Моята най-голяма любов и мога ли да си я върна
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1089 пъти
Здравейте. Пише ви едно много объркано момче на 20 години. Въобще не знам от къде да започна. Историята ми е дълга, но някак си ще опитам да я съкратя, защото ако разкажа всичко.... :D
Всичко започна преди 4, 5 години. Запознах се с нея. Тогавашната ми най - добра приятелка. Всичко беше супер, като брат и сестра си бяхме докато един ден не започнах да изпитвам нужда от нея. Беше нещо повече от нещо “приятелско”. За първи път усещах тези чувства. Мина се доста време ( вече не помня всичко много точно от тогава) ставаха доста драми, знаете как е при тийнейджърите, но след това се събрахме. Всичко вървеше страхотно първите първите 2 години и няколко месеца. Аз бях скромничко момче, нямах много приятели и не че бях неподдържан просто не се грижех толкова за външния си вид, колкото сега и както се предполага бях комплексиран. Не само от себе си, а и от нея, защото тя е изключително красива и всеки точеше лиги по нея. Хората говореха “как този льохман тръгна с това хубавото момиче” и неща от този сорт при което аз започнах много да се променям. Вече не бях онова тихо и кротичко момченце, а точно обратното. Тръгнах по много лош път. Не съжалявам за нищо, освен за едно. Тази промяна сякъш ме подтикна да излея всичкият си натрупан гняв върху нея. Обичах я до болка, до лудост не исках да я дам на никого, не исках да я пусна да си отиде, но това не ми пречеше да я наранявам с грубото си отношение. Знам, че нямам право на оправдание, но всичко се случваше неосъзнато. Не съм го правел умишлено, което естествено не ме прави по - малко виновен. Така де. Тя търпеше, търпеше, прощаваше и какво ли не докато един ден в дискотеката не се напих, като свиня и й изневерих. Едно момиче, което дори не помня как изглежда и не му знам името ми се нахвърли и започна да ме целува. Когато изтрезнях на другия ден това започна да ми тежи много и й казах. Както предполагате тя сложи край на връзката ни, а аз в продължение на месеци ходех да й се моля, но не. Тя не ми прости. Докато един ден тя не си намери приятел. Много ме болеше, когато ги виждах заедно, но стисках зъби надявайки се да е щастлива въпреки, че я виждах как все още ме гледа с онзи поглед.. как в очичките й светва нещо, когато ме погледне. Мина се още време с нея започнахме да контактуваме и се случи така, че излязохме точно когато тя се беше разделила със сегашният си приятел. Тя ми сподели, че той се е държал много зле с нея, че не й обръщал внимание и т. н. и когато я попитах защо не го е заразяла ми отвърна “ами, защото не мисля, че ще ми изневери и ми е сигурно с него”. Хора, останах със отворена уста. Очаквах нещо от сорта на “много го обичам, той е всичко за мен” а то какво било.
И така те двамата късаха събираха се и т’ва в доста дълъг период от време докато един ден явно не й преля чашата и не ми призна всичко. Каза ми, че не може да ме забрави, че след мен не може да заобича никого така. Опитала била да продължи с друг, но въпреки това не съм излизал от мислите й.
Обясних й, че и аз споделям чувствата й, че след нея нямам очи и сърце за друга, но проблемът е, че тя не ми вярва. Смята, че пак ще я нараня и я разбирам, но аз съм сериозен към нея и съм сигурен в чувствата си. Бях голям глупак, че така постъпих с нея и съжалявам.. толкова много я обичам, побъркам се без това момиче, не под кожата ами не знам къде ми е влязла. Разберете ме за нея давам всичко, тя е смисълът на всичко. Искам да бъда с нея, но не знам как да я обедя. Да й докажа, че наистина няма да я нараня и да види колко много я обичам. Толкова много време се мина, а аз още не мога да продължа. Опитвал съм, но просто не става. Ще дам всичко, за да ми даде шанс.
Вие как бихте постъпили на мое място?