Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не си губи времето.

7.   Ми то до някъде и аз съм така. Хубаво или лошо, на мен ми е спокойно така. Да, понякога скучно, но ми омръзна да се занимавам с другите. Наближавам 40....

8.   Не мога да ти кажа, защото не съм била на твое място и мога само да подозирам действията си. Казвам ти, за да бъда максимално откровена с теб и да можеш да си извадиш правилните изводи.
Така хипотетично бих ти отговорила, че не ми се иска да прекарам живота си между четири стени с човек, който не харесва никого, не е отговорен и не взима самостоятелни решения. Просто аз не се чувствам добре около подобни хора, потискам се и ми се струват много негативни. Срещала съм по-свити и затворени хора в живота си, дори някои от близките ми са точно такива, но те не критикуват останалите, не ги смятат за скучни и изпитват желание да общуват, което ми се струва нормално за всяко едно човешко същество. Колкото и да си затворен, човек си и имаш нужда от социална среда. То може да са 3-4 приятели, но да ги има. Може да водиш само малки битови разговори с приятелите на гаджето ти, които не са точно твоя тип хора, но не да стоиш в гробна тишина там и да си като попаднал погрешка на мястото. По принцип приятелят ти не е длъжен да харесва гаджетата на твоите приятелки, нито пък приятелките ти. Той си е отделна личност, не е длъжен да харесва никого, но не е напълно нормално съвсем наистина да не харесва никого. Ще ти дам един прост пример от моя живот. Компанията на бившия ми приятел е изцяло от хора, които аз не бих избрала сама за част от моето обкръжение. Не са лоши хора, но наистина не ми допаднаха от самото начало. Нищо. Те бяха приятели на моя бивш и бях наясно, че ще се виждам с тях честичко. В началото си говорихме за битовизми, но аз се постарах да ги опозная и положих усилия да намеря по нещо симпатично във всеки един от тях. Аз никога не се вписах идеално, но не съм се карала с никого. Нито аз съм имала лошо мнение за тях, нито те за мен. С някои си паснахме с времето и се сприятелихме наистина, докато с други си останахме на общи приказки и просто стояхме в едно помещение. Такъв е животът. Понякога не разбираш някои хора и те не са точно твоята компания, но това не ти пречи да ги уважаваш, да се държиш приятелски и да ги приемеш с всичките им минуси. Аз на твоя място, със сигурност щях да се чувствам потисната около него, описанието му ми лъха на негативизъм отвсякъде. Не бих била щастлива, ако гаджето ми говори против приятелите ми и техните избори за половинки. Може да не ги харесва и нямам против да го сподели веднъж, но не и да дълбае и да се държи студено и дръпнато с абсолютно всички.
Наясно съм, че не ти е лесно. Заедно сте от години и със сигурност си се привързала към него и го обичаш. Затова и не знам как щях да постъпя на твое място и не искам да те лъжа. Обичала съм, знам, че човек с чувства е човек, който е склонен да оправдава половинката и да си затваря очите. И все пак, важното е да се чувстваш добре около човекът, с когото ще прекараш живота си и ще отгледаш децата си. Какъв е смисълът да правиш семейство, в което няма да се чувстваш щастлива? Какъв е смисълът да си обвързана за някого, ако този същия човек не ти влияе добре и те дразни повече, отколкото те балансира? Нека не забравяме, аз съм страничен наблюдател и ти давам своето обективно мнение.

9.   Правилният въпрос е: "Ти дали би искала да живееш така? ". Вече си си дала отговор. Не ти е нужно нашето псевдоодобрение, за да продължиш със следващия ход. Не, няма да си виновна (това е отговор, на въпроса, който не задаваш директно).

Поздрави,
Д.

10.   Бегай, бегай колкото можеш на далече. Как пъ никой не хареса, един дето не му пасна, пък и ако те обичаше щеше да търпи. Прост пример мразя братовчеда на моя мъж по много причини: прахосник е, простак от класа, дава мнения дето не му искат, и т. н. Но те са приятели аз го изтърпявам колкото и да ми е трудно, нищо не мога да направя ограничавам гоститата в нашия дом до минимум и това е. В любовта са нужни компромиси. Пък и за какво ти е такъв асоциален тип, кога ще живееш ан 70г, сега трябва да се събирате с приятели, да ходите на разходки, вечери.

11.   И на един концерт ли не иска да отидете двамата с приятелят ти? Аз това лято си изкарах добре, имаше хубави концерти! Пак ще има, но по-малко! Аз не бих казал, че съм затворен човек, но освен на концерти и церемонии, другаде не ходя! На 36 съм, сам, но като се задомя, пак ке ходя на концерти! А и не коментирам хората, респ. публиката! А и не виждам смисъл да го правя!

12.   О, живяла съм с такъв тип! Бившият ми съпруг. 16 години скука. Той поначало си беше затворен, но накрая бяхме като корабокрушенци на самотен остров. А аз съм най-общителният човек на света, имам сума ти приятели, които обаче с времето се отдалечиха. Ами, нормално е да се отдалечат, след като изчерпах възможностите да се появявам някъде сама с извинението, че съпругът ми "е в командировка в Гърция", при положение, че той си седи у дома пред компютъра. Накрая си празнувах рождените дни в компанията на майка ми, свекърва ми и свекър ми - ей това ми бяха гостите, други той не допускаше. Раздели ме с много близки до сърцето ми хора, с които се познаваме от деца. Нямам спомен да сме ходили на ресторант, освен като сме били на море, но и тогава той си стоеше в хотелската стая, а аз прекарвах цял ден сама на плажа. Да идем с приятели на почивка - абсурд! Накрая останахме напълно сами. Щом се разведох, всичките ми приятели се върнаха.
Имам втори съпруг, който е пълна противоположност на предишния. И двамата работим здраво, но ние зимата практически нямаме вечер, в която да сме си у дома, защото тогава е арт сезонът - театри, концерти, литературни премиери, опери и т. н. Ако не сме на някакво такова събитие, то вечеряме с приятели. Само някой да ни свирне за пътешествие и сме с куфарите на летището, ние даже не прибираме въпросните куфари по гардеробите, понеже постоянно ни трябват. Лятото пък вилата ни е непрекъснато пълна с народ. Ей сега, докато пиша този пост, мъжът ми отиде за дървени въглища, понеже довечера цялата му фирма се изсипсат със съпругите си на барбекю у нас. Една част от компанията ще останат да пренощуват, че утре да идем на екскурзия сред природата (има една приказна гора до прохода Петрохан). На следващия ден пък пристига мой състудент от Москва да ни погостува за няколко дена. А това някой просто да се отбие, защото му е скучно в събота в града, то си е в реда на нещата. Ние купихме втори хладилник само за напитки и сладолед, че един не стигаше, тук постоянно има компании. Терасата ни е станала легендарна, що вино се е изпило на нея, що смях е имало, що китари са се дрънкали... А бившият ми мъж веднъж не дойде на собствения си рожден ден тук на вилата, на който бяхме поканили негови роднини. Не му се мърдало от София, това беше обяснението.
Така че, авторке, получи моя отговор на въпроса си. Не, категорично не бих живяла така. Макар доста дълго да съм го правила, за което горчиво съжалявам. Животът е хубав и весел, повярвай ми, няма смисъл да се заробваш с темерут.