Споделена история от Любов и изневяра |
Отново за токсичните хора!
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 752 пъти
Здравейте! Може би историята не за този отдел, но не знам къде точно й е мястото...
Историята е следната-жена към 40 съм. Така и не се научих да слагам граници в отношенията с хората, т. е. знам къде ми е мястото, не обичам да нахлувам в чуждото пространство, да досаждам и т. н., но някак си не мога да огранича другите относно тяхното отношение към мен. Не знам дали го обясних правилно, позволявам да ми се качат на главата. Докато в един момент не прикипя и не ги отрежа кардинално.
Случая визирам половинката на мой много близък приятел. Откакто се запознахме нямам никак добро мнение за нея, но дори и на него не съм го споменала, защото смятам, че след като той е решил да живее с нея, моето мнение не е важно. Според мен, а и според други наши общи приятели, тя също не ме харесва, не пропуска случай да ме клъвне и да се самоизтъкне на мой гръб, но в същия момент ме обсебва през цялото време. Иска да ме чува и вижда, всеки ден. Направо е енергиен вампир, понякога дори като си помисля за нея и ме боли главата.
Многократно се опитвах да се дистанцирам, но тя нахалства ли нахалства, все едно сме на по 12 години. Имам чувството, че мъжа й вижда какво става, но не знам защо не взима отношение. За съжаление колкото и да не ми се иска ще трябва да скъсам отношения и с двамата, може би дори ще съм груба, понеже явно от добро не разбира...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: ad4515fced |
|
1. Каквото повикало, това се обадило. Ти си провокирала с нещо поведението на половинката на добрия ти приятел. Истината има две страни. Нещо криеш от нас, сигурен съм. Не си чак толкова безгрешна. Убеден съм, че другата жена има основание да се държи така. Направи преценка на своите постъпки. Не виждам причина да съжаляваш да скъсаш с тях, след като си недоволна от общуването. Нещо гнило има тук и то е в главата ти.
|
|
