Споделена история от Любов и изневяра |
Желание, разум и още нещо ...
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1053 пъти
Здравейте! Никога не съм вярвала, че ще пиша в такъв сайт, но ето, че дойде и моят ред. Точно преди две години на тази дата в живота ми се случи нещо, което дойде, с магическа пръчка промени много неща и си замина. Аз съм от Варна и съм учител. Зад гърба си имам един брак,а от този брак две деца. Намерих нов човек до себе си и сега отново съм семейна. Както всяка година и тази- 2017 на 21.12 имахме коледно-новогодишен банкет. Имаше много песни и танци. Уж невинно колегата по физическо ме покани на танц, после на още един, още един и така цяла нощ. Изобщо не ме прегръщаше просто като колега, силните му ръце обвиваха кръста ми, лицата ни бяха приближени на милиметри едно от друго. Смеехме се, приказвахме си, усетих как и аз почнах да го прегръщам като нещо повече от колега. Ръцете ми бяха захванали тила му и нежно галех косата му. Той се усмели и посегна да ме целуне, дръпнах се, все пак бях семейна жена и слава богу, че не пия алкохол защото още пред колегите щяхме да направим нещо компроментиращо. Покани ме да излезем навън за цигара, беше ми много студено, но той ме прегърна и успя да ме стопли. Този път не се дръпанах като се приближи да ме целуне, напротив отвръщах му на всяка целувка. Изобщо не мислех, че сме навън, че може някои да ни види и т.н. Толкова бях щастлива, но за секунди изтрезнях. Представих си какво би станало вкъщи ако някой разбере за мен и него. Замислих се и за Владо (така се казва колегата по физическо). Той също е от скоро семеен и също има две деца, а и той е на 26, аз на 40. Помолих го да спре, но той продължи още по-настоятелно, наложи се да го избутам, за да мога да вляза вътре. Той не се отказа, отново ме покани на танц, отказах му, исках да си тръгна. Излязох от заведението и се качих в колата, а той тръгна след мен, подпря ръцете си на предния капак и каза, че ако искам да мина трябва първо да го сгазя. Подадох газ с цел да се изплаши и да се дръпне, но той не премести ръцете си. Не исках да правим панаири пред хората, които живееха в блока, а и беше много късно и на всякъде беше тихо. Отворих му вратата да влезе. Обясних му всички неща, за които си мислих в заведението и докато пушихме. Казах му, че това между нас е абсурдно, първо за това, че работим заедно, второ, че и двамата сме семейни и трето, че и двамата имаме по две деца. Той посегна с ръка към мен да ме прегърне. Попита ме дали го харесвам, отговорих му, че е симпатичен, но никога не съм гледала с такъв интерес към него. А и от както работим заедно сме си разменили 4 изречение. Той ме помоли да се отдам на мига и да му разреша да ме целуне. Замълчах, той прие мълчанието за съгласие и наведе глава към мен. Целуваше ме толкова страстно, никога мъж не ме беше целувал така, ръцете му се движеха по цялото ми тряло. При всеки допир ме побиваха тръпки, не издържах от желание към него. Той ме помоли да се върна в заведението, като ми обеща, че повече няма да ме закача. Съгласих се и отидох с него, наистина си издържа обещанието и до края на вечерята не ме докосна. Седна на масата, на която си седеше от по-рано. Вече беше доста късно, повечето се разотидоха, останахме аз, той и още трима колеги. Предложиха да продължим в някой бар. Отидохме, но всичко беше заето. Пробвахме и в друг бар, там успяхме да си намерим места. Беше много весело, танцувахме, смяхме се, приказвахме си, беше невероятна вечер. Един по един колегите започнаха да си тръгват. Беше 4 без 20, когато останахме сами с Владо. Там първа го целунах аз, не издържах на изкушението. Той ме попита до колко съм свободна и ме покани в апартамента на родителите си, защото в неговия бяха жена му и двете му деца, а и аз никога не бих отишла да спя в спалнята на жена му. Отначало се дръпнах, но после се съгласих да отида с него. Имахме два часа на разположение. Бях забравила какво е мъж да се държи нежно. Предразположи ме толкова добре, не спираше да ме целува и докосва, отдадох му се както тялом, така и духом. Беше невероятен, още докато се целувахме в бара си го представях гол, усещах, че ще изгорим, и че е много добър в това. Оказах се права, харесваше ми всичко с него, бях подивяла от удоволствие. Поспахме около 1 час и той ме събуди да си тръгма. Закара ме до нас и се прибра. Прибрах се и аз, мислех, че тази вечер ще остане в спомените ни, но- не. Той ме потърси отново докато течеше зимната ваканция. Искаше да ми честити празниците. Покани ме да пием кафе и аз се съгласих, защото знаех, че е редно да го отрежа и повече да не мисля за него. Нищо подобно срещата се разви в негова полза, отнова правихме секс, този път в колата на една отдалечена поляна извън града. Исках да остана поне веднъж цяла нощ с него, но нямаше удобен момент. След събиранията ходихме за по 2-3 часа в апартамента на майка му и баща му. Тъкмо бях се отказала, че някога ще успея да го прегърна и да заспя в обятията му, когато за късмет и на двамата ни изпратиха на обучение. Само аз и той, в различни стаи, той с неговата, аз с моята кола. Настанихме се в хотела и почти веднага той се премести при мен. Знаехме, че имаме три дни, в които щяхме да сме неотлъчно заедно. Бяхме в Кюстендил, никой не ни познаваше, свободно се разхождахме хванати за ръка, Не се притеснявахме къде ще ме целуне и дали няма да ни види някой. Изкарахме най-щастливите три дни в живота си. След 9 часа отново бяхме в реалността, аз у нас и той у тях. Свързваше ни само Вайбър. Мислехме постоянно един за друг, но не смеехме да си изпратим повече от един ред, колкото да покажем, че мислим един за друг. В училище не смеех да ходя във физкултурния салон при него, както и той не смееше да се качва до кабинета ми. Понякога не се виждахме със седмици, или ако се засичахме в коридора, само се усмихвахме и се поздравявахме. Снощи също излязохме, но този път друг мъж ме покани на танц. Владимир откачи, започна да пие като луд и пред всички ми направи такава сцена на ревност. Започна да ме дърпа и ме качи в таксито, което беше повикал. Отидохме отново в апартамента на майка му, където мислех, че той ще се успокои и ще успея да говоря с него. Напротив, стана още по-агресивен, удари ме. Снощи показа истиснкото си лице, разбрах, че не е мъжа, в които се бях влюбила, но не можех да се откажа от него. Към 5:30 най-накрая ме пусна да си ходя. Бях толкова раздвоена, но разумът надделя и реших да сложа край на тази абсурдна връзка. Написах му съобщение, в което го моля да спре да ме търси в противен случай ще ме принуди да търся ново работно място. Като го прочете, веднага ми се обади, извиняваше ми се, но аз бях категорична. За момента мисля, че ме разбра, но какво ще се случи никой не знае.
|