 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Дори не мога да измисля заглавие...
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1432 пъти
авейте!
Момиче на 19г.
Първо искам да се извиня за допуснати грешки.
Пиша от телефон и постоянно думите се редактират по техен си начин..
Не знам как да започна историята си, или по скоро от къде да тръгна да разказвам..
Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Като цяло живата ми е доста труден и съм изстрадала прекалено много за годините си.
Ще започна първо от една от най-големите ми болки.
Това беше когато баба си отиде, разболя се и за кратко време се превърна в ангел. Гаснеше пред очите ми. Доста тежко ме беше. Вече изминаха 7г, а болкато още ме държи.
Още от малка аз бях тормозена в училище. Аз просто бях различна, не бях като другите деца. Посноянно обиди, подигравки и тук таме имаше и физически тормоз.
Вкъщи родителите ми не ме подкрепяха в нещата които правя.
От малка се занимавам със спорт. Един път не дойдоха на мое състезание, един път не казаха браво за постиженията ми.
Още на 12г, бях приета в Националния отбор на България.
Отново нищо.. Когато се прибирах от състезание винаги ме посрещаха с въпроса:, , Паднахте ли? . "
А аз стисках златен медал в ръка и толкова много исках да го покажа, но не го. Прибрах го в чантата.
На другия ден в училище една учителка ме спря и ме попита как е минало. Аз казах, че станахме първи, тя се зарадва и ме прегърна и каза:, , Браво".
Учителите много ме подкрепяха.
А Мама и Тате не...
От този непукизъм от тяхна страна, в какъвто и да е бил аспект се случи нещо, което е в мен и до ден днешен..
Имаше една учителка, коята беше много добра, винаги усмихната и се държеше много добре.
Аз започнах да се привързвам много към нея. Обичта ми стана толкова силна, чак неописуема. Обичах нея най-много на този свят. Тя е като ангел. Торкова я обичам, че дори ме бореше когато пушеше, защото знаех, че си вреди. Когато отсъстваше и беше болна аз не можех да си намеря място.. Едва ли можете да разберете захкакво тончо говоря, защото това не не беше просто обич към тази учителка, беше нещо нереално, несъществуващо.
Като зе замисля бах готова на всичко само за да може тя да е добре. А душата ми копнееше да я прегърна силно и да кажа колко я обичам. Но бях притеснително момиче, не можех да и се хвърля на врата, като другите ученици..
За този човек бях склонна да дам живота си.
Болеше ме много, че няма как да изразя чувствата си. Нямаше как.. Тя е учител нямаше как да и кажа какво е в сърцети ми, нямаше как да обясня чувствата ми, защото саамата аз ни ги разбирах. От 5-ти крас до ден днешен живея с това в сърцети си.. междувременно се случиха и др неща.
Родителите ми се разделиха.
Майка ми си намери нов приятел. Брат ми живееше при майка ми, а аз при баща ми. Гледах почти всяка вечер пиянски истории..
Не беше чак толкова зле, но мириса на алкохол и леко неадекатното поведение на баща ми беше достатъчно травмиращо за мен. И постоянното хулене по адрес на майка ми.
Изминаха няколко години. И един ден разцрахме, че приятелят на майка ми е болен от Рак. Никое дете не иска да вижда майка си в такова съснояние в каквото видях моята майка. Измина се година и човека букално си отиде пред очите ми.. Не искам и да си спомням майка ми в какво състояние беше..
Изина време и родителите ми се събраха от финансова гледна точка.
Незнайно защо родителите ми се държаха ужасно с мен. Посноянно викане, скандали за нищо.
Аз не бях рошо дете.
Училището ми вървеше супер, всеки един учител ме харесваше. Нямаше плоблеми с мен. Веднага след като завърших започнах работа.
Майка ми постоянно ми държи сметка за всичко. Когато бях на 14 не се интересуваше и не държеше сметка, а сега когато вече съм завършила и сам пълнолетна.
Прави ми забележка, че с говоря с приятеля ми по теля или че си пишем.
Кво толкова съм намирала в него и какво толкова му обичам..
Разбирам да съм проблемна и за това така да се държат, но аз както казах съм кротък човек..
Завърших училище с много добри резултати..
Много често отсъствах от училище заради състезания, болести и т. н..
На матурите бах 2-ра в класа, а принципно онези отличници с хубавите оценки изкараха 4-ки с преписване, а аз бях с 5. 5 без да препиша и една задачка..
На втората матура, за която никой не ни подготвяше отново бях с 5. Никой не ми каза 1 браво..
А се радват на 3-ките на брат ми.
И не не си мислете, че ревнувам.
Просто ми е смешно.
Имам си и други лични проблеми, но за тях не ми се говори.
Толкова ми е писнало, че жадувам нещо да мисе случи и да умра.
Още от малка го искам това. Когато имах Рожден Ден, аз си пожелавах да умра когато духах свещичката.
А бях но 11-12..
Имала съм 1 неуспешен опит, но една приятелка ме спаси.. Нашите не разбраха..
Пък и да разберат едва ли би им пукало..
И без това постоянно ми казват че съм пречка.
Само да си стъпя на краката и ще си махна от там.
Не знам доколко ме разбирате, но аз наистина не издържам
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 6d272d0643 |
|
1. Заделяй си пари, оглеждах се за възможността да се отделиш. Пълнолетна си вече, така че предприемай тази крачка, защото колкото по -дълго си в тази обстановка, толкова по- зле за теб самата. Аз разбирам през какво си минала, все едно за мен пишеш. Нито един мой успех не беше отразен, нито в училище, нито в изявите на музикалната сцена. Така с годините ме смачкаха, че просто повярвах, че за нищо не ставам.Което явно не е така, защото в училище, в университета, на работа- навсякъде получавах похвала, само вкъщи едно голямо нищо.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 739bd22dcd |
|
2. Момиче на 19г. си живота е пред теб, щом си започнала работа намери си квартира и се отдели. Не казвам ще ти е лесно, но поне ще си самостоятелна, не се отказвай от бъдещето си. Продължи да учиш, развивай се, не зависи от мнението на този или на онзи.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: d151602392 |
|
3. Милата! Съчувствам ти, аз също съм имала периоди, в които не съм искала да живея. Моят съвет е да се изнесеш от вас. Ще е мизерия първите няколко месеца, докато си стъпиш на краката, но с течение на времето ще се оправиш. Ако ще ставаш студентка, може в общежитие. Може да ти се наложи да работиш и да учиш едновременно, ще е трудно, но Тази среда е токсична за теб. Заживей с приятеля си, почти невъзможно е, но ако си късметлийка, намери приятели, които се радват на успехите ти. Имаш нужда от любов...
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 6d2673adaf |
|
4. Има родители, които не обичат децата си по равно. Има и такива, които по някаква причина просто не си обичат детето - гледат на него като на враг, на чужд човек или се чувстват ощетени от него. Някои несъзнателно винят детето за собствените си неудачи и неосъществени желания, прехвърлят върху него своите нерешени проблеми. Може би от значение за причините са обстоятелствата около раждането и начинът, по който се е променил живота на родителите, но при порастнало вече дете, това така или иначе няма смисъл да се търсят причините.
Тъжно е, че си попаднала в такова семейство, авторке, но няма смисъл да се питаш защо. Не търси причините, не търси обяснение - това освен болка друго няма да ти донесе. Важно е да знаеш, че вината НЕ е твоя. Ти не си направила нищо лошо или погрешно. Просто са такива и това няма да се промени. Хубавото е, че като не са ти помагали, поне не са ти и пречили да се развиваш - постигнала си много. Изградила си характер, дисциплина. Важно е, веднага щом можеш, да се махнеш оттам - замини да учиш в друг град. Постепенно ограничи контактите и не ги дръж в течение на нещата, които са важни за теб, за да не ги омаловажават. Чувай ги от време на време, ако все пак имаш желание да ги виждаш - посещавай ги веднъж-два пъти в годината за кратко по празници и толкова. Колкото по далече - по-добре. Поемаш си по собствения път и не се обръщаш назад:)
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: d495e4ba8a |
|
5. Работи в насока да си намериш мъж за да се ожените. Любовта със сигурност ще те промени. Помисли сериозно. Това ще ти даде смисъл на живота. Отиди на църква и слушай проповед. Обикновено са от 10 часа в Неделя
|
...
| преди: 4 години, 7 месеца hash: a2979e5216 |
|
6. Спри да живееш за мнението на родителите си, само това мога да ти кажа. От написаното си личи, че ти самата се радваш на личните си постижения- добрите оценки, спечелените състезания, взетите матури, наличието на работа в момента. Браво! Ето, аз ти го казвам. Не е нужно да чуваш тази думичка от когото и да е било, за да се чувстваш добре. Родителите ти, независимо какво мислят, не могат да променят миналото, теб или успехите ти (бъдещи, минали и настоящи).
Имаш приятели, които са те измъкнали от опит за самоубийство. Имаш гадже, което говори с теб, пише ти и ти дава от времето и вниманието си. Завършила си успешно. Сега си пълнолетна. Взела си решение, че ще напуснеш дома си в секундата, в която имаш финансовата възможност. На практика имаш причини да живееш и да се чувстваш добре, както и имаш решение на проблема с родителите ти. Забрави миналото, то вече е свършило. В момента си свободна и никой не може да ти държи сметка. Ако бях на теб и майка ми критикуваше връзката ми, щях да излизам навън, за да се чуя с приятеля си, без майка ми да суфлира отзад. Не се самосъжалявай, намерила си изход, следвай го смело и не гледай повече назад, за да не се спънеш в някой камък докато вървиш напред.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 48108ea778 |
|
7. Нали имаш приятел, не намираш ли смисъл да живееш в него? Да градите заедно, да заживеете завдно и да имаш собствено любящо семейство.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 6e73d210fe |
|
9. Аз не зная какъв съвет да дам, но просто искам да споделя, че ми стана много тъжно за авторката. За да се привърже толкова силно към учителката си, явно е била лишена изцяло от обич вкъщи. А за едно дете това е много тежко, то живее за обичта и одобрението на родителите си. Това за него е всичко. Та нищо чудно няма в историята с учителката. Поне аз го разбирам, тъй като моите родители много се караха, живеех в стрес. Та тогава като малка и аз се бях привързала много към една учителка, само че в детската градина. И много плаках когато тя напусна и знаех, че повече няма да я видя. Ти след време ще създадеш семейство, ще си имаш детенце и тогава то ще получи всичката тази обич, която си търсила, но за теб я е нямало. И ще видиш, че ще ти олекне. Не се предавай, животът тепърва е пред теб.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
