Споделена история от Любов и изневяра |
Внимание моля
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1071 пъти
Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш, чувствал ли си се толкова безпомощен, че сърцето ти без звук да тупти, а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут? А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... и мислите ти да са хванати във плен?
И да не можеш да избягаш от това, че миналото ти било е някаква шега. А заспивал ли си някога със тихичка тъга, а сънувал ли си кошмари от несбъдната мечта? А сутрин, сутрин някога чувствал ли си се така... Да застанеш пред себе си...
Да си признаеш, че си загубил войната. Това е най-трудното. А си се борил! Да си дадеш ясна сметка, че целите, които си имал, мечтите, са неосъществими. В един миг, когато признаваш истината пред себе си светът около теб се завърта и ти падаш... Падаш по-силно отколкото някога си падал.
Съдбата ти се изсмива ехидно в лицето. А ти? Ти се чувстваш така безпомощен. И след всички сълзи изплакани във времето, очите са пресъхнали. Но почакай, има още! Погледа се замъглява и една сълза се стича по бузата ти. И си даваш сметка, че за теб нищо не се е променило. Въпреки загубата, и след като си си казал, че това е края, че няма за какво да се бориш вече, очите не спират да се пълнят със сълзи, буцата в гърлото все повече нараства и усещаш как сърцето отново се пръсва на хиляди парчета, които знаеш, че никога не ще събереш, за да стане отново цяло
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 09553147de |
|
1. Описваш точно това, което чувствам... Сякаш разказваш историята на моя живот и същността на моя свят. В случай, че пишеш от душата си за себе си, припознавам се в думите ти.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: aa842da79b |
|
2. Обикновено за да се предизвикат някакви по-силни чувства е нужна детайлна история, тук тя липсва, но пък детайлно е описана мъката и поради това предизвиква чувства.
|
|
