Споделена история от Любов и изневяра |
Изливане на душата и мнение за ситуацията.
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1294 пъти
Привет драги анонимни приятели.
Всичко се случи и може би историята ми ще ви се стори като поредната серия от турски сериал, но за жалост тя е напълно истинска.
Пиша това тук с надеждата да получа адекватно мнение от странични хора, било то и анонимни.
Предварително искам да ви помоля да не започвате с нападките и упреците, защото това е най-малкото нещо от което имам в момента нужда.
Запознах се с момичето, което успя да влезне в така и така трудно достъпната ми душа, поради много мои възгледи, интерпретации, душевни наранявания и разочарования и психически заболявания като депресия, свръх развито обсесивно-компулсивно разстройство и желание за контрол над всичко.
Както всяка една история и моята не е изключение, че в началото всичко вървеше добре.
Тя живееше в друг град, поради обясними причини, но и се върна поради също обясними причини.
1 месец бяхме заедно и нещата вървяха изключително добре, ОКР се беше успокоило и съответно не изпитвах нуждата да държа контрола в мои ръце(защото по принцип не съм такъв човек, обичам да давам свобода и пространство на хората и повярвайте ми аз не желая да бъда притежател на това чувство за несигурност и желание за контрол) докато не стана нещо. Стана така че аз си бях създал нейн образ, изграден върху отношението й към мен и държанието и като човек, но в последствие разбрах неща от нея самата за миналото й, които усояха да събудят обратно всичко в мен. Образът ми към нея се промени напълно, обсесиите дойдоха отново непоканени и желанието да разбера всичко с подробностите и да следя всяко нейно действие се върна и ми стана още в този момент ясно, че връзката ни е обречена.
Почнах да правя неща, с цел да се убедя, че тя няма да ме излъже, но уви я хванах да лъже. Вярно, лъжата сама по себе си не е нищо особено, но в такова състояние повярвайте ми всичко в мен се срина.
От там се започнаха разговорите и се опитах да я убедя да ми каже истината, но тя твърди че ми казва истината(и не знам може би е права и наистина не ме лъже, но филмите в главата ми ме унищожават).
Казах й че не мога да изпитвам чувства заради депресията за която тя знае и я нараних.
Тя се оттегли за да не страда гледайки ме как се сдухвам, но аз се опитах не исках да приема този факт и се чувствах длъжен да разбера всичко, защото несигурността и дискомфорта почти не се издържаха и съответно да оправя нещата.
Върна се и говорихме отново, но всеки един наш разговор се превръщаше в невероятни мъчения и нерви.
Отново тя се оттегли, обясни ми нещата как стоят и се опитах да я разбера, защото наистина се унищожавахме.
Накрая излезнахме и тя каза, че трябва да взема решение какво искам-да бъдем заедно или да продължим по пътя си. Сърцето ми крещеше “върни се”, но главата ми ми повтаряше “знаеш какво ще стане ако се върнеш нали? ” Е.. след дълъг разговор успя да ме убеди да се опитаме отново.
Мина се седмица в която аз не спирах да ровя, търся информация на психопатско ниво, виждах неща, които не можех просто ей така да ги оставя, а трябваше да говоря с нея, защото търсех обяснението.
Карайки я към една нейна приятелка й казах, че искам да говорим вечерта(тя трябваше да спи у нас).
Мина се час след като я оставих при приятелката й и тя ми се обади да ми каже, че днес ще спи при приятелката й, защото нервите не й издържат и й трябва време да си отпочине с обещанието, че на следващия ден ще говорим.
Не успях да я пусна, защото си бях втълпил в главата, че точно днес трябва да говориме. След дълги убеждения тя дойде в нас прекомерно сдухана и малко след като започнахме да говориме се опитах да повдигна темата и тя ме отряза с израза “какво те интересува вече моя живот”, попитах я какво иска да ми каже и дали вече не сме заедно.
Тя отвърна “не не сме вече заедно, защото цял ден имах настроение и идвайки към вас то изчезна, не мога повече да издържам на напрежението”.
Пуснах я без да се опитвам да я разубеждавам, защото тя ме накара всъщност да се замисля над проблема и осъзнах и аз нещата така както и тя. Унищожавахме се с всеки опит нещо да стане.
Срещнахме се на следващия ден и тя ми съобщи, че щяла да излиза вечерта с едно момче за което знам, че е имал нещо общо и интимно с нея. Уж само приятелски.. доверих й се, но фантазията естествено ми не спираше да бълва сцени и картини.
На същата вечер излезнах с приятели на вън, без тя да разбере(защото щеше да избухне и да не ме разбере защо съм го направил), за да се разнообразя и да не мисля цяла вечер вкъщи за нея.
Но тя го разбра, обади ми се и ми каза, че приключва всякакъв контакт с мен и чи тръшна телефона като ме блокира от всякъде. Оставих така нещата, защото силите не ми стигаха вече за нищо.
Но тя се върна поради други причини, говорихме и и казах, че наистина няма смисъл да се мъчим говорихме и сега се опитваме да запазихме добрия тон между нас.
Въпроса е там, че докато имахме тези дни почивка, рових в телефона й и видях директно чатове с бивши(може би търси утеха, защото видях какво са си писали, а и съм сигурен, че причината да си пише с тях не може да бъде друга, това което си мислите).
Питах я, обясних й, че съм бил в телефона й и тя се нервира, защото не се случва да първи път да отнема личното й пространство.
Обясни ми причините и я разбрах.
Въпроса е там, че влезнеме ли отново във връзка, ще почна да интерпретирам нещата по моя си начин и може би пак ще станат караници и филми. Сега докато не сме заедно пак си задавам въпроси:защо, каква е причината, но някак си по мога да я разбера когато не сме заедно.
Мисълта ми е следната, според вас има ли смисъл да се задълбочават нещата или просто да “пусна” въжето и да не се опитвам да се държа толкова здраво за мислите ми защото сега сме в що годе добри отношения?
Мислите не ми излизат от главата просто и съм много объркан. Знам че трябва да работя върху себе си и може би аз съм по-големия виновник за случилото се, но искам мнение отстрани върху ситуацията.
Благодаря ви за отделеното време!
|
