Проблемите са много, а решенията - малко. Полудявам ли?
преди: 4 години, 1 ден, прочетена 1353 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 21 години. Никога не ми е било лесно, наложи ми се да порасна доста по-рано, отколкото бях готова. Баща ми отсъстваше от вкъщи през повечето време, такава му беше работата. Пропуснали сме много моменти заедно и никога не сме си били близки. Когато бях на 15-16г. той започна да пие много и вкъщи винаги имаше скандали, караници, обиди. С майка ми се страхувахме когато се прибираше вкъщи, защото знаехме какво ни чака. Не след дълго той катастрофира с голямо количество алкохол в кръвта, взеха му книжката, осъдиха го и остана без работа. Тогава нещата станаха още по-страшни. Наложи се да го приберат в клиника, в която да се лекува. Когато бях на 18, той катастрофира отново и майка ми реши да се разведе с него и да заживеят отделно. Може би това е бил нашият преломен момент. В края на 2018та година той загуби живота си след неуспешен опит да го отнеме сам, а аз бях до него в последните му моменти. Не знам дали е имало шанс да бъде спасен или не. Осъзнах колко много празноти има в мен едва след като си отиде.
Няколко месеца след смъртта му се запознах с мъж на 31 години. Влюбих се в него от самото начало. Комплекса на Електра е напълно осъзнат от моя страна. Тогава обаче бях в друга връзка с момче на моята възраст и отне доста време докато се откъсна от нея, за да поставя новото начало с този мъж, което така желаех. И през май месец 2019та година ние официално започнахме да излизаме заедно. Ако знаех в какво се забърквам може би щях да преосмисля действията си.
Този мъж, бидейки по-голям от мен, има доста по-властен характер от моя. Често по един или друг начин съм изпълнявала волята му (понякога и не много съгласна). В началото всичко беше наред, но в един момент караниците станаха ежедневие. Смея да твърдя, че дори ми е посягал физически, докарвал ме е до истерия и паник-атаки. Само след три месеца връзка вече бях изгубила почвата под краката си.
Не мога да кажа, че не го обичам. Обичам го такъв какъвто е. Но сякаш тази любов вече не е здравословна, нормална и в граница, а се е превърнала в обсесия. През последните месеци всеки път когато се караме и той започне с постоянния си репертоар колко съм ужасна, как не иска да ме вижда повече и съм чудовище, аз започвам да плача истерично и изпадам в състояние, в което не мога да се контролирам. Сякаш изпитвам панически страх от това, че ще ме напусне. Сякаш се опитах да го превърна в нов смисъл на живота ми след всичко, което преживях в семейството си.
Характера ми също се промени във времето. Чувствам се напрегната, вече много по-лесно избухвам и емоциите ми контролират мен, а не аз тях. Всички около мен ми обясняват как съм се превърнала в ужасен човек и колко нещастна ще бъда скоро, ако не променя нещо в себе си. Понякога си внушавам, че би ме напуснал заради нещо по-добро, по-умно и по-нормално от мен. Да, нормално, защото напоследък се чувствам така сякаш съм луда. А и всички ме убеждават, че имам психически проблеми. Имам редица комплекси на базата на отношението му, което с времето стана доста по-студено, на база обидите му за въшншния ми вид или нивото ми на интелигентност.
Чувствам се така сякаш съм попаднала в капан, който е смъртоносен и връщане назад няма. С предишният ми партньор имахме доста по-спокойни отношения. Имахме близки интереси и възгледи за живота, можехме да говорим с часове за каквото и да е и винаги бяхме заедно във всичко. Сякаш бяхме един организъм, макар и духовно - не физически. С този мъж се чувствам някак си заглушена. Като че ли неговото съществуване заглушава моето и вече съм изгубила идентичността си в опит да му бъда предана и спазваща волята му.
Най-логичното решение би било да го напусна, щом не се чувствам щастлива, нали? Знам, но само представяйки си живота си без него, представяйки си как е някъде там смеещ се, радващ се на света без мен и това чувство ме стяга за гърлото и ме плаши. Може би наистина имам някакъв страх от изоставяне. От това, че поредният мъж, който е важен за мен ще си отиде.
Благодаря на всички стигнали до тук. Ще се радвам да прочета мненията ви, имах нужда просто да споделя, макар и анонимно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 ден hash: d9abb4e3b6

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   На първо място обичай себе си. Бъди си самодостатъчна. И веднага напусни този насилник! Той те унищожава, а ти си се залепила за него. Защо?Мъже много. Отиди на психолог или психотерапевт, ако трябва, но веднага се раздели с този психопат.Остани известно време сама. Мъже има много, ще срещнеш друг.

 

...

преди: 4 години, 1 ден hash: 3ecf4955bd

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз проблем не виждам. Млада си, просто го разкарай от живота си,.и си живей така както искаш, волна и свободна. Чети, спортувай, медитирай и се осъзнавай. Поговори с психолог и подреди вътрешно мислите и чувствата си.

 

...

преди: 4 години, 1 ден hash: 43342b39bf

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   С него лошо, без него пак лошо, така ли? Момиче, по-добре да си нещастна сама. Така поне би имала шанс да върнеш почвата под краката си и да се възстановиш. Ако всеки ден се бърка в една рана, тя няма да зарасне. Това е на практика при теб. Този човек всеки ден ти бърка в раните. Нормално е възстановяването да е болезнено, но е още по-болезнено да му се пречи по такъв груб начин. Излизах с мъж, който беше чудесен докато не заживяхме заедно. Първо започна с леки шеги, после неусетни намеци, а накрая си ми казваше в очите, че не разбирам от това и онова. Накрая един уред у нас се счупи, докато той го използваше. Исках да му помогна, бесен ми обясни, че щом той не може, няма шанс аз да успея. Изчаках го да излезе от стаята и поправих скапания уред. Сама, без да чета нищо и без да се допитвам до никого. Изневиделица ми блесна, че преди него съм поправяла всичко сама- компютъра, уредите, мебелите, бушоните... ами, че аз не съм зле технически. Така си дадох сметка, че този човек ме подценява постоянно. После същото се повтори няколко пъти- "видяла си веднъж, не можеш да смениш ключа; не можеш да преинсталираш компютъра; не го правиш както трябва". Имаше и неуместни въпроси като това защо съм се гримирала, защо съм си оправила косата, защо чета книга, какво съм правила цял ден. Накрая скъсахме. В началото се чувствах като дете, беше ми втълпено, че не съм оправна. После разни хора започнаха да ме връщат към реалността. Търсиха ме за помощ, разговаряха с мен, обсъждахме проблеми и решения. Тук-там получавах някой комплимент. Усетих разликата много бързо, върнах се към себе си. Не казвам, че веднага след края на токсична връзка се чувстваш страхотно, но в даден момент и това се случва. Няма да се почувстваш умна, докато някой все ти обяснява, че си глупава. Няма да се почувстваш красива, ако редовно критикуват външния ти вид. Осъзнай се. Страх те е да се спасиш, а не да те оставят. Не искаш да се забавлява без теб, но той и сега го прави- на теб явно не ти е забавно.

 

...

горе^

преди: 3 години, 11 месеца hash: 5d4dc0ed53

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Каква ниска интелигентност, какви глупости ти говори твоят "приятел". Ти имаш по-подреден изказ от повечето хора, с които ме е срещал живота, а и текста ти е написан грамотно, от което веднага мога да ти кажа, че твоят човек просто те заблуждава. Дали не те кара да се съмняваш в себе си, за да се чувстваш слаба, неспособна и зависима, за да изглежда той човекът, който ти е упора. И дали не го прави не защото реално ти си нещо по-малко, а за да те задържи, защото той се чувства слаб, неоценен и ниско интелигентен. Извинявай, но ти си на 21, а той на 31, май картите са в твоята ръка. Твоят човек е толкова комплексиран и пропит от злоба, че скоростно те дърпа към дупка, от която ако незабавно не излезеш като се разделиш с него - може никога да не излезеш. Умно момиче си, по всичко личи, бъди умна и в тази ситуация и просто прекрати тази токсична връзка, ти знаеш, че е такава. И както номер 1 те посъветва, обичай себе си и имай малко себеуважение! Като заключение ще кажа, че заглавието на темата не е подходящо. Ти нямаш много проблеми, ти имаш един проблем - твоят токсичен партньор. И решенията също не са малко, решението е само едно - да се махнеш от него и да започнеш да се възстановяваш психически. Успех!

 

...