Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторе, когато прочетох заглавието на темата ти и си казах - ”ето, най-накрая смислена тема”, е да, ама не. Повърхностни разсъждения по тема, в която можеше да повдигнеш много по-смислени въпроси, но явно се вълнуваш от други неща.

7.   Кво ти пука? Гледаш твърде много чуждия живот. Живей си живота за собствен кеф.
Имам един приятел, има едно момиче с което живее, грозновата такава ама явно го прави щастлив и я води по уникални места, Малдиви, Сейшели и подобни, ако не го познаваш дори няма да предположиш, че живее един супер интересен и готин живот, защото го живее за себе си - нито инстаграм има, нито поства снимки във фейсбук - за него това е комплексарска работа, просто е над нещата. А иначе е доста интересен тип и с нея скачат с парашути в Хавай, карат джетове в Тайланд, летят с балони в Мианмар и подобни супер яки приключения. Ако някой друг правеше такива неща щеше да се спука да качва снимки, живеейки някакъв чужд живот, за "хората".
Това е моя съвет, живей си живота за себе си и близките ти, какво ти пука кой къде какво прави. И аз съм така, дори нямам инстаграм :)

8.   До някъде съм съгласен с теб, но с някои изключения.
Финикийските знаци не са от сега или от 20 години, те са от време оно.
Продажници винаги е имало. Да не забравяме Исус за колко сребърника е бил предаден.
Ако не си доволен от едно работно място и на друго ти предложат повече пари, нормално е да смениш работата. Не виждам нищо предателско в това. Ако имаш жена и деца и работиш за 800лв. а на друго място ти предложат 1200лв. е съвсем нормално да се преместиш. Все пак гледаш деца, искаш да им осигуриш по- добро бъдеще и тн.
Парите не са просто хартийки, те са средство.
Парите не са само за фукане и скъпи коли и козметики за кифлите.
С пари можеш да инвестираш в образованието на децата си, да си купуваш книги, да ходиш на лекции, да се самоусъвършенстваш и тн.
Парите дори създават революции. Да не забравяме, че Левски е търсил финанси, тоест пари за да финансира идеите си. Същото е и с другите революционери от Балканите и целият свят като цяло.
В почивките няма нищо лошо. Стига да не си си разкрачвал краката за тях.
Когато работя и взимам хубави пари, нормално е да искам да отида на почивка. Да се изпъна на някой плаж или да посетя някоя друга държава и да видя нещо ново. Човек трябва да се самонаграждава.
Тези измишльотини от комунизма, че работата краси човека са пълни глупости. Нашите баби и дядовци са работили като волове за без пари, за да може партийните хрантутници да си живеят живота. Пък уж е било комунизъм и уж всички са били равни. Ама хората от партията са били по- равни от другите.
Няма лошо в днешно време човек да си цени труда и да иска повече блага. Лошо е когато материалното замества духовното развитие.

9.   №4 , тези лъскави красавици да не са автомобили, че поддръжката да им е скъпа? Ти това ли виждаш в един мъж? Някой който да ти плаща за всичко, за да те има? Значи не те интересува как изглежда или как се държи с теб а само колко пари има и дали може да те поддържа. Защо някои "лъскави" красавици си мислят, че един мъж е длъжен да им плаща маникюра и да ги поддържа красиви. Не е вярно, че ако някоя жена се захване с мъж който няма много възможности ще изглежда грозна. Една жена може да бъде хубава без да си прави маникюр или да се гримира.

10.   Извинявай, ама тези тиради кухо ми звучат. Такива са ги говорели и младите социалисти в 19 век. Ами хайде, дай житейски пример, живей с ценности и идеали, изхвърли презрените пари, върви се бори за щастието на подтиснатите , за благородна кауза - например срещу глада и сушата в Африка. То всеки е против тези с парите, ама защото не е на тяхно място.

11.   Абсолютно е прав автора. За пръв път да видя човек с подобно на моето мнение.
Също така смятам, че хората, които се женят за някого само и единствено заради парите му са много жалки. Това си е живо използвачество и съм абсолютно убеден, че ако единият от двамата закъса със здравето, другия няма да го погледне. Просто 90 % от хората са такива ! Браковете, които създават помежду си не са никакви бракове, а съвместно съжителство. Няма любов, няма загриженост, няма нищо !
Положението е отврат.

12.   "ще е верен на дадена фирма" - човек, тука ме изгуби, сорка.

Виж, всеки от нас живее един живот. Просто намери хора, които мислят като теб, ако трябва смени средата.

13.   От кога бедните мъже може да излизат с красавици. При цялото ми уважение към подобни индивиди но да си знаят мястото

14.   №9, Разбира се, че лъскавите жени имат поддръжка. Коса, прическа, скъпа козметика, грим, процедури, маникюр, дрехи, бижута, парфюми, да не говорим пластични корекции... да, тези жени сигурно харчат хиляди на месец. Много от тях го правят с конкретната цел да привличат мъже с пари, но когато те самите имат пари, нали не си представяш, че ще си паднат по всеки, който им е навит?

Затова и винаги ми е било интересно как си представят мъже като автора някоя такава да им обърне внимание? Представят си, че тя ще си плаща всичко, а те само ще се кефят на резултата ли? Но разбира се на автора не парите са му проблемът, те са просто удобното извинение защо хубавите жени (тук не визирам само гореописаните) не му обръщат внимание. Ако имаше пари, проблемът щеше да е, че жените гледали само външността и си падали по „напомпани батки“. Така е по-лесно, защото ако трябва да намери истинската причина, ще трябва да погледне себе си и да осъзнае, че не е толкова „свестен“, а вероятно просто е смотан.

Относно мен, не, не смятам, че мъжът трябва да ми плаща за всичко, за да ме има - единствената причина, поради която съм била с някой мъж е, защото ме е привличал – като външност и като човек. Но е изключително грозно един мъж да се оплаква за пари, особено когато в днешно време повечето жени също работят и изкарват наравно. Един мъж трябва да иска да допринася за семейния бюджет и да е горд от това. Затова и чуя ли някой като автора, направо ми призлява. Никога не бих харесала такъв... индивид. И всичките обвинения в меркантилност на света няма да променят това.

От №4

15.   И понеже очаквам рано или късно да ми се зададе редовният въпрос какво предлагам аз, направо ще му отговоря още сега:

Хубава жена съм, но това си е чист късмет, който не всеки е имал. Обаче не приемам тази красота за даденост. Поддържам се във форма, като тренирам редовно и се старая да се храня здравословно. Грим слагам много малко, но гледам да съм си направила маникюра, да съм си сложила парфюм и да изобщо да съм се пипнала, защото знам, че мъжете забелязват тези неща, дори когато отричат. С две думи, гледам да доставя визуално удоволствие на мъжа.

Работя и мога да си покривам сама разходите, но никога не натрапвам това пред мъжа. В къщи поемам домакинството, като него го включвам само при нужда, и то с идеята, че ми помага, а не че е длъжен. Старая се да създам уют и спокойствие, като се прибере след работа да му е кеф, че си е вкъщи. Да го посрещна усмихната, да го целуна, да му приготвя хубава вечеря. После да се излегнем пред телевизора, или пък всеки да си прави, каквото му е кеф. За секса няма даже да коментирам, харесвам си го и се раздавам докрай.

Разбира се, във всяка една връзка се случват караници. Затова е важно мъжът да е на място, това много намалява потенциала за такива ситуации. От моя страна се старая да не се вглъбявам в някакви дреболии, да предложа решение на проблема, някакъв компромис, вместо да очаквам разправията да реши нещата. Аз също харесвам спокойствието и хармонията и не желая да си усложнявам ежедневието със заядливщини.

Какво очаквам в замяна? Основно, мъжество. Да си не се оплаква от мъжките задължения, да иска да поддържа дома си, да е решителен и да може да поеме отговорност за успехите и неуспехите си. Семейството ни да му е приоритет и да ме подкрепя и защитава, както аз неизменно правя с него. Да се грижи за себе си и да се поддържа, външният вид на мъжа е важен. И ако ми каже, че всички жени предлагат едно и също и имало още много хубави жени като мен, няма проблем, да ходи при другите. Връзка между хора, които не се оценяват взаимно, няма как да се получи.

От №4

16.   Отговорът е - контрол и пропаганда на макс. Младите мозъци се промиват лесно, и дори родителите да са свестни огромно влияние оказват външни фактори - училище, приятели, телевизия, филми и тн. Много в трудно да се запазиш от такова всеобхватно влияние. Ако изобщо успееш да се позамислиш това става в по зрелите ти години.
1 - семейството и децата са един от лесните пътища, "одобрени" от обществото. Опитай се да избереш различен път от масовката "училище, работа, семейство, деца" и тогава може да си говорим. Съгласен съм напълно с номер 6.

17.   Защото бедните не могат да си оправят зъбите и да си пратят децата да учат.

19.   Като някой бил от 2те страни на бариерата, ще си позволя да дам отговор(не си мислете, че става дума за хипер много пари)

Като тийн бях със същото мислене. Едва ли не, исках да живея като отшелник. Е, мечтата ми се сбъдна, да. Направих си живота отшелнически, но тогава ми дойде акъла. Отказвах да работя и да робувам на пари и някакви измислени шефове. И естествено, се сещаш, че без пари-нема йедене. Не помня с какво се хранех, ама не беше препоръчително.

И много бързо си смених мнението. Минаха години, намерих си работа, записах право в университет. Не виждам нищо лошо да ходиш на почивка, нито да си доставяш удоволствие. То затова са парите, да си доставяш удоволствие. На теб и на семейството ти. Какво, ще седиш и ще се стискаш да не похарчиш някой лев за собствения си кеф? Това е тъпо. Начините за разпускане са много, не са само почивките. Харесва ти или не, така е устроен света. Ако валутата беше кози, примерно, щяхме да се трепем за кози.
Нито една от двете крайности не е хубава. Всеки си ги изкарва кой как може. Аз краката не съм отваряла, но тези които го правят си им харесва, тяхна си работа. Не разбирам защо все трябва да гледаме в чуждата купа "от къде са тия пари". Все отнякъде.

Дари парите, които имаш на някаква блапговторителност и стой гладен известно време. Най-тежко се пада от високо.

20.   Според човека и всекиму неговото. Само едно се чудя, защо трябва да оставам вярна на фирма, след като на друго място ми предлагат повече пари? Нека ти задам въпроса от друга гледна точка: ако аз се разболея сериозно и не мога да работя повече, фирмата ще продължава ли да ми плаща, защото да речем съм се разболяла от много стрес или тежка физическа работа или от нездравословна работна среда (например атомна централа). Мисля,че отговора и на двамата ни е известен. Да не говорим, че условията зависят от пазара, ако на пазара се предлага по-висока цена за труда ми, защо трябва да го предлагам на по-ниска?

Лола

21.   Абе каква поддръжка. Една естествено красива жена няма нужда от гримове, маникюри и прически, колкото и да са скъпи, тези процедури НЕ могат да се сравнят с естествената красота! На една естествено красива жена е достатъчно само да се къпе и да си мие зъбите, а грозниците като се намажат с грим и си слагат силикон стават още по-грозни.

22.   Отговора на въпроса на автора е - света (западния) е станал такъв от около 50 години, защото това е направено по-зловреден дизайн. Хора с много пари, но морални дегенерати и сатанисти са оказали влияние върху западното общество да загуби високата си ценностна система основана на християнството и да се превърне в "консуматорско общество" за което парите са "бог". Това е за да може да им се наложат други "ценности" и да са готови да приемат всякакви извращения за нещо нормално и да бъдат "толерантни" към всякакви изопачения и гадости. Типичен пример за такива дегенерати и сатанисти е Джордж Сорос, но той далеч не е единствения. Разбира се повечето хора, чието мислене е напълно индоктринирано в новата консуматорска идеология не осъзнават какво всъщност е сторено с тях въпреки наличието на изобилна информация, която да им го подскаже. Те оправдават консуматорското мислене, липсата на високи ценности и безграничната алчност и егоизъм, защото те са се превърнали в стълбове на техния живот и център на тяхното мислене. За тях изобилието на пари представлява средство за доставяне на бързо удоволствие и удовлетворение, на изпълнение на капризи, нещо като наркотик с който да избягат за кратко от безсмисленото си и безцелно съществуване, което не е основано на никакви морални ценности, на никаква вяра, на никакъв смисъл. Чрез парите те получават едно кратко "надрусване" което им дава купуването или поръчването на нещо ново и вълнуващо преди бързо да им омръзне и да се насочат към нещо друго. Каква всъщност е цялата идея зад превръщането на хората в подобни консуматори? Първо трябва да се разбере, че от самото начало този свят е свят на борба на добро и зло и че, човек се определя не според парите, които притежава а според действията и вярата си, според морала си. Дали постъпва добре, дали слуша Божиите думи, дали върви в правия път. Значи мерилото за човека и това според което той бива съден и се определя съдбата му след свършването на краткия му земен престой не е колко пари е спечелил, на колко почивки е ходил, колко неща си е купил а какъв човек в морално отношение е станал. Когато обаче фокуса е върху изобилието от пари и преследването на краткосрочно удовлетворение и хората нямат идея за морал какво става? Те биват измамени, защото те водят грешната битка, те са някъде там, борейки се със зъби и нокти за нещо, което в крайна сметка няма да им помогне, но което отнема времето, силите и вниманието им. За да не загубят фокуса си от тази безсмислена битка за още и още краткосрочно удовлетворение непрекъснато трябва да им се предоставя нови и нови стимули - реклами, нови неща и предмети, новата мода и дрехи, нови коли, нови дестинации за посещение, всичко трябва да е ново и вълнуващо и предизвикващо наркотичен прилив преди да омръзне. За да могат обаче да да си позволят всичко това трябват пари, много пари! Тези пари трябва да се изкарват по-всякакъв възможен начин за да може да се задоволи тази наркотична зависимост на консуматорите. Това е един затворен кръг, една система в която консуматорите подобно на хамстери търчащи в колело тичат с всичка сила за да не стигнат никъде.

23.   Забавен си, $2.50.
Пропагандираш колко хората били роби на парите, но пробутваш вярност към работодател. Обръщаш се към някакви меркантилни жени, но си прекалено неук, за да се изкажеш. Смешна женичка си.

24.   Номер 22 е прав/а, само че проблема не е от 50 години, а май е от времето на Адам и Ева. За съжаление много от нас сме роби на парите и материалното в една или друга степен. Цял живот ламтим за пари, имоти, коли, почивки, дрехи, бижута и никога не стига. В един момент внезапно се оказва, че живота ни е свършил и сме го пропилели далеч от близките си, робувайки на парите. Между другото, някои може и да не повярват, но аз щастливи хора, които обичат парите, не съм виждал. Да, имат къщи, коли, вили, почивки и т.н., но не са щастливи. Имат и семейства, но са сами, защото всеки си ходи някъде отделно. Дори и вечер не са заедно. Най-много да отидат някъде веднъж годишно всички. От друга страна познавам и доста хора, които карат от заплата до заплата, живеят скромно, но пък са много задружни и щастливи. Винаги са ведри, лъчезарни и позитивно настроени. Целта на човешкият живот тук на Земята е да се научим на любов, доброта, смирение и милосърдие. Да имаме вяра и надежда в сърцата си и да си помагаме едни на друг.

25.   Най-голямата простащина - Знаеш ли колко струва подръжката на тялото и? Споменато от номер 4.
Такива овце , като ги чуя и лошо ми става. Мери тялото си с пари - идиотщина от върховете на планината на малоумието.
Колкото и пари да да харчи за студия на сутринта е пак същата вехта путка.
Аз съм мъж на 34 изглеждам добре и моята подръжка струва 0.00лв.
Имам 2 познати жени на същата възраст и тяхната подръжка е 0лв.
Не слагат грим и червило даже и изглеждат в пъти по- млади и по-добре от 90% от техните връснички, че и от с 10 год. по-млади намазани кокошки.
Доста често въпросните мадами със така наречената "скъпа подръжка " са пълни мърли и мърди в личен план.
Единствената подръжка за тялото е чисти въздух и вода , що годе нормална храна и физическа активност.
Последните години рекламната индустрия превърна човешкото тяло в някаква бездушна вещт, нещо като украшение. Колкото по-скъпа подръжка, толкова по-добро котиране в съвременния сбъркан свят.
Так че тия със скъпата подръжка, да бъдат по-лесно и бързо похарчени и да бъдат заменени с други подобни.

27.   Подкрепям напълно 24 и 25. Но все пак не може да отречете, че човек трябва да си осигури покрив над главата, храна и книга. Те струват пари. Да поканиш приятели, струва пари. Да поддържаш лична хигиена и такава на жилището си, струва пари. Да развиваш ума си, пак по един или друг начин струва пари. Т.е. не може напълно да "забравим" за материалната част на живота.
Изобщо не коментирам номер 4, последното, за което бих си дала заплатата, е козметичен салон. Баба ми ме е научила да си правя домашни маски с яйца, кисело мляко и зехтин, ако имам проблем с кожата. Боядисвам си косата сама в къщи. Маникюра пак сама си правя. Тен, вместо от солариума, си имам от шезлонга на вилата. Компромиси с качеството на храната не правим, защото от това зависи здравето ни. Ето, виж, за това вече са нужни пари. Нужни са и за да си спретнато облечен. Трябват и за светски живот - екскурзии, театър, опера, кино (не сме животни все пак).
Авторът на темата, според мен, скача в крайностите. Проблемът не е в това да си обезпечиш един смислен живот, а в това кое имменно наричаш "смислен живот".

28.   аз подкрепям 27. Не всичко в живота се измерва с пари, но без материални неща животът е много, много по-лош. Трябва да има баланс между материално и духовно, щото да отидеш на концерт или театър също струва пари. Разбира се, те са средство за да живееш по-добре, а не самоцел, но авторът отива в крайност в оплюването им.
Предполагам, че просто е много млад и ги няма в достатъчно количество, затова се гневи. А и не прочетох той самият да предлага смислена алтернатива на това, което отрича - не прочетох да се занимава с кауза, например да помага на деца, на стари хора, да почиства градинки или каквото там си е избрал. За фирмите не съм съгласна, те не са кауза, а работа, за която човек получава пари. Каузата е нещо, за което се работи безвъзмездно и което по принцип е в обществена полза.

29.   Oх, темата трябва да се казва "Защо красивите жени не ми връзват?"
Авторе, усещаш ли колко е абсурдно и импотентно да тропаш с краче и да искаш обяснение от жените, се едно някой за нещо ти е длъжен? От каква позиция влизаш в ролята на морален съдник, с какво си мислиш, че си по-добър от другите?

Като видях темата си помислих, че ще е най-накрая нещо нетипично, а то какво се оказа. Наивни и незрели разсъждения на псевдо-бунтар на ниво 7-класник, но иначе че ще ми говори за ценности. Като си толкова над нещата, защо нямаш смелост да излезеш да живееш извън системата? Ти защо не се отречеш от парите? Защо продаваш труда си? Всеки път, когато чуя някой да прави подобни гръмки твърдения против комерсиализма и да има претенции да е извън или над системата, всеки път без изключение се оказва, че същия безбожен егоист или някой ходи на работа и го издържа, за да може да философства или че стига да му се отвори възможност е готов да се продаде барбар с ценностите за жълти стотинки и да завърти плочата на 180 градуса. И какво си се вторачил между краката на скъпите красавици, че и сметка им държиш - що не се насочиш към някоя некомерсиална като теб - има достатъчно мацки, които залитат по алтернативни философии и дървени философи като теб и си мечтаят как ще живеят с козите в родопско село извън системата и ще си произвеждат всичко. Все някоя ще върже, ама ти май чак толко независимост от парите не щеш, а? Или още по-добре, защо не си потърсиш безработна или много бедна приятелка като си над нещата и парите нямат значение? Или изведнъж почнаха да имат. Иска да е извън системата, ама не му стиска. Лицемерно а. С какво твоя живот е по-смислен от този на съседа ти или на някоя силиконова кифла?

30.   #27, авторът е неориентирано мрънкалце, което не знае дори за какво се цупи.
Говори за робуване над пари, но хленчи защо еди-кой-си не е лоялен към фирмата, в която работи. Обръща се към някакви въображаеми жени, живеещи на чужд гръб, а дори не може да ги назове. Винително намеква, че ако някоя жена е красива, тя се продава на ухажори (ку*ва) почти гарантирано. Това твърдение го базира на данните, които е извадил от седалищните си части, защото някоя някога не му е пуснала, вероятно. Цялата му "мисъл" (условно казано) се върти около оплюване на някой лукс, мрънкане за деградация, някаква липса на ценности.
Освен ако не работи буквално 24/7 на борсата, гарантирам че няма как да е чувал само за пари и печалби. Тоест, като типичен неудачник, търси някаква външна причина за неуспеха си. Някой друг е виновен, хората с пари (но без ценности), естествено.

Доста жалко мрънкане от някой, който вероятно само метла може да държи.

31.   Момиче на почти 20 години съм.

Авторе, ще ми повярваш ли, че 2 месеца бях с личност, притежаваща твоите виждания? Даже не бих искала да го назовавам чрез това понятие, за него е по-точно да бъде наречен „индивид“. Ще ти разкажа за какво става дума, за да се огледаш и да се осъзнаеш малко преди да е късно. Виждам, че коренът на всичко е именно в липсата на женско внимание, така че ще се опитам да ти бъда от полза.

Никога не съм била „кифла“ или с огромна и непоносима издръжка. Това обаче не означава, че се себеигнорирам, че не се грижа за себе си вкъщи. Не нося грим, не съм нонстоп в козметичните салони, пълна отличничка и стипендиантка съм – напълно горда от постигнатото от мен досега. Според приятели, познати и други мъже/момчета съм естествено красива и в това ми е чарът. Дотук с моето описание, просто го включвам, за да добиеш по-ясна представа.

Момчето беше година по-голямо от мен, следваше в смятан за елитен факултет към Софийския университет, отличник. Няма да лъжа, това ме грабна – казах си: „О, супер, това го прави умен, разбран и добричък. “... е, да, да, ама не! Реших да направя компромис с външния му вид, тъй като (ще бъда честна) не бе достатъчно поддържан – коса стърчеше на всички страни все едно никога не е чувал за услугите на фризьор, кривичък нос, криви зъби, вечно изморен вид, често неизбръснат, ходеше с мръснички дрехи, няколко пъти съм забелязвала петна по тях. Приятелките ми и родителите ми се чудеха и маеха как изобщо сме заедно, бяха го виждали на живо с мен и твърдяха, че енергията му била негативна също, не биха общували с него за нищо на света, а до мен стоял още по-невзрачно, но не обърнах внимание. Аз бях „заслепена“ от уж страхотния характер, който ми представи преди да се съберем. Намирах го дори за очарователен. Абсолютна грешка от моя страна и впечатляващо актьорско майсторство от негова.

2 седмици след като се събрахме започна да развива теориите, които ти чрез тема развиваш в този сайт. В началото нямах проблем – все пак всеки си има право на лично мнение, но след като осъзнах, че това ще е любим предмет на обсъждане, започнах да се изнервям. Говореше досущ като теб – за „роби“, за „Сатаната“, за някакви „змийски езици“, желаеше да върне тоталитарния режим в България, изявяваше се против гледането на филми и телевизия. Започна да обвинява мен, че не съм следвала неговата философия, била съм „с промит мозък от западните течения“. Беше абсолютно налудничаво и напълно отблъскващо. Започнах да си мисля, че или има психични отклонения, или е станал част от някаква секта, дори не се шегувам. Стресирах се и съответно започнах да се опитвам да го принудя да спре да говори за това – ту мили и спокойни молби, ту яростен скандал, ту шеговито подмятане. Никакъв ефект. Само към края на връзката ни, когато вече имах чувството, че не исках да го виждам, намали оборотите.

Позволяваше си и да омаловажава успехите ми, издигаше по-скоро себе си на върха. Многократно споменаваше как съм избрала да следвам в „пропаднал университет“ и съм щяла да пропадна като всички останали в него. Това накърняваше достойнството ми, не можех да го възприема. Да, избрах частен университет пред държавен, но частният ми предложи стипендия, хубава материална база, мотивирани преподаватели и най-вече специалност на английски език, която не е налична в този си вид в нито един български държавен университет. След изпита си за сертификат на Кеймбридж и покритото ниво С2 знаех, че е добър вариант да започна в България на английски, за да мога евентуално в чужбина да специализирам, като по този начин да съм по-улеснена откъм термини на чуждия език, изказване на идеи и т. н. Не уважаваше избора ми, не ме подкрепяше, а търсеше подкрепа от мен преди поредния изпит. Мотивирах го. Казвах му: „Браво! Много добре си се справил! Всичко ще е наред! “ всеки път, но... той мен – никога. За него явно бях поредната меркантилна идиотка, която цели да „пропада“ с повечко мангизи в джоба. Това нямаше как да се промени. Завиждаше ли ми, какво се случваше, и до ден днешен не зная. Мога само да предполагам, както и да оставя теб, авторе, да го направиш.

Хуманист съм, стремя се да подкрепям, да бъда толерантна. В началото вярвах, че той се изказва по такъв начин относно пари и богатства, защото наистина е заинтересован от чуждото нещастие, тъй като претендираше, че желае всички да живеят добре, да не се притесняват от евентуална материална нищета. Веднъж дори ми намекна, че съм материалист – желаела съм скъпо БМВ и скъп Айфон, което всъщност е далеч от реалността. Нямам шофьорска книжка и едва ли в скоро време ще се запиша на курсове. Дори и да имах, щях да взема малка кола до 2000 лв. втора ръка. Айфон нямам и не желая да притежавам, но ще призная, че подмених по-евтиния си смартфон с по-нов и по-скъп такъв, защото старият се развали. Но... интересното не е в това, авторе. Интересното тепърва предстои. С времето осъзнах, че тази неаргументирана „критика“ всъщност представлява една проекция на това, което той прикрито желае от живота си.

Опознавах го все повече и повече и достигнах до прекрасната истина, че не е нищо по-голямо от един лицемер, който се стреми да бъде уж различен, за да запълни своите собствени духовни празнини и комплексираност. Той не притежава Айфон, но за сметка на това в джоба си има Huawei P30 Pro (нарочно държа да подчертая и модела на телефона), чиято цена върви към 2000 лв. Шофьорска книжка има – от време на време кара съвсем неевтин автомобил в родния си град. В разговор с мен спокойно заяви, че в банковата си сметка има не малка сума пари (не знам защо дори държеше да го спомене, но фактът е, че го направи). Тази четирицифрена сумичка все още ми се вижда някак голяма за един безработен студент на 20 години. По-късно установих, че родителите му са заможни и уважавани хора, издържат го, като той един ден не е бил на работа, за да осъзнае какво е да си самостоятелен, да се справяш сам и да изкарваш собствените си пари. За сметка на това обаче се представяше за изключително запознат с държавната икономика и развиваше теории за какво трябва да се харчи и за какво – не.

Притежаваше такива материална блага, но бих го определила като стиснат. Все се стремеше да мине по „по-леката тарифа“ (на аванта), за да спести повече и да си вложи в сметката. Рядко си купуваше дрехи или обувки, все гледаше да хване нещо „по-промоционално“. Изобщо... криеше чрез някакви идеи от себе си, че желае да трупа капитал. Започна да ме принуждава да му давам по 30 стотинки, за да си купи шишенце минерална вода, когато излизаме. 30 от него, 30 от мен – т. е. под предлог да си я „разделим“. Продължи по същата формула и с шоколад например и т. н. Беше крайно неприятно и недостойно за 20-годишен мъж. Да караш момиче да ти плаща, когато си с предостатъчно възможности... отвратително.

Във връзката ни също не искаше да вложи и 20 стотинки, но въпреки това се очароваше от изненади и търсеше подаръци от моя страна. Отново в разговор спомена как няколко седмици нарочно е говорил пред бившата си приятелка за конкретен музикален албум, за да му го закупи и подари. Манипулативно... доста. Не ми е дал нищо – нито роза, нито сладолед не ме е черпил, а ние, жените, за малки нещица от време на време си умираме, възприемаме го за показ на уважение и любов, няма да го крия. Предпоследния път, като се видяхме, бях решила да го изненадам по случай двата месеца заедно – обиколих 3 магазина за конкретен подарък и две книжарници. Доста усилия. Накрая се оказа, че господинът бил забравил, ухилен до уши, че е получил нещо материално от мен. Реших да повдигна темата и да попитам на какво се дължи нежеланието му да отвръща, когато и да е на моето поведение и да бъде кавалер. Той просто откачи – започна да ми обяснява каква съм живееща в романтични филми, как съм искала „приказка в реала“. Е, да де, ама той, като получава от мен не е „приказка“, а нормално изискване. Схващаш ли какъв е поредният парадокс?

На два-три пъти ме е използвал като асистент-персонал, за да му нося торби с покупки, пране, 2 седмици и отгоре всеки ден трябваше да прекарвам по 40 минути в пътуване, тъй като „нямаше време“ да дойде до моя квартал или до централната част на града, за да се видим. Всеки път, когато бях в неговата компания, се чувствах сякаш всичко е само и единствено за него – моите нужди нямаха никакво значение. Пълен егоистичен, еговманиачен егоцентрик с леки нарцистични наклонности.

В последния ни разговор, който ме отблъсна за последен път, реши да говори това, което и ти, авторе. Каза (цитирам): „Всички жени сте разгонени к*рви, не се прави на света вода ненапита. “. Беше по телефона след като напираше за ан*лни ласки (за които не съм готова и му споделих, че не е моментът все още), директно му затворих, останах сама със себе си, премислих всичко и просто сложих край.

Написах всичко това, за да се вгледаш в себе си. За да видиш дали ти съвпадаш с това описание и да предотвратиш това пагубно поведение, тъй като никоя нормална и себеуважаваща се жена не би го търпяла. Хубаво е да си идеалист и да бъдеш „морален“, но, за съжаление, ако изпитваш нуждата да го изявяваш постоянно (т. е. да парадираш), тогава имаш сериозен проблем и си се самозаблудил, за да прикриеш лични несигурности. Мисли и внимавай, това ще кажа.

Момчето, с което бях, според мен загуби някого в мое лице, а именно: човек (в любовен план), към когото (предполагам) и ти се стремиш, тъй като аз лично се смятам за пълна противоположност на описаните от теб девойки. Няма да се върна при него, колкото и да ме търси в момента, колкото и да пише и звъни (дори и на мои близки), защото не ме оцени навреме и мнението ми за него е негативно и неподлежащо на промяна. Ако желаеш това, ако търсеният ефект е да отблъскваш противоположния пол, продължавай да развиваш философията си, никой не те спира. Лично решение. Надявам се да не си толкова краен, колкото краен е бившият ми приятел. Наистина. Но вече от опит знам, че това е само бегъл начален стадий.

Пази се! Късмет!

32.   14, раздаваш се докрай в секса? Представям си грозната гледка. Нямаш ли самоуважение, достойнство? Поне малко? На мен такива "раздавания" са ми на светлинни години под достойнството.