Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Разбирам те защо завиждаш, но ти разбери, че няма смисъл. Нищо няма да се промени, освен да си тровиш нервите. Вместо това се старай да бъдеш най-добрата версия на себе си. Бъди сигурна, че много хора пък завиждат на теб. Помисли си за всички инвалиди и неизлечимо болни, които си мечтаят за обикновен живот като твоя. Твоите проблеми са нищожни на фона на други, с които не ти пожелавам да се сблъскваш. Ако проблемът ти е липса на мъжко внимание, не се притеснявай. Не е нужно да си манекен и фотомодел, за да намериш човек, който да те обича и приема такава, каквато си.
На въпроса - да, завиждала съм много пъти и на много хора. И това не води до никъде, затова вече не го мисля. Превърни завистта в благородна и я използвай като мотивация да се бориш за това, което желаеш.

8.   Аз съм красива, и никга не завиждам на красвите жени. Но се страхувам от тях.

9.   Аз съм красива, и много умна. И повярвай, такава съм според 90% от хората, някак си влизам в общата представа на всички за ум и красота. Красива и умна съм.. и адски самотна. Завиждам на всички жени, които са били обичани и са обичали. Завиждам на цялата им взаимност с партньора. Завиждам на това, че през живота си не срещнах Мъжът. Да, срещнах много мъже, умни, красиви, забавни, мъже от списание. Но нито в мен трепна чувството за нещо голямо, нито у тях. Завиждам, толкова завиждам на двойки, държащи се за ръце. Завиждам на смеещи се двойки. Завиждам на всички хора намерили любовта с главно Л. Защото аз си стоя, хубавея си, умнея си, и си пия скъпото вино сама на прозореца в къщи.. Добра съм, толерантна, адски подкрепяща, изключително всеотдайна! И сякаш вечно плашех мъжете, защото на пръв поглед изглеждам перфектна. Но не съм-исках толкова силно и аз да бъда ранима, да бъда слаба. Да не съм вечно упора, а някой да бъде поне за малко и моя. Завиждам, защото всичките ми по-не симпатични приятелки намериха любовта. Всички леки жени намериха любовта. Всички повърхностни жени намериха любовта. Любовта, според техните представи, и са толкова щастливи! Всичко отвън изглежда много по-различно от действителността. Днес може да сме се срещнали с теб, да си ми завидяла за гърдите, очите, дългата коса или правилния говор. А аз да съм ти завидяла, че на ръката си имаш малка сребърна верижка със сърчице и се усмихваш лудо докато говориш по телефона. :)

10.   Бъди благодарна за това което имаш :) Нали си наясно, че колкото и да си красива винаги ще има някой по-красив от теб.. това, че се сравняваш с другите изопщо не е ок за мен една жена трябва да е самоуверена, независимо колко е красива. Прави неща които те карат да се чувстваш по красива и не се сравнявай никога с другите жени няма перфектни хора:)

11.   Аз завиждам на жените, които имат късмет да са с мъже, които ги обичат и подкрепят. Години, години наред. Защото аз съм красива, но почти цял живот - сама. Вече не търся причината, просто се примирих. Вече не вярвам в любовта, поне не и за мен. Не ми е писано в този живот.
Ж48

13.   Авторке, знаеш ли какво са бели кахъри? Точно това имаш ти сега в главата. Създаваш си изкуствени проблеми. Всеки може да говори от личния си опит, и аз от моя ще кажа, че в моя живот не съм срещала зависимост между успеваемостта на един човек с това да е невероятно красив. Повечето успешни хора, които познавам, изглеждат средно, както и аз. Никога не съм имала проблем с това, нито комплекси относно външността, защото изглеждам спретнато, стройна, нормален външен вид, но не манекенка с дълга грива, скули и тен. Гарантирам ти че външния вид има значение само за тези, чиито професии са свързани с него - фотомодели, артисти, манекенки и подобни. Те от това изкарват хляба си, и наистина е много важно да изглеждат доста добре, защото за разлика от другите професии, те имат един период от 18-36 възраст, в който да направят своя бум, да спестят, да си купят жилище и тн. Да, някои от тях може да имат и други професии, но не мисля, че трябва да се доказват по-малко от останалите, за да ги наемат на работа. Никой работодател не иска да хаби пари по някой некадърник, така че или са компетентни, в това, което правят, или работодателя има други интереси от тези хора (секс услуги). Е, при второто няма как да мислиш че са по-напред от теб, защото това е до време. Ако обаче хората, на които завиждаш, са онези умни и блестящо изглеждащи, които според мен, рядко се срещат, моят съвет е следния. Фокусирай се върху себе си и вътрешния си свят. Реално в живота това, което истински те прави щастлив, не е красотата ти. Колко странен е самия факт, че ние никога не можем да видим собственото си лице, освен в огледало или снимка! Нима мислиш че това е нещото, което би то дало смисъл да си щастлива? Да изглеждаш като топ манекенка? Какво ти липсва? Любов? Мъж? Хоби? Ти трябва да откриеш това, но със сигурност това вглеждане в останалите идва от някаква друга липса, защото няма как да ме убедиш че щастието ти зависи от едни крака и едно кукленско лице! Това е доста повърхностно и носи наслада до определен момент. Аз пък никога не съм завиждала на красиви жени, а и като цяло не завиждам, защото всеки човек има своя път, който да извърви, и това не зависи от другите. За всекиго има място под слънцето, и е тъпо да се мисли по начин, в който красавиците са ти пряка конкуренция за нещо. Това не е така, и изобщо не значи че останалите са по-малко хора, напротив. Цялостта на човек идва отвътре, това, за което копнее, това, което иска да промени в света, колкото и малко да е то. Да бъде учител, адвокат, екскурзовод или каквото и да било, ние всички сме важни и има смисъл да ни има. Това че медиите целенасочено ни продават визии, не значи че наистина света зависи или изглежда така, както е на инстаграм например. Това е една доста умела реклама, която комплексира все повече и повече нормално изглеждащи момичета. Няма и да се учудя ако всъщност дори ти си една топ красавица (в моите очи, както и на други нормални хора, оценяващи естествената красота), но се водиш по трендовете. Успех ти желая, и мисли за нещо друго. А и последно да добавя, щом пътуваш много, значи виждаш и повече хора от другите. Нормално е да се сблъскваш и с повече красиви хора.

14.   Красивите жени са винаги нещастни в любовта. Докато не толкова хубавите се уреждат бързо с мъже. Доста съученички имам, които в никакъв случай не минаваха за хубави, но се изпожениха първи и за симпатични мъже. Докато момичетата от класа, които бяхме по-хубави и сваляни, не сме срещнали мъж, или нямаме късмет. Така че не завиждай, красотата не носи радост.

16.   Номер 14, абсолютно е така. Аз бях една от готините и най-красиви от класа, нямаше момче, което да не ме харесва и да не се пробва да ме сваля. Години по-късно е същото, момчета от 16 до 50 годишни мъже ми се пробват постоянно. На улицата даже ме спират. Но е факт, че нямам никакъв късмет във връзките-или се влюбвам във женкари, или в наркомани.. А не толкова красивите ми съученички случиха на страхотни мъже и се изпожениха всичките. Външния вид не е най-важното, не завиждай, няма за какво...

17.   Гледай, авторке, колко любопитно - всички жени, писали в темата ти са неземни красавици! Радвай се, че си искрена! Българката все като я питаш е красавица неземна! А я е някоя с крив нос, уши стърчащи или криви крака! И да, авторке, точно тези се имат за най-красивите! За мен всяка, от която чувам, че не се харесва е красива. Защото повечето такива са красиви наистина. А самохвалните красавици са смях за кокошките.

18.   Номер 3 все едно ми е прочел мислите... И аз съм мъж с външност 3-4/10. Нося очила, леко кривоглед съм, късоглед, дебел, изгърбен. Имам приятели, които не си мърдат пръстта и жените сами им се натискат. Сами им пишат. На мен жена никога не ми е писала по своя инициатива. Въпросните приятели са разбира се хубави, високи, стройни, единият е рус със сини очи (дето най-много забива). Като цяло вече не излизам толкова с тях, защото се чувствам още по-комплексиран. Както и да е, просто исках да споделя, че има и други такива хора... Дали им завиждам? Ама как да не им завиждам, хаха.... иска ли питане. Единият даже се оплаква(ше) отвреме-навреме като не станело с някоя мацка и ми идваше да му избия зъбите. Той за една година прави секс с толкова жени, с колкото аз не излизам на срещи за 3 години и пак се оплаква. И пак казвам не е някакъв супер играч или батка или нещо - нормален мъж, нито тренира нито нищо. Просто е хубав. Туй е то.

Определено е несправедливо, но такъв е животът. Няма справедливост. Справедливостта ние хората сме си я измислили като понятие. В природата няма такова понятие. Справедливо ли е лъвът да изяде антилопата?

20.   Aз завиждам. Не на красивите. Завиждам на хората, които не им се налага да се борят за всяко нещо, на тези които не са имали нисък старт и получават всичко с лекота и на тепсия. Имам в себе си толкова злоба и болка. В училище завиждах примерно на съучениците, родени в семейства с възможности, на които всичко им беше осигурено и които можеха да избират най-доброто. На децата, родени в семейства с достатъчно доходи, за да не слушат постоянно, как техните се карат за пари или се налага отново да се лишават от нещо. Завиждам на тези, които са били хвалени, обичани и поощрявани да бъдат себе си, които вместо критика са получавали "браво" дори за малки, незначителни постижения. Завиждам на хората, които родителите им не са ги мачкали като деца, не са ги карали да се срамуват, да се извиняват дори без да са виновни, да отстъпват, защото уж "по-умният винаги отстъпва", "скромността краси човека" и прочие бълвочи. Външният ми вид е посредствен, не красива, не съм и грозна - 6 от 10, ако положа усилия с грима, аксесоарите и облеклото стига до 7. За повече от 7 просто нямам физически дадености. Но 7 само по себе си е ок, така или иначе никога не съм имала амбиции да съм първа красавица или манекенка и не мисля, че бих била по-щастлива, ако да кажем бях по-висока или с по-правилни черти - мисълта ми е, че не ми е проблем вида - проблемът ми е, че не се чувствам добре в кожата си, че нямам самочувствие, че каквото и да направя, кажа, както и да изглеждам все мисля, че не е достатъчно, че виждам присмех или осъждане, че не съм приета. Мъжете ме харесват - поне на вид, но когато ме заговорят, когато видят че се притеснявам, че се свивам или срамувам, това им действа анти и или губят интерес или приемат, че като съм мълчалива съм по-долу от тях и по презумпция нямам право да им отказвам или да не се съобразявам с желанията им. От което още повече се затварям. Красотата няма как да реши такъв проблем. Единици са тези, с които мога да разговарям свободно, да се отпусна, да съм забавна, да съм себе си. Вътре в мен винаги чувам един осъждащ и критикуващ глас, който ме кара да се чувствам малка, непълноценна, недостатъчна, незаслужаваща, неадекватна, непринадлежаща. Цял живот имам чувството, че съм на погрешното място в погрешното време. И завиждам на всички, които имат самочувствие. Мразя воинствената посредственост. Мразя хората, които крещят за внимание. Мразя хората, които са готови да минат през трупове, за да защитят своето. Защото аз съм научена да отстъпвам. Мразя се, когато вътрешно се спирам да изтъкна възможностите или постиженията си, да изтъкна успехите си, че да не би да обидя човека насреща и да го накарам да се чувства малоценен. В същото време виждам как всякакви полуидиоти изобщо нямат притеснение да се самоизтъкват. Явно техните родители са ги възпитали по-добре от колкото мойте мен. Само аз се съобразявам с другите - с мен никой не се съобразява. Мразя и себе си защото го правя, осъзнавам го и не мога да го променя. Та на въпроса ти - да, авторке, аз също завиждам. Много. Защото не е честно. Просто не е.

21.   Жена съм. Сигурно ще прозвучи направо извънземно и нечовешко, но не завиждам. Може би, защото съм интроверт. Гледам си изключително своите дела, не ме натъжават "красивите жени", радвам се на красотата, успехите и щастието на другите. Не позволявам и да ми се създават комплекси от един определен вид нещастни и озлобени към жените мъже, че видиш ли тая мацка каква била, другата каква кариера имала, а ти.. Да са живи и здрави! Разбира се, че винаги ще има някой по- от теб в нещо, но ако ще страдаме заради това, то по-добре да се хвърлим под влака и да се приключва! Не е честно спрямо другите да се завижда, защото не знаеш на кой какво му струва да е такъв, какъвто е и отстрани е лесно да се каже "Какъв късметлия, а аз трябва да се блъскам за всичко! " Не е така, всеки от нас си има свой път, трудности и проблеми. Опитай се да се концентрираш върху добрите си страни и съм сигурна, че ще се почувстваш по-уверена, а това личи. Също така се радвай на чуждото щастие повече, вместо да се изяждаш от злоба, защото първо на теб тези лоши емоции ти вредят и няма да станеш нито по-хубава, нито по-успяла така. Опитай и ще видиш, че се живее много по-леко.

22.   Хора, красотата е до време, отива си с годините, каквото и да правиш, пример- Лили Иванова. Над годините никой няма власт. Затова залагайте на ума, на добротата и обичта. И не завиждайте!

23.   Правилно е констатирал номер 17, че само неземни красавици са писали в темата. Неземни, ама в техните очи. Това което виждам е, че страдат най-вече въздухарите и то заради собствените си представи. Без значение от пола. В крайна сметка мога да кажа, че природата си знае работата и най-хубавите гени не се губят. Няма смисъл да ме оборвате с единични случаи, винаги има изключения. Но когато слушаш мнозинството неистово да ридае в общ глас - аз съм умна/ен, красив/а, богат/а. А в реалността виждаш огромна пропаст между изречените думи и истинското състояние на хората, то тогава може да говорим за нов вид шизофрения - желано Аз и истинско Аз.

Ето например коментар номер 9 е типичната представителка на среднячките. Показател за това е, че се има за нещо голямо, самоизтъква се/красота, интелект, финансово обезпечение(скъпо вино)/, но видиш ли нямало мъже за нея. Дори и за свръхскъпите коли има опашка от кандидати и единици се дореждат. Надявам се, си схванала намека ми.

Номер 2 е другия самозабравил се пример. Уау ефект и я гледали изпитателно. Да, хората гледат изпитателно всички, които се имат за голяма работа без покритие. Затова стоят и ти се чудят откъде се пръкна, което в твоите очи изглежда като изпитателен поглед. Мъж съм и когато видя наистина УАУ момиче/жена, това автоматично провокира усмивка в мен, а не изпитателен поглед.

Надявам се модератора да публикува коментара ми, колкото и остър да е той, не за друго, а защото считам, че няма нищо обидно мнението ми да е в противовес на себеоценката на повечето коментиращи. Освен това идеята ми не е да бълвам безпочвена критика, а да илюстрирам емоциите и представите, които пораждат чрез писанията си съответните коментари.

24.   9, хм, не знам колко си умна.... С тая Упора ме разби в Упор!

25.   Не, не завиждам на красивите жени.

Ще дам 3 примера:
1. Най-красивото и умно момиче от гимназията дълго време стоя необвързана - имаше по-високи изисквания към мъжете по отношение на интелект и външност и накрая на 30 се омъжи за мъж, който не я привлича физически и сексуално и не беше щастлива.
2. Най-красивата ми колежка с външност на модел е любовница на семеен мъж, който не може да реши дали да се разведе, а тя на 36 г., вече иска да роди детенце. Като по-млада е отхвърлила доста мъже, които не са отговаряли на критериите й.
3. Най-красивата ми приятелка се омъжи за ужасен ревнивец - всеки ден я проверяваше с какво бельо излиза и с какво се връща от работа, с кого говори по телефона, кой я заглежда по улицата и т.н. Накрая й писна и се разведе. Споделяла ми е, че красотата й е донесла само нещастие.
Не, че това се отнася за всички красиви жени - наивно е да се генерализира. Споделено от личните ми наблюдения.

26.   До номер 3 - не знам какво си се комплексирал ама аз също съм много средна работа обаче жените ми се кефят, не е толкова до красота само, няма смисъл да казвам колко пъти съм чувал една и съща реплика “много е скучен оня тоя и тн.” - ето тук наблегни, да си интересен, забавен и позитивен, с една дума да си този, който всички слушат, когато говориш или да имаш тази увереност в себе си когато се запознаваш с някого или отиваш някъде, все едно ти си шефа. Аз с това компенсирам, живота ми е интересен, имам хоби, пътувам, имам куп истории за интересни държави и умея да говоря много, жените обичат да им говориш. Дори съм започнал да оплешивявам ама това хич не ме комплексира, защото въпреки това изглеждам доста млад за годините си, спортувам и не веднъж жени с които съм бил във връзка са се притеснявали да не ги оставя след години, защото на 40-50 ще съм много по-млад на външен вид хах, а сега излизам с жена, която е в ранните си двадесет, а аз съм 30 Цаката е да си умен, забавен, независим, упорит и да си център на внимание - ако щеш знай няколко фокуса, имай интересни истории, живей си за собствен кеф, ще се откроиш от 99% от всички мъже - нека жените тук кажат дали съм прав? А, да - носи костюм, аз винаги се обличам много много добре и тогава ще си шушукат за теб, просто защото се открояваш, а костюмът (или само панталон с хубави обувки и една риза с навити ръкави ако не ти харесва сако, ще направи голямата разлика) прави и от най-невзрачния мъж доста привлекателен мъж. Според мен е на подсъзнателно ниво, както жена в пола на токчета е по-привлекателна в група от жени, които са по дънки :) Ето, не е нужно да си ракетен инженер, за да използваш толкова лесни трикове ако не си супермодел

27.   Всеки завижда на някого за нещо. Особено ако не познаваме хората. Много красива, но мъжът ѝ я бие. Или е загубила дете. Всеки има трагедии, няма идеален живот, без болка и страдание. Колкото и да се пъчим всички по фейбука как ходим на почивки и ядем торти, пък сме слаби. Никой не се снима когато го боли корема и когато намери нещо мухлясало в хладилника, това не значи, че не се случва.Слагаме си фасадата, за да направим впечатление и да ни приемат по насериозно; страдаме си сами или само с най-близките. Виж дали с малко грим и една по-интересна прическа няма да се почувстваш по-привлекателна. Разбери кое ти харесва у другите и се опитай да го постигнеш, било с дрехи, било с маникюри, каквото и да е, прави това, което те кара да се чувстваш добре.

28.   Не не завиждам защото е безсмислено и психически натоварващо.

29.   Нали се сещаш, че не можеш да избиеш всички красиви хора , защото им завиждаш и тогава ти ще си на върха.
Разбираш ли, проблема е в завистта ти. Проблема е в това че искаш да си на върха. Това е твой комплекс, с който трябва да се пребориш. Има два начина :
1. Спираш да се сравняваш с другите
2. Правиш нещо друго, с което да си на върха и което ти дава самочувствие.

Вариант 1 е невъзможен за жените. Вие изначално биологически се сравнявате за всичко. Так възприемате света. Слагате едното пред другото , напъхвате се в състезания , етикети и стойности. Прочети 21, тя е доста близо . Може би пак има неща ,които да я дразнят ,но поне не е вманиачена и е в мир със себе си.

Вариант 2 е най често срещаното решение. Някой изкарват дипломи с които се пъчат , стават спортистки с постижения в секунди , правят деца(които са по страхотни от другите деца) и тн. Разбира се това решение е временно , докато не се появи нов рекорд или просто стане ясно че някой друг е по-добър. Тогава идва друг вид депресия...

Не ви е лесно , да. А даже говориш за външна красота , която е толкова временно явление в живота. Не дай си Боже да завиждаш за нещо по стойностно.

Лично аз никога не съм завиждал. Винаги съм смятал хората за равни. И наистина е така , всички сме били гукащи бебета. Обстоятелствата и вземането на избор са ни направили такива каквито сме като възрастни. Но! Винаги съм си казвал: щом той е по-добър от мен , съжалявам за времето , което съм пропилял , докато той е действал . Т.е търся вината в мен. Можело е да постъпя иначе и сега и аз да съм по-богат , по-умен и тн.

Имам един приятел . Заедно бяхме ИТ специалисти. Той все още е . Аз отидох в Китай после в Англия и смених професията, той в Хамбург , после в Дубай и си остана ИТ. Моя избор ми донесе много жизнен опит . Неговия много пари. Накрая като теглиш чертата кое би предпочела? Защото той след 10години ако ИТто не е актуално няма вече да има пари ,докато моя жизнен опит ме направи по-адаптивен . От друга страна той би могъл да си инвестира парите и да си подсигури бъдещето.

Същото е и за външната красота . Ще дойде един ден и ти ще теглиш чертата и ще си направиш равносметка , млада си още просто.
В общи линии с красотата всичко е елементарно. След 40годишна възраст красивите жени се депресират , че я губят и тогава завистта се обръща. Те започват да завиждат на тези със семействата(както вече имаш и няколко коментара ,които го доказват)

30.   Така, ще споделя моята тайна. По принцип не ми липсва мъжко внимание, но аз също съм много срамежлива. Това, което съм забелязала, когато съм била обект на погледи и когато аз съм заглеждала някого, когото смятам за привлекателен независимо било то мъж или жена е, че ''зяпащият'' винаги моментално отвръща, когато си засечете погледите. И аз съм го правила и другите са го правили с мен. Когато някой рязко извърне поглед на моя, което е най- често от притеснение и това си личи, се чувствам всемогъща, че този човек чувства притеснение от мен. Така се научих поне да изглеждам по-уверена. Сега, когато вървя по улицата, не си гледам в палците на краката, а право пред мен. Всички хора, които са срещу мен, гледам право в очите, а когато си засечем погледите, не пускам докато не им стане неудобно. Не гледам ''мръсно'' или нещо подобно, просто нормален зрителен контакт с мигане и всичките му чаркове. Когато извърнеш поглед на някого, от когото се чувстваш заплашена, той ще разбере, че те кара да се притесняваш и само ще му погалиш егото. Звучи малко психопатско , но при мен действа. Този коментар го пиша за номер 20 най-вече. Имам хубави черти, но в никакъв случай не съм модел или неземна красавица. Но голяма част на мъжкото внимание на което се радвам, идва от това, че изглеждам уверена, а това привлича.

32.   Завиждала съм. И завиждам. За мен завистта е неправилно вглеждане в другите, когато търсим разшрението на личните си проблеми. Завистта е кривото огледало на собствените ни недостатъци. Това е повърхностен опит да отвърнем поглед от себе си и да се оправдаем, че другите с хубавата важност са "с едни гърди напред". За мен завистта означава само едно - неувереност. А увереността е да си честен, коректен, да си адекватен, да помагаш, да си добър човек. Да, един човек е красив, и какво от това? Получава повече внимание - сигурно, но какво от това? Не е гаранция нито за успеваемост, нито за щастие. Важно е да си способен и добър човек и заобиколен от хора, които дават мило и драго с теб - тогава излъчваш като слънце топлина, на чиито лъчи всички искат да се греят. Тогава нищо няма да ти липсва. Красивите нека са си красиви, но ти си бъди щастилив.
Така че вглеждането в другите е подъл опит да избягаме от вътрешните си проблеми, от неспособността да се справим с личните си неудачи. Аз изобщо не съм красива, даже съм грозновата. Но ако предположим, че имам всичко което искам, започвам сама да се харесвам, сама се гледам не толкова критично в огледалото.
А гледната ми точка за мъжете е такава - важно е държането, ако някой мъж, дори и некрасив, излъчва увереност, говори добре, учитив е, симпатяга, моментално привлича повече отколкото някой мълчалив манекен. Манекенът също привлича на пръв поглед, но може с поведение и да отблъсне. Всичко е въпрос на самоусъвършенстване. Ако се тръшнем, че природатата не ни е дала достатъчно, означава да намерим удобно оправдание за всичките си неуспехи.
Някой беше написал по - горе за родителите, че те възпитавали еди - как си. Родителите са ни дали това, на което са били способни, толкова са можели, отделен е въпросът ние какво сме възприели. Така че по - натътък, особено в зрели години, всичко си е наша отговорност. Изобщо всичко със завистта, вкл. за външен вид, е едно удобно оправдание, че външен фактор -т. е. природата, решава вместо нас. А това не е вярно.

33.   Разбирам те как се чувстваш. Аз също съм нещо средно. Не можеш да ме наречеш грозна, но пък уау никога не съм била. Старая се обаче да внасяме по нещо ново във външния си вид. Ясно ми е че с мързела ми и плюскането на тесто няма да смъкна коремчето, а всъщност не съм пълна. 168 см на 58 кг, което не мисля, че е много. Направих интересни татуси. Три на брой и на места на които могат да се видят само лятото като съм по разголена. Микроблейдинг на веждите. Увеличих малко устните. Сега ще ходя на ботокс, тъй като вече съм на 33 и се показа някоя и друга бръчка. Старая се да се обличам с интересни дрехи. Хем не съвсем монашески, но не и супер пошло. И най вече красотата идва от самочувствието от вътре. Опитай се да промениш нещо или изкарай курс по грим. Според мен не е толкова важно да се си със супер правилни черти в лицето или изваяно фитнес тяло колкото да си оригинална и екзотична.

34.   Това дали си красив или не е субективно понятие. Сигурна съм, че всеки човек има свой тип и както и да изглежда/дори да не е масово харесван/ ще се намери човек, с когото да се харесат взаимно. А ако човек сам се хареса(но наистина) другите определено го усещат, а това може да стане с промяна, с фризьор, когато осъзнаеш собствените си хубави черти.

35.   Номер 32, просто интелигентен човек, нямам какво повече да кажа.

36.   Всеки иска това, което няма. Дори и тук видях завист в коментарите, към красивите жени, писали в темата.
Аз пък, не се имам за красавица, но другите често ми правят комплименти за външния вид. И така да е, не съм щастлива, защото в любовта до този момемент понесох много болка.
Красотата не е важна, важно е какво носиш в душата си и как приемаш себе си. Понякога красотата е проклятие.

37.   Не съм завиждала, и слава Богу, че съм пощадена от това. Мисля, че е много разяждащо чувство за човека, който го изпитва. Красотата не е предизвиквала никога завист в мен, а ме радва и ми доставя удоволствие, независимо дали става дума за хора, природни гледки или изкуство. Според мен проблемът едва ли е във външността ти, а е по-скоро как се чувстваш и как ти самата възприемаш себе си. Ако ти се харесваш, ще те харесват и другите.

38.   Аз изглеждам перфектно на външен вид, нямам каквито и да било недостатъци. Родителите ми са инвеститори и не ни липсват пари, мога да имам всичко, което поискам. Имам купища приятели, но фалшиви. Където и да отида хората бързо научават коя съм, възхищават ми се и вдъхвам респект. Животът ми е страхотен, но въпреки това през няколко дни изпадам в депресивни състояния без да има някаква причина, просто се отегчавам и не ми се прави нищо. Въпреки това съм благодарна за това, което имам, горда съм със себе си, не се интересувам от другите хора и животите им и не бих дала нищо на света да бъда като някой друг. Вие завиждате, а аз искрено ви съжалявам за това, че сте комплексирани. Наистина ли ще пропилеете целия си живот в съдене на себе си и гледайки другите хора? Защо просто не бъдете себе си, приемете се такива, каквито сте. Вие сте уникални, защо трябва да се сравнявате с другите, вие сте си вие, те са си те. Единственият човек, с който трябва да се конкурирате е вчерашното ви Аз. Осъзнайте, че животът е кратък и няма втори. Не го запълвайте с негативни мисли, бъдете горди със себе си, колкото толкова. Обичайте се! Така или иначе в този свят това е най-истинската любов, която ще получите.

39.   Грозна и неграмотна. Каква комбинация само.

40.   аз завиждам на нормалните хора защото аз не съм нормален и няма как да бъда, пропилях си живота

41.   На никого не завиждам, защото се харесвам.

М21

42.   Ами като те тресе толкова завист пробвай да я канализираш в нещо позитивно. И аз съм в чужбина, работила съм като модел преди... и знаеш ли в тоя бранш мн бързо разбираш, че няма как да си най-красивата, от всяка от нас в бранша имаше и по- и най, после идват нови млади и красиви и те така те. Та много бързо ти става ясно колко е безсмислено да завиждаш на някого, особено пък за външен вид, но и въобще.

43.   Аз завиждам на тези, които харесват работата си добри са в нея и най-вече се чувстват удовлетворени. За да стигнат до там те са се приели такива каквито са, опознали са се и са намерили баланса. Завиждам на тези, които са направили най-доброто от това, с което разполагат. Няма перфектни хора.

44.   Завистта е най-разяждото и коварно чувство, което може да изпитва един човек. Всеки в този свят има нещо за сметка на друго. Често искаме това, което нямаме. Аз имам щастието и късмета да бъда красива.. това е генетика. Можеш ли да упрекнеш някого. С ръка на сърцето мога да кажа минусите от това: в училище всички момчета те дразнят, обиждат и т. н., защото не знаят как да ти привлекат вниманието, момичетата съответно само ти завиждат за външността и чакат да се издъниш. Истински приятрлки-трудна работа да намериш! В университета колегите те подценяват, преподаватели се опитват да те свалят. по интервм за работа не гледат на теб насериозно. Мълчат и се чудят какви въпроси да ти зададат, че да се уверят, че няма да си умна, щом си крссива! Елементарното мислене! Шефовете ти се слагат, колегите, по-простите те оглеждат, нахалните те задяват простсшки. Още да изреждам ли. По улиците всички те гледат до степен да си вадя огледалце да си проверявам лицето дали не съм се изцапала и да си проверяван ципа на дънките да не би случайно да сд е откопчал. Сега вече аз имам дъщеря, която от бебе знам, че ще трябва цял живот да се доказва. На 4 и половина и няма да й е лесно, защито е красиво и изписано дете! Какво да направим. Животът е такъв. Всякакви хора има. Авторке, изчисти душата си от тези чувства на злоба и завист. Всички искаме неща, по-голямата част;, от коиуо няма да имаме.. Но това е животът. Бъди усмихната и смирена.
И кмай предвид, че обикновено красотата върви със самотатс. От личен опит ти го казвам.

45.   Аз пък искам да съм обикновена. Искам да съм даже грозновата. Мечтая да не ме забелязват...

Да ме остави намира целия свят,
да си се свия спокойно в черупката,
да мога да си ходя със стария суичер и на никой да не му прави впечатление,
да не ме помнят продавачките, сякаш съм почетен клиент, във всеки глупав магазин, в който съм влязла по веднъж,
да не ми помнят името разни полунепознати,
да мога да седна сама на обяд в пицария без да ме зяпат от съседните маси,
без жените да ме оглеждат от глава до пети в автобуса,
без разни мъже да се обръщат след мен по улиците (мразя това усещане, все едно половината град ме дебне като някаква плячка),
да си платя сметката за телефон, без служителят да си променя гласа мазно-мазно,
да спрат да ми завиждат разни фалшиви "приятелки",
да спрат да си купуват "случайно" същите рокли като моите,
да спрат да ме дебнат из социалните мрежи и да ме коментират зад гърба ми, сякаш съм атракция, а не човек,
да спрат се самокритикуват непрекъснато пред мен,
какво мога да отговоря, когато ми кажат, че мечтаят за тънки глезени като моите,
и защо изобщо трябва да си говорим за глезени,
искам да имам истински приятелки,
които да не мислят само за външния си вид,
да си говорим за всичко друго на тоя свят,
за филми, за песни, за драми, любов или работа,
за зодии и философи, ако щеш, но не и за диети или за перфектните ми скули, за които не знам си какво биха дали,
от чуждите комплименти ме боли, те ме отдалечават от хората около мен, сякаш съм нещо повече, а си знам, че изобщо не съм и не искам да бъда,
искам някой добър, смислен и свестен мъж да има смелост да ме заговори,
а не само да ми се кефи отдалече,
искам да спрат да ме свалят разни нагли парчета, коцкари, новобогаташи и комплексари, които да ме веят по снимки и барове като почетно знаме,
искам да имам връзка, в която с човека до мен да сме равни, а не да ме третира като нещо повече,
искам близките му да му казват, че е случил на добро момиче, вместо да го питат как е "излъгал" (най-грозната дума на тоя свят) такава хубавица,
искам да знам, че не съм просто бижу за човека до мен,
искам като кандидатствам за работа, да ме наемат, защото им се виждам отговорна, умна и сериозна, а не защото изглеждам добре,
а ако не мислят така, просто да не ме наемат изобщо,
искам колегите да ме приемат насериозно,
да ме слушат, когато говоря, а не просто да ми гледат белите зъби и устните, или сините очички,
искам мъжете да могат да ми бъдат приятели, или поне някаква част от тях,
а не да се превръщам в регионална забележителност.

Ей това искам, толкова ли е много...

Мога да си острижа косата или да я мажа с крем за ръце, за да изглежда мазна, да се обличам само в широки безлични дрехи в черно и сиво. Дори съм го правила. И пак не е достатъчно, за да се слея с тълпата, а толкова много го искам това.

Красотата е катализатор - вади най-лошото у хората около теб - комплекси, злоба, завист, състезателен хъс, агресия, ревност, страх...
Получаваш по много от всичко - и от доброто, но най-вече и от лошото.

Ти искаш всички да те харесват, но красотата не ти носи харесване от всички. Дори обратното. Гарантира ти само внимание.

Аз пък искам само един човек да ме харесва и само в неговите очи да съм хубава. И да имам истински приятелки. Ама явно никога не получаваме точно това, което искаме...