За първата в(м)и връзка...
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 972 пъти
Здравейте, читатели на Spodeli.net,

Може би историята ми е позната на много от вас, затова искам да прочета вашите мнения/истории/ съвети и т.н.

Стоя на прага на раздялата с човека, с който бях във връзка през последните 4 години. Първите 2 години и половина бяха връзка от разастояние, виждахме се за по няколко дни всеки месец, още бяхме ученици, от различни градове.

Любовта ни беше много силна, има го доверитето, уважението, всичко, което е нужно за да е прекрасна една връзка.

Ясно е, че хората порастват и се променят. Аз дойдох да следвам в неговия роден град, живея на общежитие, понеже няма възможност за съвместно съжителство. Вече почти две години живеем в един град.

В началото използвахме всеки свободен час, за да се видим. Аз много често ходих в тях, спала съм при него, техните ме приемаха като свое дете. Малко по малко, с течение на месеците обаче, нещата започнаха да се променят.

Той започна да отделя повече време за своите интереси, приятели. Не ме разбирайте погрешно, никога не съм го спирала да прави нещата, които му харесват. Просто в началото избираше да е с мен, пред всичко останало, а сега е на принципа когато - тогава, ако има време, като има време и т.н. ще се видим. Според мен се дължи на това, че вече тръпката не е като в началото, което е нормално за 4-годишна връзка, свикнал е с мен, не съм толкова интересна като нов човек в живота му.

Тъй като аз уча и работя, а той само работи, не ми тежеше толкова, че намалихме вижданията. Времето си минава като имаш ангажименти. Последните месеци обаче това започна да прави по-голямо впечатление и аз съответно си казвах как се чувствам - че искам малко повече време за нас, че нямам против да е с приятели, но да не ме поставя на заден план. Разбирате ли, идеята ми е не да намира време за мен след всичко останало, а да съгласува хобитата си спрямо кога можем да се видим. Хобито са му компютърните игри, което в повечето случаи не го обвързва с точен ден и час, може да си играе когато поиска.

Та, това, че споделих какво мисля и поисках да го обсъдим като големи хора, той започна да го нарича задушаване.

Аз от няколко дни усещах, че нещо не е наред. Попитах го има ли нещо, да сподели. Каза ми, цитирам: че не е сигурен в себе си. Че ме обича, и че иска да е с мен, но не знае какво има, не се разбирал сам. И аз това не го разбрах изобщо какво значи... А преди месец тази ситуация се повтори. Дадох му време да помисли, после поговорихме къде е проблема, аз обещах да се опитам да променя нещата, които го карат да се чувства по този начин, споделих и на мен какво ми тежи. И уж всичко беше наред, до вчера, когато каза по-горно написаното.

И сега просто чакам. Чакам да ми каже, че не иска да е с мен. Усещам го. Защото, за да се повтори тази случка 2 пъти, значи проблема не е решим. Стигаме все до един момент. Въпреки че казва, че ме обича и че иска да е с мен, според мен това е привързаност и навик, не истинска любов.

Но много ме боли, просто вложихме толкова много, израстнахме и порастнахме заедно, а това ми идва като шок в момента. Толкова прекрасни спомени. Аз съм много чувствителна по характер, трудно преживявам такива моменти. Понякога даже ме е яд, че не съм безчувствена или някой непукист.Това беше една много красива връзка, но най-гадно е като не е станала конкретна случка, която да провокира раздяла, а просто се е случило, дължащо се на неща извън нашия контрол.

Извинявам се, ако съм писала объркано, просто знаете как е като човек е афектиран и се опитва да напише чувствата си. Благодаря и че прочетохте до край. Споделете вашия опит с първата си любов/връзка, сигурно се забравя, просто е страшно за мен в момента.

Желая ви светли и уютни празници.

Поздрави,
М.