Физическо насилие във връзка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89364)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20682)
 Секс и интимност (10438)
 Тинейджърски (19407)
 Семейство (4375)
 Здраве (7303)
 Спорт и красота (3820)
 На работното място (1869)
 Образование (5216)
 В чужбина (1165)
 Наркотици и алкохол (864)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11915)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Физическо насилие във връзка
преди: 17 дни, 15 часа, прочетена 1155 пъти
Здравейте.

Според вас, ако в една връзка е имало системно насилие от едната страна /от мъж към жена/, възможно ли е насилникът да се повлияе благоприятно от психотерапия?
Става въпрос за мен и бившия ми приятел.

Много го обичам и ми е много тежко от всичко, което се случи. Но си тръгнах, защото вече много се страхувах от него. Казваше многократно, че аз съм осъществявала вербална агресия. В началото на нашата връзка се държах лошо с него, обаждах се с някакви проблеми, сърдех се, че не ми се обажда.. Все имаше неща, за които аз самата да съм недоволна.
Първа аз посегнах, тъй като тогава бях запленена от идеята, че ми е изневерил и... ритнах го в крака, отстрани, не беше силно, но това го използва като аргумент срещу мен, също и в един клуб просто го бутнах. Това му дава право да твърди, че аз съм пристъпила към насилието. Окей. Нека е така, признавам своите грешки към него. Малко по-дълбоко...
Всичко запопна като заживяхме заедно. Случиха се много грозни неща. Бил ме е жестоко. Много пъти съм се молила да спре да ме бие, да спре да ме удря в този момент. Нощем не можех да спя нормално, лягах късно, събуждах се изключително рано.
Имам БАР, за което се разбра няколко месеца след като заживях с него. Назначиха ми терапия, която след няколко месеца спрях сама, тъй като много не бях убедена в тази диагноза и имах усещането, че само се тровя а тези хапове. Но той беше сигурен, че нещо ми има, обиждаше ме като казваше, ще имам счупен мозък, че не съм нормална, кой друг мъж би ме искал и прочие. Много ме болеше от тези думи. Боли ме и от споменитвще за побия. Зачопваше да ми се дразни за всяка малка думичка, не ме оставяше на мира докато не чуе отговор, който иска да чуе самият той, а не моето мнение и по този начин все бях кривата. В един момент внимателно подбирах изразните си средства, гледах всичко да е перфектно, за да няма с какво да се заяде, избягвах теми, за които знаех, че ще го провокират. Стъпваше се на пръсти около него. Правил ми е забележка и за това какво ям, колко ям. Слушах коментари, че след вечеря просължавам да ям - солети или сладки неща, а аз самата нямам проблем с теглото. Преди години имах - бях много слаба, но вече смятам, че има баланс. Усещам как побоят, който ми нанесе ме "жигоса" трайно. Опитахме да рестартираме нещата след нашата раздяла - бяхме заедно 4 години, като дори щяхме да се женим. Много прощавах, защото се чувствах виновна за това, че ме е бил, чувствах, че аз съм голяма заядница и съм си получила заслуженото. Та, за опита за рестартиране на нещата - в него виждах същия човек, а все казваше, че се е променил.. Много пъти преди да го напусна го питах периодично защо мълчи, защо не ми говори, има ли нещо... Много страдах от товя, че е студен.. стараех за него във всяко едно отношение, смятам и че като домакиня бях изрядна, а многократно минсе казваше, че от мен е видял само едни супички и нищо повече. Това, наред с другите неща ме смазваше. Как може някой да заслужи изключително големи зверства над своята личност? Няма да изпадам в подробности, но само ще кажа, че половината блок ме е чувал как викам за помощ, все отричах, защото ме беше срам, защото не исках за него да има последствия. Нещата са многопластови.
Още "чувам" думите му в моята глава: "ти си виновна, ти ме провокира, няма да се извиня". Родителите ми разбраха от съседката, за виковете, за скандалите, за всичко... Казаха ми, ще ако някога се върна при него ще бъда отписана от семейството, за тях е лудост, за приятелите ми също.. когато му кажа това, той заявява: "Да, ама те са чули само твоята страна на нещата, отстрани е лесно да се говори, не знаят всичко". Сега този човек най-накрая реши, че иска да ходи на психолог, защото смята, че има проблем. Аз също така смятам. Изказвам се крайно меко относно цялата ситуация.
Може ли психолог да помогне на такъв човек? Моли ме да му дам шанс, но няма да забравя думите на моя приятелка: "ако искаш опитай, но щом искаш да научиш урока по трудния начин върни се при него. Всичко ще е същото, пак ще те пребива, ще бъде въпрос на време. ". Моля ви хора, кажете какво е вашето мнение? Много съм объркана, много съм нещастна, всекидневно плача, превърнало се е в нещо нормално за мен. Разкъсвам се от мисли, все се чудя какво би било, ако пак сме заедно, но страхът, че мога да пострадам е голям, освен това ще загубя семвйството си /родителите/. Споделете какво мислите, как бихте постъпили на мое място?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 17 дни, 6 часа
hash: d815a73566
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Не само няма да се промени, ами все по-зле ще става. А като се убеди, че няма да се съберете отново и това не е временно, много вероятно да почне да те дебне и тормози. Разбирам, че ти е трудно, ужасно е в началото - търсиш вина в себе си, питаш се какво ли би било, ако.. къде си сгрешила, напомняш си обещанията му и т.н. Обаче стисни зъби и мини през тази абсолютно олигофренска фаза. След това, повярвай ми, ще бъдеш много по-щастлива и след време ще се чудиш с какъв акъл си се влачила с него. Бъди напълно уверена, казвам ти го от опит, същия като твоя. Единственото, за което ще съжаляваш, е че си допуснала всичко това, а споменът остава завинаги. Но нека е само спомен, а не настоящето ти..

 
  ...
преди: 17 дни, 6 часа
hash: 2d4b6ab465
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Малееее... Е какво бих направила, естествено, че ще се върна при него, за да ме побие още малко, че да ми дойде акъла евентуално някога.

Какъв психолог какво чудо, тоя човек е за затвора. На твое място още при 3тото унижение се махам. Няма значение колко обичаш човек, щом той не те обича и уважава, трябва да обичаш първо себе си... Леле а камо ли да ме пребива.... Веднага си изкарвам медицинско и след него и ограничителна заповед.... На психолог щял да ходи... къде ги намирате не мога да разбера, че и си ги харесвате и се връщате след хубав тупаник... Аз с бившия си скъсах, защото два пъти го предупредих, че ако продължава да ми вдига скандали, когато излизам с приятели, ще го зарежа. Така и стана на третия път... Как може да търпите такива отрепки. Въобще забравяш, че съществува. Имай малко самоуважение и здрав разум.

 
  ...
преди: 17 дни, 3 часа
hash: 4c927910b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Класика в жанра. Твоят бивш приятел е като изписан от учебник по психопатия. Историята ви се развива точно по учебник. НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ!!! Това с ходенето на психолог е номер, за да те задържи, той изобщо няма да вярва какво му говори психолога. Ако искаш да ти нанесе още по-сериозни психически и физически травми преди да те убие, върни се при него.
Между другото БАР се активира в емоционални и стресови ситуации. Та сте си направо идеални - той те манипулира, лъже, бие, предизиква ти БАР, омаловажава постъпките ти, кара те да ходиш на пръсти около него и да внимаваш какво вършиш и правиш, руши ти самочувствието като те изкарва луда (а всъщност той провокира тези колебания в твоето състояние), срива те психически, а ако те раздели и от родителите ти, направо ще те съсипе, доведе до лудост, тежка депресия, самоубийство или просто ще те убие. Започнала си да развиваш Стокхолмски синдром вече и това хич не е добре. Махни се от него, послушай родителите си, приятелката ти. Най-добре докато е на психолог или някъде другаде си събери бързо и тайно багажа - и беж при родителите, защото вероятността да те пусне толкова лесно е минимална.

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 22 часа
hash: 9aac06b802
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   За мен не е нормално да съжителствам с подобен индивид. Твоя е вината, че си допуснала подобно отношение и то продължително време. Пишеш "все се чудя какво би било, ако пак сме заедно", много просто - щеше да отнесеш още бой.

 
  ...
преди: 16 дни, 22 часа
hash: 79798be9bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Ти наистина си много проста да търпиш това, простотията ти няма да свърши добре да знаеш, но тогава поне ако си жива ще се научиш колко ти струват манипулациите на едно черво

 
  ...


...
преди: 16 дни, 21 часа
hash: 3d158f00b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Оххх... направо ми се свива сърчицето, виждам все повече такива теми.
Окей, слушай.
Като някой преживял го, съм длъжна да ти кажа, че ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. И си го набии в главицата.
Той не те обича. Ти като обичаш някого биеш ли го? Мачкаш ли го?
Любовта е едно щастие, един стремеж да караш другия да се чувства добре.

Ако се върнеш, знаеш ли на него колко ще му е гот. Ще останеш без подкрепа от семейство и приятели и ще те държи още по-здраво. Помисли за себе си, помисли реално над нещата.
Ходил на психолог... голям праз, това е манипулация. Всичко което прави и ти казва е манипулация, за да се върнеш.
Окей, ясно, обичаш го, свикнала си с него, но си свали розовите очила и виж отвъд. Любовта не е само съвместен живот. Тя е компромиси и от двете страни, тя е уважение, тя е... Всичко друго, но не и това.

Когато аз ходих на психолог, той ми каза: "В една връзка, когато първоначалната еуфория изчезне остават обич, уважение и доверие. Липсва ли едното, няма връзка. "
Майка ми постоянно ми повтаряше да не се връщам назад, защото тя е минала по този път също.
Много жени сме минали оттам и не познавам и една, която да иска да се върне като мине известно време.
Любовта не е само една, това не е твоя принц на бял кон...

Аз също страдах много когато го напуснах. 2 месеца по-късно живота ми стана коренно различен и тогава започнах да му се наслаждавам. Вече си затворила вратата зад себе си... защо да я отваряш пак, като знаеш какво ще стане? Не тъпчи на едно място. Изключително трудно е да се измъкнеш от лапите на насилник.

Не бъди тъпа, мисли с главата си, не със сърцето. Не се оповавай на "следвай сърцето си", защото в този случай много ще сбъркаш.

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 19 часа
hash: fa9c454e83
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

7.   Не пишеш колко пъти те е пребивал, нито каква причина той изтъква, някакъв пример, нито пък какво имаш предвид под побой. Щом си успявала да прикриваш, вероятно става въпрос за отблъскване и шамар. Реално ако мъж пребие жена с злобата и агресията, която описваш, няма да е нужно родителите й да разбират от съседите, които чули крясъци, а ще си личи от далеч.
То реално жена може да крещи за помощ просто, защото нещо дребно не е станало на нейната, или са й направили забележка. Лично съм свидетелка, имам такава съседка, крещи, вика помощ, вика полиция, защото сина й на 32г й дошъл на гости със снахата за малко и й е казал, че е мръсно и да си почисти къщата. Тя започва с думи "какво ако не изчистя, ще ме набиеш ли" и продължава дълга 10 мин пледоария с все по висок тон стигаща до крясъци и викове "полиция", самонавива се докато крещи, надали е ударил майка си, пред жена си, че не е ошетала дома си, просто жената е такава има някакво пси разстройство. И това 10 мин докато сина и снахата се обуят и си тръгнат. Да не ти разправям, ако съсед каже нещо накриво на тази съседка.
За твоя може той да е агресор, обаче е възможно и той да е прав "Да, ама те са чули само твоята страна на нещата, отстрани е лесно да се говори, не знаят всичко", провокира ме да напиша това цитатът ти, че той категорично отказва да се извинява, присъщо е за насилниците, които бият без причина да се извиняват. Знай всеки който посяга знае дали е оправдано или не, щом той помни и знае защо го е направил и отказва да се извини може би има оправдана причина.
Питаш Как може някой да заслужи изключително големи зверства над своята личност?
Ами може, особено ако е болен от БАР и е в маниакална фаза може. Щом може да осъществява вербална агресия, може и да си заслужи боя.
Решението за живота ти с кого ще бъдеш е твое, но е добре да ходиш и ти на психолог и отделно да лекуваш БАР, защото не може да искаш нормална връзка от партньор, а ти да му прилагаш своята вербална агресия и да търпи ексцесиите на твоята болест.
Аз също не бих изтърпяла да ме блъскат в клуб пред хората, кой знае и какво си крещяла в лицето му пред хора, а й насаме какви скандали си вдигала, щом не вижда причина да се извинява си правя такъв извод.
Една жена.

 
  ...
преди: 16 дни, 15 часа
hash: 43a56f2a35
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Всеки има право на втори шанс,аз съм давал втори шанс но за съжаление на мен не са давали.

 
  ...
преди: 16 дни, 14 часа
hash: 4f625f0ac2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Прочети тези теми:
http://spodeli.net/story.php?ID=142708&err=102&err1=0#errPos
Аз съм Номер 12 в коментарите.
http://spodeli.net/6/story-101632.html
За съжаление не се променят. Това са хора с антисоциални личностови разстройства. Терапията временно подобрява поведението им, но те не са достатъчно постоянни, не могат да поемат отговорност за действията си и като цяло не вярват, че имат проблем, а лечението е терапия 5-10 години, понякога и цял живот. Ако поведението се дължи на зависимост, може и да има трайно подобрение, след излекуването й.

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 7 часа
hash: ffa7f56d8b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Любовта е любов, но насилието си е насилие! Не бъркай двете неща! Аз съм твърдо против всякаво насилие върху жени, деца или който и да е друг!!! Приятелката ти е права, ако искаш опитай с терапия, но и според мен нещата няма да се променят! Зарежи го и си намери човек, който да те обича истински! Веднъж стигне ли се до побой ЛЮБОВ ВЕЧЕ НЯМА!!!

 
  ...

...
преди: 16 дни, 7 часа
hash: 23764d3a89
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Не се връщай при него! Всичко е театър. Внимавай, че ако задълбочиш, може и да те убие някой прекрасен ден! Вече има много такива случаи. Животът ти не ти ли е по - мил от това да бъдеш с този насилник? ;

 
  ...
преди: 16 дни, 7 часа
hash: 97a8919a98
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Според мен този човек, ако те бие, със сигурност има или психически проблем или някаква социопатия. Последното може да се повлия до някаква степен от психотерапия, но не се лекува. Ако е психичен проблем, трябва да се пият хапчета и ще му мине за известно време, но когато ги спре пак ще стане същото.

Ти щом си с бар, имаш нужда да бъдеш с кротък човек, който да се грижи за теб, а не с изрод, който да ти влошава състоянието. Бих те посъветвала да го зарежеш и да започенеш терапия със стабилизатор или невролептик, в зависимост от това какво ти предпишат. Тези хапчета намаляват окситоцина и спираш да обичаш съответния човек в повечето случай. Няма да го мислиш и няма да се мъчиш. И хапчетата си ги пии редовно и се запиши на психотерапия, за да се грижиш за здравето си. Поискай второ и трето мнение, ако не си сигурна в психиатъра си. И имай предвид, че когато не се взимат лекарства при бар, хората възприемат реалнистта погрешно и мислят, че околните се заяждат с тях. Така че, за да имаш ползотворни връзки с околните, следвай терапията. А на този му бии шута. И да не е болен, пак ще се повтори.

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 2 часа
hash: 533dae50a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Няма такова нещо като бивш наркоман, бивш алкохолик и бивш насилник.

Бягай, бягай колкото се може по-бързо и по-далеч!

 
  ...
преди: 15 дни, 14 часа
hash: 5031df743a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

15.   Терапията няма да му помогне. Ще е затишие пред буря. Ти също имаш проблем. Колкото и да не вярваш и отричаш,с мозъка шега не бива. Ти го разбираш по определен начин по който смяташ,че е редно и правилно. Но страничен човек,ще те гледа като полезно изкопаемо. Много е възможно и при него да е така. Ходи се по специалисти. Не ти говоря за новоизлюпени докторчета,а за такива с опит. Има и от новите лекари които си разбират от работата,но не можеш да ги обиколиш всичките. Видях колко коментара чакат одобрение и не мислех да ти пиша. Но до голяма степен се доближаваш до моя случай. Заживях с жена на 34 а аз бях на 33. Всичко вървеше доста добре. Смятах,че с течение на времето ще се опознаем и обикнем. 6-7 месеца се държахме за ръце и се опитвахме да се справяме с живота. Заживяхме заедно след втория месец като се запознахме. Готвеше,чистеше,ходеше на работа и си помагахме във всичко. Казах си;"-Това е жената за мен и майката на мечтаното ми дете"! Седнах срещу нея и свалих картите си. Казах и :-"Имам това и това", "Мога това и онова", "Мечтая за дете и семейство"," Ще останеш ли с мен или да спрем да си губим времето"? Поиска 2 дни да си помисли и остана с мен. След многобройни опити гинекологът и потвърди,че е бременна във втория месец.Преди да се запознаем беше ходила на специалист за гуша.От време на време я стягало гърлото и стигала до задушаване. От там и изписват цинк и селен /минерали/. Продължение на 7-8 месеца,ще не ще си ги пиеше и постепенно стягането в гърлото отшумя.Но гинекологът и ги спря и изписа фолиева киселина.През следващия месец,тази жена превъртя!Започнаха ежедневни скандали. Всички я дразнеха. Всеки бил против нея. Чувал съм такива думи и изрази за които трябваше много пъти да и избия зъбите. Затваря си очите и ушите и си нарежда нейните глупости.Не чува ни майка ни баща никого.Напусна работа малко преди да разберем ,че е бременна. С 1000 мъки успях да я закача при познат да работи докато излезе по майчинство. Аз съм бил длъжен да я осигурявам и храня а не държавата да и плаща майчинство. С огромна мъка и затваряне на устата от моя страна я закарах до родилния на термина. Изтекоха и водите в 3 през ноща и в 4 беше в родилния с два телефона и множеството ми молби да ми звъни поне два пъти на ден. Държаха я два дни за нормално раждане. На третия ден по спешност я режат в 6 сутринта. Детето се ражда мъртво. чак на 5-та минута проплаква в кувиоза. И това нещо го разбирам на четвъртия ден след многобройните ми позвънявания на които не ми се отговори и изпратих личния си лекар да я намери. Държаха ги цяла седмица и изписването беше като на погребение!През цялата бременност я подканях да чете литература,съвети и информация за отглеждане на дете. ЕДНА КНИЖКА НЕ ПРОЧЕТЕ! Слагаше мъничкото същество да суче. Но на 5-та минута то заспиваше. Нарочно го побутвах да не заспива а да се нахрани,но не винаги можех да съм до тях. -"Той заспивал,и значи бил сит и нахранен". На третия месец видях,че не надава добре това дете и започнах да купувам адаптирано мляко. Кърмата и спря в третия месец.Беше ме страх да го докосвам,да не би да му причиня болка. Виках майка ми да го къпе. Тогава "Дездемона" скочи и започна по същия начин да блъска и нарежда кои сме били ние,че да правим каквото и да било! Скочи да бие майка ми пред кошарката на три месечно бебе! Разтървах ги и потуших пожара до колкото можах. От този ден нататък ,двете се дебнеха и сипеха обиди една за друга върху мен. Скандалите ставаха по-тегави и постоянни. Стигнах до момент в който не исках да се прибирам в домът си!Дистанцирах се от нея. Обърнах цялата си любов и същност към детето ми. Живея до ден днешен само заради него. През годините се е случвало още веднъж или два да се хванат за косите. Търпях,търпях,но чашата на човек се пълни. Говорех от време на време с нея. Случваше се така,че не намираше причина за скандал. Навеждал съм си главата. Съгласявал съм се с много неща за които знаех,че не е права. Надявах се това и държание да отшуми.Вече 7-ма година аз мълча и стискам зъби. Стигнахме и до развитието на детето.Започна на около две години и половина да казва думички. Баба,мама,тате,чао. Показваше колко голям иска да стане.Малко късно,но детето се развиваше. На третата му годинка му сложиха от петвалентната ваксина и това беше краят на развитието му! Спря да говори. Бърбори и до ден днешен на бебешкия си език. По голяма нужда ходи в гащите,а е на 6 години! Обиколихме сума ти и специалисти и психолози. Държи се като с признаците на аутизъм,но е с диагноза генерално заболяване на психическото развитие.Тази година дори го заведоха и с телк. Ходихме на психолози,терапевти на семейни психолози. Много от тях ни обясняваха,че на това дете му трябва спокойствие и внимание. Семейния психолог направи два сеанса с нас,и на втория сеанс задраска листа с бележките си и ми каза:-"Аз с такава жена не мога да направя нищо"! На свой ред "Дездемона" се обърна и му наприказва една камара глупости в които беше и обидното обръщение "нещастник"! Психолог. С железни нерви и висок професионализъм,се разкрещя в кабинета и ме помоли да я изведа от там. И всичко ставаше около детето.На нея никой не и бил господар на устата и мозъка.Търпях това. От време на време като ми се напълнеше чашата и аз повишавах тон,но бързо го свалях. Не стига това,ами някой и пусна мухата,че имало направена черна магия. Започна се едно тягостно плащане на телефонни сметки от по 100-150 лева. От години плащам за две карти по 15 най-много 20 лева. Разбрах,че започнала да звъни на маговете. Скришно от мен си открила друга телефонна карта и допълнително и кредитна. Когато се запознахме имаше 1000 лева кредитна карта и заложено злато. Платих и ги и я предупредих,че не желая да влизам в банковите схеми.Първо се започна с леля и. Изкара я ,че и е направила черна магия на нея и брат и да не са щастливи никога. Брат и работи в друга държава и няма и помен за семейство а е на 42. Та леля и стана вещица! Настрои майка си,баща си и брат си против нея. Пращаха с брат и сума ти и пари на маговете за разваляне и талисмани. После се започна с майка ми. И тя била вещица и правела магии при ходжа! Не може да е сама естествено,за това добави и баба ми /майка на майка ми/! Говорил съм с нея. С родителите и. Брат и вдигна ръце и каза не ме занимавайте. Какво ли не опитах! Имаше 4-5 приятелки,които 3 от тях се хванаха за главата и ме попитаха как я търпя?! Мои приятели са ми предлагали да я смелят и да добие малко страх.Два или три пъти съм и посягал,но съм се усещал и спирам преди да и строша нещо.Говоря за шамар или усукване на ръка. Не съм я смилал чак до степен да крещи за помощ.И въпреки това,няма затишие! Много пъти съм се заканвал да заведа дело за родителските права. Но поради факта,че имаме поставени съдии,които гледат само да отметнат бройката в списъка за процент към заплатата,не виждам смисъл да обикалям по съдилищата. Имах много записи как и за какво се вдигат скандалите в къщи и как се крещи на детето. Но не знам дали биха доказателство в съда. Нямам излишни пари за плащане на адвокати за консултация. Дори и да спечеля делото, не желая да вижда детето и да му вреди. Разрешат ли ми в съдебната зала да и задам два три въпроса,съм сигурен,че и адвокат няма да ми трябва за да я видят какъв безмозъчен звяр е. От посещенията при детски психолози,ме извикаха един ден на разговор на четири очи. Психологът на детето беше доста известен и добър специалист. Извика само мен и ми обясни с две три думи за състоянието на майка му и за хапчета който когато започне да приема детето,ще се разграничат нещата от аутизъм или нещо по безобидно. Един вид след терапия с лекарства,ще знам дали синът ми е аутист или ще се оправи. Съгласих се.Мина месец и психологът ни успокои,че детето не е с аутизъм и ще се оправи,но да продължаваме да му даваме от тези хапчета. След година,завиши дозата от 1 милиграм,на два милиграма. Останаха около 10 хапчета от 1 милиграм. Поинтересувах се за тях и се установи,че са слаби успокоителни за деца. По рано "Дездемона" си прави кръвни изследвания и се установи ниско ниво на хемоглобин. Малокръвие. Аз също съм с тази диагноза. Но при мен се наблюдава най-често главоболие,докато при нея ,световъртеж,отпадналост и слабо оросяване на мозъка. Като добавим и стягането на гушата изпада в шизофренистка истерия! Установиха,че и детето е малокръвно и му изписаха капки желязо да капем в млякото. Някой ме подтикна от вътре да дам и на нея. И какво стана? Успокои се веднага. Започна да говори нормално. Разсъждаваше нормално. Не повярвах. И така докато не свърши опаковката. Мина време и магьосниците започнаха да взимат превес. Успокоителните за детето които бяха останали,и стигнаха за десет дни. Убедих се с очите си,че има недостиг на нещо в организмът и който я кара да откача и говори глупости. Карал съм я доста пъти да отиде на лекар и да пие нещо уж за гушата и. Извърта нещата и ми казва,че аз и майка ми сме за хапчета. Обяснявах на майка и. Жена от село убита от работа и свекърва,че така и така стоят нещата. Държи се така и така. Като и дам безобидните медикаменти на детето,че се държи като друг човек. Дездемона се държи с майка си по същия начин както с всички. Обижда я. Удря я. /Уж в яда си/! Никой не може да и даде съвет или мозък.
Изписах 7 години нещастия и неволи от живота си. Не знам дори дали би си направила труда да ги прочетеш. Но не обвинявай околните само. Потърси и в себе си. Това,че си спряла лекарствата,не е безобидно.Лекар ми го каза,че организмът се променя,от там и нивото на заболяване. Един вид ,не можеш да спреш едно лекарство и след година то да ти помогне. Болестта или липсата на нещо в организма се променя. Трябват ти нови изследвания и лекарска намеса за лекарства.
Бъдете живи и здрави и не допускайте моите грешки.

 
  ...
преди: 15 дни, 8 часа
hash: c879ebfd14
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

16.   Ти луда ли си???
Изтрий го от живота си, не те обичал никога!!!
Те нормалните хора на животните не посягат, а за любим човек да не говорим.
И аз имам дъщеря, ако разбера че някой се гаври по този начин, както с теб , ще му счупя кокалите, такава профилактика ще види, бедна му фантазия!!!

 
  ... горе^

...
преди: 14 дни, 21 часа
hash: 9aac06b802
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Не е за психолог, за психиатър сте и двамата. Ти също имаш диагноза биполярно разстройство, което е психично заболяване, а сама си спряла и лекарствата. Добре поне, че сте се разделили без да направите и дете.

 
  ...
преди: 14 дни, 18 часа
hash: 34a5a2733f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   Твоето е стокхолмски синдром, вероятно, прочети за него онлайн.
Не знам доколко терапията ще помогне на твоя приятел, но силно вярвам, че и ти трябва да направиш няколко сеанса при психолог или психотерапевт. Не си луда, не си мисли, че те глася за жълта книжка, но си изплашена, объркана и трябва да си обърнеш внимание. Обичаш насилника си, това е историята ти накратко в 3 думи.
На твое място нямаше да се върна при него. Не бих позволила на някого да ме принизява със земята. Бой, викове, обвинения- какво си ти, човек или боксова круша? Никой не е в състояние да ти помогне, ако ти сама не искаш да приключиш с тази връзка и да се спасиш. Могат само да те зашият, да ти дадат болкоуспокоителни, да те закарат в болница... все неща тип 'след дъжд качулка'.
Представи си да сключиш брак с него и да му родиш деца. Ще можеш ли да оставиш малките при баща им или ще се страхуваш, че те ще го провокират и той ще ги пребие? Нали се сещаш, че и бременна ще те размята по пода? После какво... гледаме деца с увреждания, които да щели да са в идеално здраве, ако тати не биеше мама с юмруци от ранна бременност. Ще ти се казва, че си дебела, подута, гнусна, а после, че си лоша майка, лоша съпруга. Насилниците правят всичко да те оставят без самочувствие. Те гледат самооценката ти да е под нулата, за да не бягаш и да се чувстваш виновна за боя и обидите. После започват смело да налагат и не спират след 1-2 срещи с психолог. Твоя човек няма да ходи редовно при психолога, той ще отиде няколко пъти и ще каже, че специалистът е шарлатанин. Няма да му помогнат, защото той не се чувства виновен за нещата, които е сторил. Отказва да се извини на теб, казва, че ти си виновна за случилото се, той не вижда грешката си, опитва се да те излъже, че пак да го вземеш. Била си лоша с него, но той не е трябвало да те спуква от бой, трябвало е просто да те зареже и да ти обясни, че не му харесва отношението ти. Същото трябва да направиш и ти сега. Остави го, защото отношението му не ти харесва.

 
  ...
преди: 14 дни, 11 часа
hash: 717a68e2a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Изчакай да те подгони с брадва, тогава го мисли. Не е лъжа, че най-лошото може само самият човек на себе си да стори.

 
  ... горе^
преди: 13 дни, 8 часа
hash: 30fd2dcbab
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

20.   Аз бях жертва на вербално насилие и по същия начин той ми беше втълпил, че аз го предизвиквам и едва ли не си получавам заслуженото. Стигнах до депресия - хапчета, рев, мисли за самоубийство. НО... АЗ отидох на психолог, защото АЗ съм си по-ценна! Тогава психоложката ме накара да повярвам в себе си, придобих самочувствие, СМАЗАХ го психически. Според мен трябва ТИ да отидеш на психолог, за да може с въпросите, които ти задава и ситуациите, в които те поставя, сама да достигнеш до извода колоко си си важна ТИ самата. Ще видиш, че боклука няма място в живота ти. Той няма да се промени - щом те е удрял повече от веднъж, ще те удари пак. Предполагам не искаш един ден децата ти да те виждат смазана психически и физически? Изхвърли го от живота си и точният човек ще дойде!

 
  ...
преди: 11 дни, 18 часа
hash: e4b0ad0413
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Гледаш нещата от грешната страна, според мен. Със сигурност и двамата имате проблеми, но въпросът е какъв е неговия? Отговорът е в това, че си отбелязала, че не се е чувствал гузен след побой и не се е извинявал. Това е личностново разстройство от антисоциалния спектър или психопатия/социопатия... и двете групи са неспособни на съвест (освен бордърлайн, но това не е той).
Защо е важно? Защото много хора си мислят, че могат да ги спасят. Давам пример: аз съм с Complex PTSD, в следствие на първите ми 10 години, когато баща ми смазваше регулярно майка ми и сестра ми от бой, гонил е сестра ми с нож, майка ми в следствие почина, а сестра ми стана наркоманка на хероин. Бях асоциална до 16 годишна, поради социална фобия... бях отхвърляна от съучениците си и прочие, и прочие. В следствие, когато започнах връзка (хомосексуална, с момиче, което е доста по-едро от мен) се "мачнах" с манипулатор... беше зависима от амфети, използваше ме финансово, не си тръгваше, когато я молих да ме остави (живееше вкъщи), когато я гоних - започваше да се реже или да си блъска ръце/глава в стената, заплашваше ме, че ще спи по пейките и т. н.... винаги след 3 часа на крещене - не ми издържаха нервите и и удрях шамарите. Тя, естествено, се защитаваше... но винаги беше надрана... най-сериозните и щети са били от нейните собствени блъсканици на главата в стената, а аз после съм се червила пред хората, защото изглеждаше, че аз съм го направила, а няма да тръгна да обяснявам, че се блъска сама и не е в ред. Та... винаги се чувствах гузна после... извинявах й се с дни... плачех с часове... изпадах в депресия и се мразех, че съм като баща си. Като й ограничих манипулациите - спряхме с кавгите за година и половина. Разделихме се и тръгнах доброволно на психолог. Вече ходя две години, но не искам да чуя и за нея. Не бих се върнала.
Дадох ти пример, за да видиш разликите. Не само от гузната съвест, ами и идея: остави го година, две, три и виж дали още ходи... ама без да ти го набива на очи, защото това ще е манипулация. Примерно аз с бившата съм блокирана навсякъде, махнах всичките и роднини отвсякъде, за да съм сигурна, че няма откъде да ме гледа... както й някои от приятелите й, които знам, че може да "използва".
Успех.

 
  ...

...
преди: 11 дни, 17 часа
hash: 9cc1da1cef
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Казваш, че имаш БАР, само по себе си хората с БАР са опасни за заобикалящите ги хора. В началото се е държал добре с теб, докато не си му посегнала ти. Не се е почувствал добре, че си го бутала на обществено място. Опитала си се да го обвиниш за изневяра- за всеки уважаващ себе си мъж това е доста нараняващо. Ние всички тук четем само за неговите действия спрямо теб, но ти не споменаваш твоите. Стигнал е до такива моменти вероятно, защото е създавано напрежение между вас. Според мен и двамата сте за психолог, ако се обичате и искате да бъдете заедно, защо не отидете двамата? Понякога се изумявам как българина разбира от всичко- хора без нужната квалификация определят другите хора, дори и човека до себе си.
Заживяли сте заедно- това е много хубаво, но какъв е бил следващия етап на вашата връзка? Според мен сте зациклили- в началото сте се развличали като сте ходили на клубове, както си написала? А той вероятно е мълчал, защото и той се е притеснявал да не каже нещо, което да породи твоя гняв. Да спести поредната караница, поредната порция обиждания, поредните викове. Пропуснали сте момента за развитието на вашата връзка, не сте вкарвали свежест в нея- а сте се обвинявали един друг за липсата на свежест във връзката, от там се покачва напрежението ежедневно. Ти като човек с БАР вероятно доста често си го изваждала извън нерви и самоконтрол. А когато човек с БАР спре лечението се връща отново в крайните епизоди- самата ти ако беше продължила лечението си, вероятно щеше да се чувстваш по-добре, а от там твоята връзка да е по-добре.
Въпреки всичко, момчето е осъзнало проблемите си, щом ти заявява, че ще ходи на психолог. Заслужава малко уважение и фактът, че въпреки диагнозата ти той е останал до теб. Самата аз имам БАР и като разберат мъжете за това нещо бягат от мен.
Не му оправдавам зверствата в никакъв случай, но наистина се замисли по какъв начин си го предизвиквала. Никога не съм разбирала, защо хората не се вслушват в хората до себе си, а вярват на външни хора за тази връзка, ти си влязла дори и в този сайт и търсиш съвети от хора, които не познаваш. Всеки случай е строго индивидуален за себе си, затова си мисля, че ако отидете двамата заедно на психолог може да изградите път отново един към друг. Имало е вербална и физическа агресия към другия и от двете страни, в такива моменти някак си не е коректно да се обвинява само едната страна за всичко. Момчето иска да се справи със своя проблем, защото иска да те върне обратно при себе си, защото те обича, а ти какво правиш с твоето лечение? Спряла си го изведнъж. Доста сложно е при вас, но според мен с желание всичко се постига. С моят коментар се опитах да бъда различна от горните коментари. Живеем в такава държава, в която най-лесното е да бъдеш напсуван на улицата, всеки е капацитет по всичко, а в този сайт общо взето има само хейт и много малко точни и искрени коментари. Ако имаш още чувства се опитай да изградиш и ти някакъв мост към него. "бях запленена от идеята, че ми е изневерил". Според мен ти си била доста често запленена от някакви нереалистични идеи, които се отключват след спирането на лечението на БАР.
Според мен грешките при вас са:
-спирането на лечението ти;
-липсата на разнообразие във вашата връзка;
-обвинението ти по негов адрес за изневери и други неща;
-БАР, заради който настроенията се менят много, и създава неспокойствие в отсрещния човек;
-вероятно докато сте се карали да сте се нагрубявали един друг, а от там е липсвала нормалната комуникация;
-неспокойствието създавано от вербалната агресия от единят към другия;
Какво може да направите:
-срещи с психолог заедно;
-да подновиш собственото си лечение;
-да се опитате да разнообразите връзката си;
-да си отворите повече ушите един към друг;
-да се опитате да намалите вербалната агресия;
-спокойни разговори.
Дано съм помогнала с нещо.

 
  ... горе^
преди: 11 дни, 17 часа
hash: 9cc1da1cef
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   както някои написа горе. Всеки човек заслужава втори шанс, замисли се когато си получила диагнозата БАР че този е застанал до теб и вероятно се е борил за вашето щастие. Сега той иска втори шанс.

 
  ...
преди: 11 дни, 12 часа
hash: 9cc1da1cef
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   Докато живееш за мнението на родителите си и приятелките си, винаги ще страдаш или поне няма да бъдеш напълно щастливо момиче. Доколкото разбирам от прочетенето на теб угризенията ти са че си разказала на всеки версията ти за раздялата ви, а ти не искаш да се разделиш с този човек. И сега търсиш подкрепа от пишещите в саита. Някои ще кажат напусни го, други ще кажат дай му шанс трети ще кажат че не е трябвало да си спреш лечението, че с твоята агресия си допринесла също. Други- че той е бил агресивен. Тези хора не са били във връзката ти, а съм забелязала, че в този сайт хората споменават само техните версий (нормално нали всеки пише от първи род единствено число). Той е осъзнал проблемите си, за теб не знам. Премисли дали не изпускаш момчето на живота си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker