Страх от обвързване - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (93915)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (22047)
 Секс и интимност (10957)
 Тинейджърски (19853)
 Семейство (4644)
 Здраве (7599)
 Спорт и красота (3966)
 На работното място (2056)
 Образование (5661)
 В чужбина (1255)
 Наркотици и алкохол (908)
 Измислени истории (721)
 Проза, литература (1465)
 Други (12608)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Страх от обвързване
преди: 1 месец, 17 дни, прочетена 1074 пъти
Объркана съм имам толкова много въпроси..
На 20 съм.
От както започнах да излизам с момчета.. просто не ми вървеше. Всъщност не знам дали не ми е вървяло, а май аз просто не бях готова за връзка.
Обичах да флиртувам и да имам неангажиращи взаимоотношения и за мен това бяха единственият вид контакти с мъжете. Не е имало нищо сериозно. А и сега вече наистина се убедих, че не му е било времето тогава.
Всъщност тръпката да имам неангажиращи взаимоотношения отминаваше с всеки изминал ден. Започнах да се чувствам странно и непознато за мен. Спрях да водя нощен живот, затворих се в себе си, започна да ме хваща срам от самата мен, защото семейството ми е читаво и биха се разочаровали и не заслужават дъщеря, която се държи като лека жена.
Бях много странен човек.. Ежедневието ми и дневната ми "опаковка" не отговаряха на мен или поне не на тази, която бях през деня. В следствие на което аз нямах приятели. Имах такива, с които излизахме съответно през уикенда за да пием, но това беше единственият ни общ интерес.
Около година ми трябваше да осъзная, че напиването и купоните са много хубаво нещо, флиртуването също, но безразборният секс и опитите ми за това да съм емоционално апатична към мъжете.. това ме в кара в дълбока депресия.
Не ставах от леглото, а ходенето на лекции и работа беше едно мъчение за мен. Дните ми минаваха сиво и бездушно, а комуникацията ми с хората я сведох до минимум.
Единствено си комуникирах с една колежка и гаджето й, но тя скъса с него, отписа се от университета, а той е от друга спецеалност и не се засичахме с него, но се имахме в соц. мрежи.
Един ден ми беше писал, каза, че ще се радва да се видим и се надява да подновим познанството си.
И така с него започнахме да излизаме и станахме неразделни. До толкова, че се случваше да прекараме часове заедно без да спираме да си говорим. Той правеше дните ми малко по-цветни, малко по- забавни. Започнах да ходя на работа и лекции пак със същото желание като преди.
Една вечер бяхме вкъщи и коментирахме нещо разпалено. И гледайки го, започнах да отразявам - тактичния му изказ, усмивката му и започнах да забелязвам спокойтвието, което ми дава.
С течение на времето нашето познанство прерастна в приятелство и в последствие във връзка.
Аз не съм свикнала някой да е сериозен към мен и да иска да е с мен, и да твърди, че ме обича, но това момче с действията си показва точно това.
Той иска да живеем заедно, а аз съм толкова несигурна в себе си. Постоянно си мисля, че когато се сблъска с недостатъците ми ще ме зареже и за това си повтарям, че не трябва да свиквам с него и че всичко е временно.
Страх ме е от обвързване, но същевременно чувстам уют и спокойствие с този човек и май започвам да развивам чувство на обич.
Някой да е чувстал същото като мен?
И изобщо защо е толкова трудно да се довериш на някого..
И другото, което ме тревожи е, че той винаги е бил в сериозни връзки, а аз точно обратното.. Ами ако съм от жените, които не стават за връзка...
Наистина искам да съм с този човек, но ще се привържа към него и когато ме остави ще страдам..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 17 дни
hash: 460fdf43dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Пък аз си мислех,че само мъжете ги е страх от обвързване.Ето на това казвам "равенство между половете"

 
  ...
преди: 1 месец, 17 дни
hash: dadf67c21b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Аз съм на 19 и съм същата като теб !
Все си повтарям има време, този не е за теб. И съответно до сега с които съм излизала не се е получавало или стане ли нещо по сериозно, предпочитам да избягам от колкото да се обвържа и после да страдам. Но смятам, че ако срещна подходящият вс ще се нареди. Съвета ми към теб е, щом ти е добре с това момче, бъди с него, не мисли за напред, живей за момента.

 
  ...
преди: 1 месец, 17 дни
hash: 57179aacf9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Ти луда ли си?!
Намерила си човек, който в днешно време и с лупа да го търсиш не би го намерила... Чист късмет, един вид, и ти с твоята несигурност и глупави мисли да развалиш всичко?
Ти какво си мислиш, че той няма недостатъци ли? Животът не е като по филмите, ама хич даже. Една връзка се гради, с години, не се намира на улицата, и ако и двете страни не вложат достатъчно усилия и компромиси - нищо не се получава.
Хвърляй се в любовта с главата надолу! И да не успееш от първия път - ще натрупаш безценен опит, който по никакъв друг начин не можеш да придобиеш. Истинският ти страх, от който винаги трябва да се страхуваш, е да не се научиш никога да общуваш нормално с хората, да не ги приемаш по един нормален начин с недостатъците и всичкото, както и те тебе.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 17 дни
hash: 28b08a39f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Права си, че не е бил проблема, че не ти е вървяло, а наистина не си била готова за връзка, и чисто по незряло-момичешки си се радвала на мъжкото внимание. Когато акъла ти е настигнал тялото си започнала да осъзнаваш, че е глупаво и е започнало да те кара да се чувстваш зле - сама казваш, че ден след ден тръпката ти е изчезвала. Проблема обаче е, че подсъзнателно години и години такива взаимоотношения ти създават комплекс и подсъзнателно виждане, че не си струваш и всички ще те оставят след като ти се насладят, защото толкова много време само такива връзки и контакти си имала с мъжете. Толкова време не си осъзнавала, че нещо в теб не може да понася този живот и тези отношения и се е стигнало до лоша депресия и буквално липса на възможност да функционираш. Да, много е "яко", много е "готино", но те руши вътрешно и много по-важно - мисловно.
И сега стигаме до момент, в който и на теб ти е кацнало птичето на рамото и си срещнала човек, но ти е трудно, защото толкова години "живеене" малко или много са те променили и вече не е ясно дали ставаш за сериозна връзка, дали можеш да си в такава. Дали съзнанието и сърцето ти са толкова увредени, че не можеш вече да се довериш на никой, че вече не вярваш, че някой може да те обича, че няма да си тръгне. Истината е, че може да си тръгне. И осъзнаването на това е трудното, от което си бягала толкова години. Леките взаимоотношения са лесни, защото няма обвързване, доверие, губене. Ти поначало и по дефиниция нямаш нищо от тези неща и знаеш, че те ползват, съответно не те боли, когато се окаже, че (неизненадващо) е така. Затова е лесно. Сериозното е трудно - освен, ако не си глупав поначало си знаеш, че може да стане така, че може да загубиш и да бъдеш наранен и въпреки това обичаш и даваш и принадлежиш. Иска се много смелост за това. Въпроса е дали ти си способна още на това. Дали можеш да се довериш на някой и да бъдеш с него без тези комплекси да застават на пътя ви. Другото притеснително си го засякла и ти - той има опит в сериозни връзки, а ти не знаеш каква е динамиката там. Дано на него не му е проблем, но и да не е ти ще трябва да си тази, която се учи да е с друг и която трябва да приема новости и кое е нормално и кое не, малко или много ще трябва да следваш неговото направление. Любовта е за смелите. Трябва да знаеш, че може да си наранена накрая и все пак да си готова да се впуснеш в това. В крайна сметка това е везната, която определя дали чувствата ти към този човек са достатъчни. Трябва да прескочиш тази бариера в главата си, за да заслужаваш шанса да си щастлива с него. Може да свърши зле, така е. Но според мен, като човек, който е обичал и е бил обичан истински, си струва. Ти трябва да намериш това в себе си. Ако е там.

 
  ...
преди: 1 месец, 16 дни
hash: 423b02637a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Абе какво обвързване? :D Ти си на 20! Хахахаха

 
  ...


...
преди: 1 месец, 16 дни
hash: f53356fccb
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

6.   Труден е курвенският живот...



Братан.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 16 дни
hash: ebf3f68ff4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Още си на 20, имаш време още десетки да изпробваш, все ще си избереш някой като ти наближат рисковите години.

 
  ...
преди: 1 месец, 15 дни
hash: 733e29738c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   На тази възраст и аз не исках да се обвързвам. Но, ако си го преценила като страх, виж се с психолог, потърсете корена. Кой е този човек, който ти беше близък, а напусна живота ти? Защо това преживяване не е отработено емоционално, може би нещо не можеш да оставиш в миналото, може би нещо не можеш да простиш.
Някои ситуации са отдавна в миналото, но ние емоционално оставаме в тях, реалността вече е съвсем различна, но ние не сме адекватни към сегашния момент. И, например понеже един единствен човек е напуснал живота ни, смятаме, че всеки потенциално ще го направи.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker