Грабнете мига, но не се увличайте в извънбрачна връзка
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 721 пъти
Здравейте,
Реших и аз да драсна няколко реда имайки предвид многото теми за извънбрачните връзки. Подчертавам, че това е лично мнение и не го налагам като критерий. Просто го споделям, защото при всеки е различно.
Значи, всичко приключи между нас преди година и половина. Взаимно се договорихме да прекратим всякакъв контакт и никога повече да не се чуваме и виждаме. Каквото можем да спасим от браковете си и не само заради самите нас и децата, но и заради съпрузите ни.
И двамата бяхме от различни градове. Три години извънбрачна връзка. Какви са причините и за двете страни да стигнем до това положение в момента няма значение. Допадахме си, но не се виждахме заедно. Много пъти се мъчихме да прекратим, но не успявахме. И тук ни беше грешката, трябваше да проявим повече воля. Бяхме дискретни, но никога не се замисляхме, че може да се издъним. Просто еуфорията, вълната те поглъща и спираш да мислиш. Напротив, искаш приказката да няма край, въпреки че в повечето случай по една или друга причина краят е неизбежен.
Още първата година съпругът на любовницата ми е разбрал за нас. Не просто разбрал, но ме е и проучил кой съм. Защо си е траел? Заради децата. Обичал ги, искал да пораснат с него. Бил сигурен, че при развод нямало да ги спечели. Близка роднина на жена му работила в съдебната система и това предопределяло нещата. Стискал зъби и се правил на ни лук ял, ни лук мирисал. Подпийнал обаче един ден и го споделил с някой подробности пред кумеца. Той пък на кумицата, а тя пък на любовницата ми. Гадно много гадно. Когато се видяхме да обсъдим проблема решихме да прекратим. Тежестта падаше най-вече върху нея. Викаше ми не мога да погледна съпруга си в очите. Само като си помисля, че всеки път е знаел къде съм била и какво съм правила лошо ми става. Разделихме се окончателно, без обратна връзка. Не съм се интересувал как са се развили отношенията и със съпруга. Дума съм дал. Тя също не ме потърси. Аз се опитвам да закърпя моя брак и макар и бавно се получава. Просто трябват силна воля и много усилия, но и разбиране от отсрещната страна. В много случаи ни липсват нерви да сме по настойчиви и деликатни в отношенията си към партньора до нас.
Изневери е имало и ще има, причините са различни. Видимо е, че изневярата е вече част от нашето ежедневие. И това не го пиша с гордост, а като тъжна констатация. Идеята ми е, ако общото съжителство е невъзможно, просто уловете мига и прекратето всичко в най-сюблимения за вас момент. Така удоволствието и спомена ще ви останат по сладки и завинаги. Няма да чувствате празнота. Лошо е обаче, ако има наранени хора и от другата страна.
Накрая направете и невъзможното, за да оправите отношенията си с брачния ви партньор.
Желая здраве
М 45