Разума или сърцето - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121049)
 Любов и изневяра (29672)
 Секс и интимност (14350)
 Тинейджърски (21880)
 Семейство (6464)
 Здраве (9589)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18484)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Разума или сърцето
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1636 пъти
Здравейте! На 20 съм и имам нужда от помощ или по-скоро от хора, които вече са изживели моята история, които да ме подкрепят емоционално и да ми дадат съвет, как да продължа.
Ситуацията е следната:
Първа любов(всеки я има), бях с момче доста време.. Имах и най-хубавите, и най-лошите моменти с него, давах всичко за него.
В началото всичко беше като приказка, дори не вярвах, че е възможно в живота ми всичко да върви толкова перфектно. Той беше много мил, грижовен, даваше ми цялото внимание и любов на света.. Момче мечта. Но с времето се промени, караниците започнаха да стават ежедневни, а при всяка наша караница следваше раздяла, при която той търсеше друга... Работата е там, че в месеца се разделяхме по 2 пъти, постоянни раздели и събирания. Той направи много грешки, аз също допуснах грешки, наранихме един друг, но се обичахме още. Сега сме разделени от известно време, но аз не мога да се оттърся от мислите за него. Всячески се опитвам да не мисля, да не ми пука, но боли и то много.. Всякаш няма друг на целия свят и няма да мога да обикна друг. Липсва ми и искам да съм с него, но знам, че нещата вече не се получават и единствено носим болка един на друг. Битка между ума и сърцето. Как да се справя с неспирните мисли, които не ми позволяват да заспя и как да намаля поне малко болката? Вече не съм сигурна, доколко времето лекува...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 3 месеца
hash: 4987cc9e70
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Времето лекува. Като не виждаш някого, го забравяш. След време ще се чудиш какво си му намирала.

 
  ...
преди: 4 години, 3 месеца
hash: 069f44e7ed
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Лошото е, че го виждам всеки ден...

 
  ...
преди: 4 години, 3 месеца
hash: 99c778337a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Потърси го, поговорете си нека знае и той всичко това :)

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: d0c3372244
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Изживяваме същото, а аз съм го минавал и преди... Само като си помисля колко бях щастлив и като ми отиде ума на автопилот в хубавите ни спомени от началото и нещо се присвива болезнено в мен. Все още изпитвам импулса да се обърна и да я гушна или да я целуна или да и пиша, но знам че не трябва, защото вече не е същото и не сме в тези отношения и не е ок. Само като и видя профилната във Фейсбук и същото бодващо чувство ме удря вътре и всичко ми става малко по-сиво и интереса ми за каквото и да е леко повяхва. Знам, че не трябва да е така и се старая да се държа окупиран и зает дори с дреболии, но разсъдъка ми ходи автоматично там, в спомените с нея и към въпросите "защо? " и "как стана така? ". Главата ми знае всичко, негативно което има да се знае за нея и защо не би трябвало да ми пука и липсва и всичко, което не е, но сърцето ми боли и гори без да си признавам, а аз се опитвам в паника да избягам от растящата застигаща ме сянка, дълбоко вътре в мен, без да покажа външно, че го изживявам и се впускам в какво ли не само и само да не мисля за това, само и само да е зает ума ми с нещо друго, само и само да се излъжа за още минута-две, че дълбоко в себе си не се чувствам безпомощен и ограбен от самата си искрица.... че гнусната гной на болката не се стича бавно от прекършените ми чувства и сърце...
Но знам, че ще мине. Знам, че след X брой сълзи, след като сме се предали и сме отворили проклетата му/и снимка, след като сме пуснали проклетата песен, която свързваме с тях, след като сме си съсипали X брой моменти и настроения, след X брой жегвания на болка при виждането/споменаването им ще започне да намалява. Знам, че след няколко седмици или месеци, а за по-безнадеждно влюбените може и години, ще отмине. Знам, че ще срещна някое друго момиче, което ще окупира мозъка ми и той ще забрави да мисли за спомени и да ме измъчва и свежото чувство на влюбването ще превземе сърцето ми като свежата трева на пролетта през сухите бурени на болката. Може да ме нарани и тя, може изобщо да не стигнем до там, може да не се запознаем дори, но някое момиче ще ми хване интереса и тогава като ключ на лампата болката ще бъде заместена от светлина и глупави момчешки планове и притеснения, които не ми подхождат вече на годините, но които отказвам да пусна ще ме връхлетят. И най-дълбокото ми желание е да не съм ги загубил от болката. Защото от болката се пораства, съзрява се принудително. А аз искам да остана дете. Поне в това отношение. Защото така живота просто е по-хубав. Докато не стане отново ад...

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 825748bb88
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Доста по-възрастна съм от вас, но съм изживявала същото. Същите отношения. Дори без малко да се оженим. Просто всичко се случи при мен изведнъж. Сякаш нещо се скъса вътре в мен. Бях се уморила от постоянните караници, сръдни и после сдобрявания. Една струна като я пренапрягаш постоянно, накрая се скъсва.
Съветът ми е режи от раз. Никакви срещи, никакви фейсбуци, телефони и т. н. Блокираш всичко, ако трябва триеш и премахваш и своя ФБ. Сменяш работното място, ако трябва.
Намираш си приятели, компания и се забавляваш.

 
  ...


...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 3e730f1dbd
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Върни се при него ако е възможно, дайте си втори шанс, първата любов е първа и остава завинаги в сърцето.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: a760448434
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Аман от вашите сапунки!
Живеете в някакъв евтин чалгарски клип.
Като чуя такива сравнения битката м/у има и сърцето смехория.
А какво да кажеш за битката м/у ушите и пръстите на краката.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 89fad1940e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Аман и от "всякаш "!

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 9175b5a2bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Нито си първата, нито последната, историята е позната на всеки. Така се учим да живеем, кой по -лесно, кой по-трудно. Ще го преболедуваш, но внимавай по-нататък в избора си и не приемай всичко, което блести за злато. Щом сте карали и наранявали често, не сте се обичали чак толкова. Щом толкова бързо те е заменял с друга, дали е те е обичал много, как мислиш? Приеми факта, че той вече е минало и продължи напред. Занимавай се с нещо, чети, ходи на екскурзии, танци, каквото ти харесва и не мисли непрекъсната за него. Изхвърли всички неща, които ти е дал, изтрий снимките, след време ще се чудиш какво си намерила в него и защо си страдала. Квзвам ти го от опит.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 5a262d2d2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   в твоя случай твърдо съм за разума. Тази връзка е изчерпана и няма какво повече да ти даде. За да се карате и скъсвате толкова пъти има причина, това не е случайно спречкване, а дълбоко разминаване между вас. Мислиш за него по навик и от наранено его.
Добрата новина е, че минава, колкото и банално да звучи, времето лекува.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker