Приключенията на клана щит: Неразбирателството между Здравко и Алексия
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 832 пъти
Ако имате възможност да създадете герой, можете да опишете в коментарите и той може да се появи в следната история


В следобеда в замъка на елфите кралица Есмералда повика клана щит в своята стая. Есмералда има кафяви очи и дълга тъмнокафява коса. Облечена е с бяла рокля. На дясната си ръка тя има 2 магически гривни в едната гривна си държи лъка и стрелите а в втората гривна и позволява когато поиска дрехите, които носи да се превърнат в броня. Гривната може да побере в себе си някои видове оръжия. Тя има бял дракон за любимец. Клана щит пристигна в стаята на кралицата, която беше прекрасна с красиво легло с сатенени чаршафи, полилей на тавана, кръгла гравирана маса от кедър, голям кожен диван и стол, който много наподобява трон. Клана щит седна на дивана докато кралица Есмералда седна на стола си.
Дагър: Кажете кралице защо ни повикахте и то в вашата стая.
Есмералда: Дагър повиках ви тук относно Здравко и Алексия.
–Какво е станало между тях. –Попита учудено Зефира.
Есмералда: Вие знаете че Алексия много трудно прие това да работи с други видове но аз знаех че това ще и мине и че има нужда от малко време но когато става въпрос за Здравко при нея се вижда явна омраза към него. Преди няколко дни когато Здравко ми помогна да обучавам моя дракон, видях я как крещи на Здравко и това не е единичен случай много пъти съм я виждала да го прави. Въпреки че тя е моят най-добър паж не мога да позволя да се държи по този начин. Затова ви повиках дук искам да измислите решение за това как да ги накараме да се уважават.
Дагър: Кралице вие знаете отлично, че Алексия не може да работи с други видове и това го забелязах на „Пиратското състезание“ и на „ Кралският турнир“.
Веспасиан: Дагър спомни си че в края на „Пиратското състезание“ тя беше щастлива и започна да ни оценява малко повече. Аз мисля че единственият начин да накараме Алексия и Здравко да се уважават е да ги накараме да работят заедно.
Есмералда: Идеята е чудесна но как да накараме Алексия и Здравко да работят заедно и върху какво.
–Кралице аз мисля че имам идея. –Каза Чарли който излезе от леглото държащ чиния с сладки.
Зефира: Чарли няма ли да спреш да ядеш под чуждите легла
Чарли: Не, яденето под леглата е много вълнуващо но сега докато бях под леглото аз чух вашия разговор и мисля, че знам как можем да сдобрим Алексия и Здравко.
Есмералда: И какво предлагаш Чарли да направим така че Алексия и Здравко да се сдобрят.
Чарли: Добре ето каква ми е идеята. Преди да дойде тук Здравко е живял в гората.
Веспасиан: И това какво точно има с настоящето положение.
Чарли: Изчакайте да довърша. Добре както казах Здравко е живял в гората и знае как да оцелее, затова защо не ги накараме да оцеляват заедно.
Есмералда: Идеята е добра но Алексия няма да иска да направи това.
Чарли: Кралице кой каза че ще питаме някого. Ще ги хванем докато спят ще ги вържем и ще ги хвърлим някъде в гората.
Когато чуха това клана щит беше зашеметен но не и кралица Есмералда.
Есмералда: Да Чарли ще го направим. Дагър ще използва дракона си за да ги занесе до гората и ще блокираме любимците им.
–Но кралице ако те не могат да си призоват любимците си те могат да пострадат от някое животно. –Каза Зефира с видимо притеснен глас.
Чарли: Тогава защо не накараме Пейдж да стане сянка и да ги следва и при някакво опасност тя да се появи. Спомням си че в „Кралският турнир“ тя се криеше и атакуваше чрез сенките.
Дагър: Добре изяснихме нещата. Себастиан, Зефира и Веспасиан вие ще хванете Здравко и Алексия и ще ми ги доведете до входните врати на замъка.
Чарли: Дагър аз ще се оправя с Здравко вие хванете Алексия.
Когато стана нощ клана щит и Чарли се заеха с работата. Лидерът на клана щит излезе навън от замъка и призова своя дракон а другите членове на клана се опитваха да хванат Алексия. Чарли реши да не използва сила за да хване Здравко поради простата причина че той няма достатъчно сила и защото Здравко много рядко спеше. Чарли отиде до вратата на Здравко а в ръцете си той държеше въже и чувал. Чарли почука на вратата.
–Какво става Чарли. – Каза изненадано Здравко след като беше отворил вратата.
Чарли: Здравко трябва да поговорим.
–Добре Чарли влез тогава. –Здравко не беше учуден от въжето и чувала а беше учуден от това за какво иска Чарли да говори с него.
Чарли влезе в стаята на Здравко която не беше голяма имаше едно легло което видимо не се ползваше от Здравко но и той много рядко спеше има и квадратна маса с 4 стола има и рафтове с книги за животните въпреки че Здравко не можеше много добре да чете но той се стараеше. Здравко седна на леглото си а Чарли премести един от столовете и седна върху него.
Здравко: Тъка Чарли за какво искаш да говорим.
Чарли: Здравко аз искам да те вържа да те сложа в чувала и да те оставя в гората заедно с Алексия за да не се карате вече.
–Чарли шегуваш се нали. –Каза Здравко с лек смях.
–Не. Взехме решение да ви сдобрим с Алексия и затова решихме по този начин да го направим. –Каза Чарли с сериозен поглед и тон.
Здравко: Чарли ти си дал идеята и защо мислиш че ще го приема доброволно.
Чарли: Защото не искам да те обижда не искам да те кара да се чувстваш по-долу отколкото си. Виж Здравко, преди да спечеля „Кралският турнир“ Алексия също ми се подиграваше и обиждаше само защото имам психични проблеми. Аз спечелих „Кралският турнир“ и тя промени донякъде държанието си спрямо мен. Кажи ми на тебе харесвали ти това Алексия да те обижда.
Здравко: Не но…
Чарли: Никакво но Здравко. Ти трябва да й покажеш на какво си способен както аз й показах в „Кралския турнир“ и така на тебе ти се дава шанс да и покажеш на какво си способен.
Здравко: Чарли аз не бях мислил по този начин. Мислиш ли че ще имам някакъв шанс. Вярно е че съм живял в гората но да оцелявам с Алексия.
Чарли: Ти ще успееш Здравко. Ти си зомби и това ти дава много качества които всеки би искал и затова се опитай.
Здравко: Ами ако всичко се провали.
Чарли: Може и така да стане но си спомни какво ти казах когато реших да участвам в „Острова на битките“ не е важно дали ще спечелиш важно е да опиташ.
След като Чарли поговори с Здравко той успя да го убеди да опита. Здравко подаде ръцете си а Чарли го завърза с въжето и след това го сложи в чувала.
–Чарли ще можеш ли да ме влачиш. –Каза Здравко, който беше завързан и сложен в чувала.
–Не се тревожи за това Здравко. –Каза Чарли с широка усмивка на лицето защото бе успял да накара Здравко влезе в чувала.
След много влачене Чарли успя да заведе Здравко до входните врати на замъка. Той видя че Зефера, Себастиан и Веспасиан са успели да хванат Алексия и да я приспят. Чарли сложи Здравко на гърба на дракона на Дагър където лежеше Алексия. Дагър забеляза, че Здравко е буден и затова слезе от дракон си и отиде към Пейдж.
–Пейдж бъди тиха. Здравко е в съзнание и чува всичко. –Каза Дагър шепнейки в ухото на Пейдж.
Пейдж кимна с глава и създаде от сенките чифт крила. Дагър се качи обратно на дракона си и заедно с Пейдж полетяха. Дагър и Пейдж полетяха към гората след време те забелязаха една поляна където да оставят Здравко и Алексия. Дагър приземи дракона си и след което хвана Алексия и я сложи на поляната след което и Здравко. Дагър забеляза че Пейдж още лети в въздуха и посочи да слезе долу. Когато Пейдж слезе долу Дагър се приближи към нея.
–Пейдж ти ще останеш с тях и ще ги следиш постоянно като се превърнеш в сянка и ако нещо опасно се случи не се колебай да се намесиш. –Каза Дагър шепнейки в ухото на Пейдж.
Пейдж кимна с глава. Дагър се качи на дракона си и се връща обратно към замъка а Пейдж остана при Здравко и Алексия. Когато изгря слънцето Пейдж бързо се сля с сенките. Алексия се събуди и когато се огледа видя че се намира на някакво поле без изобщо да знае как се е озовала тук. Тя промени своите дрехи на броня с помощта на магическата си гривна. Алексия се огледа и видя чувала където беше вързан Здравко и торба. Алексия отвори чувала и видя Здравко вързан.
–Какво правиш тук Здравко. –Каза Алексия с сърдит поглед.
–Не знам Алексия някой ме нападна, завърза ме и сложи в този чувал. –Здравко излъга защото искаше да оправи отношенията си с Алексия.
Алексия извади от гривната си една стрела и с острия връх тя отряза въжето. Здравко забеляза торбата и я отвори а там имаше храна, вода, нож, кибрит, карта, компас и писмо. Здравко взе писмото в ръка но тогава Алексия го измъкна от ръцете му.
Алексия: Аз ще видя какво пише Здравко ти си твърде глупав за да го прочетеш.
Алексия започна да чете писмото на което пишеше.
Скъпа Алексия.
Алексия сигурно се чудите къде сте и защо Здравко е с вас. Накратко казано аз те гледах как викаше и обиждаше Здравко. Затова реших да ви оставя в гората да оцелявате заедно за да се научиш да го уважаваш не като някой по-високо от теб а да го уважаваш като човек и блокирах вашите любимци затова не можеш да призовеш своя крилат лъв.
Алексия: Страхотно кралицата ме остави тук да оцелявам с това нищожество.
Здравко я погледна рязко след което взе картата и компаса.
–Какво правиш. –Каза учудено Алексия когато видя Здравко с компаса и картата в ръка.
–Опитвам се да намеря пътя към замъка. Изглежда че се намираме на поле а на картата има поле на което пише „отиде на север“ ако следваме компаса и картата ще се върнем в замъка. –Каза Здравко след което сложи картата и компаса обратно в торбата.
Здравко взе торбата и тръгна на север.
Алексия: Чакай къде отиваш.
Здравко: Трябва да се махаме от тук и да се върнем в замъка и колкото и да не ти харесва това е положението.
–Добре ще дойда с теб но да не съм чула никакви оплаквания ясно ли е. –Каза Алексия с груб и арогантен тон.
–Мисля че няма да съм аз първия, който ще се оплаче в някои моменти се радвам че съм зобми. –Мислеше си Здравко.
Здравко и Алексия тръгнаха на север след време те излязоха от полето и стигнаха до гора. Алексия започна де се изтощава и вече трудно вървеше и се учудваше на постоянното темпо с което вървеше Здравко.
–Здравко трябва да си почина. –Каза Алексия с вече изтощен глас след което седна на една скала.
Здравко отвори торбата и подаде бутилка с вода. Алексия взе водата избягвайки погледа на Здравко. Здравко се зае да запали огън защото след няколко минути щеше да се стъмни. Алексия беше изтощена от пътя и затова не можеше а и не искаше да помогне на Здравко. Въпреки това Алексия се учудваше на Здравко затова че въпреки цялото това ходене той изглеждаше така сякаш не беше ходил. Здравко запали огъня и тъкмо на време защото слънцето вече беше залязло. Алексия извади храната от торбата и започна да яде но се зачуди защо Здравко не яде и си спомни че той дори и вода не е пил.
Алексия: Здравко ти няма ли да ядеш.
Здравко: Не се тревожи аз съм зобми и мога да издържа с месеци без вода и храна.
Алексия: Ааа нуждаеш ли се от храна все пак.
Здравко: Да аз се нуждая от храна за да възстановявам кожата и раните си но въпреки това аз още имам белези по тялото, заради които изглеждам ужасно. Става късно а ти си уморена затова поспи аз ще пазя докато ти спиш.
Алексия: Защо само аз да си лягам ами ако ме нападнеш докато спя.
Здравко: Аз няма да спя защото не че не мога но не се нуждая от сън а ако заспим двамата, някое животно ще ни нападне.
Алексия знаеше, че Здравко е прав за това си легна. След няколко часа Алексия се събуди от воя на вълк и видя Здравко държащ горящо дърво.
Алексия: Какво е това. Какъв е този вой.
Здравко: Това е вой на вълк, който е твърде близо до нас затова бъди внимателна.
Когато чу това Алексия извади от гривната си лъка и стрелите. Двамата чуваха воя на вълка но не го виждаха. Тогава отпред се появи вълка тичащ към Здравко. Преди Алексия да го уцели с лъка вълка се нахвърли върху Здравко. Вълка започна да хапе Здравко а Алексия не знаеше какво да прави. Тогава Здравко хвана вълка за главата и я сложи на земята след, което го захапа по врата, след секунди вълка беше мъртъв. Алексия не можеше да възприеме нещата. Тя седна на един камък за да осмисли станалото. Докато Алексия мислеше Здравко взе ножа от торбата и започна да отделя месото на вълка от другите части. След време сънят пребори Алексия и тя заспа докато Здравко приготвяше месото на огъня.
–Ох Здравко снощи имах странен сън, че ни е нападнал вълк. –Каза Алексия която стана и протегна своите ръце.
Здравко: Не беше сън Алексия наистина бяхме нападнати от вълк но не се тревожи аз го убих и сготвих месото му за да имаш повече енергия за пътуването.
Алексия: Благодаря Здравко.
Алексия се огледа и видя само костите на вълка а една от тях беше счупена.
Алексия: Здравко защо има само кости на мястото където беше убит вълка.
Здравко: О аз отделих месото за до го сготвя а останалото, което не можеш да ядеш го изядох аз.
Алексия потръпна за момент от това че Здравко е изял негодната плът и когато видя счупената кост осъзна, че това е черепа на вълка Здравко е изял и мозъка на вълка. Тя седна да яде за да се зареди с енергия за пътуването но от нея не се избиваше мисълта на какво е способен Здравко и ако преди тя го е гледала по отгоре сега тя усеща страх докато е с него. След като Алексия се нахрани Здравко прибра останалото месо и продължи да вървят. Пътуването продължи без нападения от животни и без сериозни злополуки но започна да се стъмва и те спряха и си запалиха огън. Алексия седна на един камък и започна да яде останалото месо.
Здравко: Алексия исках да те попитам нещо, какво пишеше на онази бележка.
Алексия: О нищо особено просто искат да ни сдобрят.
Здравко: Чуй Алексия защо да не се опитаме да се сдобрим знам, че аз не съм но твоето ниво но не заслужвам такова поведение.
Алексия: Да се сдобря с теб ти не си нищо повече от едно нищожество едно последно останало зомби.
Когато чу това Здравко се ядоса той нападна Алексия и те паднаха на земята Алексия се уплаши и извади една стрела от гривната си и я заби право в рамото на Здравко. Здравко погледна забитата стрела но не показваше никакви следи от болка. Той хвана ръката на Алексия след което я огъна и тогава Алексия изпищя от болка после с свободната си ръка Здравко я хвана за шията. Пейдж наблюдаваше това с лък и стрела създадени от сенките. Тя не искаше още да се намесва защото беше чула всичко благодарение на сенките.
–Алексия аз не съм за подиграване аз мога да те убия още тук и да изям цялото ти тяло и запомни, може в замъка да си по-горе от мен но тук не си. –Каза Здравко с гняв в очите му.
Тогава Здравко стана от нея и седна на един камък. Алексия дишаше учестено тя беше ужасена от това че Здравко наистина можеше да я убие.
–Здравко съжалявам да прав си никой не заслужава такова държание но аз го направих само защото ти завиждам. –Каза Алексия с леко наведена глава и мил тон.
–Защо ми завиждаш Алексия та ти си най-добрия паж на кралицата и донякъде сте и приятелки. –Каза Здравко с учуден тон защото не беше очаквал такова нещо.
–Именно заради това, че ти се справяш с твоите задължения толкова добре, не се оплакваш, не се изморяваш и когато спечели „Острова на битките“ аз бях щастлива от факта че най-после спечелихме но донякъде се почувствах ненужна и това ме накара да се замисля че мога да бъда заменена от това да бъда паж на кралицата.
–Алексия аз няма да ти взема мястото ти си най-добрия паж на кралицата и тя едва ли ще те смени и то с мен. –Каза Здравко с весел тон и с усмивка на лице.
–Съжалявам Здравко че те обиждах знам че не беше редно и не така се решават нещата. –Каза Алексия с наведена глава с тъжен глас.
Здравко: Успокой се Алексия аз приемам извинението знам че и аз имам вина за това но се радвам, че най-накрая се сдобрихме.
Алексия: Знам и трябваше да проведем този разговор в гората посред нощ.
Здравко: Алексия хайде утре да си помагаме за да излезем от тази гора и да се върнем в замъка.
–Добре Здравко. –Каза Алексия и след, което заспа.
Когато стана сутрин Алексия и Здравко си помагаха през прехода на гората и с общи усилия те стигнаха на едно място където се виждаше замъка.
И тук свършва нашата история.