Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Какво е заболяването? Вече има изследвания- фетална морфология, с която още в 16-19 седмица се преглеждат всички органи, заедно с нея се прави и изследването за с. Даун и генетични отклонения.

9.   Той иска ли деца? Ако да, го попитайте според него какво да правите. Нека той измисли нещо.

10.   Оххх "трябва да забременея", "часовникът ми тик така".... " аз го обичам ама трябва да забременея от друг, защото така и така". "Моля ви, дайте ми съвет как да го убедя да гледа чуждо дете и как да му кажа, че той за разплод не става. " "На 27 години съм и нищо, че не съм пораснал на акъл, искам вече да имам дете, защото е време. ", " Ама и аз не мога да разбера роднините му защо не ме харесват, аз само предложих да имам дете от друг, защото.... нали се сещате. "

11.   Няма какво да слушаш съветите на някакви идиоти в интернет. Тези неща се обсъждат с лекари

12.   Осиновяването не е решение, защото и там може да има аболести. А ранния крининг не установява психични заболявания. Може децата ти да не са болни, но внуците ти ще са. С това шега не бива. Най важното е децата да са здрави, защото ако не са, ще си замине и любовта и всичко, което в момента ви крепи. А ти като здравомислеща жена, мисли за поколението си.

13.   Той има някакво заболяване и ти въпреки това го обичаш, обаче те е страх, че ако детето ви има същото заболяване никой няма да го обича ли?
Мисля си, че щом той самия и неговите родители мислят, че няма проблем той да има собствено дете, то ти преувеличаваш факта за болестта му или риска от нея. Най вероятно дори не си толкова надълбоко информирана за болестта му и дали тя се наследява и каква е вероятността от здрав донор детето да има подобно предразполагане към подобна болест.
Защо реши, че имаш право да решаваш за него, той чие дете ще отглежда. За себе си ок, сама решаваш от кого искаш да родиш, но забравяш че той има същите права, има право детето което ще отглежда да е негово и да избере коя жена да му е майка. Забравяш че нямаш право да налагаш на някого да отглежда дете с чужд ген. И щом него не го е страх, че детето му може да е болно, значи вероятността или е минимална или е само в твоята глава.
Защото точно болните най ги е страх децата им да не наследят болестта им. От собствен опит знаеш, щом в рода си имаш човек с такова заболяване, и сама казваш че те е страх, но не искаш да се лишиш от сообствено дете, а с лека ръка решаваш за него, дали да има собствено дете. Щом и ти носиш в гените същата болест не е гаранция че дори детето ти да е от донор то няма да е болно от нея. Ще кажеш рискът е по малък, ако в детето има само гените на единия, а защо те да не са само неговите, а твърдо искаш да са само твоите?
Съветът ми е ако не искаш дете от него остави го да намери такава жена, която не я е страх да роди негово поколение. Ако пък го обичаш и искаш да прекараш живота си с него, остави на него решението дали детето ви да е негово биологично или от донор или осиновено.

14.   Темата е много деликатна и той не е трябвало да обсъжда въпроса с родителите си. Наистина е по-добре да се консултирате с генетик и
ако забременееш, да правите всички възможни изследвания на плода.
Аз имах проблем да забременея и няколко години опитвахме ин витро. Накрая се получи, но сме обсъждали и темата осиновяване / използване на донорска яйцеклетка. Мъжът ми беше против да гледа дете с чужди гени и го разбирам, въпреки че аз бях съгласна на тази опция. Другият ни краен вариант беше да използваме донорска яйцеклетка с негов материал.
За мъжете наистина е трудно да приемат чуждо дете. А твоят май е мамино синче, щом все се допитва до мнението на техните. Иначе е нормално да искаш вече да родиш, особено ако планираш още деца.

15.   Правилно моето момиче, аз имах един познат който ходеше с една девойка 15 години. От 13 се опитваха да си направят дете, но не можеха заради нея, от разюздан живот й бяха заминали яйчниците. Въпреки това той стоеше с нея и навъди над 50000 лева кредити за инвитро. В крайна сметка с последния опит се получи и тя забременя. Роди им се здраво и прекрасно момиченце, но мацката след година изведнъж реши че този мъж не е за нея, той вече не съществувал, бил й омръзнал? Преставяш ли си? Така сега поуката от историята може да е двусмислена. Вие си преценета коя ще изберете. А ако това ти е притеснението повечето недъзи се предават през поколение, най-добре консултация с лекар, ние тука сме бедни душици с много вътрешни болки, надали някой от нас ще ти даде адекватно мнение. В крайна сметка ти ще се грижиш за това дете цял живот не ние. Нормално е да се притесняваш никой не иска да гледа болно дете цял живот, макар и повечето тука да се правят на моралисти и готови на всичко за човека до себе си ама истината е някъде там... в друго съзвездие.

16.   Заболяването, без него тряя да гадаем особено такива като мен, който са биолози и мигат да ти кажат проценти даже.

18.   Биполярно разстройство ли има? Това е често-срещано в България, много хора имат предразположеност, а дори не знаят. Отключва се най-често от злоупотреба с антидепресанти или наркотици. Познах ли? Ако е това и той е вече болен, не съм сигурна дали трябва да стоиш с него, нали знаеш че като спре да си пие хапчетата може да стане опасен? Не мисля че има някакъв смисъл да криеш какво му е в анонимен сайт. Хората просто ще ти дадат съвет.

Ако пък има шизофрения, не раждай деца от него в никакъв случай. То от който и да родиш, в поколението напред ще има някой болен, с твоята предразположеност, но ако родиш от него, риска е прекалено голям. Не си бъркайте гените така. Даже най-добре си осинови дете или ползвай донорска яйцеклетка и ти в този случай. Това заболяване е много тежко за близките, обкръжението и самия болен.

21.   Има шизофрения и напоследък не се издържа заради неговите родители, които след като разбраха за идеята за донорството си поставиха фикс идея да ни разделят. Майка му денонощно му пише и му звъни, а той изобщо не иска и да я ограничи. Единственото, което казва е, че те са му семейството.

22.   Резултат някакъв??

23.   Когато откриха също психично заболяване на съпруга ми, още не бяхме заедно. Но бях в близкия му кръг от хора. Бившата му го заряза след втория-третия му пристъп, до който в общи линии и той, и техните още се ориентираха какво се случва. Тя не изчака. Но аз останах в обкръжението му, обичах го отдавна. Малко по-късно се събрахме, но началото ни бе "нищо". Според техните щях да си тръгна и това беше нормално. Според нашите аз бъдеще с него нямах. Брат ми беше изумен в какво се забърквам. Но аз знаех, че това си е моят човек и нямах колебание.
На по-късен етап от връзката ни му казах, че аз деца от него няма да имам. Аз съм с генетично предавани физически увреждания (популярни сред населението, но това не значи, че са приятни), а той с психически - абсурд да създадем поколение. Кому е нужно...
Тогава го прие тежко. Беше минал вече продължително време лечение, беше си добре, живеехме нормално и изведнъж като му тръснах това на главата си му причерня. За него значеше, че не го обичам и че ще го зарежа заради друг.
Това е в общи линии. По-късно все пак се реши да ми предложи брак и се оженихме. Възприе идеята, че ние няма да бъдем родители. Родителите ни по-трудно свикнаха с решението ни, но за мен така е правилно.
По принцип аз бих се радвала на осиновено дете, но той не е такъв характер и няма да го обича. Затова колкото и да сме го коментирали, аз не смятам, че е удачно. Той е достатъчно чувствителен, за да осъзнае, че не се държи с детето добре, защото не е негово, от което ще започне да се тормози сам себе си. Няма нужда.
Важно е да уточня, че за мен никога не е било фикс идея да имам деца. Винаги съм искала. Разбира се, че има в мен една тъга от това, че няма да преживея нищо в този аспект. Но по-важното винаги е било да намеря правилния спътник за себе си в живота. Намерих го, но заедно не можем (не трябва) да имаме деца. Не бих родила от друг, не бих го напуснала само за да имам деца от друг, не бих заченала по изкуствен метод, защото и това би било чуждо за него дете и пак не мога да очаквам да го гледа като свое.
Изборът е твой. Но аз нямах грам колебание дали искам или не да бъда с този мъж и до този момент съм все така уверена в чувствата си към него. Щом клониш към това да си тръгнеш по-скоро, че часовникът трака, значи по-скоро това не е твоят човек. Иначе надали щеше да ти хрумне като опция.

24.   Най добре раздяла, иначе и двамата ще страдате. Той може да се примири със съдбата си, но авторката иска дете. А дете става само с оплождане.