Споделена история от Любов и изневяра |
Искам той да е просто спомен
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1132 пъти
Отминалото лято ме промени, дори бих казала, много ме промени. Преди това бях от момичетата, които казват "секс само след няколко месеца сериозна връзка и доверие, не и преди 18" и тн. Обаче срещнах едно момче. Не беше любов от пръв поглед, дори не знам какво е, но е някакво много силно чувство.
Въпросното момче е украинец. Отначало си казвах "оо не абсурд, тия не ги харесвам, гадни и подли хора", като цяло не исках да си имам работа с тях, а и не им разбирах езика.
Всеки път като ме видеше се радваше като бебе на шоколад, махаше ми, та чак да му се откъсне ръката, идваше и ме ръчкаше, опитваше се да говори с мен. Стоеше на работното ми място и ми се радваше. Изглежда му бях привлякла вниманието.
Една вечер го срещнах съвсем случайно и отново ми се зарадва и ме накара да отида с него и компанията му до денонощния магазин. Спряхме се на една пейка след това и по едно време почнахме да се закачаме - гъделичкахме се, вдигаше ме на раменете си. Като цяло - дивак. А точно тия са ми слабост. И си казах, че всъщност ми е симпатичен. На следващия ден дойде отново на работното ми място и ми каза, че е уволнен и трябва да се прибере в Украйна. И осъзнах как за една вечер вече се бях привързала към него. Стана ми гадно, че ще си замине, а видимо има интерес към мен. Казах си, че поне ще се усмеля да го целуна преди да тръгне, защото е адски сладък с неговите сини очи и миловидно лице и не исках да си пропусна шанса. Е, само дето целувката, която исках се превърна в секс и по-точно първия ми път. Просто в този момент се почувствах готова и някак сигурна, че искам да е с това момче, макар и да не го познавах кой знае колко. После последва едноседмичен романс, ако мога така да го нарека. Спах в неговото легло, събирах се с компанията му, а вечерта, когато всички спяха идваше време за креватни изпълнения. Нямах база за сравнение, но беше добър. Доста добър, знаеше какво прави, къде и как да ме докосне. После дойде и денят, в който трябваше да замине. И заради езиковата бариера съм разбрала нещата малко грешно и си помислих, че заминава след час, а той ми е казал че заминава в 1 часа на обяд. Е, мина това "след 1 час" и той не дойде на раборното ми място. Помислих си "е явно си беше само за секса, ще го запомня просто като хубав спомен". Цъфна пред мен точно в 12:40, за да се сбогуваме. Прегърна ме, целуна и всичко беше силно. Изчаках го да си тръгне и се разплаках, а си казах, че няма да го правя, защото аз едва ли съм кой знае какво за него. Емоциите ми обаче надделяха и плаках дни наред и си спомнях за хубавите ни моменти. Нищо. Моя украинец си замина и се опитах да го заместя. Имаше няколко момчета към които изпитах сексуално желание, дори едно от тях приличаше на него, точно заради това пробвах с него - също добър в леглото, но искаше просто да си утоли жаждата. Сексът с него беше ужасен, не изпитах удоволствие. Не изпитах нищо.
Бяха минали два месеца от случката с украинеца, обаче аз не го забравих. Мислех си за него и как всичко в тази седмица с него беше идеално - целувките, прегръдките, дори самото му присъствие, чувствах се удобно и без да си говорим.
След него се опитах да целуна и още едно момче, обаче беше ужасно. Сякаш никой не можеше да прави нещата толкова хубави, колкото ги правеше той.
Е, лятото свърши, върнах се в родния си град а там ме чака компанията пълна с момчета (падам си малко мъжка рана), а те всичките симпатични. Сега сякаш има нещо с едно от тях, но аз не мога да забравя украинеца. Да, имам симпатии към това момче, но украинеца... Знам, че никога няма да го забравя, защото ми беше първия, но не мислех, че ще е толкова трудно да го превъзмогна и дори още тая надежди за следващото лято. Бяхме си писали наскоро и му казах, че може да ми дойде на гости (все още не бях говорила с нашите) и той каза, че ще види за билети. Минаха няколко дни и ми писа, а аз не очаквах, че ще го приеме на сериозно. Нашите така и не ми позволиха, което е нормално, обаче желанието ми да го видя все още е толкова силно, а лятото толкова далече... Опитвам се да го преодолея, но сякаш това, че дойде да се сбогуваме преди да тръгне, преобърна нещата и направи психическата ми раздяла с него някак невъзможна за момента.
Минаха вече четири месеца, а когато подхвана тая тема с най-добрите си приятели винаги плача. Определено не искам да го забравям, но искам това чувство на самота и страдание да спре. Искам да го превърна в хубав спомен и нищо повече. Това и е въпросът ми към вас - Как мога да "закърпя" тая рана?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6c25ab532e |
|
1. От девствена за кратко време си станала доста лека, поне бъдете честни със следващите, да знаят с каква се захващат.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 8d93f79c1c |
|
2. Пуснала му на първия ден, после защо българките ги говорят че са лесни в чужбина, еми заради курвенски изпълнения като твоето.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 7445ee7cd7 |
|
3. Изживяла си явно нещо красиво, а и доколкото усещам нещата, то все още не е приключило. Ако наистина чувстваш, че това е твоят човек, ще дочакаш до лятото и тогава, ако всичко е ок, можеш да говориш с него за нещо по-сериозно, примерно дали е склонен да остане в бг. Щом момчето е готово да дойде да те види, може би и то е увлечено силно и му липсваш. Според мен поддържайте контакти, виждайте се на камера, а то ще си покаже доколко са сериозни нещата. Може да отшуми химията между вас, а може и да се засили. Късмет!
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 8805d749bb |
|
5. Помни ми думите- ще ти остане тръпка, защото е неизживяно, дори когато си намериш мъжа на мечтите.
|
|
