За ранга, критериите, качествата и всички глупости, които си мислим
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 664 пъти
Боли ме от това, което се случи, но същевременно ме накара да се замисля.
Преди две години се запознах с едно момиче. Невероятна мадама, наточена, лачена. Много красива и готина жена.
Много я харесах, но не направих нищо. В главата ми се появиха хиляди извинения, реални и измислени. Тя тогава си имаше приятел и си казах "няма как".
С момичето бяхме в една компания, виждахме се на няколко месеца в група. Правих ѝ комплименти, бъзиках я, флиртувах небрежно с нея, но никога не направих никакви раелни стъпки. Дори не я поканих на кафе.
По едно време разбрах, че нещата между нея и приятеля ѝ не вървят. Но в главата ми пак имаше оправдания "Мадама като нея сигурно ще търси някой красив, с плочки, с много пари и скъпа кола". А аз съм обикновен човек. Изглеждам нормално, не съм беден. но не съм кой знае какви. Та, пак нищо не направих, мислех, че тя ако се раздели с гаджето си, ще си хване някой бизнесмен.
Да ама не. Вчера разбрах, че излиза с един наш общ познат. Готин е, харесвам го като човек, умно и добро момче е. Но не е нито богат, нито красавец кой знае какъв. Живи и здрави да са. Мен ме боли много, но ще го преживея някак.
Само че няма да си простя, че даже и не опитах. Вярвах във всички форумни глупости за алфа мъжкари, критерии и не знам си какво, В този форум дори 80-килограмовите искат мъжът да е красив, с плочки, богат, мил и същевременно доминантен. А реално повечето ограничения са в главата ни. Ако бях опитал поне имаше вероятност да стане.