Споделена история от Любов и изневяра |
Неизживяна любов... живее в мен.
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1214 пъти
Така. Да се представя. на 21 години съм. Мъж. Искам да кажа от сега, че не съм изобщо лигльо, който е имал всичко, напротив. Всичко, което съм постигнал в моя живот, съм го постигнал с много труд и лишения. Ще разкажа накратко началото на историята. Преди 6 години се влюбих в едно момиче. За моя радост и късмет тя също беше много влюбена в мен. Нали знаете-винаги единият уж бил по-влюбен, но НЕ. Ние сякаш наистина си бяхме един за друг. Още от първия поглед имах желание да бъда с този човек. Всяко нещо, което правеше, го правеше от любов. Смехът ѝ, грижата ѝ за косата ѝ, нежният ѝ глас. Знаеше винаги кога да не казва нищо, кога да каже и какво да каже, кога и как да ме докосне. Аз наистина вярвам, че това е жената, която съм обичал още преди да я срещна. Бяхме заедно 3 години. За това време не сме пропуснали нито една секунда да бъдем заедно. НО. Явно всичко си има край. За нещастие точно на мен в една нощ, докато шофирах отново към нея ми се случи инцидент. Спука ми се една от гумите и автомобилът излезна от пътното платно. За нещастие ми остана травма свързана с нещо като деменция, заради удара в главата. Започнах лечение, което беше много скъпо. Тя беше до мен, макар и дистанционно, но беше до мен в първите моменти и бях щастлив от това. За жалост нещата тръгнаха надолу. Сметките за лечението се увеличаваха и бяха непосилни за нас. Заминах за чужбина да се лекувам. Минаха 2 години и както сигурно ви е станало ясно, наложи се да се разделим. Разбирам я. Сигурно е ужасно да си с човек, който прекарва по 5 месеца в годината в болница. След множество операции на счупванията, останах с краткотрайно губене на паметта. Спомням си някои неща. За щастие 80% от нещата, които помня са спомените ми с нея. Голяма част от другите неща ги няма. Не са се случвали. Но никога няма да забравя за нея. Исках някъде да го запиша всичко това, просто защото ме е страх, че ще забравя и него. Искам да знам, че някога съм обичал и съм изпитал истинската любов. Кълна се, че я сънувам почти всеки ден. Сънувам уханието ѝ, начинът, по който се притискаше към мен, когато заспиваме и още хиляди други късчета любов. Мечтая някой ден отново да ни събере съдбата... Искам да отправя един апел към повечето от вас. Момчета и момичета, ако наистина имате чувства към някого и сте сигурни в това, му го кажете. Не губете времето си. Поставяйте любовта на първо място. В любовта единствено се дава и нищо не се взема. Това е чувството, с което се отличаваме от всеки друг вид. Пиша това със сълзи на очите, защото моето момиче е някъде там и дори не знам как се чувства.. Успех и само напред и нагоре!!! (извинявам се, ако има неточности и обърквания)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: 85be8bfb32 |
|
1. Никаква идея нямаш какво е деменция, мой човек.
"КраткоТРАЙНО" губене на паметта е друго нещо.
На 21 си, преди 6 години сте се влюбили, значи си бил на 15, били сте 3 години заедно, като две от тях са пост-катастрофални.
Сега, ти на 16 ли отиде с колата да я видиш?
Ебати тъпата история, човек, поне три секудни мисъл вкарай преди да пишеш.
Братан.
|
|
