интересна ми стана, че чак дочетох връз дългата ти тема докрай. Говориш за любов, страст и секс, но някак дистанцирано. Емоцията е констатирана многократно, но като безпристрастен факт, веднъж не я усетих. Разбира се, щом го казваш, явно за теб съществува, под някаква форма. Но вероятно не можеш да я предадеш на другите. Бих предположила, че имаш сериозен проблем да се свързваш на емоционално ниво с другите. Това обяснява и развитието на отношенията ти. Може би коренът наистина е в баща ти, някак си не е изненадващо такова развитие на фона на баща, който поддържа няколко паралелни връзки. Интимността е компрометирана. Според мен трябва да си отговориш на въпроса търсиш ли да промениш нещо, имаш ли желание да се свържеш с хората на различно ниво? Според мен би било полезно да отидеш на анализа, ако наистина държиш да задълбаеш в себе си.

 
  ... горе^
преди: 13 дни, 21 часа
hash: 918f99ad02
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   Авторке, няма защо да си толкова обидчива и язвителна към коментаторите. Казали са ти съвсем честно какво мислят за теб. Представи си, на повечето хора курвите не са дотам симпатични и уважавани, даже и на тези, които ги ползват.
Ако толкова те вълнува - да, вървиш по пътя на баща си, както се знае крушата не пада далеч от дървото. Не те знам на колко си, но хубавите години на жената минават бързо и ако не се ориентираш към един, ще ставаш все по-малко оборотна и желана, ежедневно излизат млади, свежи парчета, не можеш да им удържиш на конкуренцията.
Колкото до житейските съдби, грешиш, човек с една любовна връзка, ама истинска и белязала го завинаги, на която се е отдал напълно,
минал през всякакви моменти на щастие и болка с нея може да има по-сложен, пълен и интересен живот от някой, който е скачал в множество кревати само за да си начеше гениталиите или егото, както му казваш ти.
Но не на всеки е дадено да срещне любовта, а не само секса на живота си. Защото тя изиска пълно отдаване,забравяне на егото, жертви, на които егоистите и любителите на удобния живот не са способни.

 
  ...
преди: 13 дни, 3 часа
hash: d079baada6
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

9.   Номер 4, аз съм номер 6. Въроса не е ли ‘ кой ще обичам’, на скоро установих, че всичко което ми се случва съм си го мислил преди това. С изключение на любовите, по някога ме налазват , ама не знам какво да ги правя. Има и още ма не знам ще четеш ли още тука, че мниго съдии. Също много хубаво пишеш. Искам да си поговорим.

 
  ...
преди: 13 дни, 2 часа
hash: 280eccd235
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

10.   Аз лично се обърках, то един мъж ли беше, то с един ли живя. Винаги съм се чудила как може да има такива емоционални инвалиди, които хвърчат от човек на човек и ту с един живеят, ту с друг. И то през кратък период от време. Това е изхабяване, чисто изхабяване на теб като човек. Не изчетох историята докрай, защото се обърках кой кой беше и с кой кога и колко живя. Многото партньори, особено пък ако живееш с тях, изхабяват. Всеки човек, бил в живота ти дори и за няколко месеца, оставя част от себе си, и взима част от теб. Ама такива като теб, които хвърчат от човек на човек, не го осъзнават. Трупали опит.

 
  ... горе^
преди: 13 дни, 1 час
hash: 5bed3d4760
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

11.   Авторката:

7, допускам, че само ти си прочела цялата тема. Знаех, че ще стане така, и дълго мислих как да си разкажа живота с по-малко думи, но явно толкова са ми възможностите за резюмиране. Баща ми е много особен човек (и без да му знаеш скелетите в гардероба). Такъв човек още не съм виждала... освен когато се вгледам в себе си. На 2 и 3 им стана много смешно как ще ходя от къща на къща и навсякъде ще си хвърлям хайвера, но аз не говоря за това, разбира се, говоря за дълбокия си вътрешен свят. Разбирате ли, аз осъзнавам, че нямам неговия неостаряващ мъжки чар и прочие мъжки възможности и свободи, ще повярвам, че съм застаряваща курва и че курвите не са симпатични (8, аз също съм честна и моралистите също не са симпатични, нищо лично), и ще продължа да се държа прилично, както вече го правя от години. По-скоро ми е интересно каква личност съм аз и дали развитието ми като личност е завършило и се е проявило докрай. Може би сте чували, че човек се разтриса от разни кризи през десетина години и прави неочаквани неща.

 
  ...

...
преди: 12 дни, 8 часа
hash: d3a092d128
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

12.   Ами, черно-бели сме, авторке, и така трябва да бъде. Човек или е свестен и морален, или не е. Няма средно положение.

От една свястна и морална на 22 г.

 
  ...
преди: 11 дни, 17 мин.
hash: e91e567672
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Да, още не можеш да обичаш, трябва да се влюбиш в по-голям егоист и нарцис от тебе, да се сринеш и ще го разбереш, дано ти се случи, поздрави.

 
  ... горе^
преди: 10 дни, 19 часа
hash: 5bed3d4760
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Авторката:

13, стана ми любопитно ти ли си егоист и нарцис или обичаш някой такъв или са те зарязали/изневерили са ти заради някой такъв или имаш наблюдения върху други двойки? Поздрави.

10, съжалявам, че съм те затруднила с четенето. Общо 2 са ми съжителствата с момчета досега. Дали са много - вероятно да. Винаги съм искала да живея сама, но така се наложи. Не знам изобщо кой опит не изхабява, интересен въпрос.

6 и 9, благодаря, много си мил. Не разбрах любови ли те налазват понякога или потенциални такива? Не знам и аз какво да ги правиш. Всеки избор, който правим, променя малко или много живота ни, а как да избираме правилно? Аз имам видения за бъдещето, но са много кратки и само ме объркват. Като се сбъдне видението, съм смаяна в какъв контекст от обстоятелства се е сбъднало. Надявам се наистина да пиша хубаво и някой ден да пропиша цели книги, но след коментарите в тази тема вече имам някои опасения за емоционалния отклик от читателите. :D Какъв хотел, тези тук ще ме изгорят на клада, ако си подам носа от къщи. Последните години не излизам много и не общувам с почти никакви хора. Така ми остава повече време да се любувам сама на себе си и да се самовглъбявам, а и приятелят ми е по-спокоен.

Продължавам с темата за баща си, и без това повечето пишещи тук ме намразиха по полов признак, към баща ми сякаш са по-толерантни. Баща ми е висша категория самовглъбен човек (разбирайте категория, до която аз още не съм дорасла, но ако продължавам да се развивам, не се знае), самовглъбен до степен съпругата му далеч да не е единственият човек, който не му пречи. Прекарва много време в четене, все едно няма жив човек край него, и разказва неща, които му се слушат на самия него, докато възхитените слушатели го хранят и поят за своя сметка. Жените с желание забременяват и раждат от него, като се гордеят какъв интелектуалец е бащата на децата. Издържат децата сами или с помощта на други мъже, роднини и др. Баща ми, когато изконсумира всичко в един дом, се усмихва като ангел и си хваща шапката. Спасибо этому дому, пойдём к другому. Ако реши пак да намине, вратата винаги е отворена за него.

След коментар номер 7 се размислих и се разрових в интернет за емоционално недостъпните хора. Намерих доста познато звучащи неща. На места минават направо на въпроса за мъжете с паралелни връзки. Разпознах и себе си, и баща си, и най-добрите си приятелки, и други познати. Такива хора нанасят емоционални травми на другите, без да им мигне окото, нещо, което моят приятел твърди за мен. Двамата си имаме една шегичка, че съм змия в пазвата му. Той все се опитва да ме превъзпита, но не знам дали първо аз няма да разваля него. Най-вероятно съм емоционално недостъпна от незапомнени времена - помня, че като малка ми правеха забележки, че се държа неестествено, най-вече с баща си, но при всичко, което знаех за него, личния му пример и наследствения фактор как иначе.

 
  ...
преди: 7 дни, 41 мин.
hash: e91e567672
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Номер 13 – мхм, да, авторке - бивш егоист и нарцис съм. Като си правя равносметка сега, след „голямото падане“, хич не съм умеела да обичам. Аз лично не знам как точно да го обясня, нещо свързано с душата е. Не че не съм имала душа и преди, но е някак различно и сега съумявам да гледам на всички хора по много по-задълбочен начин, изпълнен с емпатия. Преди ги наблюдавах и намирах кусури, понякога и емпатия, но ме дразниха със слабостите си, а тези, в които се влюбвах, ги идеализирах по някакъв детински начин. Ако трябва да бъда още по-обективна, има някаква взаимосвързаност между изборите ми (макар не най-удачните избори). В твоите писания виждам нещо подобно – ангажирани, живеещи далече, трудни... Все избори, които ще ти докажат, че си повече от другите, ако се случи развръзка. Аз до женени или хора с връзка не съм стигала, защото смятах, че ми е под нивото да развалям връзки, но пък съм правила други магарии, не по-малки. Имах две паралелни връзки и най-добър приятел, да се разбира – влюбен в мен, но не по-малко нарцис от мен (на този етап от нашето личностно развитие едва ли щеше да се интересува от мен, ако не се поставях в позиция, която го превъзхожда. Тук, в рамките на тези скоби, ще ти разкажа малко за него, тък като питаш дали имам опит с такива като нас – осъзнати или не. Той – хубав мъж, със син поглед – тюркоаз - приказен манипулатор не само с външност и слова, всичко си владееше перфектно - 7 години не си намери приятелка, а гравитира около мен и тъпите ми сексуални истории. Не съм си давала сметка, че страда, аз го обичах, като приятел. Но не съм вниквала по-дълбоко в него, инак това е нямало да се случи, нито той е вниквал с повече дълбочина в мен – дълбочина под формата на неегоистична заинтересованост. През тези 7 години му се лепяха какви ли не момичета на годините на сина му, жени на всякаква възраст, богати, бедни, изоставени, красиви, всякакви, но той ги правеше на две стотинки пред мен и се смеехме. Смеехме се!!! И аз му разказвах за смешните мъже, които правя на „диви калинки“, както се изказва друг мой приятел нарцис. Много добре си забелязала, че нарцисите се привличаме и харесваме, и моите приятели са нарциси. Въпросният ми приятел, след 7 години страдания с мен взе, че се осъзна, аз още не бях, хвана си приятелка – пак нарцистична, но пак осъзната и се ожениха. ). Двете ми паралелни връзки не бяха прикрити, както е било при баща ти. Може би съм прескочила някое ниво на безпардонност и душевна нищета, просто ги убедих, че така е най-добре за нас тримата. Наистина си вярвах, обаче, рядко съм манипулирала с цел да се смея на някой човек. Те приеха моите доводи. Появи се, обаче, четвърти нарцис – садист и той ми помогна да разбера колко съм се отдалечила от реалността. По трудния начин, но ми отвори очите за много по-пълноценен живот. Иначе си бях тръгнала по пътя на разглеждането на човешкото същество като прост механизъм. Темата ми е много интересна, рядко ми се случва да намеря някой, който иска да разбере тъмната си страна без да е с категорична гледна точка. Виж филма за Едуард Бърнейз в Ютюб, той е племенник на Фройд и е основател на съвременния PR, наричан преди – пропаганда. Във филма го снимат как се храни и същевременно обяснява как манипулира масите и чужди правителства. Човешката психика е приспособима, избери дали желаеш власт и повече власт или душата, или адаптация спрямо това, което заслужава човека срещу теб. Както показа, че знаеш – хората не сме черно-бели. „Моразлизаторите“ са едни елементарни частички, които никога не са подложили под въпрос кое, как и защо, не им се връзвай, но и те някаква душа носят, въпреки че след 10 години брак ще ги омае първия нарцис и ще оставят и мъж, и дете, защото толкова им стига – сивото вещество, бялото, де.
Ако се върнем към въпросите ти спрямо скромната ми личност – не са ми изневерявали, а и изневярата е въпрос на мироглед, за мен, не за розовото пони, което кончето гони. Лично на мен би ми било гнусно приятелят ми да спи с други, не ги знам доколко са чистоплътни и какво правят успоредно. И той е нарцис, не мога да определя доколко е нарцис, който прави хубаво за мен и не ми изневерява поради личностното си достойнство и желание да блести или поради грижа за мен, може би към двайсетина процента го е грижа как аз се чувствам, а 80 как той – до мен, тъй че няма да имам никакви скруполи да го заменя. И така ми е добре. Вскиму – според заслуженото, никому – безпричинна вреда. Няма смисъл да се занимаваш с рицарите от бялото тайнство и воините на светлината. От различно тесто сме с тях. Но не е и чудесна идея да започнеш да смяташ хората за пешки, самотно занимание е и носи само разруха, гибелно е не само за тях, но и за дълбочнината на твоето щастие. Трябва малко вяра, инак един интелигентен човек, задълбал в тази посока, губи около 96, 3204 процента от ценното във вкуса към живота, според английските учени. На момента ми звучиш горда и самодоволна, независимо от другите, обяснявайки житието си, това е комплакс за малоценност. Всички нарциси сме с комплекс за малоценност, затова и сме по-способни от масата хора, идеята, която се опитвам да ти споделя е, че не си единствена на този свят. Търси някакъв баланс и се опитай да прилагаш повече емпатия, най-вече спрямо теб самата. Спри да събираш материал за разговори на кафе, събирай за разкази, добре пишеш, пряма си, прочети романа Страх от летене, има го в читанка – Ерика Джонг. Там се разказва доста и за психоаналитици, когато садистът ме нарани отидох на психотерапевт, той ми показа някакъв календар с цветя – WTF, попитах го. Да съм била видяла красотата на света. Че аз я виждам, красотата на света, казах му, но това, което ми показвате е някаква снимка на бездарен фотограф, снимал цветя в каничка, кичозно и безсмислено е. Той повика негови двама колеги, спомням си как се почувствах страхотно добре – всичките те да ми обръщат внимание, а плащах само по 10 лева на час и ми беше казал, че мога да ходя и без да плащам, но съм си нарцис... И тръгнах да ги завъртам и тримата, това е чудесно предизвикателство, накрая моят се разрева и ми каза – аз наистина искам да ти помогна. Е тогава при мен нещо се случи, никога не бях виждала човек толкова да го е еня за мен. Никога не бих си въобразила, че бездарният фотограф е снимал душа. Пожелавам ти искрено да не поемеш по крив път. Един шамар, обаче, действа отрезвително. *

 
  ...
преди: 3 дни, 12 часа
hash: 5bed3d4760
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

16.   Авторката:

Първо, благодаря на морализаторите, че все пак пазят темата да не потъне.

15, доста надълбоко си в темата, благодаря за включването.

Звучи ми познато това с най-добрия ти приятел. Сетих се за някогашната си най-добра приятелка и нейния най-добър приятел. При тях не знам дали имаше скрита любов, по-скоро бяха като брат и сестра или като майка и син. По същия начин смятаха, че те двамата са нещо повече от другите, и се смееха зад гърбовете на гаджетата си (не точно гаджета, а "заместители"). Аз бях поласкана, че ми позволяват да присъствам на разговорите им. Аз също ги чувствах като нещо над другите и като единствените хора, които биха ме разбрали. И тримата си падахме по това трупане на материал, за което пиша в темата. За момчето също мога да кажа, че не усещаше нито връзките си, нито секса (имало и такива момчета!). Момичето за разлика от нас изпитваше голямо удоволствие от секса и наистина обичаше тайния си женен любовник. Иначе и тримата си имахме по една голяма невъзможна любов, писала съм за своята в темата, и множество заместители. Тук някъде имахме и истории с паралелни връзки, но гледахме да не се занимаваме с много сериозни хора, да няма чак толкова наранени. Все се чудехме докога ще я караме така, обичахме да ходим при врачки. Общото мнение беше, че момчето първо ще се предаде и ще се отлюспи от нас, ще се ожени за някое обикновено момиче и ще има дете, а приятелката ни до последно ще гони дивото. Аз - нещо средно. Така и стана с момчето. При него най-напред се заредиха някакви връзки, приятелката ни известно време му отваряше очите, че излишно се унижава, но накрая го изгубихме. Аз реших един вид да се кротна, когато ми започнаха наложителните съжителства с момчета (причините не са интересни), две едно след друго. Приятелката ми ги одобри и двете и дори много помогна за второто, но ме убеждаваше, че трябва да продължа да правя секс с нови мъже и винаги да търся нещо по-добро, както и да не се отказвам от мислителя. Има желязна логика в думите ѝ, още повече че тя много добре ме познава, но някак не ми стиска да продължавам по същия начин. Като се стигне до момента, в който не ми стиска, тя се отдръпва и ме оставя да се срамувам.

Приятелят ми, както казах, ми пасва във всяко отношение, обаче (или пък точно заради това) мисля, че не е от нашите. Привличат го страдащи души, които може да успокои по някакъв начин, а самият той винаги е в депресия, откакто го познавам. Емпат ли е? Или пък... ровейки се в другите теми и препоръчаните там книги, попаднах на следното: "Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.". Да не прозвуча съвсем като садистка, но може ли приятелят ми да има нужда от нарцистична приятелка и затова да не си е намерил нормално момиче?

Говориш за нарцисите като за доста чаровни хора, в които другите се влюбват фатално. За садистичните нарциси - като за тези, в които се влюбват обикновените нарциси. Извинявай, ако бъркам понятията, за мен тези неща са нови: неосъзнат/осъзнат/садистичен нарцис. Ти какъв нарцис си била и какъв си станала? Ако си бивш нарцис, какво си в настоящето? Сериозно ли препоръчваш терапията с влюбване в още по-голям нарцис? Аз съм се сривала два пъти заради един и същи човек (откривам му някои нарцистични и садистични черти), но след това явно не излизам като нещо различно от нарцис, може би дори закоравявам. Имам приятелки, сринати от откровени садисти, и те също закоравяват.

Относно чувството за малоценност и гордостта и самодоволството, това са мои нормални състояния, през които минавам по няколко пъти на ден, приятелките ми също, познавам и такива мъже. Не знам как е при "нормалните". Приятелят ми сякаш се чувства малоценен през цялото време. Трябва и при него да има и друга страна на монетата, но засега не я виждам.

Винаги съм харесвала вазите с цветя, красиви са. Както когато не можеш да получиш всичко от връзката с един човек и си го набавяш от повече от един, за да получиш уникална мозайка от най-различни емоции на цената на неизвестен брой разбити сърца. Веднъж чух едно момиче да говори за болката и смъртта на откъснатите цветя и оттогава не мога да откъсна цвете.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker