 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Неизбежното "съжителство" с бившата половинка
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1405 пъти
Здравейте! Интеретно ми е дали на някого от Вас читателите му се е случвало да има връзка с някого от компанията/работата/университета и след това да се стигне до раздяла и да се налага постоянно да е ежедневно покрай своята "бивша" половинка? Въпросът ми е какво се случва при такава ситуация - избягвате ли се или държите контакти, успявате ли да се справите с емоциите или не... изобщо какво се случва при такава ситуация, как издържате, свиква ли се и така и така....
За голямо съжаление съвсем скоро ми предстои точно това - ще живеем врата срещу врата, ще учим заедно и ще бъдем в една компания с приятели (като допълнение емоциите са не по малко слаби от преди раздялата), та много ще се радвам да науча някоя друга подобна история! :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 28b2bdfe35 |
|
1. Случвало ми се е. Не се свиква и не се издържа, не и ако още имаш дълбоки чувства. Разстояние, прекратяване на комуникацията и намиране на друг, това е изходът.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 708393b33d |
|
2. О, нищо особено. Ще се събирате, разделяте, карате и сдобрявате периодично, докато един от вас не се почувства искрено уморен от цялата тази игра. Общата ви компания ще спре да ви вярва, че сте заедно или че сте скъсали, изобщо няма да искат да ви гледат, може и с чехли да ви замерят. Тогава или ще свикнете да бъдете в една стая, или чак ще си държите ръцете. Опитът ми е показал, че наистина това се случва най-често. Коментарът ми звучи забавен, но съм много сериозна. Имам подобна история и съм виждала същото отстрани толкова много пъти, че направо ми се плаче. Емоциите все ще са силни, докато не се пренаситите с тях.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: a60b74e6be |
|
3. Съчувствам ти.В твоята ситуация съм.Живеем блок до блок, а сега дори ще се мести в моето училище(12 клас съм ако е от значение).Като цяло при мен нещата са по - сложни ,защото той има чувства все още към мен.Опитах да бъда приятелка с него ,за да не се гледаме на кръв понеже не е приятно,но не се получи и сега дори не знаем в какви отношения сме :D.Все пак ти си бил с този човек и сте имали чувства един към друг и не мисля ,че е вариант след прекратяване на връзката да не се понасяте.Ако всичко е преживяно между вас и няма никакви чувства няма нищо лошо според мен в приятелството между бивши.Но ако сте останали с лоши чувства след разялата мисля,че е най - разумно поне на “здрасти” да си останете.Все пак не трябва да се държим ,като деца , а като големи хора.Не знам какво да ти кажа ,но мисля ,че ако вече няма нищо останало между вас няма да е проблем та дори и да се разбирате и да има някаква комуникация ,но ако ли не...нещата ще са по-сложни.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: ba19997f2f |
|
4. В момента ми гостува мой бивш състудент от чужбина, с когото имахме страстна петгодишна връзка. Останахме си приятели, времето и разстоянията ни разделиха, но поддържаме напълно платонични отношения. Съпругът ми, който е наясно със ситуацията, изпитваше известна ревност, но като видя какви са ни отношенията, напълно се успокои. Освен приятелската прегръдка на летището, когато го посрещнахме, моят гостенин с пръст не ме е докоснал. Към мъжа ми се отнася с уважение, а към мен като към близка приятелка и това е.
Работя вече 14 години с мъж, с който също имахме връзка навремето. Ами ние сто пъти сме били по командировки заедно. Всеки си спи в стаята и толкова, никога не е имало нещо друго.
Може би, авторе, сте прекалено млади и не можете да овладеете чувствата си. Физическата раздяла не е решението, ако все още изпитвате привличане един към друг. Но ако огънят вече е угаснал, то не виждам основание за притеснения от това, че ще ви се налага често да се виждате. Понякога най-здравите приятелства започват именно с кратка връзка, която, когато физическото привличане изчезне, прераства в духовна близост.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 4ad8eabde9 |
|
5. Имах и то на работното място. Той прави циркове, не аз. Стиснах зъби няколко месеца и се преместих, но човекът си беше калпав.
|
...
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 5b90d5de09 |
|
6. Имала съм връзка с трима колеги от фирмата, в която работя от 20-годишна. Единият напусна малко след раздялата ни, защото беше влюбен в мен, а аз не изпитвах същото и за него беше драма. С вторият не исках да тръгваме, но сексуалната химия между нас беше на твърде високо ниво и не успях да го избегна. За съжаление, той също беше влюбен в мен. След раздялата ни поработи във фирмата още две ужасни години. Постоянно правеше опити да се съберем, непрекъснато дебнеше да остана сама и да дойде при мен, много пъти се карахме пред колегите, получихме няколко предупреждения, че накрая ще ни изритат от фирмата и двамата. Аз нямах чувства към него, не ми беше драматично да работим заедно, но за него беше мъка май.
С третият чувствата ни бяха взаимни, дълго време потискани, тъй като той си имаше дългогодишна приятелка, а аз тук-таме като се хващах с някой и си създавахме илюзията, че няма нищо между нас. Връзката ни беше кратка - не стигна и година. Оказа се, че любовта просто не е достатъчна и сме твърде различни, за да можем да градим живот заедно. Следващите няколко години бяха драматични. В началото изобщо не си говорихме. Обаче се налагаше понякога да правим съвместни неща, свързани с работата. Понякога аз се обърквах, че ми дава знаци да се съберем отново. Друг път той се заблуждаваше. Понякога правихме секс и на всяко събиране извън пределите на офиса се държахме като двойка. Имаше вечери, в които просто си говорихме за някакви общи спомени. Друг път се ревнувахме без право на това. Имаше период, в който бяхме груби един към друг. Имаше и моменти, в които или аз, или той не е говорил на другия. Може би нещата се оправиха тогава, когато и двамата намерихме "по-добри" партньори за себе си. Слагам кавички, защото просто са по-подходящи, а дали са по-добри зависи в какво отношение. В момента (6-7години по-късно) ми е един от най-близките колеги. Няма напрежение между нас, няма караници за нищо, няма припомняне на онези времена. Но в началото след раздялата беше трудно. Не за друго, а защото просто още имаше взаимни чувства, но осъзнавахме, че няма смисъл да сме заедно и няма да има ефикасен край нашата връзка.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
