Шофиране - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90417)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21008)
 Секс и интимност (10564)
 Тинейджърски (19518)
 Семейство (4431)
 Здраве (7375)
 Спорт и красота (3857)
 На работното място (1902)
 Образование (5317)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12069)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Шофиране
преди: 1 месец, 1 ден, прочетена 304 пъти
Здравйте, имам книжка и кола вече от 3 месеца. На шофьорските курсове бях доста уверена, при паркирането също се справях доста добре. Но в момента, в който си взех книжката и се качих да карам започнах да се страхувам да шофирам, паркирането много ме затруднява, а карам същата кола, която и на курсовете (peugeot 308). Няма кой да ме придружава при карането, баща ми и брат ми не живеят в България, майка ми не е шофьор, приятелите ми са от друг град, просто тук няма кой да ми е придружител. Кара ми се наистина много, приятно ми е, но въпреки всичко ме е страх. Не говоря за този страх, който всеки си има едно на ум, а направо панически. Моля ви, споделете на вас колко време ви трябваше да се отпуснете, да си карате спокойно и какви съвети бихте ми дали.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 28 дни, 20 часа
hash: ac7b1e3202
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   На мен просто ми се наложи, нямах избор и трябваше да започна да шофирам по-често.
Като за начало аз установих основния си страх. Най-много ме притесняваше, че ще забавям движението или ще катострофирам. Първия страх го преодолях постепенно. Карах вечер или много рано сутрин, когато няма движение и го правих с цел да свикна с колата. Щом ѝ научих възможностите и увереността ми дойде. Понякога ходих с колата на много къси разстояния, които и пешеходно можеше да взема без да се уморя. Примерно до магазина. Пътя включва един стоп и два завоя, нищо особено, но пак си шофираш и свикваш да си зад волана.
Притеснението да не би да се блъсна го преодолях по трагикомичен начин. Първо мой приятел катострофира, докато бях в колата. Разсея се. Няма да ти обяснявам как от пасажерското място си търсих спирачката, все едно ще е там. После ми се случи да се возя при хора, които сякаш изобщо не зачитаха правилника си и такава паника ме обзе от самото возене, че исках аз да карам. Стисках зъби и се надявах да не взема наистина да извикам да ми дадат ключовете, защото често, завоите се взимаха на две гуми, дистанция нямаше никаква и вече си представях как звъня на 112. Никога преди това не ме е било страх в кола, но тогава виждах живота си на лента. Значи, точно така си дадох сметка, че искам контрола над колата да е в мои ръце, защото шансовете да умрем са по-ниски. Можеше да тръгвам по-бавно на светофари от опитните водачи, но беше изключено да карам опасно, мислейки се за някакъв вид божество на пътя. Спазвах си знаците и ограниченията, внимавах за пешеходци и винаги карах на прилично разстояние от другите коли.
Ти щом имаш известни притеснения, значи усещаш отговорността, която носиш зад волана. Това може да те направи или шофьор без грам опит или един много отговорен и принципен шофьор, който не би рискувал чужди животи, за да стигне 2 минути по-бързо. Практикувай, иначе няма да го преодолееш. Карай, когато няма движение, измисляй си пътя предварително, за да избегнеш места, които те притесняват повече. Така постепенно ще свикнеш с колата и щом това се случи, няма да те е страх, че ще я загасиш насред кръстовището, което, между другото, май е безпочвен страх на всеки млад шофьор. Може пък и карането просто да не е за теб, но щом си се справяла добре на курсовете и там не си имала проблеми, значи можеш да караш и проблема е в главата ти. Казвам ти, качвай се да караш към 23 часа, примерно и виж как ще е. Тогава няма голямо движение и ще си по-спокойна.

 
  ...
преди: 28 дни, 6 часа
hash: 4ec70f1e66
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   И аз имам книжка от 3 месеца, почти 4. Първия ден ми беше малко странно, че няма кой да бъде до мен. Въпреки това излязох с колата и започнах да карам. Вечерта с приятелите ми обикаляхме и то в дъжда. Започнеш ли да се панираш това е много лошо. Понеже имах малък проблем с колата /карам Nissan Micra K12/ глъхнеше и нямаше сили да тръгне много се изнервях, но сега след като ми я оправиха нямам проблеми и си карам без да ми пука. Качваш се и си казваш каквото стане стане. Аз съм от непукистите. Карах BMW X1 и да си призная като се качих на моята ми беше много странно, въпреки че и двете са дизелови, за това и я одрасках отзад. Като млад шофор няма как да не стане някой гаф. Не го мисли просто. Аз не го мисля, карам си супер спокойното, даже понякога прекалявам с това ми спокойствие.
Отпусни се и се наслаждавай на шофирането. За мен това е страст.

 
  ...
преди: 26 дни, 20 часа
hash: 415c6638d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Много е относително. Аз карам от 14 годишен в квартала. На 16 по софийските улици.

Някой може да е супер уверен от минута едно, докато на друг ще му трябва доста опит.

Пробвай да шофираш предимно вечер, когато трафикът е нищожен.

Трябва да разбереш, че няма от какво да те е толкова страх. Да се чукнеш тук - там все ще се случи, част от живота е, а това са ламарини.

Каране му е майката.



Братан.

 
  ... горе^
преди: 26 дни, 16 часа
hash: 99d80c4d0d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   С каране се преодолява. И мен отначало ме беше ужасно страх. Все мислех, че нещо лошо ще се случи, направо си треперех на моменти. Но след като започнах да карам редовно, лека полека свикнах и вече не ме е страх. Естествено винаги внимавам, но изобщо го няма този страх както преди. Сега си карам сама и се чувствам много по-уверена. Ако караш редовно и не мислиш някакви гадни сценарии с времето лека полека ще свикнеш и няма да те е страх. Отначало дори не можех да си помисля сама да карам и винаги имаше някой с мен, един вид като опора и подкрепа. Първия път когато се престраших сама даже се учудих, че бях по-уверена, отколкото като има някой с мен.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker