Какво да правя?
преди: 4 години, 25 дни, прочетена 562 пъти
Здравейте, пиша тук за първи път. Много съм объркана и отчаяна просто искам вашите съвети понякога хората са казали непознат би те изслушал и помогнал повече от близък. Жена съм на 24г. Бременна съм в 5 месец. Детето е искано. Всичко започна преди година и половина. Запознах се с едно момче (човека с когото съм в момента) в една от социалните мрежи. Чата ни беше чисто приятелски аз не гледах с други очи на него и не съм очаквала нищо. Една вечер стана, така че една приятелка ми писа да отидем в един апартамент при някаква компания. Бяхме там и по случайност или не тоѝ беше там говорихме си, още тогава разбрах, че се притеснява от мен и ми стана странно. Прескачам подробностите. Почнахме да излизаме по дискотеки, да се виждаме и нещата се случиха. Тоѝ замина за 3 месеца на бригада искам да отбележа, че ме излъга каза, че отива за 2 седмици при баща си... Простих му това бяхме едва в началото и не го бях взела на сериозно. Върна се и всичко беше окей до като не ми закъсня със седмица и не си направих тест. Теста беше положителен и двамата тогава едва в началото на връзката ни не бяхме готови, въпреки че тоѝ каза да го оставим, но аз бях твърдо не. Все пак говорим за няколко месечна връзка при положение, че тоѝ не беше при мен 3 месеца. И го махнах. Към края на годината декември месец решихме по точно аз му казах, че искам да си имаме бебе. Тоѝ се зарадва много беше съгласен. И двамата го искахме бяхме щастливи, само че нито тоѝ нито пък аз тогава не помислихме реално, че още не сме готови. Декември изтървахме момента бях много разочарована. Намерихме си квартира заживяхме заедно началото на януари тази година. И чудото стана. Тогава и осъзнах, че не искам тоѝ да е бащата на детето ми. Не бях забелязала, че тоѝ няма амбиции иска да стои в малкия град да работи за 700лева. Парите не ни стигат не можем да си плащаме сметките, оставаме без пари дори за хляб и наѝ - лошото е, че ме е обвинявал мен за това. Много е мързелив в момента ходи на друга работа до като приключи пандемията. Сутрин не става за работа и в края на седмицата взема никакви пари а ние чакаме дете... Вкъщи не ми помага едвам хвърля боклука. Мислех си, че трябва поне малко да ме глези. И за капак преди няма и седмица взе куче аз да го гледам за мен не е проблем аз обичам много кучетата. Породата е ротвайлер. Нито ме пита нито се съобрази, че това са последните ни месеци на спокойствие, а с кучето това е невъзможно. Не мога и да понасям някоѝ да бие кучета твърде чувствителна съм на тази тема, въпреки че знам че трябва да се възпитават адцки много. И плача и се тревожа за кученцето, а в същото време вредя на бебето. Обясних му. Казах му, че ще си отида при наще до като не го възпита, за да не се тормозя тоѝ се съгласи. На моите въпроси от сорта на "да се видим" тоѝ отговаря "ще видим". Обиден ми е, че съм си тръгнала. Тоѝне мисли за мен, а за неговите прищевки. Казах му, че съм искала да си прекарам бременноста спокойно и с него, а тоѝ ми отговори "ами ще я прекараш сама по твоя вина". Какъв мъж е тоѝ вместо да иска бременната му жена да е до него да ми отговаря с такива думи? ! Даѝте ми някакъв съвет какво мога да направя с толкова безотговорен човек и не мислещ за мен, а единствено за себе си. Мисля, че забравих да кажа неговите години - 26г. Благодаря, че сте прочели.