Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не е бил за теб не го съди всеки има право на избор. Болна си остави го да си намери здрава

7.   Нали не очакваш той да остане с теб само от съжаление! И справедливо и честно ли е да очакваш някой да се наеме с тежката отговорност за болен човек до края на живота си, като пожертва своя!

8.   Уф, радвай се че си се отървала преди да ти е забил нож в гърба при още по-тежко състояние. Просто никога не те е обичал. Аз когато се запознах с мъжа ми ме беше сковал един ужасен артрит и куцах като дявол, сега съм добре, но пак може да се случи зимата. Обяснила съм му още в началото че може и по-зле да стана с годините.
Баща ми, се разболя от рак. Майка ми е до него, въпреки че никога не са били добро семейство. Просто си попаднала на боклук, а може и просто да си е търсил отдавна причина да те зареже. Спри с антидепресантите и си намери някакво занимание да се разсейваш. Човек ще срещнеш.

9.   По принцип чрез трудностите в живота ни се отсяват качествените хора. Но, като човек зарязал приятел, не гадже заради отношението му към себе си, което той изтълкува, като зарязване заради болестта, мисля да ти предложа другата гледна точка.
Приятелят ми има дискова херния, която също боли адски (и аз имам и знам от личен опит). Това също не е (в повечето случаи) супер сериозно заболяване, всъщност е често срещано, не е заразно, не е нелечимо, просто изисква повече внимание и грижа към себе си. По време на криза, моят приятел също прибегна до антидепресант. И мен това ме смути. Не можах да разбера този негов избор. От тези хапчета той стана ленив и изобщо не следваше терапията, която му беше предписана. Когато аз получих криза и изкарах близо 2 седмици на легло, изчетох и изгледах всичко що намерих за това заболяване, чаках с нетърпение болката да отмине за да отида на физиотерапия, да започна да правя упражнения. Казвах си "Само Господ да ми даде възможност пак да се движа, няма да се прибирам, ще съм навън всяка свободна минута, ще спортувам и ще се грижа за себе си. " Мигновено промених храненето си, поръчах си витамини и добавки, започнах да пия чайове-абе направих всичко, което можех още, докато бях на легло, а в мига щом болката намаля започнах курс физиотерапия с всички възможни средства електростимулация, ултразвук, масажи. Купих си книги за лечебна физкултура и т. н.
Предложих всичките си знания на приятеля си, както и компания за тренировки. Той не пожела да направи нищо за себе си. Заседя се вкъщи, залежа се, изпадна в самосъжаление, започна да се нарича инвалид, говореше непрекъснато за болестта и болката, а реално не предприемаше никакви действия. Когато бяхме заедно често се разплакваше, казваше, че съм единствената, която я е грижа, никой друг не идва да го вижда, да си поговори с него и т. н., а когато и аз нямах време да отида ме манипулираше отвратително, вменяваше ми чувство за вина и ме държеше отговорна за неговото щастие. Не веднъж съм казвала, че да държиш друг човек отговорен за настроението и щастието ти е най-бързият начин да отблъснеш този човек- това просто е огромен товар, който никой не би искал да носи. Та с времето и мен започна да ме отблъсква- състоянието му на вечно нуждаещ се. Още повече, че знаех от личен опит, че ключът за излизането от това състояние е в него. Аз вече бях направила каквото мога бях му дала подкрепа, знания и контакти да се справи, само дето той не искаше да се справи, а да го съжаляваме и да му съчувстваме. Е, това не го мога. Не мога да съчувствам на някой, че го мързи да се грижи за себе си. И така един ден избухнах- казах му, че се е превърнал в отблъскващ мухльо и страшно ме натоварва и да ми се обади, когато се вземе в ръце за тренировка. И си тръгнах. Беше ми доста гузно, цял ден го мислих вечерта му звънях, но той затваряше. Звъннах на майка му, защото реално се притесних да не направи някаква глупост и познай какво се оказа. Толкова ми се ядосал, че цял ден повтарял "майната ви на всички, аз сам ще се оправя" и бъркал разни смутита, ръфал джинджифили и т. н. майка му даже ми каза "много правилно постъпи, докато го съжаляваме той няма да се стегне". След 2 седмици се засякохме в парка до нас- тичаше човека. Подмина ме с думите дишай праха на мухльото. Щях да падна от смях. Явно и злобата е движеща сила. Та не бих казала, че съм сгрешила като съм го "зарязала". Всеки има нужда от шут отзад понякога.

10.   Честно е. Никой не иска да крепи уязвимо негативно мрънкало. Това е най-отблъскващата част у една жена. Ти какво щеше да направиш ако той беше лабилен психически и цивреше по цял ден?

11.   Този коментар със селфитата и токчетата ме спука от смях. Не мисля, че ако човек остави другия в такъв момент е лош и т.н. Директен е, казва каквото мисли. А има и друго - може да не те е оставил заради болестта ти, а заради теб самата, но да не ти е ок да го признаеш пред себе си.

12.   Мило момиче, не съжалвай за това. Аз също минах през депресия и разбирам че сега може да ти е много по-тежко. Ичглежда този човек не те е обичал и изобщо не си сгрешила, че си споделила с него. Вече си видяла, че не може да разчиташ на него. Истиснките приятели се познават в трудните моменти, и фалшивите също. Много е тежко в такова състояние да те остави, човек, който си приемала за близък. Бъди търпелива и не се насилвай много. Не се притеснявай, ако не се справяш в ежедневито. Това е съвсем нормално. Радвай се на малките неща в живота всеки ден, на слънцето, водата, храната, природата, приятелите. Благодари за всяка малка стъпка напред и остави времето да излекува раните. Разсейвай се с някакъв приятен за теб спорт всеки ден, дори и сама. Ако можеш тичай или се разхождай. Прекарвай по-малко време във фейсбук, интернет и този сайт за момента. Прегръдки и успех!

13.   За съжаление точно в такива моменти разбираш кой колко държи на теб и те обича. Лесно е в здраве и богатство да имаш половинка, приятели "за маса" - също много. Но трудностите, през които преминаваме, ни отварят очите. Ти си била честна с този мъж, разказала си му какво се случва с теб. Няма как да имаш угризения и чувство на срам. Той си е взел решението едностранно. Такива хора не разбират, че подкрепата и обичта са част от лечението на болния. Явно не те е обичал, може би и не е способен на обич. Или е от хората, които вярват, че ще са вечни. Ще си мине и той по реда си. И него животът ще го пречупи и рано или късно ще те потърси пак с извинение. Никой не знае утре къде ще е и какво може да му се случи. Страшното става за минути понякога. Ти ще си намериш по-добър човек, за когото изпитанията не са заробване, а сплотяване на двойката. Може би пък навреме си го разбрала какъв е, преди да си се обвързала с деца за него. Твоят проблем ще мине, по-големият проблем е бил с мъжа до теб. Такъв е животът - няма да ставаме нито по-млади, нито по-здрави. Има от всичко е живия живот - и безпаричие, и сълзи, и предателства, има и истински хора.

14.   Историята ти може да се гледа от много ъгли и е трудна за коментиране.

Не е лесно да те оставят в труден за теб момент, знам го от опит. Но има и друго, не е лесно да си непрестанно до човек, който страда от някакво заболяване и не е на 100%.
Истината е някъде по средата. Според мен не сте били един за друг. Човек, който държи на половинката си, ще стисне зъби. Ще му съчувства, ще му бие шут отзад, ще му вика, ще го мъкне по кабинети, но няма да го остави. Има я и тази "твърда любов", когато помагаш на другия с леко по-агресивни методи, като например да му изнесеш конско.
Направи ми впечатление, че ти самата не си посмяла да му кажеш за заболяването си. Това също не го разбирам. Ако той беше правилния човек за теб, ти нямаше да имаш проблем с това да му споделиш. Не ти говоря за това да изпадаш в емоционални катаклизми пред него всеки ден, но да седнеш спокойно и да му обясниш:
-Имам това заболяване, направих това и това, посетих тези доктори, пия тези лекарства. Сега пия антидепресанти, защото така и така.
Ти не си имала спокойствието да му споделиш, макар че две години сте били заедно и се предполага, че сте си близки. Той не е съумял да ти каже какво го тревожи, да ти обсъди с теб случващото се, да ти сподели искреното си мнение и те е зарязал отново без да бъде откровен пред теб. Такива връзки не са връзки. Това не е любовта, която човек иска да споделя до края на живота си с друг. Вие сте се освободили един от друг. Не е толкова лошо, колкото го чувстваш в момента. След време ще се появи човек, с когото ще можеше да говорите открито за всичко и ще осъзнаеш, че сегашната ти раздяла е за доброто и на двама ви.