Дами помагайте! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89829)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20820)
 Секс и интимност (10497)
 Тинейджърски (19454)
 Семейство (4401)
 Здраве (7337)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5259)
 В чужбина (1174)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1427)
 Други (11990)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Дами помагайте!
преди: 1 месец, 16 часа, прочетена 1244 пъти
Благодаря на всички които ще прочетат историята ми!Благодаря и за отделеното внимание и съветите ви!
Пиша за първи път в сайта,но съм чел доста истории тук.По нататък в историята си ще разберете защо стигнах до тук.
Мъж на 40 години съм от голям областен град. Останах рано без единият си родител и трябваше да забравя за детството си.Търсех работа и от нищо не се притеснявах да свърша за заплащане. Внасях пари в семейния бюджет и доволно ми оставаха.Намирах и време за приятели,но през повечето време работех до късно. Излизаха по барчета,дискотеки и т.н. а аз стоях в къщи или на работа. Открих и в последствие силното ми влечение към жените.Днес така.Утре така. И в един момент,започвах да търся силно внимание и влечение към тази която покаже,че е заинтересована от мен.Точно така. Пеперуди в стомаха,огромно желание за близост и така до ден днешен!Започнах около 17 годишен да водя полов живот. Моментът в който си легна с момиче/жена/,аз си затварях очите за другите и гледах само нея.Връзката ни протичаше средно около година. Търчах след тях и правех всичко което би им донесло предразположение ,комфорт и приятни мигове. Влюбвах се доста лесно и когато връзката ни приключваше с месеци не можех да си избия мислите за нея.Една,две - десет,и винаги протичаха по същия начин.Задържах се на едно работно място.След година там се появи дъщерята на шефовете. На мига си глътнах граматиката и езика.След година по стечение на обстоятелствата,дъщеря им започна почти всеки ден да идва при родителите си.Започна да ми обръща повече внимание,докато в един момент се търсехме за да си споделяме нещата от деня .Започнахме едно приятелство между мъж и жена. Чаках с нетърпение да се видим и да си поговорим.Съдейки по държанието и,тя не изпитваше това което кипеше в мен.Влюбих се до такава степен,че съм се събуждал нощно време за да си помечтая за нея.И така 3-4 години,докато не осъзнах,че аз просто съм "приятелката"и. Впуснах се в абсурдни връзки само и само да спра да мисля за нея.Скочих в най-големия си кошмар! случи се така,че се запознах с жена която беше в друг по голям град на 300 км. Беше с бебе на два месеца. Не знам защо допуснах да се влюбя в нея. Защо игнорирах километрите,положението и вечно отсъстващия и приятел.До ден днешен СЪЖАЛЯВАМ ,че допуснах тази грешка! Стана така,че "приятелката" ми също беше в този град по нейни работи. Не знам защо и се обадих.Да я накарам да ревнува ли не знам.Когато чу историята и защо съм в този град,зяпна в учудване.На няколко пъти ме попита дали знам какво правя.Знам!Изрод съм!Съдете ме.Но имах нужда от жена.Това беше и уговорката.Нищо повече.Не можеш да разбереш приказките и съветите които ти дават докато не го преживееш.А реално аз копнеех за приятелката си.Дори не можах да бъда с тази жена която ме покани в леглото си.Тръгнахме заедно с моята приятелка за родния ни град.Седнахме заедно в автобуса.Успокои се и гушна в мен.Два часа докато не спря за почивка автобуса,тя спеше в прегръдката ми.Възхищавах се на лицето и!На ръцете и!Косата и беше в лицето ми и вдишвах аромата и!Дори тогава когато се събуди и ме целуна по бузата,не посмях да и кажа каквото и да било.Отказах се тотално да я преследвам и въздишам след нея.Извикаха ме отново в този град. Забравих и се отърсих от всичко.Прекарахме два незабравими дни.Знаех,че не трябва да се тикам между шамарите,но не знаех колко сериозни могат да станат нещата. Цяла година аз тичах до този град само и само да бъда с тази жена с детето.Влюбихме се до полуда!Чувахме се постоянно по телефона и скайп. Исках я само за себе си.Бях станал невероятно нервен и само ми трябваше причина да избухна.Приятелката ми го усети това и ме изнуди да и кажа всичко.Заедно започнахме да търсим изход или развръзка. Докато не ми каза:Предложи и брак. И чудеса! Аз бях готов. По препоръка на приятелката ми,избрахме пръстен и огромна плюшена играчка.Заших пръстена в нея и се качих на колата за път.Беше началото на февруари и занесох подаръците в тях.Зарадва се.По късно се прибрах в моя град. и на 14 февруари зачаках мига в който ще седне пред камерата и да я накарам да разкъса играчката. Получих и огромно сърцебиене и едвам стигнах до валидола. С огромна мъка я накарах да среже плата и извади пръстена. Разплака се.Изключи камерата.Телефона си.Три дни не можах да я открия. Накрая се видяхме по скайп и прие. Премести се в моя град с детето.Всеки божи ден аз съжалявах,че предприехме тази стъпка!Разделих двама души които се обичаха!Разделих баща от детето си! Мразя се още за това!Не мога да го забравя вече 10 години!Ходехме два пъти в месеца до родния и град.Аз не можех да изкарвам толкова.Започнаха откази от моя страна.Разделяхме се.След седмица отново бяхме заедно.И през цялото това време,аз едвам издържах.Ревах като малко дете за нея!Имах невероятен срив. След 4-та подобна раздяла,аз се събудих и осъзнах,че трябва да прекратим този абсурд.Разделихме се и аз спрях да живея около месец.Влязох в ужасно дълбока депресия.Знаех,че сбърках жестоко!И след 6-7 месеца отново стъпах на краката си. Разбрах,че колкото и невинно да изглежда приятелството ни с моята приятелка,допуснахме грешка в която пострадаха доста хора.Намразих я за това!Започнах да я обиждам и да се държа гадно с нея.С всички сили я накарах да се отдалечи от мен.И тя се хвана с един с 10 години по голям от нея,който не знам от къде го бяха пуснали!Скромен и тих чичко!Не знам защо,на инат ли или нещо друго,но и аз се впуснах във връзка с жена 13 години по-голяма от мен.Дистанцирах се от всичко.Спрях абсолютно всичко. Никакви срещи.Никакви приятели. Нищо! Исках да прекратя до сегашния си живот с мерене на възможности и сравняване с останалите.Отдадох се напълно на тази какичка. Живяхме заедно около две години.Не помня ден или момент в който да сме се скарали за нещо. Всичко вървеше като една прекрасна приказка.От тогава аз коренно се промених.Гледах само нея.След време започнах да чувствам тревога.Без причина имах някакво вътрешно усещане ,че нещо ще се случи. Месец не ми излизаше от главата това чувство.И един ден бяхме седнали на пейка в парка. Обзет от това чувство,излъчвах тревога. Тя също се притесни като ме видя такъв. Вдигнах погледа си от земята готов да обеснявам,че не знам какво ме мъчи. И погледа ми се спря върху майка която придържаше детето си за да го учи да ходи. Очите ми се напълниха на мига със сълзи и ме свиха гърдите.Замълчах и се опитах да се прикрия.Явно е забелязала защото два дни по-късно ми припомни случката. Приятното съжителство и спокойствие се нарушиха!И двамата бяхме свели поглед в земята.И един ден тя ме накара да седна срещу нея и ми каза,че вече не може да има деца.Виждаше и знаеше защо аз съм съсипан.През сълзи и двамата решихме да се разделим за да може поне единият от нас да е щастлив.Бях вече на 33г. Мисълта ми за мое собствено дете не ми даваше покой.Стигнах до там ,че обмислях вариант да платя колкото поиска жена за да ми роди дете.Бях се побъркал!Обвинявах се за скапания ми живот!Мразех се какъв съм!Отчаяно търсех жена за връзка с която да създадем семейство и дете.Моментът в който почти се бях отказал,се появи ТЯ! Точно така ТЯ. Жена на 33. Сама. Без деца или връзка.И се хвана точно с мен.Бях изключил всички сетива за предпазливост.Харесахме се и започнахме да излизаме.А в главата ми тиктакаше бомбата.Не издържах. И на 6-я месец от връзката ни,аз и казах какво искам.Свалих си защита и всичко.Казах и,че точно това съм търсел и ако тя не е съгласна,да се разделим по на време за да не си губим времето.След 3-4 месеца тя забременя.Бях на осмото небе от щастие,докато не си показа истинската същност. Стана сприхава,заядлива.Постоянно намираше за какво да спретне скандал.Стисках зъби и мълчах.Мислех,че е временно състояния заради хормоните.Е не беше! Стана още по страшно! Викове,крясъци,скандали от сутрин до мрак.Продължавах да търпя. Нервите ми се потрошиха от това.Стисках зъби и мълчах като се надявах да спре с това.Стана още по-лошо.Скачаше на бой.В главата и влезе и Бог и черна магия! Говореха ми се абсурди неща! От скандалите и разправиите детето се стресира! Вече е на 6 години а се държи като 2 годишно. Обикаляхме какви ли не психолози,врачки,магове и доктори. На 80 процента от тях думите бяха точно това. Стрес от майката.При тези заключения,тя избухваше и обиждаше на ред.Докторите се видяха в чудо.Никой не можеше да и даде акъл или съвет. По нейни думи,беше безгрешна.Мълчах,стисках зъби само и само да не се разправяме пред детето. Започнах да бягам от стаята за да не се разправяме.Няколко години мисля за дело в съда за да и взема и права и право да го вижда.Не съм толкова злобен!Как ще го преживее това дете да го отделя дори и от болната му майка?!Спрях с надеждите за по добро!Тя започна да бяга с детето при майка си.Още не мога да свикна с мисълта да съм далече от синът си.Заради тези терзания и нерви,аз започнах да отблъсквам хората около мен.Почти 7 години аз не знаех какво беше внимание и разбирателство. Да не говорим ,че от 6 години забравих какъв е вкусът и допирът на женско тяло!От скандали и главоболия дори и не можех да мисля за женско внимание.Визитите и станаха по-чести при майка и.Чувах детето как се смее и се радва на двора.Цената ако мога така да се изразя за този негов смях е моето нещастие,съм готов да я платя! От години се моля на измисления Бог и Дявол да вземат душата ми за сметка на неговото щастие и добро здравословно развитие. Дори някой от вас да ми поиска тази цена,само и само да се оправи детето,на мига ще я платя!Сега си стоя сам,тук в този сайт.Пиша на някого да си излея болката и гърдите ми ме стягат до степен да дишам трудно.Много пъти мислех по какъв начин да прекратя тази болка.Но винаги намирах сили да се изправя и продължа заради детето си. И в един момент се появи съдбата! Не знам дали трябва да го тълкувам така,но се появи и то със сила и високо вдигнат среден пръст!На шега си направих профил в един от сайтовете за запознанство който препоръчват тук. Загледах се в жена с 4 години по голяма от мен.В близък град.Виждал съм много жени и не съм зяпвал така от доста време както с приятелката ми.ПРЕКРАСНА ЖЕНА! Написах и го и докато зяпах снимката и тя ми отговори.Впуснахме се в един нормален разговор.След 20 минути ме помоли да продължим в друг сайт.Отиваше на почивка и пишеше какво ,как и къде.Видимо настроението ми се покачи.Започнах трескаво да очаквам съобщението и.И в един момент хвърли бомбата която мразех! "-Ние нали сме си приятели"! Знаех,че е нормално. Приказвахме си просто два дни със съобщения.Но крилатата фраза,ме прати отново назад във времето за моята приятелка. За това започнах толкова от далече да разказвам живота си.Продължавахме да си пишем. Разбрах за нея в продължение на две седмици,че е сама.Има голям син в друг а държава,и няколко не успешни връзки. Искала така да продължи.Аз от години не бях виждал и говорил с такава прекрасна жена.Подценяваше комплиментите ми.Обиждаше се с грозни думи. А аз започнах да изпитвам голямо желание да съм по близо до нея.Пращаше ми снимки. Шегувахме се.Чувствата ми към нея започнаха да стават по сериозни.Започнах да заспивам с мисли за нея.Събуждах се с мисли за нея.Дори я сънувах веднъж.Постепенно в мен се повдигна чувство,че не мога да бъда себе си ако нямам допир с нея дори и със съобщения.Не спирам да мисля за нея.От време на време изниква обликът на синът ми в съзнанието и отново падам духом.Не знам колко бих издържал психически с тези чувства! За това разказът ми е толкова дълъг и съжалявам ако някой се наеме да го чете.
Обиждайте ме. Съдете ме.Не съм единствен който има подобен живот. Няма от кого да поискам съвет.Няма на кого да излея болката си!Мечтая отново да изпитам щастие ако ще и за последен път в живота си!Знам,че не е редно да имам такива чувства към една прекрасна жена която говори свободно с мен. Рядко срещам такъв човек.Искам да се махна от този си живот на нещастник.Дори и да си напусна града,бих го направил заради нея.Има такава вероятност да не ни съвпаднат характерите и отново да вляза в грешка.Но искам този опит! Искам за последен път да направя тази грешка!
За това пиша тук. Искам съветите ви за да знам какво да направя. Съжалявам за обема на темата,но така най-добре бихте ме разбрали какъв човек съм и колко нещастие съм преживял.
Благодаря за вниманието и отговорите ви!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 1 час
hash: d2e9db1fac
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

1.   Забравил си да се подпишеш - "Онзи лудия".
Съжалявам, но не мога да ти съчувствам - ти напълни сайта с воплите си, във всяка тема ръсиш мозък, вулгарен си и си неграмотен. Смири се малко.

 
  ...
преди: 29 дни, 18 часа
hash: e1fbe26731
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Разбирам, че ти е тежко, може и да се разтоварваш като пишеш тук, не знам. Историята вече я знаем от други теми. За мен ти се въртиш като хамстер в едно от онези колела в клетките им. Не може да правиш все едно и също и да очакваш различен резултат. СТРУВА ми се, че си се обезличил като мъж и като човек. Че то и ти си станал за психолог. И ако не дай Боже ти се разболееш с какво ще помогнеш на детето си? Не се понасяте с жена си и в такава токсична среда гледате дете? Ами изнервено ще е. Ако се разделиш с нея, поне временно, може да се кротне и тя. Винаги ще имаш право да си виждаш детето, да му помагаш материално. То и без това един ден все ще се отдели, ако ти не се съхраниш въобще няма да си му полезен. Вземи се в ръце и промени живота си, иди на някакъв санаториум, колкото и да е за малко, смени средата. Иди си направи изследвания, кардиолог и т. н., погрижи се за себе си. Опитай си късмета с новата жена, това малко щете поразтовари. За пръв път казвам това на някого, защото съм против изневерите и не го правя, но на теб ти трябва нещо да те извади от черната дупка, в която си. Не знам още какво да те посъветвам, но ти трябва да се стабилизираш и психически и физически и да си помислиш и за себе си, не само за детето. Говори с адвокати за евентуален развод и родителски права.

 
  ...
преди: 29 дни, 17 часа
hash: 674c3a1e81
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Авторът съм.
Номер 1,благодаря за вниманието и това,че си изчел историята ми.Не съм този този човек и си направих труда да открия негова тема. Има сходство,прав си.Но ако изобщо има значение,не съм този човек.
Номер 2.
Благодаря за съветите,но вече е късно за нова връзка. Признах на въпросната жена,че започвам да изпитвам нещо и към нея и това беше. Било просто разговори.Добре така да е. И наистина ще отида при психолог,да се опита да ми обясни грешката която съм станал.Това ще е краен опит. Никаква идея нямам къде бъркам,и защо каквото и да захвана удря на грандиозен провал.Просто минаха години.Смятах,че съм събрал и опит и разум. Явно нищо не съм научил.
Благодаря ви за вниманието и отделеното време!

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 11 часа
hash: 8155b09f64
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   И аз като номер 2 съм чела вече историята ти в други теми.
Не виждам, как можете да си оправите отношенията с жена ти - пробвали сте вече всичко и сте се омразили един друг. Вашето е някаква смес от мазохизъм и постоянна агония. Колко дълго мислиш че ще издържиш чисто физически на този живот и на ежедневния стрес преди да се сринеш?

Заслужаваш и ти да си щастлив. Ако новата жена наистина е сериозна и има някакви намерения спрямо теб, а не просто да те ползва, за да си чеше егото и да се дръпва като поискаш нещо по-сериозно, то пробвай се за бога! Това може да ти е последната възможност. Изнеси се! Почни на чисто. Предложи на жена си да вземеш с теб детето, а тя да се грижи само за себе си, поне докато си стъпи на краката. Ако не иска, не иска - ще плащаш издръжка тогава и пак ще си гледаш детето. Но се махни от там. Не чакай тя да се махне, нито прави планове да водиш и новата в дома на майка си. Не се страхувай от грешка - по-зле няма как да стане :) Нещата могат от това положение само нагоре да тръгнат. Заслужаваш да опиташ. За детето така или иначе в момента не сте функциониращо семейство и опора.

 
  ...
преди: 28 дни, 21 часа
hash: e4a1f3a3e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   И аз съм чела историята ти и няколко пъти се каня да те питам, дали това за 5валентната ваксина ти го е казал лекар, или е лично наблюдение, понеже на сина ми му предстои такава след няколко месеца.
По темата. Същата история ще се повтори, защото липсва осъзнаване. Ето ти резюме:
Жена, която те иска само за приятел.
Жена с новородено.
Жена, която не може да ти даде детето, което желаеш.
Жена -емоционално нестабилна (това го потърси в Гугъл, за да разбереш, с какво си имаш работа)
И отново жена, която иска само приятелство.
Извод: ти биваш привлечен от жени, които реално не са способни да се обвържат и да ти дадат любов. Ти търсиш отношения, в които близостта е невъзможна, защото всъщност самият ти подсъзнателно се страхуваш от обвързване, затова е тази тревожност, когато нещата тръгнат на добре. Мисля, че знам какво се случва в главата ти. Мислиш си, това е толкова хубаво, дано да не го загубя и да остана отново наранен и вместо да се насладиш и да се отпуснеш, започваш несъзнателно да си създаваш проблеми, да се отдръпваш, да пестиш любовта си, да тестваш половинката, или обратното отричаш личните си потребности, правиш ненормални компромиси, допускаш неприемливо поведение, смятайки, че така отсрещният ще си каже "щом търпи това, значи наистина ме обича". Не, човек, отсрещният си казва " щом търпи това, значи не е нормален" и така губиш всякакво уважение и достойнство. Когато човек сам не обича себе си, нито може да бъде обичан, нито може да обича истински друг.
Има една приказка на Хорхе Букай, в която влюбени мъж и жена вървят един до друг, разделени от решетка. По пътя им, мъжът казва "мисля, че ако отрежа ръката си ще успея да мина през решетката", реже ръката си, но пак не успява. Вървят още дълго, но той не издържа и пак казва "мисля, че ако отрежа и единия си крак, вече ще успея" отрязва крака си, минава през решетката и пълзейки като змия отива в краката на жената, а тя го поглежда с отвращение и казва " Но ти вече не си цял, ти вече не си този, в който се влюбих" и продължава пътя сама.
Разбираш ли, какво правиш. Ти се обезличаваш, претопяваш и ампутираш личността си, за да станеш такъв, какъвто да бъдеш обичан. Защото дълбоко в себе си вярваш, че не заслужаваш да те обичат и да те приемат, такъв, какъвто си. Това е липса на любов към себе си. А без любов към себе си, любовта е невъзможна. Това трябва да бъде следващата ти връзка, с теб самият. Всичко, което ти се случва е в следствие на отсъстващия родител и страха от изоставяне. Ти не си получил безусловната любов и присъствие на двамата си родители и се опитваш подсъзнателно да покриеш този дефицит, да излекуваш травмата като се свързваш отново с хора, от които не можеш да получиш любов и присъствие. Вкарваш се в сходни ситуации, в състезание "този път ще заслужа любов и присъствие". А истината, е че ти си единственият, който може да си ги даде, но не си ги дава, защото не вярва, че заслужава. Пак ще го повторя, ако ти смяташ, че не заслужаваш собственото си време/присъствие за себе си (да се виждаш с приятели, да поспортуваш, ако ще да рисуваш нещо си, да почетеш, ей така да караш без посока, изобщо да правиш нещо, което харесваш единствено за себе си и личния ти комфорт), а смяташ, че е по-важно/другите заслужават времето ти повече от теб самия (все да си на разположение, все да си в полза, в услуга), то тогава присъствието/времето ти губи стойност. Ти самия не го цениш, как друг да го цени? Напротив, така той дори си мисли, че го оползотворява по-полезно. Така вечно ще се чувстваш изхабен, неоценен и използван. Това е, вместо да правиш добро, да правиш жертва. Доброто е любов към себе си (правиш нещо, защото ти харесва, а не за награда и това нещо не пречи на личния ти комфорт).Жертвата е прикрит егоизъм (нарушаваш личния си комфорт, правиш нещо, което ти е неприятно, с очакването някой ден и другият да наруши за теб своя комфорт и да прави неприятни за него неща в твоя полза). Когато човек не обича себе си и не знае как да се направи щастлив, е много по-лесно да се жертва в полза на другите, като очаква в замяна те да се жертват за него и да го правят щастлив (да знаят как). Е, ако ти не знаеш как и не го показваш, няма как да стане. Давам пример с моя близка. Прави ми комплимент за нови маратонки, казвам, че мъжът ми ми ги е подарил, а тя се оплаква, че нейният никога няма да се сети и да отдели време за такова нещо, въпреки, че тя от сутрин до вечер работи, чисти, готви, пере и влага всичките си пари в домакинството. И аз я питам "а кога ходиш да тичаш?" тя отговаря, че няма нито време, нито маратонки за тичане. Някак си обаче, мъжът и трябва да се досети, че тя има такова желание, защото тя толкова прави за него. Дали ще стане? Е, ако ти имаш потребност от спокойствие, но не си го дадеш сам, а оставаш търпеливо в токсичната среда, очаквайки някой да се сети, че вече едва дишаш. Дали ще стане? Ако наистина ти трябва това спокойствие, се махаш и отиваш на спокойно място. Не чакаш, не искаш от друг. Чак тогава на този друг може да му светне " брей, той май наистина има нужда от това", а не "е, явно се търпи, поносимо е, щом още е тук". Ако моята приятелка реално искаше да тича, щеше да намери и време и обувки. Но тя не знае какво иска, а служи на другите с надеждата, някой да отгатне, някой да знае. Нито се обича, нито цени времето си, нито знае какво я прави щастлива, от друга страна знае, че мъжът й обича да му е чисто, уютно и вкусно. Жертва се за неговите потребности, преди да е удовлетворила своите и се чувства неоценена, а той се чуди "кво иска тая жена, защо все е недоволна, защо не мога да я направя щастлива". А, може би ако беше направила един спринт, слушайки любимата си песен (отнема 20 ценни минутки) и се беше прибрала с приповдигнато настроение, обичаща отражението в огледалото, доволна от себе си, мъжът й щеше да си каже "а, ето това я радва, сега е приятна компания, усмихва ми се, нежна е. Ще я подкрепя в това, ще я изненадам с екип за тичане, толкова по-хубаво е вкъщи, когато тя е щастлива." Повярвай ми, никой не иска, човекът до него да е нещастен. Всеки чувства това като лично поражение, като "аз не съм способен да дарявам щастие". Обаче клопката е там, че щастието е вътре, не вън. Никой не може да направи щастлив един нещастен човек, но може да направи от щастливия, по-щастлив. Спри да чакаш, спри да казваш, какво не ти харесва, покажи го. Искаш нормална среда за детето, взимаш го от там, държиш на принципите си, поставяш границата "Искаш да сме семейство, тръгвай на терапия. Ако не, остани си луда, но далеч от нас." Чак тогава на жената може да и светне "това, моето е неприемливо", а не " явно не е толкова зле, търпи се, явно не съм толкова вредна, щом оставя нещата така". Само си представи, какво можеше да е, какви неща щеше да си спестиш, ако беше обичал себе си и се беше поставил на първо място с приятелка си. Ако й беше казал "Аз не съм щастлив да сме просто приятели, аз искам повече, аз те обичам като жена и няма да се жертвам за да си имаш ти приятелче, заслужавам да бъда обичан, не ми стигат трохички добро отношение."
Съветвам те, да си свалиш книгата "Отровните родители" за да работиш за осъзнаване на детската ти травма, която те кара да ставаш емоционално зависим към любовта на другите и да развиеш любов към себе си. И за детето ви ще е полезна. Също да прочетеш какво е емоционално нестабилен човек, или в спектъра на антисоциалните личностнови разстройства (жена ти) и какво е емоционално зависим/съзависим (ти).
Рос

 
  ...


...
преди: 27 дни, 23 часа
hash: 9f8d2d590d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Лудак, беше ми любимец в началото със забавните си терзания, ама нали знаеш, че трагедията е комедия без развитие, каквото явно е и твоето.
Психозите ти са леко отегчителни на този етап.

Братан.

 
  ... горе^
преди: 27 дни, 22 часа
hash: d2e9db1fac
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   от 1 до 3
Смешен си. Отлично познавам стила ти, а и ти толкова много си писал в този сайт, със и без псевдоними, прякори, подписи, никове (както искаш, така го наречи), че няма как да те сбърка някой. Ти си отричай, колкото искаш.

 
  ...
преди: 27 дни, 21 часа
hash: de373881a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Очевидно не само аз съм убеден, че си Онзи лудия, но не разбирам какъв е проблема, че толкова отричаш.

Иначе по темата - смятам, че имаш сериозни емоционални проблеми. Не те виня, не те съдя, просто констатирам. Явно имаш пропуск във възпитанието, което не е твоя вина, но е факт. То в крайна сметка всеки си има някакъв емоционален проблем.

 
  ...
преди: 27 дни, 21 часа
hash: e68403159a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Ти си за психиатър, но май и хапчета няма да помогнат. Ти 20 години живееш в някакви драми, главно измислени от теб. За всичко си виновен ти самият. Напиши някаква книга от сорта на Бесове. Не ти препоръчвам нови връзки, дори само за секс. Лудостта е заразна. Ти си перманентно емоционално разбит, това не знам дали се лекува. Пиеш ли?

 
  ... горе^
преди: 27 дни, 20 часа
hash: e92eebb649
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Какъв човек си, ни стана ясно. Докато жена ти се грижи за болното ви дете, ти си търсиш любовници по сайтовете. Гнус.

 
  ...

...
преди: 27 дни, 12 часа
hash: 674c3a1e81
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

11.   Номер 5
Това което ми написа е най- точното и реално нещо което трябва да направя с живота си. Възможно е и да си психолог. Послушах те. Постъпих както ти ми препоръча и ефекта беше потресаващ! Благодаря ти с цялата си душа!
Относно ваксините, това не може да бъде доказано по реда на документи и изследвания. Ако се издаде и една екпертиза, ще има хиляди заведени дела. Двама лекари са ми го казвали на ухо. Неофициално. Още три деца от същата група на моето дете се държат по същия начин. Всички са водени при различни специалисти и само едно е с диагноза аутизъм. Останалите се държат по един и същ начин и диагнозата е генерализирано разстройство на мозъчната дейност. Както при нашето дете е било и при техните. Говорихме си с родителите им,и точно това споделиха. Започнали да произнасят разбираемо думички около 2 годинки,и до ваксината са били концентрирани и можеше да им привлечеш вниманието. И всички единодушно се съгласихме,че след поставяне на ваксината/ последния прием/ рязко се е променило държанието и говора. Никой няма да признае,че нарочно погубва деца! Не съм лекар. Не знам какво би било последствието ако не се направи. Чувал съм,че има родители които не слагат и една ваксина. Но ще има последствия и в приема му в детска градина,детските ще ги спрат и още неща имаше. Аз ако знаех,че ще спре развитието му от този прием,нямаше да позволя! Ако искат и в училище да не го допускат! Сега предстои още някаква / на 6 / години. Нищо не знам за нея. Консултирай се и с повече лекари. Умен човек си и ще разбереш какво да направиш.
Благодаря и на всички които ми сложихте етикет. Не се чувствам обиден,но и не се хабете да ме оприличавате на някого. Желая на всички да сте щастливи и да не ви се случва и един процент от моите гадории.
Авторът

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker