За жените, парите, и "любовта"
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1186 пъти
Последните теми за връзката между парите и женската "любов" доста ме развеселиха, така че реших да споделя и моят опит.

Аз съм мъж на 46, вероятно доста по-възрастен от повечето тук. Като доста други започнах живота си като наивно "добро момче" и вярвах че първата ми ученическа любов ще бъде винаги с мен и т. н. Бяхме съседи, съученици, и близки приятели. Постепенно чувствата ни прераснаха в нещо повече, но аз бях относително затворен и близък само с нея, а тя беше отличничка и хубавицата на класа.

Едва ли много хора могат да посочат точната дата, на която са се променили, пораснали са с години, но аз мога да се похваля с тази съмнителна чест. Случи се по-малко от седмица след първата ни (естествено тайна) целувка. Приятелките на моята любима започнаха да я дразнят, че я виждат твърде често с мен, че сме гаджета, и да я питат за подробности, но тя упорито твърдеше, че сме само съседи. В крайна сметка обаче явно слуховете започнаха да я дразнят твърде много, тя се ядоса и на доста висок глас каза: "Стига сте говорили глупости, как може да си помислите, че ще тръгна с някой като него? ! ".

Знам, че има далеч по-шокиращи неща, и всъщност донякъде разбирах защо реагира така, но аз просто потънах в земята от срам. Не можех да погледна никой в очите, направих се на болен и не ходих няколко дни на училище. Сегашното ми аз гледа с насмешка на глупавата ми реакция, но тогава ми се струваше, че света ми рухна. Тя ми се извини (естествено насаме), помоли ме да забравя за това, аз се направих че приемам извинението и, но никога повече не можах да я погледна по същият начин. За щастие скоро след това пътищата ни се разделиха, ние се преместихме, и не я видях повече в продължение на години (това стана преди епохата на фейсбук и смартфоните, така че физическата близост беше задължителна за да поддържаш контакти с някого).

Така за пръв път осъзнах, че любовта не е достатъчна, или по-точно, че любовта на жените към един мъж е свързана не само със самият него, а и със статута му. Да, именно статута, не само парите, не само външният вид, не само интелекта, или каквато и да е друга черта.

След това реших да се фокусирам върху себе си, да се изградя от нулата, не да търся отговор на въпроса "кой съм аз? " (сякаш някой идиот на 15 години може да отговори на този въпрос), а вместо това да намеря отговор на далеч по-важният въпрос "кой искам да бъда? ". Направих всичко възможно да попадна в елитен университет извън България, скъсах си задника от учене, работа, и създаване на контакти, и на 25 вече бях постигнал повече, отколкото хората успяват за цял живот.

Не съм бил монах през този период, но може да се каже, че беше доста "сух". На моменти бях достатъчно отчаян, за да започвам връзки с невзрачни момичета, което ме научи на още един урок - никога да не свалям стандартите си. Оказа се, че обикновените жени са далеч по-подозрителни и дори по-трудни за сваляне от красивите. Поне последните ти вярват, когато им "сваляш звезди". И за какво? За съмнителното удоволствие да съм с жена, която не ме кара да тръпна от желание? Не благодаря, никога повече.

Но още не бях постигнал истинското щастие, или поне истинското зен-равновесие. Дори не бях близо. Твърде често мислите ми се връщаха към миналото, към наивната ми ученическа любов. И сякаш като по чудо тя отново се появи в живота ми. Сгодена за един от клиентите ни, красива както винаги, и хвърляща смут в сърцето ми. Беше много щастлива че се срещаме отново, аз бях по-резервиран, но какво път, щом съдбата ми дава втори шанс, реших да се възползвам. След месец вече спяхме заедно, и честно казано не изпитвах никакви угризения, макар че ако нещата се разкриеха със сигурност щях да загубя работата си. След още два месеца тя започна сериозно да говори, че иска да напусне годеника си и да сме заедно официално. Всичко се нареждаше идеално за мен, но... нещо не ми даваше мира. Защо сега? Защо трябваше да стана друг човек, за да ме пожелае достатъчно? И единственият отговор до който достигах беше - защото сега вече съм Някой. Не съм невидим, не съм някой който ще се срамува да представи като свой мъж. И да, знам че не е само това, защото годеникът и беше далеч по-успешен от мен, така че има и съществена доза любов, но аз просто не можех да погледна отвъд факта, че трябваше да променя живота си, за да бъда достоен за нея, докато за мен тя си беше достатъчна от самото начало.

Прекратих връзката ни, макар че ми беше доста трудно, и дори отидох на сватбата им. И бях излекуван - най-после ми беше леко на сърцето и нямах никакво усещане, че пропускам нещо важно. Осъзнах, че след всички тези години наистина не ми пука какво мисли тя за мен, какво мислят хората за мен, и това беше най-освобождаващото нещо в живота ми. Живота е игра, красивите жени са наградата в тази игра, които чакат на финала и се чукат с победителите (извинявам се за грубият израз).

От тогава съм имал двуцифрен брой връзки с красиви и млади жени (като правило не по-възрастни от 27-28, а повечето около 20), но никога не ми е хрумвало да се женя или дори да живея с някоя жена. Когато ми заговорят за деца, семейство, и "да бъдем винаги заедно" знам, че е време за следващата. Парите са само част от уравнението, същественото нещо е да привличаш внимание, да си успешен, уважаван и около теб да се въртят жени. Как иначе човек може да си обясни как гнусните дърти политици често имат връзки с млади красавици? Власт, статут, слава.

Разбира се, огромен брой жени твърдят, че не обичат мъжа до себе си заради статута му, а "заради самият него". Но какво значи това в действителност? Имали ли са избор да бъдат с някои наистина желан мъж, и то не само за малко, а да обвържат с брак? Или като повечето хора просто се примиряват, че вероятно никога няма да успеят да хванат такъв и се задоволяват с каквото могат. Мъжете често са още по-жалка картинка - заобиколен съм от успели мъже с нещастни бракове, и като ги питат защо още са заедно не могат да дадат смислен отговор.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: 9e90192dfd

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Хареса ми текстът ти. Според мен проблемът е там, че ние мъжете си имаме една романтична представа за това какво искат жените, но те всъщност искат нещо по-различно. Или по-скоро това същото още някой работи. Нещо което ти не си бил в състояние да предложиш като младеж и е спорно дали си бил готов да предложиш вече и като мъж? А сега дори и да можеш да го предложиш, просто не искаш да го прaвиш, най-вероятно знаейки, че не си заслужава! Този принцип обаче напълно си важи в природата, макар също да се разграничава от моята бленувана представа за безусловна любов. Какво имам напредвид! /? . Нали знаеш кой мъжкар ебва кошутата, еми най-настоятелният най-малкото. Тази ти мадама като тийн сигурно е искала да излезеш от черупката си човече! Да изпъчиш и да кажеш, защо бе, какво ми има бе кифли, да я гепиш за задника и после да се мляскате 2-3 минути пред всички в междучасието. И ти, и аз знаем, че е така! Не ми се продължава в този ред на мисли. Защото и аз не съм първа младост и ме хваща яд за подобни преживявания в жибота ми.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: da4be4f4df

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това е то "еволюцията". Женските търсят да се чифтосат с мъжкаря който има най-висок статус в стадото. И това е биологично разбираемо, вероятно женската черта която по-лесно можеш да разбереш. Макар че и аз съм преживял същото с момиче, но в студентските си години, така че това което описваш ми е познато. Но дори още по-лошото е... и като го намерят тоя мъж? Както казваш, може да получиш и "бонус", че все пак са те оценили малко и като човек... какво следва нататък? ... И реалността е - нищо... Една жена, чийто фантазии и огромни очаквания към теб, ще се разбият в реалността, тривиалността на живота, и накрая виновен ще бъдеш винаги ти. "Трофеят" в тая игра реално е статуса да получаваш жени, не конкретната жена... И там пък е женската ирония. Че тя е имала най-високата си стойност, за човекът който най-малко може да оцени... И най-ниската си стойност, за мъжът който тя най-високо цени. Жалко че жените имат прекалено голямо его да си признаят тоя парадокс. И за мъжете пародоксът е сложен, защото те по-често преследват конкретна жена, докато реално това което трябва да търсят е статус. Жените не са индивидуални същества. Ако (наистина) имаш една, имаш всички. А ако няма всички, значи нямаш никоя... И това е то проблемът на брака. Навремето е работел с много мъки и ограничения, които бяха отхвърлени като "остарели". Може и такива да са, но това значи и че брака е такъв...

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 011a8c4352

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Яко... Текстът е много правдив,100% прилика с реалността. Жените в огромната си част са плитко скроени създания, които нон стоп лъжат и сами си вярват, като артистки. Но в поднесената история има някои неща, които будят възражение. Първо, при повторната ви срещна си се възползвал от новия си статут, да се чукаш с нея и като вид самодоказване, а после си ѝ отказал брак, нещо като отмъщение, да речем. Мисля, че повторната връзка е била унизителна за теб в каквато и да е форма. А с новото си цинично и потребителско отношение към жените всъщност само възпроизвеждаш баналния порочен модел, то ест, приемаш елементарната ценностна система на въпросната кифла и де факто позволяваш тя да ти определя живота. То ест, нейното тогавашно отношение още има власт над тебе, макар и да го отричаш. И, като равносметка, не си победител, а губещ. Защото всеки нормален мъж иска да има семейство и деца (колкото и трудно и рисковано да е това), а ти се превръщаш в нещо като сексуална играчка на дамите. А не е изключено и да разбиваш живота на по-свестни от тях. И вътрешното ти самолюбуване на преуспял човек е със съмнително основание.

 

...

горе^

преди: 4 години, 3 месеца hash: bb59f83379

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Демек си ерген, който се радва с това, и как никоя не го е прецакала. И затова си сам, но сам се опитваш да се убедиш колко ти е добре. Номер 3 го е написал добре.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: c43b41a498

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Брато ти като много други се бъркаш нещо-някъде не ти е минал номера,нещо не се е получило и си изливаш злобата и комплексите върху всички останали жени.Говориш за стандарти,невзрачни жени,видиш ли ти да не си свалял летвата....Силно се съмнявам в реалния живот наистина да си стойностен човек,който со гледа живота,а не да не накърни хората около себе си.Така е-като не ви стане номера на 15 и целия женски свят ви е крив,освен мама и сака с туршията

 

...