 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Любовна история
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 3485 пъти
Ще ви поговоря малко за себе си и моите неудачи в любовта... знам, че няма да ви е кой знае колко интересно, но аз имам нужда да споделя, да изкрещя за пропиляния си неудачен живот. Наближавам 26 години, а съм спряла да живея всякаш-не ме интересува нищо, нямам мечти вече, нямам цели в живота, оставила съм се на течението... Разочарована от себе си, от хората около мен, с разбито на хиляди мънички парченца сърце ще посрещна рожденият си ден... Макар и да е минало, когато съм в ей такива меланхолични настроения се връщам назад към спомените и така ми се иска един студен душ да отмие всичко...
От малко момиче разбрах какво означава "истинско приятелство"-имах една единствена приятелка-, с година по-малка от мен, живеехме през три къщи, бяхме по цял ден заедно, играехме, смеехме се, черпехме се, правехме лудории заедно... станахме по на 12 години, продължавахме да се търсим и да сме заедно... и така докато един слънчев ден тя ми показа, че вече не иска да съм и приятелка и че вече Дидка ще е единствената и приятелка... Ей така без причина, без да съм обидила тя започна да ме пренебрегва и да ме изолира да не им преча...
Понеже не обичам недоизяснените неща, я попитах къде сгреших, с какво я засегнах, че ме отбягва... останах смаяна като ми каза, че единствената причина е че съм още "дете", че не съм се интересувала от момчета, че съм се обличала грозно и че изобщо съм "грешка на природата"... Заболя ме, плаках, не толкова от това че ме е обидила, че съм грозна, а от това че си "отиде"... е така останах без верното си дългогодишно другарче, и нали съм глупавичка реших да си взема максимална поука от критиката и... най-напред започнах с опитите да погледна с други очи момчетата, освен като на "боксови круши" за да не ме пренебрегват съученичките ми..
В стремежът си да ме харесват и да ме мислят за много "модерна" взех че споделих с уж най-дискретното момиче (което така мило ме подканяше да и се доверя), че харесвам едно момче. Не след дълго обаче всички разбраха за "женското" ми влечение и естествено се започнаха и подигравките.. На мен не ми пукаше, защото ми беше все тая как ме възприемат дали за хубава или грозна, но момчето, което уж харесвах си бра срамотите заради мен. Сега като си помисля, горкият той какво ли му е било на него всички да го бъзикат че "щрауса" го харесва.
Е имаше и последствия и за мен де-един як ритник в задника ми от неговия крак и куп охилени беззъби дечица наобиколили ме в кръг сочейки ме с пръст, а аз плача ли, плача.. Е нищо, и този период отмина-отново си извадих нужните поуки -Не вярвай на никой! Времето мина, ето ме на 15, появи се и той-причината за пърхащите пеперуди и свиването на онова нещо, което се нарича сърце.. Той не беше от тук, (или поне аз докато си четях книжките затворена вкъщи не бях го срещала до сега), родителите му се бяха разделили и с майка си дошли да живеят тук. Записаха го в нашата паралелка, толкова хубаво момче, всички момичетата започнаха да кокетират с него, а аз му се възхищавах отдалеч. Беше не само красив, но и умен, а също и кавалер, тайничко страдах когато го гледах как подаряваше цветя, правеше галантни жестове към най-красивото момиче в класа...
Толкова исках да бъда на нейно място.
Подтикната от мечтата да бъда на нейното място, започнах да се вглеждам в себе си-промених стила си на обличане, захвърлих широките блузки, правеща ме безформена, замених ги с тесни по тялото, да подчертая чара си, промених поведението си-станах мила и любезна, помагаща на съучениците си изобщо опитвах се да се превърна в жена. Но това не беше достатъчно за да ме забележи си мислих, трябваше да общувам по-често с него, но наистина много се срамувах и притеснявах да не се изложа и да ми се присмее, така и не набрах смелост да го заговоря до краят на учебната година.. казах си лятото идва, ще ми мине и без това няма да го видя цяло лято. Винаги ще помня лятото на 1998 година, когато изненадващо гледайки някакъв филм по телевизора в 9 вечерта навън се чуха някакви викове, подсвирквания и гласът на една съученичка да вика моето име-излязох и що да видя-Той и още няколко дечица от моя клас ме чакоха пред вратата... започнаха се едни гонитби, едни веселби, той ме гонеше, усмихваше се толкова сладко и ме гледаше в очите без да каже нищо, бях на седмото небе когато разбрах че той е изявил желание да дойдат до вкъщи..
И знаете как е като ми се завъртяха едни мисли в главата, едни представи как се женим... Лятото свърши, но моето увлечение към него се засилваше все повече.. Учебната година беше тежка за мен, бях толкова много влюбена в него, че не се усещах как по цял ден стоях вторачена в него и измествах поглед всеки път когато очите ни се засекат... Закачаше се с мен, закачаше се с другите момичета, смееше се когато момчетата ми се подиграваха за нещо и на мен ми ставаше много тъжно и често плачех поради този факт, че и той се присъединяваше в комбината им... беше гадно, момчето в което бях влюбена да ме сочи с пръст и да ми се подиграва, че учителя по математика ми казал че съм била хубаво момиче, а същевремено да ме скуби за косата и на всеслушание да изтъква недостатъците ми! Болеше, колко много болеше!
И така докато един ден не получих най-жестокия шамар в лицето. Поредният акт на унижение и подигравки от любимите ми съученици-някой уж на базик му подхвърли, че съм влюбена в него. И аз къде от срам, къде от гняв казах че не е истина и Той застана пред мен сериозен, погледна ме и каза, че дори да е така аз съм НЕДОСТОЙНА за него... преглътнах и плахо му казах "Знам" събрах си нещата и си тръгнах. Излишно е да казвам какво ми беше тогава, мъчейки се да притъпя болката си измислях, че може би той не знае какво означава това, или че го казал за да си отмъсти защото отрекох, хиляди хипотези се въртяха в главата ми, но това "Недостойна за мен" кънтеше и се заби дълбоко, като нож в нещото наречено сърце.
От тук започна моят катарзис-затворих се вкъщи, посърнах, не исках да виждам, да говоря с никого, сама ми беше добре-никой не ме нараняваше. Намразих се, казват че съм хубаво момиче, но аз отсреща в огледалото виждах едно ужасно същество, един урод. Завършихме основното си образование и всеки пое по своя път, Него повече не го срещнах, не чух и за него, но мислих за него дали е добре, какво ли учи, с какво ли се занимава. често мислих дали ако бях потвърдила, че го обичах нещата щяха да се развият по друг начин?! Годините минаваха, ставах все по не уверена и се чувствах все по-грозна. Нямах капка самочувствие останала, бягах, странях от всички, защото се срамувах от себе си, живеех с мисълта че съм не желана компания и се натрапвам, че момичетата се срамуват да ми бъдат приятелки, защото ще се изложат... а за любов и дума не можеше да става.
Но дяволът не спи-появи се и "новата ми любов". Не знам може би от жал, че съм все самичка или тъгата в очите ми го привлече толкова неудържимо не знам, но цели 6 години бяхме заедно-връзка без романтика, без да чуя "обичам те" и без да имам смелост да изрека "обичам те" Беше с мен, но не се чувствах обичана, а и не знаех какво е да те обичат, помагах му с каквото мога, съобразявах се винаги с неговите желания, не проявявах никакви притенции исках да му е добре с мен и да му е спокойно, може би това му харесваше, но явно му е доскучало, подтикната от своята неувереност често го питах дали му е омръзнало да е с мен, той отвръщаше не та не...
Но ето, че се оказа да-често си е хойкал наляво и надясно зад гърба ми с малките момиченца, е да накрая връщаше се при мен и това ме караше да се залъгвам, че може би има защо, че ме обича знам ли... Нещата продължиха така известно време-скарване-сдобряване, докато един ден всичко свърши внезапно, след поредните му сексуални набези, едно девойче изрева, че е бременна от него и това беше... Отново останах сама, абсолютно сама. От работа вкъщи, от вкъщи на работа, не излизах, не общувах, не търсих никого, и мен не ме търсеше никого. Скучно беше, нямах интерес да чета вече и телевизор не ми се гледаше, нямах компютър, играех си с телефона, докато един ден не попаднах във водафонпортала, мобилен сайт, където можеш да публикуваш снимки, да пишеш за това което те вълнува.
Зарибих се яко, пишех с доста хора, беше забавно-никой не ме познаваше, никой не го интересуваше каква съм. Запознах се с доста хора, разменихме си тел. номера, чувахме се по телефона. Там се запознах и с него, писането беше интересно, той е бивш затворник-но няма нищо общо с представата ви за тези хора. не е мангал, не е ловък измамник и манипулатор, не е наранил никого. Просто е имал труден живот и по принуда се е наложило да "действа". Нахлули са в държавна собственост, едно воено поделение и са ги заловили, не е ощетил никого.
Привързах се много към него, той беше честен и до болка откровен с мен. Заобичах го... Доста груб е, като непораснало дете, има необуздан гняв, като е ядосан за нещо крещи на мен, но после съжалява, дори да не ми се извинява, зная че съжалява... фактът, че след като ме е направил на пух и прах и всичките обидни неща които ми е казвал ме търси пак е достатъчно доказателство за това. Не е голям красавец, но ми е хубаво с него. Делят ни километри, той е безработен, няма пари и проявявам разбиране, когато е изнервен. Не иска да се срещнем, защото го е срам, че няма пари, колкото и да го убеждавам, че това мен не ме интересува, си държи на своето.
Често ми казва да си намеря мъж, който да ми даде всичко което искам, а аз не искам нищо повече от мъничко любов от негова страна. Казвал е че ме обича, но аз не мога да се почувствам обичана и с него. Боли ме, че с мен се държи все едно съм куче, а с виртуалните му приятелки е мил, любезен, галантен..
Обидно ми е, все пак нали уж обича мен не трябва ли милото отношение да е насочено към мен? Всеки път, когато говорим за това, той се нахвърля настървено с обидите, присмеха, убива малко по-малко, но сигурно.
Наскоро ми каза, че дори да се запозная с някого, да се омъжа, той винаги щял да ми бъде приятел, винаги можело да му съм се обадила. Останах разочарована и празна, осъзнах че и той не ме обича. Същото чувство, същата мъка, че отново съм Недостойна за някого. Как да бъда с друг, като с него искам да съм. Пропилях младоста си и продължавам да я пропилявам в разни химери и илюзии съзнавам го това, но не мога да приема, че никога никой не ме е обичал и няма да ме обича, а не съм лошо момиче. Тъжно ми е някак, самотно, тягостно.. благодаря ви че ме изчетохте
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: b5ade0f463 |
|
1. Мило момиче, набор съм ти и много ми станаха странни вълненията ти. 98-ма не съм гледала момчетата, знам какви бяха дечковци. С това „обичане“ човекът се е изплашил, не е било лично.
Истината е обаче, че ти си за психиятър. Ти имаш нужда от професионална помощ, може би от лекарства. Успех
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 8aa9837014 |
|
2. е не съм луда, прекалено съм чувствителна за някои неща, но нищо като си поплача ми минава. Благодаря за коментара, лек ден
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: e982047636 |
|
3. Аз след всичко прочетено смятам -че не ти, а те са недостойни за теб! Набий си това в главата мила. Ти си добър и чувствителен човек, за съжаление живота е доста суров понякога. Знаеш ли колко много хора са в подобно състояние като теб! Съветвам те да спреш да се измъчваш и да заобичаш СЕБЕ СИ!!! Само тогава ще се оправят нещата около теб, повярвай ми! Твоето себе уважение и твоята сигурност само могат да те извадят от състоянието в което се намираш. Събери сили мила и повярвай, че живота не е толкова черен, че има много слънце, и че, ще има човек който наистина ще те обича и уважава. Намери си хоби, излизай, развличай се както можеш и ТОЙ ще дойде! А относно последното момче, смятам, че трябва да се от търсиш от него, подобен тип човек може само да те те до потопи. Изплувай и повярвай, че заслужаваш по-добър живот! Успех мило момиче!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: b5ade0f463 |
|
4. Авторке, не съм казала че си луда, но просто, според мен, трябва да работиш над себе си и нагласата си към живота, любовта, семейството и приятелството. За тази цел трябва да пребориш и депресиите си, да се научиш да харесваш живота си, да си щастлив човек.
Първо, колкто и да те критизираме, няма да ти помогне, напротив. Ти самата се мразиш и хората отвръщат на чувствата ти. И в Библията пише „Обичай другите, така както обичаш себе си“. Ти не си способна да дариш любов, защото ти не се обичаш. Как искаш другите да те обичат и харесват.
От малка си се фиксирала върху това да се харесваш на хората, да не си сама, да си обичана и да отговаряш на обществените очаквания. Ето, на 12 си и ТРЯБВА едва ли не да харесваш момчета.
После, отблъсната от приятелки, ти едва ли не се мразиш вече. Какво като са те отблъснали, не можеш да се харесваш на всеки! Но ТРЯБВА да се харесваш на себе си!!!
Почни от там.
Когато вече си се стабилизирала. Тук подчертавам, че според мен имаш нужда и от чужда професионална помощ и си започнала да харесваш живота си с човека, който ТРЯБВА да обичаш и ТРЯБВА ДА ТЕ ОБИЧА - С ТЕБ САМАТА, тогава можеш да тръгнеш да си търсиш хора, приятели и любови.
Ти момчетата ги плашиш, защото стигат до извода, че те трябва да ти дават чувството на любов, обич, да ти дават самочувствие и т. н., а това е голяма тежест. Кой доброволно ще тръгне с жена, за която да се грижи от до, която да има такива огромни очаквания към мъжа и връзката. Ти на 15 още, още не можеш да кажеш на момче, че го харесваш, а си била тръгнала да се омъжваш за него.
Усещаш ли, колко е абсурдно.
Хората живеят години заедно, имат и деца и пак не се женят.
Ти си тежест, казвам ти го, за да се осъзнаеш, но ти си тежест за околните и за всеки мъж с тази си нагласа. Обичай се, уважавай се, харесвай се, влюби се в теб, грижи се за себе си и тялото си. Ако не можеш да се измъкнеш сама, потърси професионална помощ, но БЪДИ ЩАСТЛИВА.
После другите сами ще тръгнат да те търсят. Хората искат да бъдат с човек, който има какво да предложи, да даде, не само да стои потънал в самосъжаление на някои стол!
Успех!
П. П. много си ми симпатична, но това не променя фактите - ти се мразиш, чакаш другите да ти дадат обич и приятелство, а ти самата не си ги даваш, как да не бягат хората от теб? Горе главата, усмихни се. Младо, хубаво момиче си, ще се справиш. Животът сега започва, не свършва. Усмивки!!!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 72384809d4 |
|
5. Истината е, ч в този живот човек се ражда сам и умира сам. Никой никого не обича - човек обича само себе си, това е! Любовта, влюбванията и тем подобни са чисто и просто хормони и хим. съединения, които добре програмираната машина на нашето тяло отделя във връзка с размножаването и продължаването на вида.
Не търси любов, няма да я намериш, такова нещо не съществува. Не се доверявай на друг човек - винаги ще бъдеш предавана. Не разчитай на друг - винаги ще бъдеш разочарована. Това е житейският урок, който всеки трябва да научи.
Остави илюзиите, живей в реалността, спри да се надяваш - най-големият инквизитор на нашата душа е надеждата. Спри да очакваш - хубавото, ако изобщо някога дойде, то идва неочаквано.
Това е. Аз изпълних всички тези неща и вече намерих покой, вече не се питам защо, не завиждам, не търся - приех съдбата си.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 8aa9837014 |
|
6. Здравей отново наборке:).. Имаш право за някои неща-не обичам себе си, но това не означава, че нищо не мога да дам. напротив, имам и положителни качества. Изводите които си си извадила за мен са доста погрешни. Но както и да е, не се познаваме, не те обичам и това не е от значение за мен дали ме харесваш или не. Цялото това окайване, не е че целият народ не ме харесва, а от факта че на хората които съм държала някога и на тези, които държа в днешно време са ме пренебрегвали въпреки толерантността ми и всичко останало. Не се самосъжалявам, момент на слабост, на равносметка може би просто как ей така влизаха и излизаха хора от живота ми и оставиха неизличима трайна следа, която води до разруха. И ти си имала горчиви моменти в живота си най-вероятно, но може би ти си по-непукист и си казала майната му, това че аз не съм го направила и съм останала засегната и съм казала къде ме" сърби", не значи съм тежест за любимия. И в своя защита ще кажа още, че представата ми за любов със сигурност не е мъж който да възхвалява качествата ми и да ми вдига самочувствието, стига ми да знам и да усещам че за него съм единствената.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: b5ade0f463 |
|
7. Авторке, не си ме разбрала правилно. Не смятам, че си по-лош човек или, че нямаш положитлени качества, а просто, че не се обичаш и имаш много големи очаквания към хората. На мен често преди ми казаваха, че съм била чувствителна, горкичката и т. н., но никой не ми помогна, докато не си помогнах сама.
Първо, почнах поставям себе си и интересите си на първо място.
Второ, научих се да се обичам, да глезя тялото и душата си и да си го правя хубаво. Веднъж се живее.
Трето, приемам критиките, но се променям, само когато ми отърва и е добре за мен.
Научих се да не разчитам на любовта на другите, а просто да се обожавам. Много е трудно това, много по-трудно от това да обичаш друг, защото при него можеш да бъдеш толерантен, да затваряш очи пред недостатаците му, но със своите трябва да живееш всеки ден и час. По-лесно е да се намразиш, да си търсиш грешките, отколкото да се обикнеш и ДА СИ ТОЛЕРАНТЕН КЪМ СЕБЕ СИ.
Преди обичах партньора си, но имах чувството, че той не ме обича. Страдах много от това. Плаках и не ядох, нямах сили да скъсам с него, задушавах се при тази мисъл. Обаче видях, че не може повече така да се живее и се промених. Той не се промени, а аз самата. Не се промениха и останалите хора около мен, аз се промених. Почнах да се грижа за себе си, да се обичам и той ми отвърна с много повече любов, отколкото съм очаквала, сега той дори сякаш ме обича повече. Много хора, свикнали да ме мачкат и използват напуснаха живота ми. Близки и роднини от миналото продължиха да се отнасят с мен като преди, защото рядко се виждаме, но новите хора в живота ми, приятелят ми, както и вярните ми приятели се промениха към добро в отношението си към мен.
Дано си писала историята в момент на самосъжаление и слабост, защото действително, ако така се чувстваш, имаш нужда поне от малко професионална помощ.
Успех и горе главата
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 8aa9837014 |
|
8. Моментно беше, след поредния скандал:)съзнавам какво ми казваш и наистина е така, пробвала съм да бъда безразлична и студена и да "милото" се е "осламчвало", но всичко за ден-два е било, сърце не ми дава да бъда лоша с тези които обичам-било мъж, приятелка, и т. н. Всичко хубаво ти желая.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 640cf3201a |
|
9. Ти си добро момиче, ще откриеш половинката си, просто сега не му е времето. По късно ще я откриеш. Та и аз никога не съм си имал приятелка а вече съм пълнолетен. Но вярвам че един ден съдбата ще ме срещне с моята половинка :)
Така и ти ще откриеш половинката си. Съдбата неусетно ще те запознае със момчето на мечтите ти :) не губи надежда. Имай вяра. Всеки среща любовта на живота си.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 0fd914ce83 |
|
10. Сигурна съм че е моментно състояние това, което се случва при Авторката.
Има много любов в нея, има нужда да я подари на някой, има нужда да я сподели с някой. По този начин ще се чувства облекчена, и като помага, при нея е много силен така наречения "майчин" инстинкт. Това идва и от въпитаниет и от характера. Тя няма да го промени. Той е вътре в нея и ще живее с него, ще е добре да обърне тези чувства към себе си. Да се вгледа и да разбере колко интересен е живота, не знаеш в кой момнет и къде ще ти поднесе положителни изненади, да се радваш на всеки един момент. Няма нищо по- хубаво от това на човека да му се даде правото на живее. Сега всичко е толкова свободно. Всеки може да живее както си иска и където си иска:) Разнообразен е затова е интересен. Замисли се авторке, можеш да бъдеш това което най- много ти допада. Открий себе си. Сама си, свободна, чувствай свободата и всеки един момент, незнайно откъде ще се появи твоя човек. А ти вече ще си потготвена за него:) Ще обича силния, емоционален човек в теб, борбата и това което си научила от нея.
Целувки и прегръдки от мен!
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 0261ddca04 |
|
11. Благодаря ви за коментарите и вниманието, но единственото нещо което ми трябва в момента е някой да ме натупа толкова здраво, че да не знам коя съм и веднъж завинаги да се свърши с всичко-илюзиите, надеждите, мечтите, копнежите.... Желая ви лека вечер и усмихнати дни:*
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 81b7214221 |
|
12. Миличка, може би много хора са имали такива периоди в живота си, вярно, че твоят е малко по-дълъг (според това, което описваш), но и ти имаш вина за това. Време е да промениш ъгъла, от който гледаш нещата и да осъзнаеш, че ти си човек като всички останали и нищо не ти пречи да бъдеш щастлива освен собствената ти нагласа за живота :) Щом са ти казвали, че си хубаво момиче, значи е време да им повярваш и да започнеш да се харесваш. И мен понякога ме налягат депресии и аз съм имала в живота си хора, за които съм била готова на всичко, но са ми се подиграли, обаче осъзнавам, че грешката е в това, че аз не съм преценила правилно хората, за които съм си хабила чувствата. Нито един от тези мъже не те е обичал, бъди сигурна в това. Като срещнеш човека няма да се чудиш дали те обича или не, а ще го знаеш! А сега си обещай, че още от утре ще започнеш да живееш истински! Прегръдки и успех!!!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 3aebcb5a42 |
|
13. Виждам, че не си писала от седмица, но темата ти много ме трогна.
Прииска ми се да ти напиша някои неща. Звучиш грамотно и интелигентно. Ти продължи ли да учиш след средното училище? Ако не си - хрумвало ли ти е? Какви интереси имаш? Ако смениш средата си, ще попаднеш по естествен начин на нови и интересни хора.
Като цяло мисля, че проблемът ти е ниската самооценка, която си си изградила след неудачния си училищен живот. Просто си попадала на повече идиоти, откилкото твоята ранима природа е могла да понесе. Твърде лесно приемаш любовта в живота си и поставяш "любимите си" на по-високо място, отколкото заслужават.
Предлагам ти като цяло да промениш концепцията си на общуване. Трудно е - но не невъзможно. Спри да се чувстваш като жертва, като скучен товар за някого. Ти си дар, а не бреме. Всички мечтаят за любов, за някого, който да е отдаден на тях, но, когато срещнат човек с толкова много неподарена обич в себе си и с толкова много болка, бягат като опарени. Тъгата и самосъжалението са пагубни в любовта. Не им показвай това свое лице. След време ще разкриеш цялата си палитра от чувства на човек, който се е преборил за теб.
Освен това малко преувеличаваш хубавите качества на някои хора и си прекалено толерантна към грешките им. Ето, веднага си приела това последно момче, намерила си оправдание за "грешките му", обличаш грубостта му в някакви романтични представи (непораснало дете) и с безкрайно търпение се отнасяш към нервните му изблици. А към себе си нямаш ли малко милост? Къде е твоят праг на търпимост? Нямаш такъв, и той ти се качва на главата. Защото знае, че ще му е простено.
Свали розовите очила (клише, ама вярно ;) и бъди по-прецизна, когато допускаш някого до себе си. Не мисли само колко много можеш да дадеш, а на каква "цена" ще го дадеш и какво НЕ би приела.
Ти си РАВНОСТОЙНА на останалите, дори стоиш по-високо от доста от тях. Както ти можеш да омръзнеш, така и на теб могат да ти омръзнат. Както на теб могат да повишат тон, така и ти можеш да повишиш тон. Както могат да вземат от теб, така и ти можеш да вземеш от тях.
А на последния си приятел кажи, че е прав. Кажи му, че си осъзнала, че не е за теб и имаш други интереси и очаквания. На които той не може да откликне. Дръпни му шалтера - да видим колко добре ще му е ;)).
Пази се и успех!
Ел
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 6c3c657353 |
|
14. Благодаря, че намина Ел:)Колкото до мен преди година напуснах селото, където израстнах, но там съм израстнала, там съм се оформила като характер-демек селянията си е вътре в мен. Вече съм на 26, щом досега не успях да кажа"майната му"значи няма и да успея да го направя. Хубавото на града че никой не те познава и не го интересува каква си и така е някакпо-леко и по-лесно се общува.
А за "непорасналото дете"засега е спокоен, той смени средата и му е по-спокойно и не ми е крещял вече седмица и ми е добре. Е да и аз имам свои граници, като ги прекрачи колкото и да ми е мъчно си заминава от живота ми.
А иначе не уча, пробвах 3 пъти но не ме приеха, искарвах 4-ки но бала все не беше достатъчан.. А и сега да се пробвам няма смисъл-парите стигат за наем, сметки и там квото остане за преживяване до следваща заплата. Единственото, което ме радва е че съм самостоятелна, оправям се сама. Поздрави
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 3aebcb5a42 |
|
15. Привет пак, авторке :)
Първо, това, че си родена и живяла на село, в никакъв случай не те е ощетило. Напротив. А за "селянията" - ехеее, (почти) всички българи сме второ поколение обувки :))! Селянията не се определя от мястото ти на раждане.
Второ, човек цял живот се учи как и на кого да каже
"майната му". С времето ще отсееш онова, което е важно за теб и хората, до които наистина си струва да останеш.
Има един невероятен филм - казва се "Догвил" (Dogville).Той завършва с перфектното определение на арогантността. Най-общо - човек, който не прилага собствените си високи морални критерии към останалите, е арогантен. Ако наказваш себе си за грешките си, то, бъди така добра, да "накажеш" и другите - защото ти не си нещо повеше от тах.
Бъди взискателна към света, както си към себе си :)). И наистина ще се обградиш с хора, които ти прилягат.
Късмет :)
Ел
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
