Млада съм ,а вече нямам желание за нищо - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91545)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21371)
 Секс и интимност (10696)
 Тинейджърски (19637)
 Семейство (4491)
 Здраве (7437)
 Спорт и красота (3886)
 На работното място (1950)
 Образование (5423)
 В чужбина (1199)
 Наркотици и алкохол (888)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1443)
 Други (12239)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Млада съм ,а вече нямам желание за нищо
преди: 1 месец, 11 дни, прочетена 528 пъти
От къде да започна идея си нямам. Момиче на 17г.. , което просто няма желание за живот. Знам, че звуча, като филмар, но е факт, че нямам желание за абсолютно нищо. Не бих казала нещо подобно на “искам да умра, защо съм се родила” или нещо подобно, защото това вече ще е наистина прекалено понеже има толкова болни хора, които се борят за живота си и искат да живеят, но съдбата ги поставя в ситуация, която ги принуждава да се борят за живота си всеки ден. Както и да е. Ще се постарая да съм възможно най - кратка. От както се помня съм ставала свидетелка как баща ми пребиваше майка ми до припадък, как от побой й беше отворил операцията пред мен, как я лъжеше, как я тъпчеше с хапчета, как я гонеше от нас и я държеше гладна. Биеше и мен доста често, защото се опитвах да защитя мама. Когато станах 1 клас се разделиха и мама замина да работи в Дания, преживя много докато се останови и да заживее нормално. В началото е спала по пейките, яла е от остатъците в ресторантите и какво ли още не. Но за щастие в момента си има семейство там, нов мъж, деца, като цяло е щастлива. Аз не живея с нея, а с баба си тук в България. Баща ми още живее тук и той си има ново семейство, поддържаме контакт, но не е често. С майка ми е същото. Имаме доста студени отношения. Баба ми ме обича и аз я обичам, но както се подразбира тя е с по - назадничаво мислене, защото е по възрастна и не се разбираме много. Израстнах с липсата на мама и тати и това мисля ми се отрази доста зле. Нищо не ми е липсвало, но майчината и бащина обич...
Като по - малка бях доста затворена всички ме тъпчеха и мачкаха, а аз нали гледах все добро да правя и да не нараня никого и позволявах да се отнасят така с мен. Когато ме тресна пубертета се озлобих към всички и се държах отвратително с всеки и след това ме намразиха доста хора ( тук става дума главно за кръгът ми от връстници, а не семейство). Мина се време, станах 9-ти клас и се изместих в друго училище, кротнах се и започнах да се държа нормално. Намерих доста приятели, но не мога да им споделям. Просто нещо не ми позволява. Имам чувството, че всеки ще ме предаде. Преди 1 година имах гадже, което много обичах и му имах на 100% доверие, беше ми първият (не става дума само за първи секс, а и въобще ми беше първото гадже), но той се изгаври мега жестоко с мен. Не искам да си спомням отново какво изживях за това тази история няма да я разказвам. Няколко месеца след, като се разделихме с него се събрах със сегашният си приятел, който е доста добър човек или поне така мислех преди. В началото всичко беше окей, но сега започнах още повече да се сривам психически. Постоянни караници, постоянни упреци колко ужасен човек съм, постоянни обиди и заплахи. Когато се събрахме в началото станах доста по - отворена. Започнах да излизам повече, да споделям и да се забавлявам, но заради униженията, които понасям напоследък всичко хубаво в животът ми приключи. Спрях да излизам, не искам да говоря с никого и се затворих в себе си. Попринцип винаги съм си била с нормално телосложение, но от както отново започнах да се чувствам подтисната свалих 11кг. и от 50 кг. станах 39, а съм висока 164. Изглеждам ужасно. Не искам да ям, не мога да спя, не искам и никого до себе си. Не всичко опира до това с връзката ми, просто имам усещането, че от както съм се родила в нищо не ми върви. Може би аз съм виновната и в мен е проблема понеже мама и тати не са били до мен да ме научат как да се отнасям с хората и как да ги приемам или пък как да постъпя в дадена ситуация, не знам вече. Все търсех вината в себе си за всичко, но вече и не ми пука. Виновна за нещо или не всеки идва и си отива. Всичко е временно. Не искам да се привързвам към никого, защото после ще се подиграят с мен и ще ме изоставят(подчертавам, че не става въпрос само за връзки). В момента си мислите “боже, това дете е влязло в филма”, но няма значение. За мен беше важно да си излея чувствата най - накрая и просто да споделя, защото вече не издържам. Нямам приятели, а хората които някак си допусках до себе си се подиграха с мен. Не знам нито какво да правя с живота си нито нищо, а догодина ми предстоят матури и би трябвало да имам представа какво ще правя след това, но просто нищо не ме влече. Оценките ми са главно 4 и 5. Не мога да уча нормално, защото не мога да се концентрирам дори. Чувствам се, като най - големият провал. Благодаря на всеки, който прочете историята ми.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 9 дни
hash: 691939f92c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Ти изобщо не се обичаш, нали?
Всичко написано не ми звучи филмарско, а ми звучи така, сякаш си преминала на фаза мазохизъм. Съсипваш се, виждаш го и страдаш. Затваряш цикъл, пълен само с разруха и болка.

Чувала ли си за пирамидата на Маслоу? Ако не си, погледни я в интернет. Идеята е, че ако потребностите от по-долно ниво не са изпълнени, то останалите нямат шанс. Тялото ти е твоят храм. Ти не се храниш, не излизаш достатъчно на чист въздух, не спиш нормално. Не се грижиш за това тяло. Първо работи в тази насока. Погледни на себе си едновременно като на дете и родител. Грижи се за тялото си. Храни се, дори и да не ти е до това. Разхождай се всеки ден, ако ще и да го правиш сама и да не ти се излиза. Полезно е, мозъкът ти така получава достатъчно кислород, че да се чувстваш нормално и да избягваш тревожността. Лягай си по-рано, почивай си. Ако трябва вечер пий чай, или пък мента, валериана и глог. Когато си легнала да спиш, не трябва да мислиш за глупости, а да си почиваш. Родителите ти може и да са фактор, който ти е попречил по някакъв начин емоционално, но сега си голяма и трябва сама да се грижиш за себе си.
Срамуваш ли се от себе си? Защо ти пречи да се разкриеш, ако не се срамуваш? В крайна сметка ти просто показваш каква си, а който иска, ще остане. Не си убила, не си измъчвала, не си садистична. Не си лоша. Наранена си, объркана си и имаш нужда от любов, но това не те прави слаба или недостойна. Нямаш нужда някой да е до теб и да те обвинява, унижава или обижда. Видяла си какво е станало с теб, защото майка ти не си е тръгнала навреме с теб под ръчичка. Не прави същото. Пази себе си, за да можеш да опазиш и обичаните от теб хора в даден момент.
Изпаднала си в дупка и това е човешко. Всеки има моменти, когато му се иска да се предаде и да бездейства. Не е това начина. Натисни се, дай си малко твърда любов. Съветвам те да потърсиш помощ и от други хора. Наясно съм, че това няма да са близките или семейството ти, защото положението ти е такова. Потърси психолог, нека видим той какво ще ти каже. Проблемите ти са сериозни, заслужават да им отдадеш нужното време и внимание.

 
  ...
преди: 1 месец, 5 дни
hash: dd8d474cb3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Ще ти дам няколко съвета:
1) Започни да работиш за тялото си - храни се по възмойност с качествена храна и започни да спортуваш (ако не ти стигат парите за заплащане на спортни занимания, бягай или прави йога във вас - на мен лично, т. к бях в подобно депресарско настроение много ми помогнаха)
2) Оценките ти не са зле - постарай се да си поставиш цел какво искаш да следваш и започни да се подготвяш по съответните предмети - ще се почувстваш много по-добре, когато вече имаш цел и посока, в която вървиш
3) В гимназията аз имах само 2 момичета, с които си говорих и излизах навън и 1 истинска приятелка от детството - може да се каже, че и аз бях асоциална. Но, повярвай, когато отидеш в университет ще се запознаеш с много нови хора - никой няма да те познава там и ще можеш да започнеш живота си на чисто.
4) Аз примерно чак в университета си намерих гадже.. така че не тъжи по момчетата на твоята възраст - те все още не знаят какво искат; ти си преминала през много неща в този живот и съм сигурна, че си по зряла от връстниците ти.
5) Може да си измислиш хоби, ако нямаш такова и всеки път, когато ти е тъжно да се занимаваш с него.

Най важното правило е да не се оставяш на произвола на съдбата. Истината е, че ако не си помогнеш сама няма кой друг. След като започнеш да си поставяш мини цели в живота и ги изпълняваш ще видиш колко по-добре ще се чувстваш!

Успех от мен

Ж 25

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker