Споделена история от Любов и изневяра |
Прекалено емоционално гадже
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 963 пъти
Здравейте! Момиче на 21 г. съм и имам приятел от половин година. Той е страхотен като човек, държи се много добре с мен и ми е приятно с него. Има само един проблем, който все повече започва да ме натоварва - приятелят ми е прекалено емоционален. Аз също съм емоционална и в началото много ми харесваше, че има кой да ме изслуша и разбере, а също така се радвах, че и той ми споделя много и сме толкова близки. Той обаче се оказа наистина прекалено чувствителен. Плаче всеки път, в който се видим. Постоянно си мисли глупости, като например, че ще го нараня, че не го обичам наистина, че няма да успее в живота, че всички ще му се разсърдят и тн. Реално погледнато винаги намира за какво да се сдуха - сякаш му харесва да е постоянно в лошо настроение. Настроен е много негативно винаги, а реално животът си му е ок - здрав е, близките му са здрави, има добри приятели, гадже, интелигентен е, учи хубава специалност в добър университет. Няма никакви кой знае какви проблеми. Затова не мога да разбера защо постоянно му е гадно за нещо. Аз самата гледам винаги да мисля положително и започва малко да ме напряга цялото това нещо. Естествено продължавам да го изслушвам всеки път и да го успокоявам, опитвам се да го убедя, че животът не е толкова ужасен, но на него сякаш му харесва постоянно да плаче и да се депресира. Може и от зодията да е до някаква степен, понеже е рак, а по мои наблюдения доста раци са такива. Усещам, че ако продължи така с това реване всеки път, ще се изморя емоционално и аз. Като цяло имам нужда от връзка, в която да са повече положителните емоции, имам нужда да си създавам хубави спомени. Иначе с него не се караме изобщо, много е свестен като човек. Как според вас мога да му помогна да мисли по-положително и да осъзнае, че светът не е толкова ужасно място, колкото си мисли? Споменавала съм, че не ми харесва, че постоянно му е тъжно, но искам да му помогна да промени светогледа си, а не просто да спре да ми споделя и да си плаче сам вкъщи, а аз дори да не знам.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 29 дни hash: d10d0bff0d |
|
1. И аз съм рак, но съм жена. Емоционални сме си ние раците. И аз така от всяко нещо се наранявам, но отдавна спрях да плача. Преди ако някой ме обиди аз се затварям и плача, сега отвръщам на обидата. Преди ми казваха че съм ревла, сега пък съм била избухлива. Ами емоционална съм, хващам всички нотки на едно изказване или държание, силно развита интуиция имам и не мога да трая в определени ситуации. На емоционалните хора им трябва отдушник. Предложи на твоя приятел да си намери някакво хоби. Там ще излива тези емоции.
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: bdaea6e784 |
|
2. А тъй. Потърси темата "Мъже не показвайте чувствата си".
Не знам дали си фейк ама направо нямаше по удобно време.
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: a9f28ab2d6 |
|
3. Няма да стане само с повторение на "нямаш проблеми". Очевидно е че той има проблем от емоционално естество. Начина е да разберете заедно причината и съответно да премахнете нея, не да заметете нещата под килима. Успех
|
| преди: 4 години, 28 дни hash: a2fb04bc7b |
|
4. Едно време, казармата доста успешно лекуваше емоции и депресии. И човек, след началния срив се вземаше в ръце и се научаваше да се държи мъжки. Ама сега...
|
| преди: 4 години, 27 дни hash: ab50f11cd6 |
|
5. Хаха верно ли плаче всеки път
|
|
