Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Честно казано след 15г. навън трудно ще се адаптираш в тукашната обстановка. Аз също дълги години съм учила и работила навън, от 3г. съм в България и все още не се чувствам на място, и като цяло определям като грешка завръщането си:) Просто животът тука е много труден и масово хората са неудовлетворени. В повечето компании, тези, които съвестно си работят ги имат за балъци и ги експлоатират. Има и изключения, но за там трябва да си попаднал в правилната среда, което при теб на тези години много, много трудно ще ти се случи. Струва си тук да се върнеш, ако имаш стабилно семейство, приятели, някаква среда, връзки, хора, които да ти помогнат, което не е случаят с теб. Дано наистина успееш да си намериш подходяща партия за жена, да си създадете семейство и да имате дечица, за да има нещо, което да осмисли живота ти. Тогава и неволите ти на работното ти място няма да те вълнуват толкова, защото ще има кой да те чака вкъщи.

7.   Самотните жени на твоята възраст са малко и тези без деца. Искаш ли жена с дете от първи брак, това е по-важния въпрос. Само да не се превърнеш в някой застаряващ чичо.

8.   Не знам, в София може би е така. Въпреки че, като съм ходила в София по работа, съм се заговаряла със случайни хора по повод разни питаници и не са се държали невъзпитано. Ти като си обикалял страната, може би си забелязал как в малките населени места хората са усмихнати и любезни. От около 15 години живея в средно голям град за мащабите на България. Там се случват нещата с комуникацията по нормален начин. Аз например като излизам за нещо и понякога се моля да не срещам много хора, защото закъснявам. Почти всички в квартала са склонни да те поздравят и доста често да те попитат с няколко върпоса за дните ти. Вчера докато бях в кварталния магазин (голям е) и успях да поговоря с 2-ма познати и накрая и с касиерката обменихме инфо за животите ни (понеже пазарувам често и вече се познаваме с персонала). Но няма никъде такова грубо отношение. Дори и по спирки ми се случва да си комуникирам, предимно с по-възрастни хора. Може би ти трябва време. Вземи си жилище, настани се трайно и малко помалко ще опознаеш съседите си, кварталните продавачи, и въобще мини обществото на квартала. Когато се установиш някъде за постоянно, тогава ще започнат хората да те виждат, запомнят и съответно по-комуникативните да отвръщат на поздравите ти. Приятелският кръг явно е друг проблем. Предлагам ти да се опиташ да създадеш такъв според интересите си. Например човек често си намира нови приятели, свързани с хобитата му. Семейните ти приятели също може да ти съдействат за намиране на половинка. Със сигурност имат подходящи познати, така че с тях си поддържай активни контакти. Начини за намиране на приятелси кръг са и - участия в клубове по народни танци, участия в спортни и културни събития, фб групи по интереси. На работното място хората ще свикнат да те уважават, само им дай малко време. Вече си демонстрирал знания, опит и твърдост. На студентката можеш да предложиш да мине на по-малък работен ден или гъвкаво работно време. В България за да мотивираш служителите не трябва да използваш стрес и натиск. Хората като цяло са си достатъчно натоварени от битовизми. В България по-скоро важи по-либералния подход, защото хората имат големи комплекси за малоценност и при натиск реагират остро. Т.е. професионалните ангажименти и проблеми би трябвало да се обсъждат и заедно да се търси решение, те трябва да участват в това и да се чувстват важни, иначе крехкото им его ги кара да ти правят контра и да те приемат като заплаха, а не като водач, на който да се доверят и когото да уважават. При проблеми с дисциплината се налагат леки глоби, ако става въпрос за трайно лоши трудови навици. Но преди това задължително се прави опит за решаване на проблема по друг начин заедно с нарушителя. Аз работя с хора в областта на мениджмънта и това са личните ми наблюдения. Ще се наредят нещата, просто изпитваш културен шок. Важното е да не се вторачваш в отделни случаи и да си вадиш генерални изводи.

9.   Само да кажа и аз като жена, живяла дьлги години в чужбина и на твоята вьзраст - жените на моята вьзраст си раждат сьвсем нормално, номер 2. Проблем в манталитета имат много тук.

10.   Това, което описваш се нарича reversed culture shock. И е нормално! Както имаш период, през който се чувстваш като извънземно в чужбина, така и като се прибереш имаш период в който се чувстваш странно у дома. :)

Мисля, че проблема не са ти жените или възрастта. Още повече, че ти не си на много години и ако си готин и успешен, колкото твърдиш, не би трябвало да има проблем. По-скоро социално не се вписваш. Трябва да помислиш над това.

Говоря за начина, по който approach-ваш хората. И културната разлика! Моите първи месеци в Щатите например бяха кошмарни в това отношение. Няма да забравя как една вечер се прибирах и някакъв вървеше след мен щото “бил отседнал в района” и ми говореше все едно сме първи приятели. Това ме стресираше. Или пък, пуша си не верандата и някакви образи от улицата идват да си говорим. Ама ето, за тях това е прието като нещо любезно. А българка го интерпретира като все едно че си психопат. :)
Това не значи, че българките са лоши или дръпнати. Даже мисля, че сме по-добрия избор в сравнение с американките. Просто имаме различна култура и очакваме поведение, което да не ни кара да се чувстваме неудобно.

11.   По принцип тук повечето хора са гадни, но и ти не си мисли, че като така са те учили в Америка, автоматично е правилно и добро. Например аз не намирам за добро решение това да поставяш ултиматум от типа "или идваш свежа, или си уволнена". Това, че така се прави в крайно капиталистическата Америка съвсем не означава, че не трябва първо да се потърси някакъв чисто човешки диалог, вместо директно да се прибягва до груба форма на ултиматуми. Така че всяко общество си е лошо по своему.

Ако на мен ми поставиш подобен ултиматум толкова директно, нямаш представа какво те чака после. Радвай се, че ти се е разминало само с неуважение, защото някои хора нямаше да се спрат само с това. Просто не си попаднал на човека.

Кротък и добър човек съм, но съм привърженик на диалог и чисто човешкото отношение. Да седне да каже човешки "това и това не ми харесва, защо така, дай да измислим нещо", нали чисто човешки, защото ние сме хора преди да сме работници. Винаги мога да проявя разбиране и да се поправя, ако ми се обясни нормално. Не сме роботи, не сме безгрешни. Сега ако вече съм си заслужил след многократни опити - ОК, гони ме. Ама такива ултиматуми и всякаква липса на диалог при мен категорично не. И нормално след това да са те намразили. Ти повече никога няма да имаш тяхното уважение. Не знам в Щатите как е, но бях започнал да изпитвам някакво уважение и дори съчувствие към теб до момента, в който не прочетох това и тук вече тотално ме изгуби.

На мен ми се е случвало да греша в работата и шефката ми никога не е тръгвала така с кофите. И благодарение на нея в отдела ни има уважение и резултатите са много високи. Но ние освен колеги, всички помежду си сме и малко приятели, без да прекаляваме. Този баланс ти си го изпуснал и никога няма да го върнеш, защото е много деликатен, а ти корпаративни акули явно са ти вменили, че хората са роботи и ако не ти вършат работа, просто ги изхвърляш безцеремонно. От опита си мога да ти кажа, че това дори и от бизнес гл.т. не е добро решение, защото средата става много нестабилна, нарегната и започват да се допускат глупави грешки само от страх и напрежение. И не, не казвам да ги донкураш и скатаваш, но да се научиш на баланс. Личното ми мнение е, че човек няма как да е добър шеф, без да се е научил да е добър човек. Работил съм и за двата типа и много добре знам какво говоря и какви са били резултатите. Такива като теб, дето само заплашват и се правят на лоши, не се задържат дълго. Просто средата става твърде нестабилна, за да се задържи дълго време в този си вид.

12.   Късно е като те опеят. Дотогава можеш всичко.

13.   Българинът просто си мисли, че всеки непознат ще му иска нещо, ще му завижда и/или ще иска да го прецака някак си. Това е просто проекция, защото той самият обикновено иска нещо от някого, завижда и/или иска да го прецака :) За щастие този манталитет все повече се променя към по-добро, основно с помощта на новите технологии.

Не си престарял за семейство, нито за деца. Един колега на работа на 40 се ожени и сега на 44 е вече с две деца. Жена му беше над 30 (за номер 2 да кажа), така че '30' не е някаква магическа възраст след която жените стават безплодни.

Въпросът е намирането на свястна жена. Това не е лесна задача. Аз съм мъж в подобно на твоето положение, макар и малко по-млад. Повечето свестни жени няма да ги намериш по баровете, но има изключения и това е например място, където може да опиташ да се социализираш. Друго много подходящо място са курсовете по танци. Създавал съм връзки от там, но имай предвид че е дълготрайна инвестиция. Едва след около година танци вече бях достатъчно уверен да действам. Но хубавите неща стават бавно.

14.   Разбирам те много добре, но разбери и ти това е манталитет, начин на мислене. Няма как да промениш хората. Ако бях на твое място бих иьбрала Австралия/ Нова Зеландия или Коста Рика. Българките горките са много смачкани от разни комплексирани бг мачовци.

15.   № 2 към №9 Относно раждането след 30г., особено след 35г.!

Има много родили, дори и след 40г. но рискът става голям от проблеми с бебето или трудно забременяване. Другото е,че ако една жена роди на 42г., ще бъде на 60г. когато детето ще стане на 18г. - няма да може да има правилна комуникация и помощ в живота. Ако авторът желае две деца, ще е много трудно, ако една жена започне да ражда първото на 40г.....

Според мен повечето хора им е угодно и удобно да отлагат, колкото може повече, но често реалността е друга, най-проблемно е за жените. Една моя позната гони кариера, пътувания и връзки до 39г, когато реши, че е дорасла за майка. Не можа да забраменее нормално, ходи няколко години по клиники, направи и един аборт, не можа да има дете!? Същата смяташе, че на 27 години ми е рано и трябва да си гледам живота. Сега аз си имам син на 7, а тя е може би 47 и сама.
В днешно време много семейства имат репродуктивни проблеми, затова трябва да се почнат опити от рано, за да имат време за опити и клиники. Една моя позната започна опити на 27г-, горката успя на 37г-, това са десет годишни опити, клиники и хормонални терапии. Какво ли щеше да се случи, ако беше решила да има дете примерно на 36г.?

Мъж на 34 съм.

16.   Да в българия продавачите не поздравяват и те гледат учудено, ако ги попиташ "Как си", "здравейте" биха приели като реплика, но "как си" е прекалено личен въпрос за българите. Докато примерно в Франция минаваш през пазара и всеки продавач вика "бонжур" на всеки преминаващ, което е по интересно там продавачите мърморят сърдито след преминаващ покрай сергийте човек, който не им е отговорил или поне кимнал усмихнато на поздрава.
Реалността е че българите са по топлокръвни хора, могат да приемат за близки съседите си или приятелите, като братя/сестри, дори им дават ключ от дома си, докато европеец никога не би приел съсед толкова близко. Българите приемат поздравите и въпросите прекалено лично и на въпрос "как си" зададен от познат биха отговорили съвсем честно с "ох остави, това и това ми се случи", докато европееца дори и преди малко да са му съобщили, че има рак на мозъка и до месец ще умре, той ще ти отговори лицемерно "добре съм".
Кое е по добре да си прекалено честен или прекалено лицемерен нямам право да преценям, просто констатирам разликата и я приемам такава каквато е.
Българите дори в работна среда не след дълго приемат работодател и колеги като семейство, дори са в състояние да напуснат и да търсят друга работа, само защото нямат топли отношения с колегите, интересно но факт. Българина почти никога не чете подробно трудовия си договор, никога не иска трудова характеристика, толкова много се доверява на работодателя, че дори имаше доста случаи работодател да накара работници да му теглят банкови заеми, които той да ползва уж за развитие на бизнеса или да подпишат записна заповед в полза на работодател/началник. Често българите работят по 4-6 месеца без заплата преди да се оплачат на институция, че работят и не им е плащано от 6 месеца. Да не говорим за всички онези стотици българи, които се опариха, че са се подписали пред банкова институция за поръчители на кредитите на колегите си. Мой познат изгоря с 500лв телефонна сметка, взел СИМ карта от телефонен оператор и я дал на колега, направил му бил услуга, защото колегата му имал дългове към всички телефонни опреатори. След няколко месеца колегата напуснал заминал за чужбина и спрял да плаща а сметка се натрупла с лихви и съд, общо 500лв. Тези факти говорят за българина за колко близки приема хората от работното си място.
Затова и схемата на правене на бизнес в България няма как да е същата като в Европа и Америка, хората са с различен манталитет и няма как да им приложиш същите правила и бизнеса да работи като в Америка.
Колкото до намирането на стойностна жена, няма да я привлечеш с пари, особеннйо щом тя е останала в България повярвай не е за парите, няма да я намериш и в сайтове за запознанства. Ще я намериш като излизаш с колеги с подобно на твоето образование или като ходиш на почивка с тях, но първо трява да научиш манталитета на българина и да не правиш грешки в изказването, лични въпроси, разговори за времето с непознати не са правилен подход при българите.

17.   Ти пък стар, имам един приятел на 46, още мисли, че малко му е рано и времето е пред него. Така че - всичко е въпрос на гледна точка и личен избор!

18.   В България ако непознат човек те поздрави на улицата, най-вероятно е търговски пътник, който ще се опита да ти пробута нещо. Веднъж една непозната жена ми каза добър ден в асансьора и това ми прозвуча толкова неестествено, че я взех за смахната. Честно да ти кажа, на мен така повече ми харесва. Поне знаеш кой кой е и какво мисли. А на Запад всичките едни учтиви мазници, дори когато те считат за пълна нула. А ако шеф тръгне да ми се меси в личния живот и да ми държи сметка, направо му показвам среден пръст. Ако закъснея, мога да остана до по-късно. И въобще щом нямате гъвкаво работно време, не сте добра фирма. А ако примерно имам проблеми със съня, това трудно подлежи на съзнателна корекция и много би ме издразнило някой неадекватен в местната обстановка като теб да ми дава ултиматуми.

19.   До 16

Не се право на психолог, разбрал “еврипееца”, както и “ние българите” и не си мисли, че това, ме в Германия на гастърбайтерите никои не им обръща внимание, защото фъфлят като 5 годишни, означава че “те студени”, а “ние топли”. Такив съобщи заключения са опасни и неетично.

20.   Ами първо - не можеш да очакваш да решиш нещо такова и то веднага да стане. Явно си си постигал целите в бизнеса и очакваш така да стане и в личния ти живот. Забрави парите, свястна жена с тях няма да привлечеш.
Според мен си се разглезил на запад, а и прекалено зависиш от отношението на другите към теб. Замисли се защо за теб това е толкова важно. Ако си щастлив отвътре, изобщо няма да ти пука дали някаква продавачка те е поздравила или не. Така става, когато обръщате прекалено внимание на материалното, сигурността, парите и т.н. Вече ти е време да се замислиш и за други неща, но не точно семейство, както правят 99 % от българите.
Ако пък все пак искащ да вървиш със стадото и да правиш това, което всички правят, тогава ще трябва да почнеш и да се държиш като тях. Тук не е нито САЩ нито Австралия и сам виждаш, че поведението ти не се възприема добре.

21.   Ще свикнеш.
И ще ти хареса.
И да имаш такава сума на влог си е направо странно.
Не вярвам.
Как такава сума ще стои в банка изобщо.
Даже ми се струва измислена статията, точно заради споменатата сума.

Познавам толкова народ, Да речем десет години си събирал тези пари. Работил си на служба някаква. На година по 35 000, на месец по 3 000 да речем.

Ай скрий се.
Няма такава служба с такъв остатък суха пара, още повече данъците за неженени са огромни.
Намирисва ми или на лъжа или на измислена история.
На краставичар няма как да продадете краставици.
Нещо тук не е вярно.

22.   Ти вече си с друг манталитет, други навици, няма да се адаптираш лесно тук. Просто вече не си one of us. Сгрешил си, че си се върнал според мен. И по-добре си вземи чужденка, с нея ще имаш повече общо. Тук ако обявиш заплатата си, ще те налетят орляк меркантилни млади жени, които ще виждат в теб идеален провайдър, ще гледат да ти угаждат, да те „вържат“ с дете, а после да ти харчат парите с кеф и при първа възможност да си намерят разнообразие извън къщи. Жена съм, но ти го казвам в прав текст- не всичко, което блести е злато, внимавай! Има разбира се и свестни жени, но в сайтовете масово е пълно с фалшиви профили, проститутки, които търсят клиенти или някои, които просто се забавляват. По-добре ходи на културни събития, там са по-стойностни хора и има по-голям шанс да срещнеш интелигентна жена.

23.   "А ако шеф тръгне да ми се меси в личния живот и да ми държи сметка, направо му показвам среден пръст."

Никой не ти се меси в личният живот. Просто искат информация защо имаш проблем в работата. Ако ми кажеш "имам проблеми със съня, защото майка ми е в болницата и съм стресирана" - Извинявай! Нека седнем и да намерим компромисен вариант!
Ако ми изцепиш "много уча", ето тук идва проблемът - ТИ избираш да учиш много. ТИ избра да подпишеш този договор и да работиш за тази компания.

Не, не всяка компания има гъвкаво работно време, не и за всички позиции. А и "гъвкаво" не значи "може да дойда в 9 може, а може би и след 11:00" или "ще ходя когато си искам", особено, ако нямаш уговорка за такова време.
Най-гадното е, когато другите трябва, да стоят до късно, защото ти избираш, да учиш до много и да нямаш достатъчно време за сън. Понякога, няколко такива закъснения, може да костват загуба на работни места, особено ако компанията или отдела се бори за финансиране.
""не сте добра фирма." - Супер! Тогава няма да имаш нищо против, да си събереш нещата и да не се връщаш повече, нали?

24.   Много ми хареса поста ти, мисля по абсолютно същия начин. Всичко ти е наред, имаш шанс да си осъществиш мечтите си, просто ти трябва повече време да се адаптираш и да си потърсиш среда. Очевидно сред неграмотните клюкари на работното ти място няма да стане. Опитай да намериш приятели на други места, успех!

25.   Проблемът е изцяло в теб - в характера ти.

"Трудно комуникирам и с другите хора. Например си купувах закуска онзи ден, продавачката беше много симпатично момиче и просто казах добро утро, как сте в този прекрасен ден? Тя ме изгледа лошо и вика я ме остави на мира. Нещо лошо ли съм казал?" - виж сега, това момиче 100 процента е усетила, че си я възприел като сексуален обект, но в същото време тя не те е харесала и просто явно си те е отрязала, в което няма нищо лошо, дори постъпката и е много точна, защото категорично ти е показала, че не ти се кефи.

Иначе, ако въпросната продавачка не беше младо симпатично момиче в детеродна възраст, а някоя 60 годишна жена 105 килограма, щеше ли просто да ѝ кажеш 'добро утро, как сте в този прекрасен ден?' ? Или щеше по-скоро да врътнеш глава настрани докато ти маркира нещата и върне рестото? (тука си отговори на себе си)

Служителите ти те усещат, че си доста надут и арогантен. Ти имаш право да си такъв, имаш право да си какъвто искаш, както и всеки един човек. Но не може да се държиш високомерно, надуто, да ги принизяваш тези хора, макар и по много интелигент начин, и в същото време да искаш да те харесват като човек?
Ама ти това си го направил, защото си бил чул, че те дискутирали.. Емии тв'а пък е егати комплексарската реакция от твоя страна. Ако действително се чувстваш повече от тях, хич нямаше да си го сложиш толкова това тяхно дискутиране. Такива са хората, навсякъде по света има служители, които дискутират шефовете си, човешко е. Човек с твоят опит би трябвало да е над такива неща....

Никое дете не бива да има родител с характер като твоя е личното ми мнение.

Но се съгласявам с изказването на номер2 и ми е странно защо са му дали толкова много лошо гласуване,
(вероятно заради това ' задължително до 30 годишна', което наистина е грубо, но като цяло е направил смислено изказване относно това, че на теб ако ти върже някоя ще е заради стандарта, които можеш да ѝ осигуриш, но с твоя характер дълго няма да изкарате)
Обаче в последното си изречение не е прав. Вярно е, че в България има много негативни хора, но има и доста супер готини, и всъщност според мен това е така по цял свят.

Ти си доста негативен най-общо казано, и поради това хората с готини характери ще те избягват. И не се оправдай с това, че си бил 15 год, в чужбина, с 'културния шок' и.т.н.

26.   Включвам се само защото, авторе, звучиш като човек, който чудесно би се вписал в моя приятелски кръг и би открил в него много приятни емоции и полезни контакти. Никак не ми се иска да се съглася с номер 16, но дотук той най-точно е напипал проблема. А не искам да се съглася, защото ми е тъжно. Разбирам какво значи интелектуалната самота, това да не се чувстваш приет и приобщен, когато от себе си даваш единствено топлота и почтеност.
Естествено, че на 37 години е направо смешно да мислиш, че си закъснял с брака. Днес хората сме толкова заети, че създаваме стабилни връзки в общия случай над 35-годишна възраст. Лично аз се омъжих на 34 години за мъж на твоята възраст. На 50 години моя приятелка роди първото си дете и изглежда перфектно - жизнена, позитивна, хубава, а съпругът й пък има 25-годишен син от предишен брак. Светът стана много шарен - това искам да ти кажа.
Разбирам отлично как се чувстваш, затова моите съвети са следните:
- Забрави за сайтове за запознанства.
- Общувай с интелигентни хора, макар и платонично, те ще те свържат с други такива.
- Не парадирай с пари и възможности - това горната категория само би я отблъснало.
- Не се опитвай да разбереш подчинените си, важно е те да разберат, че ако не дойдат навреме на работа, ще изхвърчат на мига.
- Работи така, както би искал някой да работи за теб.
- И последно: не съм съгласна с мненията, че с простака трябва да се отнасяш като с простак. Усмивката предизвиква усмивка. Човешки инстинкт е. Когато отстъпиш мястото на дама в метрото и тя ти се усмихне, удоволствието е и за двамата. Вежливостта предизвиква респект, а този респект е единственото, на което можеш да разчиташ, за да преодолееш културния шок, в който се намираш в момента.

27.   Ами номер 18, след като приемаш за смахнати хора, които са просто любезни и възпитани, от какво се оплакваш? След като не можеш да си наложиш личната дисциплина да идеш навреме на работа, за какво ти е изобщо "шеф". Направи си своя фирма и си спи до обяд да видим колко време ще изкара този бизнес. Личният ти живот е това, което правиш вечер с жена си, на работното място нямаш личен живот, а служебни ангажименти.
Преди два дни у дома стана пожар, подпали се един разклонител и оттам огънят тръгна навсякъде. Звъннах в работата, обясних ситуацията и естествено хората проявиха разбиране. Но на следващия ден си бях на работа, стоях докато не хлопнаха кепенците, за да наваксам, а тази нощ изобщо не спах, работих от домашния си компютър до сутринта, защото има задачи, които мен ме чакат и става въпрос за срокове и неустойки, които работодателите ми ще платят при неспазването им. След малко, въпреки че не съм мигнала и главата ми тежи, отивам в работата, защото има неща, които от тук не мога да свърша - срещи с хора, координиране с колеги и т.н. Така че аз ти говоря за ПОЖАР и за един ден отсъствие, а ти ми говориш за средни пръсти и че някой трябва да се съобразява кога спиш.

28.   Ти просто се държиш надуто с хората си. Това момиче-студентката може да учи до късно, може и да излиза, пък може всичко. Знаеш ли дали не гледа родители, или дали си има други дертове на главата, а трябва само за работа да мисли? Ей така един шеф на времето навикваше работниците си, защото уж все имало за техните места кандидати, и да се стягали. Че като прекрачили прага на работното място, целият им останал живот е на заден план, само за неговия бизнес трябва да мислят. Това не е шеф, а робовладелец. Добрият началник влиза в положението на хората, и не ги заплашва с уволнение за всяко нещо. Ако някой наистина не си върши работата е едно, но за глупости да уволняваш е прекалено. Защото този работник може после да отиде някъде ,където ще е оценен и ще се развие, а ти, великия шеф, ще търси нови и нови кадри. Защото хората имат и личен живот, и не стават и лягат с твоя бизнес.
Проблемът ти не е културния шок и други глупости. А просто се превръшаш в типичния частник, който е забравил, че насреща му стоят хора, а не роботи. И с жените е същото- в сайтовете не ги търси. Насочи се към свободни жени на твоята възраст, дори и да имат деца от предна връзка.

29.   Много ми е смешно някой, като ми каже как работника, като прекрачи прага на офиса и трябвало да забрави, че има лични проблеми и да се раздава на 100% само и единствено за работата. Само ще ви кажа, че това практически е невъзможно. Няма как да накараш нормално човешко същество да забрави за всичките си проблеми като с магическа пръчка. Това не е машина, робот или софтуер, това е преди всичко човешко същество със своите емоции, чувства, проблеми, мисли и едва след това е служител. И няма как да те уважават, ако се държиш с хората като с роботи.

Има хора с болни в семейството, има хора с проблеми в брака и т.н. всякакви проблеми. Няма човек, който да е като робот и тия неща да не му влияят на работата малко или много. Ако някой шеф търси такива хора, ще трябва да го разочаровам, че няма да може да намери. Разбира се, това не означава всичко да се толерира, но и не можеш при първото разболяване в семейството на работник или при първия брачен (примерно) да размяташ молби за напускане с празно място за подпис и дата. Че и да изискваш в замяна уважение.

Бизнеса си е бизнес, но малко човещинка не е излишна. Утре може шефа да е в положение да трябва да му се помогне, може да е болен, може да е инвалид, може да е разорен, може много неща, живота всякак може да те завърти и тогава какво ще го топли тоя бизнес, тая кариера, тези пари и развалени отношения с всички околни?

Представете си, че това момиче има болни родители, може да е сирак, решило да не проституира, а да се изучи, може да е дете на разведени родители и те да са я отебали да се оправя сама. Не беше ли редно първо чисто човешки да се поговори с нея, да се разбере какъв е проблема и да се търси решение, вместо просто да се заплашва, да се уволняват хората при първия проблем и постоянно да търсим нови и нови, да ги обучаваме, да ги интервюираме, да ги селектираме, ако не им хареса, да се махат селд изпитателния срок и всичко да почва отначало и да ни разухват фирмата из форумите, че се държат като робовладелци и гонят за всеки личен проблем. Мислите ли, че след няколко такива уволнения ще започват да идват по-нормални хора във фирмата? Не, те ще са се поинтересували за фирмата и никой уважаващ себе си служител няма да дойде, за да го заплашват и размахват молби за напускане през ден.

31.   До 21

Това е първоначалната рекация, като разбереш какви фрапанти разлики има в заплащането, особено в САЩ. Спокойно, не си само ти.

32.   По-добре заминавай и търси жена навън докато не си станал на 47. А с Елмаз не си губи въобще времето - абсолютна илюзия, че ще намериш нещо там. Жените или са ненормални или влизат само за да проверят дали някой им обръща внимание. Пристрастени от виртуално подмазване. Ако стоиш още, запиши да следваш нещо задочно и може да закачиш някоя. Специалност си избери според това какви жени има там, а не самата специалност доколко има смисъл за теб. Другият вариант - намери приятели и върви в някой клуб за паралии, Ротарианци и други подобни. Сред колегите си явно си в неравностойно положение и трудно може да създадеш смислени отношения. А за работата имай едно наум, че работните правила в България са по-различни от САЩ. Не може да се правиш на супер стриктен и в същото време да даваш 1100лв заплата с оправдание "толкова е нормално тук, защо да давам повече".

33.   "Много ми е смешно някой, като ми каже как работника, като прекрачи прага на офиса и трябвало да забрави, че има лични проблеми и да се раздава на 100% само и единствено за работата. "

И на мен ми беше смешно, ама ако заплтите са 4 пъти по-високи от предната ми работа, получават цялото ми внимание :)

34.   Айде бе? Четете ли изобщо моралисти? "Питах я защо не се наспива? ами защото...уча". Чакайте малко. Говорил е с нея всички работят в една фирма. Фирмата има за цел корпоративна печалба и нищо повече, фирмата няма за цел да подпомага образователната система и разни студенти. Ето затова Запада е богат и силен, а Изтока - беден и оръфан, защото манталитета ни е такъв! Не само учене, веднага болни родители, семейни проблеми - да, всеки поставя ВСИЧКИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ преди работата и то...когато е на работа. Всеки началник като те пита индиректно защо не работиш и му изстреляш защото уча ще те изпрати по живо по здраво да си учиш. Да си подредиш приоритетите. Мога да кажа, че напълно разбирам защо от фирмата са назначили него за шеф, защото такъв е шефа. Шефа следва ФИРМЕНАТА политика и притиска тези под него да го правят ако не го правят, а целите са кратко точно и ясно - ПАРИ! И преди да скочите се запитайте откъде ви идват заплатите? Или коледните бонуси, които сега ще искате? Ако всички се кукнете в офиса където работите и единия докара семейните си проблеми, втория докара ученето, третия сополите на детето си....ще остане ли и минутка за работа? Много сте отворени на тема морал иначе....многознайковци. Аз съм жена, на малко под 30 и също съм сама :)))

35.   34, ОК, ама защо трябваше да се представяш за трети човек, вемсто да си признаеш, че си автора? Викаш такъв ни бил манталитета, затова сме бедни. А манталитета пък в САЩ е такъв, че гледат само печалбата и човека не значи нищо, затова пък там през ден някой си купува един автомат, очиства 20-30 души в някое училище и се самоубива. Ти гледаш на въпросната студентка като на неносеща ти печалба и я изхвърляш, нали така? Тя ще е наранена от твоето неразбиране към нея, защото тя е принудена да го прави, понеже няма на кого да разчита, не е въпрос на приоритет. ОК. Обаче на 100 такива като нея, които ще изгонят, защото шефа им като теб е капиталист и човешките драми не го интересуват, понеже не му носят печалба, един ще е малко по-първосигнален, ще си купи един калашник и ще те разстреля заедно с целия ти персонал и барабар с минувачите по улицата.

Мисълта ми, че всеки манталитет си плаща цената. Да, ние сме бедни, но пък в САЩ пуцат на месо.

И на края - защо ти не искаш да ти пука за хората, а искаш на хората да им пука за теб колко си самотен и как не разбирали манталитета ти. Не си читав човек и коментара ти само потвърди мнението ми.

Само не ми разказвай, че не си ти, а от самоотверженост и ей така от солидарност защитаваш авторчето с агресия, защото е прекалено явно. Не заслужаваш добро отношение и ми е пределно ясно защо нито жените, нито подчинените ти уважават. Очевдино има защо. С безчувствен робот никой не иска да общува.

37.   “ Мислите ли, че след няколко такива уволнения ще започват да идват по-нормални хора във фирмата?”

Ще дойде момиче, което или няма такива проблеми, оли не влияят на работата ѝ.

38.   37, не е въпроса кое момиче ще дойде, а че автора (ако не си ти де) е пълен задник. Те и 100 момичета да дойдат, автора пак ще си е същия задник.

Нали това е темата - защо го отсвирват всички и се ебават с него? Ами ето ти искрен и директен отговор - защото е задник. Разбира се дори от един негов коментар, камо ли в реалния живот. Не може па един да не е хубав и всички да са лоши, а само той да е готиния. Щом всички - и жени, и в магазините, и в работата се ебават с него, явно задника е той, а не всички други без него. Не е ли по-логично?

Не е въпроса кое момиче ще дойде и дали трябва да го изгони, въпроса е в отношението - печалбарство на пиедестал и над всички ценности, липса на всякаквко разбиране, диалог и пукане за някого, безпардонност и неспособност да понесе критика и да се замисли анд нещата, при положение че той е написал темата, за да пита и хората му казват директно.

Ами кой нормален човек ще го бръсне за слива тоя? Щом си е такъв, нека си е такъв, никой не му пречи, но не може хем да си задник, хем да изискваш да се държат с теб като с нещо различно от задник. Или си задник и си носиш негативите, без да ревеш по форумите, или ако искаш уважение и да не си самотен, се взимаш в ръце и се очовечаваш.

Няма вариант да си абсолютен гъз и да те уважават.

39.   № 34 - жено на 30, нашият презрян, беден и оръфан народ има една поговорка „ Пази Боже, сляпо да прогледа! “ Като попадна на такива като теб и автора за нея се сещам. Странно как при този тежък и непосилен офисен труд все се намира време за клюки, кафета с цигара или без, че и за сърцераздирателни любовни драми? Във всяка втора-трета тема за изневяра тук става дума за любовни връзки между колеги в офисите. Не съм срещнал ни една, написана от строител, докер или миньор, където действието се развива на работното им място. :))) А парите идват от труда на такива хора, не от клатикурчовците по топлите местенца. Да имаш човещина, съчувствие, емпатия, както е модерно да се казва, не е нещо лошо, страшното е, когато си поставил парите и печалбите над тях. Ако на теб, надай Боже, ти се случи да паднеш на улицата и всички те отминат с обяснението, че бързат за работа и не им се занимава за да са свежи и отпочинали, ще го разбереш. Както и авторът се усеща самотен и празен въпреки парите и кариерата си.

40.   39, всичко е вярно - само едно уточение - това Е автора, а не КАТО автора. Защо мислиш, че натърти, че е "жена под 30", без да има общо с темата?

41.   Тука се захванахте с автора относно неговата подчинена, закъсненията й и колко неморално е постъпил. Като работещ човек искам да си кажа мнението. Постъпил е правилно. От закъснение до закъснение си има разлика. В нашата работа има хора, идващи на работа с час-два закъснение. Никой началник не им прави забележки. А другите - ние, които идваме навреме, как трябва да се чувстваме? Всеки има дом, деца, проблеми. Но на работа се ходи в точно време.

42.   Не го слушай №1, той е един от тези хора, на които все някой им е виновен за тъпия живот който самите те са си го създали. Ако не им е виновен комшията, балдъзата ще е. Ако не е държавата, хората ще са. Ако е студено - мрънка. Ако е горещо, пак мрънка. За дръвниците всички други са им виновни. Аман от палячовци като него.
Аз също изкарах дълги годни в чужбина - 17 години, но съм си идвал всяка година в България. Преди три години се ожених за една българка и решихме да се приберем обратно в родината. Тя е сега на 39 г., а аз съм на 40. Роди ни се момченце и е вече на година и половина. Нито аз, нито жена ми съжаляваме че се върнахме обратно в България. Не слушай никого, имаш ум в главата, сам си решавай. Не ти е късно за нищо. Един ден ще срещнеш точното момиче. За всеки влак си има пътници!

43.   № 40 от 39 - ами още по-зле говори за него. Вероятно от културния шок при срещи отблизо с мизерните си бивши сънародници е получил и сериозна психическа травма, вследствие и раздвоение на личността. :))))
Бедни авторе, защо не си седя в Америката? Както би се провикнал Дядо Вазов.

47.   В Австралия не си се чувствал изолиран и сам, само защото хората са "широко скроени", но ти си си останал малко или много българин. .... Не ми се коментира... " Пази Боже сляпо да проглЕда". На брат ми ("прокопсал" като Теб, който ,"колеше и бесеше" след като се завърна тук, ' щото виж ли АЗ...АЗ...АЗ..." се роди дете когато беше на 39. Сега е сам и изхвърлен като ...черупка от яйце. Не всичко е пари, изисквания и пр.! Слез на Земята!

51.   По повод "работната култура" ако въобще има такова в България и начинът въобще на работа, авторът колкото и да го плюете има право. В България ми беше писнало да слушам истори и лични разговори и драми на колегите. Сега работя в чужбина. Мисля, че не бих издържала това, което търпях ежедневно в България. Клюки, кой какво с кого.....ужасно. В момента личните разговори са само в почивката, никой не си позволява лични въпроси и се чувствам много по-добре. Отиваш на работа и си оставяш проблемите пред офиса и товапняма нищо общо с човещината. Никой не е длъжен да слуша проблемите на другите а също личните разговори и мнения, клюки кой какъв е. Деловата работна среда за българинът е оше далечна. Авторът може би трябва да поработи върху поведението си и да осъзнае, че българите никога не са доволни или нещо им е в повече или са ощетени.

54.   Браво за твоа, което си постигнал, обаче не си разбрал най-важното. Не можеш да модериларш цялото общество по свой модел! Българите не били такива, не били онакива, жените не реагирали така както очакваш...
Ами има два варианта, или приемаш хората такива каквито са и се опитваш да се впишеш или просто замини отново за чужбина.
Не, на 37 не ти е късно за семейство и деца, но с такова отношение трудно ще намериш подходяща жена.
И да, наистина си малко високомерен и арогантен!
Никой в този сайт не го интересува колко спестени пари имаш, на колко континета си работил, колко езика владееш и т.н. Достатъчно беше да кажеш, че си живял много време в чужбина и така се е случило, че сега си се върнал.
Колкото до отношението ти към това момиче в офиса, извинявай, но е грубо! Знаеш ли какво е да си на работа по 8-12 часа и после цяла нощ да учиш за изпит? Ако не знаеш, по-добре не говори! Това не е Западна Европа или САЩ където лекциите са така направени, че без много стрес да можеш да ги комбинираш с някаква работа. Тук си просто принуден да работиш на пълен работен ден за да можеш изобщо да оцелееш. Така, че вместо да и влезеш в положението и да се радваш, че хората под теб имат желания да се образоват и да се развиват, ти правиш проблеми. Поредната демонстрация колко си велик и как от другите нищо не става! Все едно никога не си бил студент и не си учил и не си работил за да се издържаш.
Както каза някой преди мен "Пази Боже, сляпо да прогледа!" Големи шефове станахте, но забравихте от къде сте тръгнали.
Така, че преди да оплюваш всичко и всички, че не се държат така както ти се иска, замисли се как ти се държиш с хората.

56.   Чужбина дава, но и чужбина взема. Имаш западното мислене и ценности, даже не бих ги определила като европейски, а още по-западни, типично американски откъдето и идваш. Адаптацията не е лесна, в България даже европейските ценности не са покълнали, какво остава за тези от дивия капитализъм на САЩ. Чужбина ти е дала пари, самочувствие, типична американска арогантност и високомерие, но според мен ти е взела чисто социалните умения и пътя към хората. Може би там такъв е пътя, но тук не е така.

57.   Не мисля, че е късно. 37 е добра, зряла възраст, в която се предполага, че човек вече е улегнал и знае какво иска от живота.
Късно ми се струва след 40-50 години, а преди 20 е рано.

59.   51 - Не си там заради работната среда, а заради заплатата. За българска заплата - българска работа. Всъщност ако работеше в шивашки цех щеше да бачкаш като роб без работно време и да ти засичат колко време си била в кенефа ей такива шефове като автора. Ама щяха да ти плащат като на туземец.

60.   Вижте хора, злобният смотльо си е злобен смотльо, независимо дали е живял в чужбина или не.
Независимо дали е българин, американец, скандинавец, италианец или марсианец. Хората са си хора навсякъде.
Някои смотльовци са по-интелигетни и успяват в материлано отношение, но в крайна сметка са си същите мега озолобени смотани хорица.

'бях самотно дете с един родител - майка само. Тя почина когато бях на 22' - ето тука е разковничето на автора, а не това, че е живял еди къде си, и е правил или не, еди какво си. Успешни или не, назлобените хора са такива поради тежкото си детство и там някакви други преживявания в годините им на порастване.
Но са прекалено заблудени, че тяхните преживявания са най-тежки, най-важни, с най-голяма значимост и тежест и. т. н. Смятат, че всеки около тях заслужава да бъде мачкан и да страда, особено ако не им покрива стандартите или ако не желае да ги боготвори. Смятат се за нещо като уникати. Те са на принципа - 'щом на мен ми е гадно, на всички трябва да им е така, особено ако не ми се възхищават и отказват да ме възприемат като авторитет по подразбиране'

Момичето студентка може би наистина не е била подходяща за длъжността, на която е била назначена. Но пък защо изобщо изначално е била назначена? Явно този, който я е назначавал няма достатъчно капацитет да прецени, че тя не е най-подходящият човек за работата? Авторът, въпреки уж своя голям опит, толкова ли е заблуден в преценката си за хората? Еми явно да.
Сега може би удобно ще бъдат обвинени ейчарките ;-)?

номер25 съм.

61.   Само човек, който е живял и работил по-дълго време в чужбина, и е бил повече сред местни хора може да разбере упадъка на българското общество днес, и избледнялата ценносттна система в повечето хора тук.

Аз работя с много хора ежедневно (в болница) и го констатирам това постоянно. За съжаление на повечето вече не им прави впечатление. За тях е нормално да се скатаеш от работа, да избягаш за цигара, кафе, да цъкаш постоянно и да си следиш лайковете във фейсбука, да клюкариш за този и онзи, а в случай че има някой, който не се прилъже да отиде към другите му лепнат етикет "черната овца". Общо взето повечето хора ги вълнува всичко друго, но не и работата или тя е вършена между другото само поради необходимостта, че дава някакви пари.

За примера, който дава авторът за студентката бих постъпила по същия начин като него - или ще ѝ намаля работното време и заплатата следователно. Който иска да работи и да учи ще му мисли как да го съчетава. И аз съм ставала всяка сутрин в 5ч., за да стигна до училището и никой не ме е съжалявал за това или ми е давал бонус.

Бих посъветвала автора да не се занимава със сайтове за запознанства, изтъркано е и ми се струва, че някак отмина времето на този тип запознанства.
Търси живия контакт и не губи надежда! Никога не е късно за нищо! Повечето неща се случват, когато най-малко очакваш! Успех!
Гледай това - https://www.youtube.com/watch?v=-Qn9g1wvsgM

Ме

62.   Като чета тук коментарите на голяма част от пишещите не се учудвам, че българите имаме славата на едни от най-големите чуждопоклоници. Прекарали няколко години във "великата" Ви чужбина и вече се имате за толкова модерни и възвишани, че не можете да свикнете с живота в България, сякаш не сте го живели. Жалко, че на такива предатели и родоотстъпници им предоставят високоплатени позиции, по-добре да е на хора, които искат да живеят в България ида раждат български деца, а не на такива като Вас, на които все някой или нещо им е крив и възхваляват чуждото и чужденците. Че някои съжлявали, че се върнали. Ами стойте си в Арабския халифат Германия или в страната на лицемерите САЩ, никой не Ви е принудил на се връщате.