Когато си сам дълго време - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89829)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20820)
 Секс и интимност (10497)
 Тинейджърски (19454)
 Семейство (4401)
 Здраве (7337)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5259)
 В чужбина (1174)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1427)
 Други (11990)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Когато си сам дълго време
преди: 1 месец, 2 часа, прочетена 1359 пъти
Здравейте!

Аз съм на 25 години, жена. До сега сега съм имала една продължителна връзка - почти 5 години, когато бях на 13-19 години. С момчето се разделяхме няколко пъти, но не съм била с други в това "свободно" време". Това, което извадих като поука след тази връзка, е да не превръщам човека до себе си във "всичко за мен". Защото след тази любов аз се оказах като пеленаче на бял свят, но на 19 години. Нямах мои си приятели, нямах мои си хобита, нямах нищо мое едва ли не най-вече в социален аспект.

На около 20 години започнах да излизам с мъже, но запознанствата не се случваха особено често, може би до сега да съм ходила на срещи с 20 човека. Само с един помислих, че може нещо да се случи и бяхме заедно около 2 месеца. С един известно време се виждахме само за секс, защото иначе като типажи не си пасвахме. А с един си останах добра приятелка, но също не си паснахме. С останалите сме пили по нещо веднъж до три пъти и просто сме прекъсвали контакт.

Времето обаче си тече и аз съм на 25 години. Никога не съм живяла с партньор в един дом. Създала съм си собствен ритъм на живот, който се осланя изцяло на моите желания и възможности. Свикнала съм да се оправям сама, работя по много, забавлявам се малко, спя доста.

Струва ми се обаче че докато преди имах някаква доза съобразителност с хората около мен, търпение или там какво му се казва, в момента положението вече не е такова. Явно е че не съм го разбрала с партньор. Но брат ми ми беше на гости за няколко седмици, докато си търсеше квартира. Често негови приятели му идваха на гости, не рядко хапваше нещо, което аз съм си предвидила за този ден и ми объркваше макронутриентите за деня, ако нямам възможност да отида до магазина. Това ме изнервяше и се карахме няколко пъти. Оплакваше се от космите у дома (имам домашни любимци) и ми идеше да му кажа да си ходи вместо да помисля за вариант да ги намаля, както бих помислила преди. Много обичам да пътувам, но съм свикнала да пътувам сама. Често ходя някъде, където мога да се видя с някой познат или приятел. Но отсядам в самостоятелен обект. Наскоро една приятелка много искаше да отиде на едно място, като неколкократно си търсеше компания и накрая никой не пожела да отиде с нея. Тя изпадна в депресия и аз реших че мога да предложа своята компания. Беше ми изключително неприятно. Не й го казах, защото приятел в нужда се познава и исках да се почувства по-добре. Но не ми беше приятно това, че ставаше по-късно от мен и трябваше да пазя тишина. Не ми хареса това, че тя нито един съд не изми, защото е свикнала като се затрупа мивката, тогава да се погрижи. Не ми хареса това, че аз готвех (просто защото ям много рядко в заведения) и съответно тя нито веднъж не предложи да направи нещо, но пък доволно си похапваше от моите ястия. Като са ми гостували за няколко дни приятели ме е дразнило това, че ми говорят и ме занимават, докато работя, а аз примерно съм отделила някакви часове за тях и след това просто трябва да свърша някакви неща и очаквам никой да не ме "пипа".

И всички тези неща са дребни, но аз в общи линии осъзнавам, че ставам един добре закостенял орех. Не искам да правя компромиси, не искам да изляза от рутината си, не искам да се случват нещата различно. Но пък искам да имам гадже и семейство в даден момент. Но годините си текат. А аз не мога да си представя да отделя време за срещи с някой. Изобщо не коментирам частта, в която все пак трябва и да се запозная с този някой, а с моят дневен режим шансът да се случи е минимален.

Знам че има хора, които дълго време са били сами, след което са намерили партньора си. Някои започват да излизат със срещуположния пол даже чак след завършване на университет. Така че ако имате време, хора от този тип, как се случиха нещата при вас? Като намерихте точния човек успяхте ли да се нагодите към него? Хората, които обичат усамотението поне за някакво време, как си го осигурявате като имате партньор, с който живеете? Интересно ми е в началото насилвали ли сте се да приемете промените в рутината ви и дали в даден момент сте свикнали с новия дневен режим, така че към момента да го приемате напълно? Също така ми е интересно хората, които са се парили от "задушаваща връзка", как са намерили баланса между нормалните и твърде задушевните отношения?

Предварително благодаря за отделеното време!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 29 дни, 16 часа
hash: 50aaf3acd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (17 гласа)

1.   Прави каквото ще правиш, но дръж мъжа далеч от къщата си и никога на никого не ставай сигурната цедка, защото чак тогава виждаш истинското им личице
Стана много модерно българския мъж със сакчето гащички и чорапки да се нанесе в нечия къща и да започне да раздава команди-помисли си добре какво ще правиш

 
  ...
преди: 29 дни, 12 часа
hash: ba1b3ac201
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Не знам дали осъзнаваш, но ти не си се превърнала в закостенял орех, а неусетно полудяваш. Мислех да спра след момента на макронутриентите и домашните любимци.
Така след като изказахме факта няма рецепта за теб. Има за другите, за тях не е много трудно да си намерят партньор, но рецепта за теб няма. Защото ти ИЗОБЩО не си като болшинството от хора.
В момента искаш да си намериш някой, само защото егото ти иска да ти ходи някой подир гъза. А любовта е точно обратното, да се радваш някой да не си е измил чиниите, защото ти ще можеш да ги измиеш заради него. Да се радваш, че някой ти е нападнал хладилника, защото си направила някой щастлив с манджата си. Да искаш да си с някой, за да ти дава причини да си добра! Това е любовта.

Момиче ти задушаваш себе си и как се понасяш не знам. Как искаш да не задушиш друг, който да не избяга от теб. Съжалявам, отървала си коня в реката вече май.

 
  ...
преди: 29 дни, 11 часа
hash: fd36798833
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Според мен имаш нужда от любов.... страст по точно. Това ще те изкара от зацикляне ти. Мен са ме задушавали и аз съм задушавал. Това в нормалните случаи се дължи на липса на достатъчно ответност от другата страна. Значи пак опираме до взаимна страст, спиделеност. То затова е рядко в живота, защото е поглъщащо, изгарящо :)

М37

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 11 часа
hash: 8c5f2b57da
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Аз, като излязла от такъв тип връзка, ще ти кажа, че чудесно те разбирам за частта с пеленачето. Може би си е до човек, аз примерно много обичам приятелите си, не мога да си говоря с всеки, но пасна ли си с някого, почвам да си мисля за него постоянно, искам да сме заедно нон стоп и т. н. Просто си напомням, че всеки човек има право на личното си пространство, правя една крачка към съответния човек, може и 2 и чакам следващата да я направи той. И така, някак си, балансирам в отношенията с хората. Без значение приятел или любим
Относно промените:ако нещо много ме дразни сядам и казвам. В повечето случаи се разбираме, така че на мен и на човека отсреща да му е добре. Аз правя компромиси с неща, които не са ми болка за умиране, но хората отсреща оценяват това. Има и такива, които не го, но такива винаги ще се намерят :)

Просто трябва да си намериш златната среда. Не е лесно, но с малки стъпчици и трениране на себе си, се постига. Най-важното е, да не правиш компромис със СВОИТЕ принципи и да не мачкаш себе си. Иначе, като си харесаш някого и имаш чувства, ама истински, си склонен дори и на най-дребните компромиси.

 
  ...
преди: 29 дни, 10 часа
hash: a2bb73facb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Вземи си котка. Или вече имаш такава и си остани с нея до живот. Не ти трябват мъже.

 
  ...


...
преди: 29 дни, 9 часа
hash: 949a84f09e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Не ти трябва мъж. За какво ти е? Да те лъже в очите докато си удобна? Ако имаш възможност и желание, има начини да имаш деца без мъж. Сериозно ти го пиша това. Не ти трябва мъж, освен за бизнес ако е милионер, но любов няма да намериш при мъжете.

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 22 часа
hash: cdd9c93103
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   Здравей!
Все едно аз съм писала историята, припокриване 100%. Мисля че голяма част от проблемите ти идват от там че срещаш много различни от теб хора.. които не са научени да уважават времето на другия, да полагат някакви усилия за общите условия в които се намират и... да си мият чиниите:) това не значи, че друга категория хора няма. Просто не си ги срещнала.
Съвета ми е да поогледаш хората от твоя колектив... или други които имат сходен ритъм на живот, (за евентуална връзка) защото се предполага че имат и сходно мислене и навици като теб.
При мен решението беше че се ожених за най-добрия ми приятел-почти еднакви сме като характери и желания. Абсолютна идилия:D "Периода на напасване" винаги крие моменти в които ти е малко тъпо че вече не си сама, и трябва да се съобразяваш но ако си се справила добре с избора на партньор не е нищо толкова трудно.
Много е важно като ходиш по срещи да обръщаш сериозно внимание на това имате ли ОБЩИ ВЪЗГЛЕДИ за нещата. Това ще ви даде и много теми за разговор. Искате ли брак, деца, какво е важно за него, какво изобщо не е важно за него. Това по късно ще ти помогне лесно да го впечатляваш като правиш нещата които предварително си питала и знаеш че обожава, и да избягваш тези които знаеш че не харесва. Когато мъжете са доволни дават всичко от себе си за теб.
Важна е ясната комуникация сервирана по правилния начин-вместо" измий чиниите защото вече мивката прелива "" бих се радвала да ми помогнеш с чиниите, докато аз сготвя". За мен лично (и хората като нас) по-голямо предизвикателство биха били децата... ужасявам се от този момент. :/ Другото което искам да ти кажа е да пробваш. Това е важно защото не е сигурно че с първия мъж нещата ще станат успешно, а трябва да инвестираш време и търпение докато го опознаваш и разберете взаимно дали сте правилни един за друг. Може и да не стане... а да е минала една година и ще си вече на 26-27год. Разбираш ме. Всички бихме искали веднага да попаднем на принца, и да пропуснем" грешките" но за жалост живота не винаги минава така... сигурна съм че ще се справиш успешно, тъй като от поста ти личат качества, необходими за успешен брак, просто се успокой и огледай.

 
  ...
преди: 28 дни, 22 часа
hash: 1c0ba26d38
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   1) Честно, не разбрах кога изобщо си била сама... От 13 до 19 с някакъв, послед от 20 пак си излизала... Жените не знаете наистина какво е самота поради прости биологични фактори... За вас 3 дни без мъж е самота...

2) Това че си с някой, не значи че не можеш да имаш собствено време, собствени приятели, собствени хобита. Напротив, типично за жените е да се оправдавате с някой друг, и как сте се "раздавали" и не ви е останало време за нищо друго... Остави таз "песен любовна"... Просто си била дете, филмирала си се, и си зарязала реалния живот... Това е била твоя лична грешка.

3) Според мен характерно за повечето днешни жени, прозира липсата на способност за компромиси, способност за диалог. Напротив - изживяване на жертва, и как другия все ви използвал, който и да е той. Ако си правиш тия тънки сметки спрямо брат си, спрямо приятелките си, не те виждам да издържиш с мъж повече от месец. Та затова се изживяваш на "сама" май. Започни да водиш диалог с другия какво той допринася или може да допринася в дадени взаимоотношения. Хората че са егоисти е факт, но това се отнася и за теб. И ти вероятно не забелязваш какво тези хора правят за теб, както те не забелязват какво ти правиш за тях. В днешно време наистина е трудно да се постигне баланс, защото хората са много себични. Принципно трябва да има добра воля и от двете страни, съзнателност, без дребнавост. Но трябва да има и взаимност, т. е. трябва да подбираш и хората от които търсиш близост като ХАРАКТЕР, КАЧЕСТВА. Не по външен вид, не колко са приятни на по чашка... Това върви според мен против "модерната" култура и от там идват много проблеми. Образът който хората днес си изграждат из фейсбук, публичните пространства е напълно фалшив, просто за да ги харесат, и когато стане въпрос за лични взаимоотношения, са тотална трагедия. Тази детска връзка, да не те плаша, но може и да си остане най-доброто което си постигнала, защото поне сте били по-наивни, по-отворени. Фалшът след това е ОГРОМЕН...

 
  ...
преди: 28 дни, 21 часа
hash: 491bf193d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Ти вече имаш домашни любимци, което ще ти е от полза след години, като самотата те налегне истински.

Това, което си развила е възможно най-нездравословното нещо, за една връзка, и ще е крахът на всяка започната, ако човекът отсреща не е безумno влюбен в теб, че да търпи скандалите, с които ще го замеряш за всяко щяло и нещяло.
Другия вариант е ти да се влюбиш толкова, че да промениш нетолерантността си... това вече е по-трудно.


Братан.

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 21 часа
hash: c7478b2ddf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   1 2=3
Казано най-просто, но това изобщо не е ясно обяснение.
Ти имаш една рутина (1), приятелят ти ще има негова рутина (2), когато вие се съберете ( ) и заживеете заедно, вие ще си създадете (=) ваша обща рутина (3).
Горе-долу така се случват нещата, това е накратко и без да изпадаме в подробности.
Връзката ти ще промени живота ти преди дори да е станала сериозна. Защо? Защото изневиделица ти ще отделяш едно време, за да се видиш с приятеля ти и да правите заедно нещо, което вероятно нямаше да правиш сама. Да кажем, че в сряда следобед ще излезете да се видите и ще седнете да пиете кафе някъде в центъра. Ако не го познаваш този човек и си необвързана, вероятно в сряда следобед няма да пиеш кафе на центъра, а ще правиш нещо друго. Примерно ще си приготвяш вечерята или ще взимаш дълга вана, а може и филм да гледаш. Връзката не е да редувате твоята рутина с неговата, а да създадете ваша обща. Да кажем, че всяка сряда следобед ще сте на кафе на центъра, а преди да тръгнете всяка сряда следобед ти си гледала филм, а той е решавал кръстословици. Това е то.

Щом заживеете заедно, общата ви рутина ще се промени малко, като в цялото уравнение вече 1 и 2 ще имат по-голяма тежест. Ти миеш чиниите на момента, той може да иска да ги натрупа 10. Следователно вие ще се скарате за чиниите 2-3 пъти, докато не намерите компромис или не се примирите. При съвместния живот има пасване и компромиси най-вече за такива битовизми (пране, миене на съдове, готвене, навици, кой ще се изкъпе първи, защо забрави лампата светната). Колкото по-малко се съдите, толкова по-добре ще живеете. За тези неща се разговаря. Всеки ще има време за себе си, стига да обсъдите това и да намерите вариант. Вкъщи си фиксирахме време, в което всеки прави каквото иска и не се закачаме изобщо. Просто е по-лесно.

В общи линии всички тези неща се случват много постепенно и ти имаш време да свикнеш с другия. Първо просто се виждате, после започвате да ходите и отделяте повече време един за друг. След това заживявате заедно и минавате през една-две кризи, докато свикнете със съвместното съжителство (изобщо не е страшно или гадно). Един ден се будиш и осъзнаваш, че само бегло помниш какъв е бил живота ти без този човек, с когото заспиваш и се будиш. И си доволна, щастлива, спокойна, макар че отдавна не четеш книга в пълна тишина и отдавна не се е случвало мивката да стои празна цели 2-3 дни. Свикваш с чуждия шум, с чуждите дрехи и вещи. Те стават част от твоето ежедневие, спираш да ги чувстваш чужди и не ти се натрапват. В началото мразих чашите, които приятеля ми донесе. Дреболия е, но такива неща ти правят впечатление. Всичките ми чаши бяха еднакви като размер и изневиделица се появиха неговите чаши. Те са едни огромни, нефункционални, подарък от бившия му шеф с логото на фирмата. Тогава ги бутах най-отзад на рафта, за да не ги гледам. В момента правя чай само в тези чаши. Настъпват такива странни промени и се чувстваш дребнав на моменти, но всичко се случва постепенно. Първо той използваше чашите, когато лично приготвяше нещо за пиене за двама ни, после те се появиха по-отпред на рафта, защото се използваха вече, след време аз започнах да използвам чашите. Горе-долу цялото ни съжителство мина абсолютно същия период на адаптация като с чашите.

 
  ...

...
преди: 28 дни, 20 часа
hash: a02dcaab71
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Да, аз съм същия, но съм мъж на 30. Имам приятелка, но точно по тази причина не живея с нея, макар да си имам апартамент и тя да ме притиска много да живеем заедно, но аз не искам - свикнал съм и ми е много добре сам. Обичам да ми е чисто и много полудявам като някой не пази чисто, приятелката ми е "арт" личност и му вика творчески хаос, а за мен е пълен бардак.. Също ми е по-приятно да пътувам сам, за да не се налага да се съобразявам с чужд график и т.н. Винаги са ми се отдвали индивидуалните спортове, а мразих колективните като футбол и баскетбол в училище дори.

 
  ...
преди: 28 дни, 11 часа
hash: 57828e660e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Според мен почни да излизаш повече и им давай шанс да се опознаете като хора. Някои ще се окажат много по-зле от колкото си очаквала но и ще има и хора които приятно ще те изненадат. Не говоря само за мъже а и за приятели.

 
  ... горе^
преди: 27 дни, 22 часа
hash: 09cba178fb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Същата като теб съм, само че съм на 16. От една страна ме дразни и най- малкото и не искам абсолютно никой да ми нарушава спокойствието. Попринцип си готвя сама храната и много се дразня когато някой почне да яде от нея, защото всичко е претеглено до грам. Не съм свикнала да шетам на някого, правя абсолютно всичко за себе си, но не и за останалите. Искам да пътувам сама, да си имам собствена къща в бъдещето и просто НЕ МОГА да си представя да имам деца някой ден и ми е толкова гнусен половият акт. Не мисля, че съм асексуална, защото си харесвам момчета, но до там. Никога не признавам чувствата си, освен ако дадения човек не каже, че ме харесва. Момчетата са ми много досадни и нахални. Така де, не си сама. Според мен си остани така, както си в момента :) :*

 
  ...
преди: 24 дни, 7 часа
hash: 7fcc50553e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Авторче, четох до момента, в който се разциври, че брат ти ти бил развалил макронутриентите за деня. Освен ако не си диабетик, такъв хленч си е чиста проба лигавщина. Надявам се не ти разстройва чакрите, ако остави тоалетната чиния отворена. Стой си изолирана с някоя котка, защото такова поведение е повече от отблъскващо. Ако това го правиш със семейството, представям си мелодрамата за партньора.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker