В депресия съм...Как да намеря сили да си тръгна?
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 495 пъти
Здравейте на всички. Жена съм на 23 години. Пиша тази история със сълзи на очите. Става въпрос за бившият ми приятел, който е на 35 години, разведен, с едно дете. Бяхме заедно 2 години. Той е първата ми голяма любов. Не сме живяли заедно, съседи сме, живеем в една кооперация (аз съм тук на квартира). Заобичах го страшно много - искрено, чисто, по детски. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че преди половин година ми изневери с друга жена. Веднага приключих с него, спряхме всякакъв контакт. Излишно е да казвам, че животът ми се срина за минута. Много ми беше тежко, не бях на себе си, но след първите 2 месеца започнах да се съвземам. Вече не страдах, не плаках за него, но все още го обичах толкова силно, колкото и преди. Беше ми много трудно, защото както споменах сме съседи и се налага да го виждам постоянно. Въпреки всичко някакси успях да се съвзема и да продължа да живея нормално. Той не ме е и търсил през изминалото време. Всичко хубаво, но преди 2 седмици телефонът ми звънна - беше той. Вдигнах. Когато чух гласа му, нещо в мен сякаш се преобърна. Искаше да се видим, а аз глупачката се съгласих (не ме питайте защо, и аз не мога да си отговоря). Когато го прегърнах, сякаш всички чувства в мен се върнаха. А може би никога не са си отивали... Реших да не отварям темата за изневярата, а просто да се опитам да започна начисто с него. Оказа се, че не е толкова лесно, колкото си мисля. Започнах да изпадам в нервни кризи. Когато прекарвах време с него, всичко беше ок, но в момента, в който се разделяхме, започвах да плача. И така, мили хора - от 10 дни не съм спряла да плача. Не ходя на работа, в депресия съм, осъзнавам го. Обичам го още по-силно от преди. Чувствам се сякаш ми е трудно да дишам без него. Тъжното е, че дори когато спя при него, съм неспокойна. Стряскам се насън, не мога да спя, само гледам в една точка и мисля за хиляди неща. Не мога да повярвам в каква дупка съм изпаднала от 10 дни насам. Чувствам се сякаш съм в някакъв омагьосан кръг, от който не мога да изляза. Толкова ми е трудно, а дори не зная с какво съм заслужила това страдание. Не знам на някой дали му е познато чувството, когато с някого ти е трудно, а без него невъзможно. Точно така съм аз в момента. За други мъже не искам и да чувам. Но осъзнах, че на този човек няма как никога повече да му имам доверие. Не съм му показвала, че страдам, държа се сякаш не ми пука особено. Не искам да му показвам, че съм слаба. Да, слаба съм и го признавам. Плача за него като малко дете, на което са му отнели любимата играчка. Понякога си мисля, че мога да се удавя в сълзите си. И така, скъпи приятели, от тук нататък идва най-трудната част, и тя е, че трябва незабавно да се изнеса от тук. Трябва да си намеря нова квартира, далече от него. Ако продължавам да стоя тук, ще се съсипвам все повече и повече. Градът ни е малък, трудно се намира квартира на достъпна цена. От няколко дни вече чета обяви, звъня да питам, но без резултат. Родителите ми са в друг град, няма как да отида при тях, защото не се разбираме (те са разведени). Тежи ми много всичко това, имам толкова много за казване, но знам, че няма смисъл. От една страна искам да си излея душата пред него, но се спирам, защото знам, че е безсмислено. Толкова ме боли от факта, че трябва да оставя човекът, когото обичам в миналото, защото никога няма да му имам доверие. Той не знае за моите намерения. Не съм му казала нищо, не знам как да постъпя. Дори не ми се говори с хора, чувствам се сякаш имам буца в гърлото, която ме задушава. Само който е изпитал чувството, може да ме разбере. Кажете ми, как да намеря сили да си тръгна завинаги? Не ми се живее, наистина. Може би след време ще се смея на себе си, но сега ме боли неописуемо много. Как да намеря път, как да намеря сили, как да се стабилизирам и да бъда отново същото усмихнато и весело момиче? Всякакви съвети ще ми бъдат от полза, благодаря предварително!