 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Искам да си го излея...
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1968 пъти
Много искам да споделя това, което ми тежи ... Знам, че най-вероятно ще остана неразбрана, а може би и определена като "лигла" и неща от този род, но понякога не разбираме какво му е на другия, преди да се окажем в същата ситуация.
Имам си приятел от доста време. С него се разбираме почти перфектно - той е много добър /даже бих казала прекалено/, винаги се старае аз да съм добре, помага ми винаги и знам, че ме обича наистина много . Когато се виждаме се чувствам добре, той е човека на когото споделям абсолютно всичко - не си представям да стане нещо важно или забавно и да не му кажа. С мен той е общителен, забавен и всичко е наред.
Проблемът е, че за жалост нямаме много социални контакти. Аз имам няколко приятелки, които обаче доста рядко се виждат с него защото нямат почти нищо общо и в пътите когато са се виждали съм усещала как обстановката е доста напрегната и изнервяща. Излизам от време на време и с компания от родния ми град и съм го викала няколко пъти с нас. Тогава се чувствам много
приятно, харесва ми да сме така сред хора, но за жалост не ми звънят често защото не сме някакви близки приятели, по-скоро си звъним от дъжд на вятър, за да проверим какво се случва с другите. А за неговите приятели не знам какво да кажа ... не знам дали изобщо мога да ги нарека "приятели". Истината е, че мисля, че той много си пати от неговата доброта. Приятелите му постоянно го пренебрегват, доста често не му звънят когато излизат, не ни канят на събиранията, които си правят /освен на официални празници/. Може би проблема е, че ние двамата сме от "по-обикновените" и най-вероятно просто не сме им интересни, за да ни извикат някъде.
Всичко това на мен обаче много ми тежи и ме разстройва доста често. Аз съм човек който обича социалните контакти, не мога да седя на едно място и искам постоянно нови преживявания и спомени. Много пъти съм се чувствала гадно когато примерно изляза на кафе или дискотека и знам, че приятеля ми просто си стои вкъщи. Даже доста пъти съм се бъзикала с него за това,че сигурно съм единствената приятелка, която има желание гаджето и да излиза. Наситина е така, много искам и той да има среда, да се забавлява...Той обаче е сложен. Много пъти сме говорили на тази тема, за това как приятелите му го пренебрегват и т.н. и той винаги просто казва "е какво да се прави" и до там. Държи се сякаш не му пука, но аз усещам, че всъщност и на него му е тъжно в такива ситуации и не разбирам защо не иска да говорим.
Понякога го обвинявам /което знам, че не е правилно/ , но просто не мога да го гледам колко е пасивен, искам да предприеме нещо. Постоянно го карам да се запише на някакъв спорт или курсове, просто да завърже нови контакти защото мисля, че така ще му стане по-добре. Това се отразява много на връзката ни, защото аз се чувствам зле от факта, че с приятеля ми нямаме обща компания, нямаме с кой да излезем на заведение или да отидем на почивка, а понякога имам нужда да сме сред други хора, както казах аз обичам социалните контакти и затова може би така изживявам нещата. В един момент просто цялото това "само двамата" наистина ми идва в повече и ми дотяга. Имаме нужда от разнообразие защото иначе се притеснявам, че връзката ни ще приключи.
Тежи ми и факта, че той не предприема дествия за почти нищо в живота си, оставя всичко на произвола, не виждам мотивация в него за нищо, а според мен има огромен потенциал. Завършва тази година, а не иска да се захване с нищо, не иска да опита нищо /като например магистратура в друг град/. Не казвам, че трябва да е супер ориентиран от сега в това какво да прави с живота си /аз самата изобщо не съм/, но искам да видя някакъв пламък в него, желание, нещо... Той просто е един прекрасен човек и ме е яд, че това го показва само пред мен и не иска да направи нищо, за да промени нещата. Много е плах и затворен, проблема е, че и аз не съм от най-отпуснатите хора на света, нямам високо самочувствие /даже почти никакво/ и не знам как да му помогна и как да излезем от тази ситуация. А ако не го направим всички ще продължат да ни "мачкат".
Истината е, че дори да казвам, че имам приятелки, много неща не мога да им споделя, като например тази история. Знам, че ще остана неразбрана защото никоя от тях не е попадала в такава ситуация, всички те са постоянно нанякъде с приятелите си или пък се оплакват мъжете им колко излизали. Най-много и да отнеса някоя подигравка.
Много ще се радвам ако получа някакви съвети как да го пречупя малко и как да намерим някаква среда, в която и двамата да се чувстваме добре. Или може би съвет как да се абстрахирам от тези неща и да свикна, че просто нямаме приятели.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 3c17e0488e |
|
1. Оф, дори не го прочетох до края. Ясно е, че мислиш, че заслужаваш повече и в момента, в който ти се отдаде възможност, ще го зареже за по-добра според теб партия, изтъквайки му горните аргументи. Жал ми е за доброто момче.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: f421c30ee9 |
|
2. Поредната възпитателка...То е чудесно момчето, обаче не обичало кръчмарски компании, празни приказки по кафенета, спортове и пр. Та да вземела да го пречупи. Да го моделира и ошлайфа според нейния калъп. А да ти идва на ума, че този човек не е кученце за дресировка, нито дете невръстно? Можеш да пречупваш себе си, не и другия. Като не ти харесва – чао и си търси какъвто искаш. Като обичаш или приемаш човека, какъвто е, не се хващаш с някого само за да не си сама, а после да започваш да го превъзпитаваш. Това е егоистично и е желание да доминираш над човека. Той не ти натрапва навиците си, пуска те с компаниите ти, защо трябва да се мъкне на места и с хора, с които не му е приятно? Като не ти е достатъчно неговото присъствие, живей със социалните си контакти и го остави да си търси себеподобна.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 6d2a1940e3 |
|
3. Бих искала да попитам на колко години сте двамата и от къде..Не знам защо не сте интересни на хората както казваш ти(може би нямате общи теми с кръга ви от приятели и трябва да намерите такива с които имате)..на мен ми изглеждаш много умна и разбрана личност :) Ако опитате с различни курсове които ви вълнуват ще се запознаете с хора със същите интереси..
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 24bef2b66e |
|
4. Не прочетох историята до края, но ми стана ясно за какво иде реч. До преди няколко месеца бях на твое място. Не опитах наистина да го разбирам и не си набих в простата глава, че ако обичаме някой и той ни уважава и ни отвръща със същото трябва да го приемаме с “недостстъците”. Това е просто част от характера му и явно тук се разминавате от към интереси. Нормално е, но ако го обичаш не го прави това на прпблем, защото ще го загубиш и ще съжаляваш... :)
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 10a926688b |
|
5. За*би го, хвани се с мега социалния с 4674 приятели във фейса, заспивай сама докато той е на поредния рожден ден или имен ден и като се прибере в 3-4 сутринта и легне до теб да ти мирише на джибри, доволна ще си така нали?
Добрите приятели са казали момиче в добро или лошо накрая се броят на едната ръка, истински добрите!
|
...
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 6b6a54c584 |
|
6. Е, не очаквах чак такива нападки. Нито съм възпитателка, нито искам да го зарежа. Хора, вие сериозно ли не искате човека до вас да се развива? Аз искам да помогна защото виждам, че и той не се чувства добре по-този начин както бях написала и горе, гадно му е, но просто е доста свит и според мен не знае как да се справи сам. Ако виждам, че му е приятно да си седи така, естествено, че няма да го мъкна никъде и нямаше да искам съвети. Не съм чудовище. Може би разбиранията ми са грешни, не знам.
Авторката
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: ca8d37c990 |
|
7. Още си млада и наивна и си мислиш, че шматкането нагоре надолу те обогатява като личност. Или че излизанията ти с приятелки са особено интересни, все едно правите нещо друго освен да се хвалите и да се оплаквате. и рядко проявявате интерес по теми които не ви засягат пряко.
Като порастнеш, ще разбереш, че всички тези дейности които ти се струват особено интересни и важни, и в които се опитваш да вкарваш приятеля си, са били безсмислени и мимолетни. И хората към които така здраво драпаш, ще изчезнат от живота ти с учудваща лекота.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 5320d08b47 |
|
8. Казваш, че си имаш приятел от доста време, но не казваш от колко време и по на колко години сте и двамата. Ако искаш да получиш съвети, тази информация за възрастта ви трябва да ни я дадеш. Само тогава можем да погледнем на вашите отношения с разбиращо око. И по-специално с какво се занимаваш ти самата.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 611ce0a78d |
|
9. Пу за мен! Щом не ти харесва, дай ми го. Перфектен ми звучи, то и аз не обичам да излизам по дискотеки и кафета.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 673a2ad0c0 |
|
10. Аз съм горе-долу като него. Просто е по-интровертен, в което няма нищо лошо, хората сме различни. Твоята компания на него му идва повърхностна и се изнервя, на твоята компания пък той им идва прекалено сериозен и пак се изнервят.
Ти го приемаш като проблем, но той така си се чувства и така си е добре. Не можеш да изискваш от него да стане някакъв, какъвто не е, защото ТИ го сматяш за проблем. За него изобщо не е проблем и той се чувства добре и себе си. По-скоро би го отблъснала с тези твои изисквания да се прави на някакъв, какъвто не е.
Колкото до приятелите му съм почти сигурен, че не го канят, просто защото той всеки път им е отказвал и те просто са го приели като човек, който не обича да излиза често. Както съм и аз. Аз примерно когато ме канят, обикновено отказвам, освен ако не е някакъв важен празник ии повод. Те го знаят и не ми се сърдят и не ме изолират. Просто вместо да ми се молят всеки път и всеки път да им отказва, знаят, че има смисъл да ме канят, само когато наистина има повод и няма сърдити.
Вие просто сте различни темпераменти. Приеми го и ти. Щом искаш, излизай си, но него не го натоварвай, защото за него си е натоварващо да излиза сред познати дори, а камо ли сред непознати. Имай предвид, че такива хора макар да са странни, те са верни до гроб и никога няма да те предадат, никога няма да те наранят, те трудно допускат хора, но допуснат ли, те го обикват истински. Да, съгласен съм, че са малко скучни, но пък имат качества, които днешно време трудно се срещат, но са доста ценни, когато говорим за дългосрочни отношения. Това не ги прави лоши, странни и не знам какви, просто всички сме различни.
Интровертите черпим енергия от вътрешния си свят и много хора просто ни натоварват. Екстровертите пък когато са сами, им е скучно и откачат, а сред хора, говорят, веселят се, отпускат се ис е зареждат с емоции и енергия - точно обратното на интровертите. ПРосто гледайте да намерите баланса и да уважавате темпераментите си. Не се мъчете да се променяте, така не само няма да се промените, ами даже подсъзнателно на пук ще ставате по-крайни. Напротив - подкрепяй го, че е такъв. Той ще се отпусне, че го харесваш такъв, какъвто е и дори с времето може да се отчупи, след като се приема и се чувства приет. Ако му натякваш или искаш да се промени, просто в един момент ще те намрази или най-малкото ще се насади едно напрежение между вас.
ПС: и да, някои коментари са ненужно остри, но то е, защото нямат разбиране за нещата. Те приемат, че твоето е каприз, но ти просто си различен темперамент и имаш нужда от контакти, за да се заредиш емоционално. Глупаво е да те караме да потискаш природата си под претекст, че е каприз.
|
...
| преди: 4 години, 3 месеца hash: a82a22eeca |
|
11. Авторке, та тук са се събрали асоциални и социопати, какво очакваш да ти кажат? Та те са тук 24 часа, за да плюят някой и откровено казват, че не понасят хора, че ги натоварват, комплексират и т.н. И все другите са криви, все те са чудото на природата, уникалните, незаменимите. Пък какво като са си все отцепени сами и хората бягат от тях като дявол от тамян. Няма как социопат да разбере нормалната човешка потребност от социализация. Ти най-добре знаеш твоя човек от тези индивиди ли е или нещо го мъчи и за това се е свил. Ако е от първите, по-добре се спасявай.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: f421c30ee9 |
|
12. Авторке, ти като много от пускащите теми тук явно очакваш само съгласие с теб и не приемаш, че хората мислят различно. Отдавам го на младостта ти и липсата на житейски опит. Човекът ще се развива както и когато пожелае самият той, а не ти. Искаш ли да му налагаш твоето виждане за живота, един вид се поставяш над него - той не знае какво да прави и как, та ти трябва да му го кажеш. Според мен това е унизително за един мъж. Момчето очевидно е добро и те търпи, но някога може и да му писне. Дори и най-добрите намерения понякога дават лоши резултати- като на някой му трябва помощ, той ще ти я поиска. Не мери всичко с твоя аршин, човекът има други разбирания и сам знае дали му е добре. В една връзка не са важни само чувствата, а и уважението. Уважавай партньора си, мисленето, вкусовете му, щом искаш да си с него. Щом различията между вас са ти проблем и не можеш да ги преодолееш, знаеш какво следва.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 6b6a54c584 |
|
13. Здравейте отново! Пропуснала съм наистина да кажа годините - аз съм на 24 , той на 25. Заедно сме от 4 години. Някой беше попитал с какво се занимавам - в момента съм студентка 3 курс и паралелно карам стаж. Той завършва тази година. И двамата не сме ориентирани каква ще е професионалната ни реализация, но той сякаш се страхува да опита каквото и да било, не иска да ходи на стаж, не желае да работи работа за минимална заплата, което разбирам, но просто понякога много ме потиска. Замислям се дали ако вземем по-сериозна крачка в нашата връзка, ще имаме изобщо някакво бъдеще.
А това с излизанията за мен е като отдушник, начин да се разтоваря, да се чувствам добре. Явно съм екстроверт, наистина не обичам да стоя сама защото ме обземат едни ужасни мисли. Разбирам, че той е различен, просто съм виждала как не му става приятно, когато за пореден път не сме поканени някъде или, че ни се прави нещо в компания, а няма с кой и затова може би реших, че трябва да потърся помощ и да оправим този проблем. Но може би трябва да оставя нещата така. Както казахте, ако обичаш един човек трябва да го приемеш.
Мисля, че от коментарите до тук №10 най - точно разбра проблема. Благодаря на всички за отговорите. Не искам всички да се съгласявате с мен, точно обратното - затова съм пуснала тема тук, за да чуя и други гледни точки, но просто не очаквах толкова остро да подходите.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 752f50d086 |
|
14. Здравей, авторке! От Варна съм! Живея с майка си, на 36 съм! Имам хоби, което ми гарантира всякакво общуване с хората! Обичам да ходя на безплатни концерти и церемонии, организирани по различни поводи и да ги заснемам с камерата си! Нямам никакви компании, защото едва ли биха споделили това, което ми е любимо! Не обичам шумните места, като изключим концертите, а също така посещавам и някои събития в Арт салона на Радио Варна! А там ходят само културни хора, с които мога да споделя впечатленията си от някои събития, но това невинаги става! А когато си търся жена, ще искам да е като мен-да не обича шумните компании и места, а да предпочете нещо различно, там където има само оригинални хора!
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 0dd1f0dc97 |
|
15. Аз напълно те разбирам. Хора не е лесно в такава ситуация. Биете и по самочувствието и по всичко, да се чувстваш пренебрегнат и отхвърлен от хора, които ти се водят близки. На никого не го пожелавам.
|
...
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 36bfd354ef |
|
16. Това да моделираш приятеля/мъжа до себе си според собствените си разбирания и вкусове е изключително тъпа амбиция на съвременните български еманципирани жени. От това връзките и семействата само се рушат, нищо повече. Ако се цели развитие, трябва мъжът да подкрепян и окуражаван в собствените му наклонности, увлечения и амбиции, а не да му се ашладисват такива отвън. Да бъде мотивиран и да му се създава емоционален комфорт, увереност в собствените сили.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
