Споделена история от Любов и изневяра |
Нормално ли е?
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 643 пъти
Здравейте, живея на семейни начела с моя приятел от 2 години, а от 3 години сме заедно. И двамата сме на 25 години. В последната половин година у него се появи навик, който изключително много ме дразни. Като се прибере от работа, задължително сяда на лаптопа да играе игри, после докато вечеряме гледа телевизия и накрая като легнем взима телефона и пак играе игри. В началото, когато взе да става всекидневие говорих много с него, че това ме притеснява и не ми харесва, защото вгледа ли се в екрана и се зомбира. Но той не вижда никакъв проблем в това. Хубаво, ама на мен не ми е приятно приятно, аз буквално не мога да мъ видя очите. Говорим си, ама на мен ми се отщява да провеждам какъвто и да е разговор, с човек, който не гледа към мен. Казва ми, че така разпускал след работа. Предложих поне малко да е без някоя техника, добре, ама точно след 5 мин взима телефона с думите "е, какво толкова". Не знам дали ще ви прозвучи пресилено, но взех да се отчуждавам, аз имам нужда да общувам с партньора си, а не насреща да гледам постоянно или телефон или лаптоп. Също и всеки ден като е на работа може да ми напише 100 пъти, че му липсвам и, че ме обича, но като си дойде я се сети да каже нещо мило, я не. Няма я вече и интимността между нас, говоря за прегръдки и целувки. Нарядко са, за секс не мога да говоря, защото той от 2 години има еректилна дисфункция. И всъщност ни остава една комуникация, която и тя липсва. Иначе е грижовен, помага ми в домакинството, показва си любовта по негов си начин, но аз не искам да живея със съквартирант, искам мъж до себе си. И нямам проблеми с това, че нямаме почти сексуален живот, защото съм с него от самото начало на проблема му, а поне искам разговори, прегръдки и целувки. Толкова ли много искам?
|