Обичам го, а нещо все ми пречи... преди: 10 месеца, 12 дни, прочетена 673 пъти
Здравейте :)!
Искам да споделя моята история с Вас..
С моя приятел сме почти 2 години заедно. Вече дори живеем заедно. Обичам го и виждам и че той ме обича. Но нещо все едно ми пречи да бъда истински щастлива.. а не мога да открия какво е то. За някои може би е мъжа мечта. Винаги се държи добре с мен, никога не ме е наранявал... напротив... Всичко е супер а аз не се чувствам щастлива... Незнам какво да правя и има ли смисъл да продължаваме. Дали някога ще изпитам тази изпепеляваща любов, която те изтрелва в облаците или тово е просто извън реалността. Да имаме проблеми караме се доста, но не мисля, че те са в основата на това да не се чувствам щастлива и удоволетворена.
Обичаме се а все едно нещо пречи тази обич да ме направи истински щастлива.
2. Така е като не знаем какво искаме жените... на всеки му е ясно, че изпепеляващата тръпка е само в началото, после отношенията преминават през други нива. Ако си сигурна, че той е човекът за теб, бъди с него, освежавайте отношенията си с повод и без повод, има начини да разпалвате тръпката, ако се обичате. Но ако имаш колебания, не го подвеждай напразно! Успех!
3. Не мислите ли, че точно тази тръпка в началото ни обърква?
Тогава всичко е прекрасно-пеперудки, дъги и еднорози. А после, когато опознаеш човека, виждаш, че не е перфектен, започваш да свикваш с него и с всичко, което прави. Именно тогава си казваме, че нещо ни липсва, нещо не ни достига... а не е така. Никога една връзка не може да се запази през цялото време така, както е била в началото.
4. Аз съм на точно обратното мнение:) В началото беше прекрасно, разбира се, но се чувствах и малко странно и необичайно, честно казано, а на мен това чувство не ми е любимо. После, колкото повече опознавах любимия си, толкова по - силно се влюбвах в него и до ден днешен е така. Ежедневните му навици ми се струват сладки, това че съм станала техен свидетел ме прави по - близка с него. Чувството, че познаваш абсолютно всичко в него, че си част от неговия свят и той от твоя не го заменям за нищо на света! Най - голямата "тръпка" си беше ловната тръпка - набелязване, преследване, победа:) После като е мой, каква "тръпка"? Сега е ред на любовта. Не знам дали сега във връзката ни има "тръпка" или "пеперуди в стомаха", знам само, че аз го обичам ужасно много, както и той мен, знам че разделена от него съм половин човек и това ми е предостатъчно:)
5. На нас, жените все нещо ни пречи. Според мен, проблемът ти се корени в ето това твое изречение "Винаги се държи добре с мен, никога не ме е наранявал". Забелязала съм, че жените трябва да преминат през определен брой връзки, в които са нарянявани, за да оценят накрая човека, който се държи добре с тях и да не търсят под вола теле. Подозирам, че не си имала такива връзки или греша?
