Споделена история от Любов и изневяра |
Късмета на живота ми или заблуда ?
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 688 пъти
Здравейте, казвам се Васил и съм на 23 години от малко градче в покрайнините на Пловдив. Самостоятелен съм, работя и живея отделно от родителите си. Сега ще ви споделя моята любовна история и ще ви помоля за реална и субективна оценка и съвет, защото съм млад, без грам опит и не знам какво да правя. Попринцип съм срамежлив и винаги съм изпитвал страх да заговоря някоя заради това, че ще бъда отхвърлен и не съм го и правил. До сега не съм имал никога момиче до мен, па камоли връзка, излизал съм със съученички, приятелки но нищо повече от приятелски отношения. Един ден мой колеги виждайки ме, че съм сам и необвързан ми казаха за едно момиче, просто да я добавя във фейсбук и да и пиша била си имала приятел, но това не било проблем. Аз за да изглеждам добре в тяхните очи разбира се казах, , добре няма проблем “, но вътрешно знаех, че ще бъда отхвърлен и не предприех нищо. Разбира се разгледах и снимките, но пуст срам и страх. Не направих нищо. Излезнах и от профила без да и пращам покани или да и пиша. Живота си вървеше нормално, аз си бях сам не предполагайки какво ще ми се случи. Мина се половин година и повече и слизам аз с колегата на обяд, поръчваме си обяд в близкото ресторантче което ходим винаги и чудо. В този момент тя влиза със своята приятелка и сяда срещу нас. Нещо което никога не бе се случвало. Тя да бъде там. Въпреки, че се смееха със нейната приятелка и се лигавиха усещах, че се опитва да привлече вниманието ми, но нали съм си срамежлив наядох се и тихомълком се изнизахме с колегата без да показвам каквито и да е признаци на интерес пред него. Минаха се две-три седмици и хоп покана за приятелство, отварям и какво да видя ТЯ... Аз на 7-мото небе от радост веднага приех, но не предприех нищо, защото знаех, че има приятел, а и ме беше страх ако и пиша, да не ме одреже. Минаха се, ден, два актуализирах профилната си снимка и веднага я хареса. Няколко седмици така, харесва ми снимки и накрая реших да се престраша и да и пиша и сметнах, че е по добре да и пиша и да ме отхвърли от колкото да съжалявам цял живот, че не съм опитал. Така писах и, не отговори веднага, а на другия ден, но се държеше много топло, интересуваше се от мен. Тя беше инициатор на всички разговори. Просто си личеше, че има интерес. А аз просто не знаех къде съм. Това бе първото момиче което проявява интерес към мен. Реших да я проуча и веднага издирих колегата който ми каза, преди половин година да я добавя и го подпитах за нея, без да заподозре, че има каквото и да е между нас. Каза ми, че била голям боклук, това му бяха точно думите и той е бил с нея за месец и че била голяма майсторка в секса. Ако тръгнела с мен нямало да съм единствения й. Веднага си изградих мнение за нея, че е, , лесна “ и я виждах само и единствено като възможност да спя с нея. Не я виждах за сериозна и че всичко може да прерастне в много повече от секс. Чатихме си до късно, споделяше ми много, разкриваше ми се ама аз не усещах нищо и изобщо не четях какво ми пише. Знаех, че ще спи с мен и бях спокоен и не влагах нищо. Тя правеше всичко. Ето не след дълго се и случи. Още при първото писане да се видим, не получих отказ и тя искаше много да се видим, но не стана веднага, мина се известно време и се видяхме и се случи. Тя беше в цикъл и не го направихме, но получих други приятни неща. Както и да е. Каквото стана, стана след като свършихме аз отидох на работа, а тя се прибра. Разделихме се с целувка по уста все едно бяхме гаджета от 10г. Викам си ебаси, какво се случва. Тя си има приятел прави такива неща с мен??? И то на първа среща? Казах си явно наистина е такава както каза колегата и не мога да очаквам от нея сериозна връзка. Затова и не я взимах на сериозно. Ей така писахме си сърца, излизахме заедно всичко бе прекрасно имах си приятелка, но знаех че има приятел и не влагах чувства към нея гледах да си прекарвам хубаво и да задоволявам физиологичните си нужди. Това бе така две седмици, след което тя качи снимка със своя приятел и на нея пишеше много те обичам. Аз стоя като гръмнат. През това време тя ми пише: Какво става? Как си? Аз не връщам. Тя усети, че става нещо и държеше да разбере какво става, но продължавах да не и пиша. Накрая аз от ревност ли от какво не знам и писах трябва да се сложи край. Тя ми писа: Щом си решил добре, но сигурен ли си че го искаш? Аз и писах: Почти. Тя разбира се се съгласи веднага и спря да ми пише. Мина се час, два нито аз пиша, нито тя. Аз откачах, че това беше края на всичко което получавах и започнах да се извинявам. Казах и, че колкото и да искам не мога да сложа край, тя е моята красавица, че я обичам и такива глупости и ми каза. Знам. Тя ми каза, че споделяла чувствата ми, но вече беше друго. Усещах го. Продължихме да се виждаме, да си пишем и ето, че дойде бала й. Каза ми, ще ти пратя много снимки и ще ти пиша, но не го направи. Аз и писах, но вече не бе същото. Държеше се по студено, и по рядко пишеше. На другия ден, бе качила снимки от бала си и гледам как приятеля и държи ръката й и на нея има пръстен. Аз отново откачих. Веднага и писах: Всичко ми е ясно. Изтрил съм всички наши снимки. Желая ви всичко добро. И това като си мисля, че са се сгодили. И заслепен от яд, не виждах реално какво се случва. Като тя ми го каза: Около бала й било напрегнато и имало много хора и нямала просто време за мен, а пръстена е бил на ръката й през цялото време без да съм го видял. Тука искам да отворя една скоба. Усещате ли как без да искам съм се влюбил?? Защото аз не го усещах докато не ме остави един ден без да каже нищо. Но за това по натам. Не стига, че след като и казах, че трябва да се сложи край се дръпна леко, сега и че съм изтрил всичко и още по зле стана. Тя ми каза край. Сложи хикс на нашето сърце което си бяхме направили. Аз не знаех какво да правя. Стомаха ми се сви, започнах да треперям целия и да изпитвам страх. Единственото което ми дойде на акъла е да се моля отново да се върне и че съм направил грешка. Със триста зора някак си закрепих нещата. Но вече не бе същото. С течение на времето без да усетя, пак съм направил такива изцепки. Давах и съвети и и казвах, че трябва да има човек до себе си, след всичко което и казах по-горе. Аз не и бях приоритет вече, след всичко станало тя все повече и повече се сближаваше с нейния приятел. Срещите ни намаляха до 1-2, вече аз бях инициатор на разговорите ни и беше много студена. Спря да ми споделя, вече не си пишехме до късно всеки ден, а на два три дни. Нямаше секс. Не държеше да се виждаме. Аз не знаех какво става и какво да правя. Потърсих съвети и ми казаха, да се държа студено. Започнах да се държа студено и това уби и последната надежда да сме заедно повече. Това я сближи още повече с приятеля й. Спря изобщо да ми пише, аз и се молех казвах й че съм направил грешки, но нея я нямаше. Вече не ми пишеше, не се интересуваше от мен. Просто ме забрави и се отдаде на своя приятел. Преди няколко дни със 300 зора се свързах с нея и тя ми каза, че вече живеела вече у приятеля си. Ей така и давах по няколко дни без да и пиша без да я закачам пак съвет с предтекст, че ще се върне. Съвет на приятели. Но нищо. Пишех и сумати пъти: добре край оставям те и пак се връщах и и се молех да си е всичко както преди. Но без резултат. Бе ми казано, че сърцето й е зето от друг и че е избрала своя път. Каквото било, било. Помнила го с добро. Като и пишех само го прочиташе. Не ми вдигаше, като и звънях, но пак намерих начин да я видя отидох на работата й и ми каза че работила над това да създаде семейство. Оставих я за известно време без да я закачам. Аз обаче вече явно съм влюбен, след като ме игнорират 2 месеца и не се интересуват от мен, аз продължих да настоявам да си я върна и пак отидох на работата й онзи ден и тя ми каза най-лошото. Показа ми годежния си пръстен и ми каза никога не си предполагал колко сериозна можела да бъде и че нямало как да стане нещо между нас вече. През това време, аз оставах сам със мислите си. Връщах се назад когато ми е писала и видях колко сигнали ми е давала да спра. Да я оценя, че ме е обичала истински и аз заблуден от мнението на колегата ми, че е само за секс съм изпуснал момиче което е пренебрегвало всичко и най вече себе си, за да бъда аз добре. Кажете ми какво да правя. Мисля я постоянно, яд ме е много защото сега след като я няма разбирам какво съм загубил. Не само секс. А внимание, обич, уважение. Тя беше мила, добра с мен все гледаше аз да съм добре. Все ценности, който в наше време не се ценят и не всеки ти ги дава. Сега разбирам защо може да е била с колегата и още няколко други, но се връща все до приятеля си. Защото никой не я оценя като жена, качества и характер. А всеки я лъже и се държи добре само и само да преспи с нея. Яд ме е, че бях сляп и не и показах, че съм различен, а като останалите мислех с долната си глава и само за себе си...
|
