Въпрос, насочен към хора с дълбока душевност и житейски опит
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 637 пъти
Здравейте!
На всеки от нас, поне веднъж в живота ни се е случвало да изпитаме някакви дълбоки чувства към някого, с който реално знаем, че нямаме никакво бъдеще. Човек, който се появява ейтака от нищото в живота ни и просто преобръща целия ни вътрешен свят. Или човек, който е бил част от живота ни, но не сме познавали достатъчно, и след известно време разбираме, че качествата, които притежава са идентични с нашите желания, това, което търсим в един човек. Просто се случва.
Няма да споделям годините си, нито ще пиша романи.
Ще кажа само, че съм жена и съм привлечена от мъж, с когото имаме чисто делови отношения. Никога не е имало флирт, закачки или нещо подобно. Човекът е щастливо женен, има стабилно семейство. Изключително интелигентен. Сдържан. Разбиращ от всичко - от ядрена физика до човешки взаимотношения. Мил, човечен, любезен. С нормално, непросташко чувство за хумор. Отговорен. Накратко, всичко, за което може да мечтае една жена.
Не сме заедно всеки ден, рядко е на работното място, защото неговата длъжност е извън града. Като цяло, виждаме се рядко, само по работа. Но отскоро е постоянно в мислите ми.
Мога да кажа, че проявява по-специално внимание към мен. Дали от любезност или не, може би не мога да усетя разликата, жените разсъждаваме емоциално. Погледите ни се засичат често, в краткото време, в което е около мен. Когато говори с колегите, застава винаги до мен, рамо до рамо, дори и да е в другия край на офиса, идва и застава до мен. А когато говори с мен, скъсява разстоянието между нас, доближава се много. Интересува се как съм, дали ми е студено. Споделял ми е, че се притеснява за мен. Държи се неадекватно понякога, което не е в стила му. И още куп неща, които съм забелязала.
И в последно време стигнах до това, да плача за него. При мисълта за него, дори. Искам да го прегърна, да усетя аромата му отблизо, дори и секс не искам, макар че и такива мисли са ми минавали през ума, което е нормално, но не са основни. Психически ме е превзел, на много високо, емоционално ниво.
Въпросът ми към мъжете е:
Има ли някакво влечение към мен или аз се филмирам?
Към всички като цяло, въпросът ми е:
Следвайки от това, че всяко нещо, което ни се случва е урок в живота, каква е поуката от това, да ти се дадат чувства към човек, с когото нямаш никакво бъдеще?