Споделена история от Любов и изневяра |
Любов,болка и самота
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 762 пъти
Здравейте мили читатели, ето я и моята история...
Връщам се в далечната 2009 година, една прекрасна вечер, както обикновено с приятелки бяхме на кафе. В същото заведение влязоха компания от четири момчета с една година по големи от нас, от съседното училище, тъй като едното от момчетата ходеше с моя приятелка, седнаха на нашата маса. Един от момчетата веднага ме впечатли, по странен начин ми беше много симпатичен. Познавахме се от преди, и друг път се е случвало да сме заедно в обща компания, но този път нещо беше различно. Той беше един от малкото останали добри момчета, прекрасен във всяко едно отношение, много естествен, с чиста и добра душа, висок, слаб с най сладките криви зъбчета и най-лъчезарната усмивка. През цялата вечер разменяхме погледи, а мене ме беше мноого срам. Чували ли сте за, , Любовта от пръв поглед, , е нашата беше от втори, но със сигурност очите говорят в такава ситуация, думите са излишни... След това започнахме да общуваме по скайп -тогава той беше актуален. След няколко месеца, непрекъснати денонощни чатове дойде време и за първата ни среща. Разхождахме се, ходихме на кафе, пред вкъщи той ме целуна и ме попита дали искам да сме гаджета, аз разбира се приех и от този момент се водехме заедно, то на тази възраст е детско, но при нас се получи коренно различно нещо... от една детска ученическа ЛЮБОВ! Срам ме беше да кажа на нашите че си имам гадже, на всички роднини също, тъй като нямаше да го приемат нормално, поне така мислех имайки в предвид възрастта ни.
Ходехме от около 8 месеца, и един негов приятел ни покани на бал, разбрахме се, че ще спя у тях след като свърши партито.
Преди да отидем на бала, той реши, че трябва първо да се запозная с розителите му, те знаеха за мен, както и моите родители вече бяха разбрали че ходим.
Още на първата ни среща ги усетих , като мои, прекрасни хора, много топло ме приеха.
През нощта се прибрахме у тях, и двамата за първи път правихме секс, да повечето ще кажете, че съм била прекалено малка за такива неща, да не го отричам, но след като се случи това нещо и двамата се привързахме още повече един към друг...
След извесно време след много молби, родителите ми разрешиха да спя у тях в петък и събота, с уговорката че ще учим и няма да бягаме през седмицата, защото много често го правехме.
И така с нетърпение чакахме да дойдат почивните дни за да сме повече време заедно, закон беше за него всеки път като прекараме уикенда заедно да ми прави изненади, понякога се чувствах неудобно дории.... Имайки в предвид, че и двамата не работехме, той си събираше джобните за да ме прави щастлива.
Рядко се срещат такива хора като него, човек с главно Ч, през всички тези години, никога не ми е липсвало внимание, винаги усещах обичта му. Любовта е най силното чувство, когато е взаимна разбира се. Малките жестове са най доброто доказателство, немога дори да опиша нещата които е правил за мен, едва ли в този ми живот друг би ме обичал толкова много, по толкова красив начин. Разбира се и аз чувствах същото силно нещо към него, винаги и аз и той сме правили всякакви компромиси с лекота.
И така дойде момента в който, той завърши средното си образование, взе книжка и започна работа. Настоявах да продължи и по нагоре с ученето, но той реши, че е по -добре да остане тук и следващата година да заминем заедно.
С възрастта той-ставаше все по отговорен и сериозен. Септември месец, преди последната ми учебна година да започне, един прекрасен слънчев ден отидохме на разходна до нашето място, имахме си място в гората, на което често ходехме, манастир в близост до града ни. Тогава, там напълно неочаквано от моя страна той падна на колене и ми предложи брак. Без дори да се замисля приех, разбира се с уговорката че на този етап просто ще сме сгодени и, че нещата ще си останат така докато завърша поне.
И така двамата решихме, че за първи път ще съберем само най-близките си хора заедно и ще им съобщим новината.
Не очаквахме дори, че родителите ни ще си паснат толкова добре, така наречения ни годеж, разбира се ги смути първоначално.... но пък после го приеха без драми. И така декември месец се преместих да живея у тях, той си имаше етаж за него. Пообзаведохме и заживяхме заедно, общо взето на нас не ни трябваха много неща, факта, че ще бъдем заедно всяка нощ и всеки ден, беше повече от достатъчен. Плановете за живот в големия град нестанаха, той отказа да учи, а аз записах задочно и започнах работа. Нещата вървяха добре, общият ни дом ставаше все по -прекрасен, сами си направихме всичко а щастието и любовта ни бяха спътник всеки ден.
В един момент обаче един ден, реших че ще му проверя фейсбука и телефона, никога до този момент не го бях правила, тъй като винаги сме си имали доверие. Той има много приятелки от женски пол, винаги това ме е дразнело по някакъв начин, но не съм го правила на проблем, защото знаех, че съм на първо място.
В този ден обаче видях, много чатове с много момичета, общо взето им е правил комплименти и такива неща, нищо сериозно.
Разбира се, ядосах се много и като се прибра скандала вече беше факт. Докато се карахме обаче, той сам си призна, че е ходил на кафе с някаква от селото на баба му и дядо му, били познати от там. След като ми каза това нещо, полудях не затова, че е ходил с друга на кафе за мен това не е нищо, разтрои ме факта, че го е направил зад гърба ми. Тръгнах си, прибрах се при родителите ми. ПО време на скандала, си казахме доста лоши неща, човек понякога не мисли какво казва, в тези ситуации, а после съжалява. И аз прекалих, той също.
След около месец, нещата се оправиха и си бяха по старо му.
Проблема вече беше, че доверието всякаш се счупи, скандалите станаха част от нашето ежедневие, и в един момент осъзнах че единственото решие е раздяла. Аз си тръгнах, окончателно, този път беше последен. Раздялата ни беше факт, много нерви , много проблеми с доста усилия отношенията мужду семействата ни се нормализираха, родителите ни не бяха щастливи от това нещо, те също спореха. и тъй като замесихме целите си семейства в този ужас, крачка назад нито аз направих, нито той.
И така по възможно най болезнения начин, след много болка всеки пое по пътя си. До скоро не поддържахме никаква връзка, докато той не ми заяви приятелство. На този етап си пишем отново, общи работи. Проблема ми е следния, от както се разделихме, аз все още го обичам усещането е вътрешно, по никакъв начин не го показвам, крия го в себе си. Тежи ми, много, често се случва и да плача на наши снимки или като се сетя за нещо. от една страна, не искам да се връщам назад, защото ние двамато го направихме грозно и то много грозно. Но от друга, до такава степен съм се затворила в себе си след тази раздяла, че дори имам чувството, че ще си остана сама. Въпреки, че много момчета ме заговарят и ми пишат, просто не ме впечатляват със нищо. Двоумя се, но мисля че ако си дадем още един шанс, може и нещата да бъдат пак толкова хубави колкото бяха. Вие как мислите, дали ще е грешно? Истината е, че много ми липсва, дори и родителите му ми липсват, всичко ми липсва, не съм щастлива!
|
