Не знам как да се запозная с него, а времето изтича
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1042 пъти
Привет на всички. Момиче на 21 г. съм, студентка. Обектът на желанията ми е на 24. Учим в едно учебно заведение. Там го и видях за първи път. На откриването на учебната година го видях и нещо трепна в мен. Той също виждах, че обикаля около мен. С течение на годината отначало не го виждах изобщо, но после започнахме да се засичаме. Виждах, че ме заглежда, но просто не ми се вярваше, беше твърде хубаво да е истина. Често като ме видеше ме поглеждаше и си оправяше косата, леко ми се е усмихвал, друг път го видях, че като ме зърна сякаш отвори уста :D. Един от тези пъти, когато бяхме сами в коридора тръгна в моята посока, но просто наистина се засрамих и си тръгнах. Не знам дали е щял да ме заговори, но избягах. Много детинска и глупава постъпка. Друг път седях на един диван в коридора, четях някаква книга, кабинета, в който той имаше час беше до този диван, той обаче застана пред мен точно, много време стоя, аз се притесних, по едно време го чух, че си извади телефона, но пак доста време стоя и честно казано много се притесних да не ми каже нещо, просто бях неподготвена и щях да кажа глупост, затова се правех, че съм съсредоточена в книгата. Накрая видя, че не му обръщам внимание и си влезе в стаята. Проблемът е, че много го харесвам. Притеснявам се, но същевременно чувствата ми ме побъркват. Пробвах да му пратя покана във фейсбук, но не я приема, не я отказва, стои си изпратена. Лошото е, че известно време преди да му пратя от моя профил му пратих от друг профил, където прие за няколко часа. Месеци минаха, откакто съм му пратила, стои си изпратена. Случвало се е да ми приемат след месеци или 2 години чак, но в момента нямам толкова време за чакане, защото той ще завърши скоро, нямаме общи приятели, имам познати, които го познават бегло, но няма да ми свършат работа. Като завърши, въпреки че се занимаваме с една и съща сфера, шансовете силно ми намаляват, защото единственото място, където мога да го видя е университета. После не знам къде да го търся. Понеже го следвам му бях лайкнала 1 или 2 неща, но ефект - нулев. Мина месец, в който не го бях виждала, беше извън града и като се прибра започнахме всеки ден да се засичаме, този път постоянно ме гледаше, но лошото е, че всичко е само до гледане. Погледите ни се засичат, той ме гледа, аз него също, но просто не знам как да станат нещата. А и сега с тази карантина още повече се влоши положението, защото ако ни въведат дистанционно обучение и така завършим годината, шансовете ми падат почти на 0, защото няма къде да установим контакт. Не приема във фейсбук, мина ми през главата да изтрия поканата и отново да му пратя, но как да знам, че и преди не я е видял и нарочно не ми приема. Рискувам да се изложа. Просто поведението му е много объркващо. Хем не приема, хем постоянно е втренчен в мен. Бих го заговорила, но не знам за какво, защото не учим точно едно и също. Знам г/д от какво се интересува, но няма да помогне. От информацията, която съм събрала за него той е по-затворен, не е от най-контактните, бил и разсеян. Всичко това допълнително влошава нещата, защото и аз не съм от най-общителните. Друго, което ми мина през главата е да го последвам в инстаграм и ако качи нещо на стори мога да му отговоря на сторито, макар че може пак да се изложа. Просто съм отчаяна. Имаме една група в университета, в която сме всякакви хора - завършили и незавършили и качваме разни забавни картинки, веднъж ми лайкна една, която качих, но това нищо не означава. Дано ни удължат учебната година, това може да ми даде малко време. Пък и при неговата специалност донякъде е неизбежно, тъй като почти всичките им дисциплини са практически. Не знам, някой, ако има идеи как да се реши проблема, нека сподели. Общувала съм и преди със срамежливи, но сме имали обща среда, оттам сме завързвали контакт и с много усилия съм карала момчетата да се отпуснат и винаги са ставали нещата. Но тук случаят е много тежък, защото нямаме обща среда. Ако приемеше поканата, щеше да бъде много лесно, хиляди пъти съм се запознавала с всякакви хора чрез социалната мрежа. Но не я приема. Карантина е, не мога и да го виждам, има шанс и изобщо да не го видя повече. Опитах се да се сближа с един колега, който виждам, че му лайква всичко почти, но се оказа, че не са близки май и отново съм ударила греда. Абсолютно отчаяна съм. Мислела съм дали си няма приятелка, но не мисля, че има. Всъщност даже често се оплаква, че любовта е тема табу за него и споделя разни мрачни или философски неща. По принцип някога му е била фикс идея любовта и връзките, но доколкото знам е имал доста разочарования. Аз също съм имала. Понеже пуши, като съм го виждала да пуши съм запалвала и аз, заставах около него, сами сме, но пак познатото - гледане, засичаме си погледите, виждам как му трепват очите, вероятно и моите и дотам. Не го разбирам. Та, благодаря на всеки, който е изчел докрай и очаквам пред(по)ложения.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 месец hash: 48942feff2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Тоя страх да не се изложиш ти е най-големия враг. С него нищо няма да стане. по прочетеното, ти си тази, която дава объркващи сигнали. Усещам, че имаш някаква фикс идея и нужда от контрол. Сякаш винаги искаш да си максимално подготвена и всичко да е отрепетирано и да не стане нищо неочаквано, а това е есенцията на любовта, без това не става. Стига си мислила какво си щяла да кажеш, какво си щяла да направиш, спри да го объркваш и щом искаш контакт го заговори или му прати поканата пак или харесвай/коментирай нещата му онлайн. Покажи какво искаш и направи нужното да го получиш. Стига чака и се надява само. Много мислене, малко действия. В живота това по принцип е хубаво нещо, но в любовта определено не е.

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 9c25d203e3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, 1! Не знам, единственото, което ме спира да пратя наново покана е, че не знам дали първата не я е видял и нарочно да не я приема. Няма как да знам. Лайквала съм му 1-2 публикации, но пак нищо. Той рядко качва и споделя нещо. За коментиране съм обмисляла, но много не съм компетентна по нещата, които го интересуват и не мога да напиша каквото и да е, пък и пак казвам, рядко споделя. Всичко тръгва от това, че не приема. Даже не ми пука дали и да се запознаем ще станат нещата, предпочитам да не станат, отколкото да не съм пробвала. По принцип не ми се занимава с никакви социални мрежи, предпочитам на живо да се запознаем, но за момента не става нито по единия, нито по другия начин. Ако знаех, че и догодина ще учи, щеше да е друго, но сто процента няма и не знам после къде да го търся. Ох, не знам. Доколкото знам, ще удължат годината, защото повечето дисциплини са ни практически. Много объркана работа.

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: da96dac7bc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Станала си на 21 години а се излагаш така,следиш момчето все едно гониш шестица от тотото,сигурно е гей и жени не го интересуват затова не приема жени в фейса.

 

...

горе^

преди: 4 години, 1 месец hash: c472cd788c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ами може би има нещо към теб, всъщност голяма е вероятността. Като човек подобен на този, който си описала, бих ти казал да му пишеш нещо въпреки че не ти е приел поканата. Просто здравей как си а у. Поговорете си известно време и като си говорите повечко евентуално ще излезете.

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 48942feff2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Пак е 1. Всичко, което ми написа в коментар 2 го има и горе плюс още малко колебания, които пак завършват със себеуспокоително решение да не направиш нищо и да се надяваш на външни фактори. Какво, ако е видял поканата и я изтрил? Ще изтрие и тази и ще знаеш отговора на въпроса си. Толкова пъти казваш, че се е държал по начина, по който се държат момчетата към момичета, които им представляват интерес, но винаги си бягала обратно към комфортната си зона с успокояващи оправдания за това, че не си направила нищо. Трябва да спреш с тях. Трябва. Зоната ти на комфорта ще те убие. Не физически, но вътрешно и определено емоционално. Любовта е за смелите - понякога трябва да си почти нахално нагла, за да станат нещата. Момиче с което много се радвам, че съм имал и имам емоция и двата пъти започна нещата със едва ли не смешно, нахално "Хей, здрасти! " ей така от никъде. Толкова нелепо, че чак работи. Без да сме си писали или дори познавали се кой знае колко първия път. Просто си набеляза какво иска, реши действие за каузата и го направи! Направо ме впечатли и ми влезе в окото само с това. Все едно мнението ми за нея не почна от 0, а от 5. Според мен има само 2 важни неща на тоя свят - дали знаеш какво искаш и дали си готов да направиш нужното, за да го получиш. Запрятай ръкави!

 

...